Merypoup : Alcúdia & Port de Pollença & Platja d'Alcúdia (част III)

02.10.2018г. – вторник

И днес денят започна с облаци, но това нямаше особено значение. Нашите планове бяха да се разходим до старинното градче Alcúdia и крайбрежното Port de Pollença. И за двете места бях прочела само хубави неща. В моя пътеводител град Алкудия беше описан така:

Alcúdia

Алкудия е един от най-посещаваните градове в северната част на остров Майорка. Със своите запазени средновековни крепостни стени, обгръщащи старата част на града с къщи на повече от 500-600 години, Алкудия е запазил очарованието на своето минало.

А миналото на Алкудия е повече от бурно. Драматични събития са оставили белега си навсякъде. Първоначално градът е обитаван от финикийци и гърци, а през 123 г. пр.н.е. е създадено римското селище Pollentia. По-късно то е атакувано от вандали, византийци и араби, преди да бъде окончателно завладяно от каталонските християни. През 16-и век толкова много пирати атакували Алкудия, че градът бил на косъм от това да изчезне от картата. Голяма част от населението е било принудено да избяга. Днес е трудно да се повярва, че този оживен град някога е бил изложен на риск да бъде напълно изоставен. За щастие през 1779 г. изграждането на пристанището спасило Alcúdia от упадък, а от средата на миналия век започнал да се развива по познатия за повечето европейски острови начин – като курортно селище.

Историческият център на Alcúdia е ограден от единствената изцяло запазена градска стена на Майорка, построена през 14-ти век от крал Jaume II, за да защити жителите на Alcúdia. Това древно заграждение е и главната забележителност предоставяща уникално преживяване и гледка към пристанището и хълмовете наоколо.

Щом преминете през портите (Xara Gate (Portal del Moll)), не можете да не се почувствате омагьосани от възстановения древен център. Пешеходната зона предлага привлекателни ресторанти, кафенета с красиви тераси и уютни дворове, занаятчийски магазини, стилни бутици и майорски специалитети. Разходете се сред средновековните къщи, кметство и така наречените Casas Señorales, величествените къщи на благородниците. Тук-там можете да видите един от големите, сенчести дворове и отново и отново да стигнете до външния ръб на стената на града.

Най-малкият римски амфитеатър в Испания се намира точно тук в Alcúdia. На около километър южно от града, към пристанището, той е част от древния римски град Полентия. Също така там е бил форумът и къщите на La Portella, мястото е било използвано като некропол в късните римски времена.

Не пропускайте известния пазар на открито на Алкудия. Всеки вторник и неделя се провеждат в два сектора: един за фермерите на острова, продаващи местно произведени продукти, а друг - за обувки, чанти и бижута, за дрехи и сувенири.

Alcúdia, Port d'Alcúdia, Pollença и Port de Pollença са на малко разстояние, но всеки от тях има свое собствено усещане и характер.

И така след закуска се отправихме към автобусната спирка. Автобусите до Алкудия бяха на не повече от 10 мин., така че не чакахме много. Цената беше повече от скромна – само 1.55€ на човек в едната посока. Минути след 10ч. сутринта бяхме на централната спирка в Алкудия до крепостната стена.

Само на метри от спирката покрай стената стигнахме до внушителната катедрала Església de Sant Jaume.

Разполагахме с достатъчно време, затова без да се колебаем влязохме да я разгледаме. Беше наистина красива, но това, което ни озадачи бе, че можеше да се мине зад олтара, където имаше нещо подобно на втори олтар. Посетителите можеха да се качат от едната страна и да слязат от другата, а посредата, където беше разпятието се образуваше нещо като прозорец. От долу погледнато изглеждаше странно, когато някой минава през този прозорец. Все едно е част от ансамбъла. Не знам що за хрумване беше, но ни се видя необичайно.

