01.10.2018г. –
понеделник
За
съжаление времето се промени рязко и осъмнахме с буреносни облаци и силен
вятър. Нямаше за къде да бързаме. Закусихме спокойно и към 11ч. решихме да
излезем да се разходим по Platja
d'Alcúdia до курортното градче Port d'Alcúdia.
Нашият
хотел се намираше на 3.5км разстояние до центъра на градчето и порта, a
разходката до там по плажа беше много приятна и полезна за нашата проучвателна
цел, а именно покупка на имот (други пътеписи за плажа с по-слънчеви снимки има
тук и тук).
Дългият
повече от 4км. плаж предлагаше различни емоции. Първата половина от тези 3.5км., които ние трябваше да изминем,
плажната ивица беше по-тясна. Имаше пътека през горичка непосредствено до финия
пясък. Тази част предлагаше уединени кътчета и растителност пазеща сянка. Втората
половина до градчето плажната ивица беше широка. Имаше много игрални площадки
за плажен волейбол и други занимания, заведения и хубава крайбрежна алея аранжирана
с типично средиземноморска растителност - цветни храсти, дървета и палми. А колкото
повече приближавахме центъра на градчето, толкова по-голям ставаше плажа.
 |
| Нашият хотел е с номер 4 |
Но
освен прекрасния плаж и приятната алея за разходка впечатление правеха
безбройните вили, затворени комплекси и хотели. В различни стилове, но всички
еднакво добре поддържани с басейни, градини и всякакви други екстри. Направихме
много снимки, включително и на тези, които бяха обявени за продажба.
След
час разходка покрай брега стигнахме до сърцето на курортното градче – яхтеното
пристанище. Направихме обиколка и снимки по крайбрежната улица.
Минаваше
обяд, а облаците постепенно отстъпваха място на слънцето и температурата се
покачваше. Седнахме в едно от многото заведения да пием по кафе и след това се
отправихме към автобусната спирка.
За
автобусите в Майорка може да се напише отделен разказ. Ситуацията с тях беше
пълна анархия. Няма да е пресилено ако се каже, че положението беше
трагикомично. Като изключим предишния ден, когато успешно стигнахме от летището
до хотела (макар, че не уцелихме точно нашата спирка и слязохме на следващата) през
останалите дни използването на транспорта не вървеше никак гладко.
Днес
ни предстоеше отново да ползваме обществен транспорт. На централната
спирка беше пълно с народ. В общи линии нас ни устройваше всеки автобус.
Билетите се купуваха от шофьора, като за целта бе желателно да се носят дребни.
Разписанията нямаха никакво значение. Шофьорите с викове обясняваха за къде
пътуват. Докато всички пътници си купят билет минаваха 10-ина минути 😜 Ние бяхме
за няколко спирки, но проблемът беше, че сами трябваше да се ориентираме къде
ще слизаме и да сигнализираме за това. В нашия случай имаше и други проблеми,
спирката ни беше от по-малко използваните, намираше се на дълъг булевард, на
място, където нямаше нищо забележително, за да я запомним. Единственият ни
ориентир беше някакъв ремонт на пътя малко преди нея, който обаче приключи за
два дена и останахме съвсем без ориентир 😏 Включих офлайн навигацията и
започнахме да следим по нея. Решихме, че като стигнем на 300м. от спирката до
хотела ще натиснем бутона за слизане.
От позицията на времето равносметката е,
че само веднъж успяхме да слезем на правилната спирка. Или се озовавахме на
предишната или на следващата, при това не винаги по наша вина. Добре, че
разстоянията не бяха повече от 200м. Но за премеждията с автобусите ще стане
дума и по-нататък. Поне се успокоих, че хаосът и анархията не са патент на
варненския градски транспорт 😉
След
като се прибрахме в хотела хапнахме набързо, взехме си по едно кафе от бара и с
бодра крачка се запътихме към плажа. Облаците си бяха отишли и като изключим
вятъра времето беше идеално за плаж.
Да
ама не, както се казва. Още щом се настанихме на пясъка ни направи впечатление,
че морето е странно празно. И докато се чудим защо е така чуваме една "баба"
германка да казва на мъжа си, че водата е много студена. А щом на германците им
е студена...яснооо 😧 Решихме да проверим лично и наистина се оказа, че водата е
станала ледена. Какво нещо е вятърът. Предишния ден беше топла и приятна, а ден
по-късно смразяващо студена. Аз не си падам по басейните, затова останахме на
плажа, но не беше особено приятно 😕
Така
измина вторият ден. След вечеря се качихме в стаята и си пуснахме да гледаме ТВ
на таблета. В 21ч. чухме, че нещо се случва навън. Излязохме на балкона да
видим. Оказа се, че аниматорите забавляват децата. Разбира се нямаше как да
мине без всеизвестната песничка, която и аз покрай моя внук вече знаех – арам
зам зам...😜
Видео - Hotel Condesa
Няма коментари:
Публикуване на коментар