Приключили с разглеждането на Катедралата продължихме по една приятна улица в посока Porta de Sant Sebastià, един от входовете към стария град. И още с преминаването под арката видяхме какво означава да попаднеш в пазарен ден в Алкудия. Рекламирания пазар във вторник и неделя се оказа повече минус, отколкото плюс 😐

Лудницата беше пълна - народ, сергии. Трудно можеше човек да усети чара на малките старинни улички. Въпреки това продължихме смело, но определено започваше да ми се върти идея в главата, че пак ще дойда в непазарен ден (другия пътепис от Алкудия може да видите тук).

И така лавирайки между хора, сергии и всякакви други препятствия се промъквахме през тесни улички. Озовавахме се на кокетни площадчета и след това отново на други малки улички, докато стигнахме до другия край на стария град и портата Porta del Moll.

На площада непосредствено до входа към стария град ни направи впечатление училището. Сградите (предполагам отделни класни стаи) подобни на бунгала изглеждаха толкова уютно и кокетно, че завидях на децата, които учат там 😉

Още малко по-надолу по поредната улица с десетки сергии, затворихме кръга и стигнахме отново до спирката и крепостната стена.

Хаосът и анархията на автобусната спирка беше обичаен. Не че може да се свикне с това, но поне вече не ни учудваше. По-скоро се опитвах да си представя дали не се стига до бой в пиковите летни месеци, при положение, че извън сезона е толкова натоварено 😏

Както и да е. Успяхме да се качим на автобуса за Port de Pollença и скоро потеглихме...

Port de Pollença

Курортният град е вдъхновил Агата Кристи да напише роман и привлича туристи от десетилетия. Не случайно е много обичан от британците.

По време на испанската Гражданска война фарът на Порт де Поленса е превърнат във военна база по заповед на генерал Франко, откъдето са излитали немските хидроплани, атакуващи Guernica в Северна Испания на 26 април 1937 г. Стотиците цивилни жертви на атаката - смятана за едно от първите нападения на цивилно население от модерна авиация, шокира международната общност и вдъхновява Пабло Пикасо да нарисува картина.

Богатите семейства от Мадрид и Палма са построили красиви имения по протежение на залива, известен като "Pine Walk" в началото на 20-ти век. На около 10 км. от града се намира емблематичният луксозен хотел Formentor приютявал именити гости, като Грейс Кели и принц Рение, Елизабет Тейлър, Одри Хепбърн, Уинстън Чърчил и Чарли Чаплин.

Градчето има много приятна променада за разходка, хубав плаж и е много наблизо до Алкудия.

Пътуването до там не продължи дълго. През повечето време пътят следваше брега. Разбира се отново объркахме спирката и слязохме по-рано, но това се оказа че е било за добро. На по-малко от 200м. по една права улица се озовахме на широката крайбрежна променада с голям плаж от едната страна и красиви поддържани къщи от другата. Слънцето напичаше, а от облаците почти нямаше следа.

Скоро стигнахме до централната част на градчето. Колегата на Вал, който ни препоръча мястото, беше казал, че по принцип градът Port de Pollença е по-красив или по-скоро по-тузарски от Алкудия, но и по-скъп. И наистина тук определено всичко бе по-хубаво и изглеждаше по-подредено, „лъскаво” и поддържано. Със сигурност беше и доста по-спокойно и не така пълно с хора. Разходката беше повече от приятна. Всичко много ни хареса 👍

Преди да се отправим към автобусната спирка, за да се прибираме седнахме в едно от многото крайбрежни заведения за едно ободряващо кафе. За съжаление пропуснахме да отидем до градчето Pollença, но кой знае, може би следващия път.

Platja d'Alcúdia

Прибрахме се в хотела малко преди 16ч. Вал реши да се отдаде на почивка, но мен определено не ме свърташе. Като изключим силния вятър времето беше чудесно, слънчево и безоблачно. Без да се чудя дълго обух къси панталонки, нахлузих джапанките и излязох да се разходя отново по плажа.

Когато се прибирах наближаваше 17ч. и на най-тясната и зашумена част от плажа слънцето се беше скрило, но там където то още грееше хората си продължаваха плажуването.