Круиз Северноевропейски столици - Хелзинки (част II)

13.06.2016

Акостирахме на терминал Hernesaari в Хелзинки малко след 8ч. сутринта. Нашата кабина се водеше от страната на порта. Това в повечето случаи е много полезно, първо защото от високо виждаш доста неща, като например спирките на автобусите, терминала за пасажерите и потока от хора и второ, защото понякога се оказва, че някъде долу има кафене със свободен wi-fi достъп. Така беше в Кадиз, а сега и в Хелзинки. Макар и малко бавна, все пак имаше интернет връзка 😉

Бърза работа нямахме, но времето беше слънчево, бяхме закусили и в 9ч. вече бяхме готови да тръгнем на разходка. Както казах плановете не бяха амбициозни. Още докато подготвях пътеводителя не бях зашеметена от финландската столица. Освен това трябваше да пазим коляното на Валери за предстоящите два дена в Санкт Петербург. Затова планът беше да си купим комбиниран билет за обиколка с туристическия автобус и туристическото корабче и да се разходим на централния площад и този край брега.

От кабината виждахме точно пред кораба туристическите автобуси. В дневната програма, която предоставяха на кораба бяха отбелязали, че цената за тези автобуси, тип Hop On Hop Off е 30 евро на човек, само, че аз бях проучила, че за 5 евро повече може да се купи комбиниран билет.

Излязохме от кораба и се запътихме към първия автобус насреща ни. Казахме какво търсим и се оказа, че тези, които стоят буквално пред изхода продават само билети за автобуса, но на стотина метра в страни имаше други, които продаваха и комбинирани билети. За пореден път се убедих, колко е добре човек да не разчита само на информацията, която му предоставят в кораба 😉

Към 9ч. се качихме и потеглихме. Реших да проверя дали наистина има интернет в автобуса, както го рекламираха и останах приятно изненадана, че има, при това връзката беше бърза и много добра. Размених си няколко съобщения с майка, колкото да знам че всичко е наред и бях готова да обърна внимание на Хелзинки.

Това, което бях научила за града и неговата история беше следното:

Финландската столица е разположена на Балтийско море на северния бряг на Финския залив. Тя е най-големият град на територията на страната с население около 600 хил души и основният политически, образователен, финансов, културен и изследователски център. Наименованието си „Белият град на Севера“, Хелзинки дължи на някои характерни особености на неокласическата си архитектура, а именно факта, че едни от емблематичните й сгради са изградени от бял мрамор. Често оприличават града със Санкт Петербург, което се дължи не само на близкото географско разположение на градовете, но и на дългогодишните исторически връзки между Финландия и Русия. Много по-голямо обаче е влиянието, което Швеция е оказала на архитектурния стил на града. Днес по улиците на Хелзинки може да се чуе  най-често да се говори на фински и шведски. Това са и официалните езици в страната.

Градът е защитен от морските бури чрез група от близо 300 скални островчета. Те са част от столицата на скандинавската държава. Някои от тях са общинска собственост, а други държавна и се използват от армията.

В исторически план Финландия много често се е превръщала в бойно поле между шведските и руските армии.

От 1323 до 1809 г. територията на Финландия е била под владение на нейната съседка – Швеция. От 1809 до 1917 г. Финландия е била част от руската империя под формата на велико херцогство. Все още в центъра на града могат да се видят големите къщи, които са обитавали руските богаташи.

Историята на Хелзинки започва през 1550 г., когато градът е създаден с указ на шведския крал Густав Васа. Първоначалното селище било разположено при устието на река Ванта Йоки. По-късно обаче мястото се оказва доста неудобно поради лошия достъп до морето. В резултат на това градът е построен на мястото, където е и днес - на вдадения във Финския залив неголям скалист полуостров Естнес. До 18 век почти всички сгради в Хелзинки са били от дърво. Въпреки 500-годишната история днес в Хелзинки не могат да се видят сгради по-стари от 200 години. Причина за това са пожарите, които на два пъти почти заличават града.

Време беше да видим с очите си Хелзинки 😊

Автобусът мина покрай Market Hall и продължи по разни безлични булеварди към Tennis Palace. Малко по-нагоре успяхме да зърнем една от забележителностите на града Rock church и продължихме към Sibelius Monument, Tram Museum и Олимпийския стадион. Направихме обиколка до ботаническата градина (първото нещо което ми хареса) и след операта тръгнахме по големия булевард Mannerheimintie покрай Finlandia Hall, Националния музей, Парламента и така до центъра. След това покрай един много приятен парк и през малка уличка се озовахме на Сенатския площад, където слязохме.

С уникалната си неокласическа архитектура площадът беше най-посещаваното място в града. В четирите му края бяха разположени и най-известните сгради в града - Катедралата (Helsingin tuomiokirkko), Министерският съвет, Хелзинкският университет и библиотеката, които са били изградени през XVIII век.

Чисто бялата и грандиозна фасада на храма се издигаше в северната част на площада. По своята същност това бе Евангелистка лютеранска катедрала на хелзинкската епархия. Строежът й започнал през 1830 и завършил през 1852 година. На покрива се извисяваха огромни статуи от цинк, изобразяващи апостолите, които се считат за най-големите цинкови статуи в цял свят.

Наистина Катедралата изглеждаше величествено кацнала на върха на стълбите. А отгоре се виждаше целият площад като на длан.

В центъра на площада се намираше паметникът на руския цар Александър II. Финландският народ издига паметника в знак на благодарност за обявената от Александър ІІ автономия на страната и проведените демократични реформи.

Може да се каже, че мястото ми хареса, точно както очаквах от това, което бях видяла в интернет 😉

След като посетихме Катедралата и направихме достатъчно снимки от всички ъгли на площада се отправихме към Пазарният площад (Kauppatori). Той се намираше в близост до пристанището от където щяхме да се качим на корабче. На площада имаше много сергии, със всякакви стоки от цяла Финландия, но на тях щяхме да се спрем след разходката по вода.

Успяхме да се качим в последния момент преди корабчето да тръгне.

В началото бяхме седнали отвън, но скоро студеното Балтийско море ни накара да размислим и влязохме на топло.

Обиколката започна от южното пристанище с едни от най-големите фериботи, а в дясно остана малкото островче Klippan с дървена къща от 1890г.

Продължихме покрай красивия централен парк Kaivopuisto и стигнахме до чаровните сгради в стил Art Nouveau пред които в закътан пристан се поклащаха яхти и платноходи.

Минахме покрай още няколко острова и се отправихме към остров Суоменлина (Suomenlinna). Построената през 1748г. крепост е остатък от владението на шведите за защита откъм морето срещу руската експанзия, но само след 60 години Финландия вече е руска територия и така до 1917г. От 1991 г. островът е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Бях излязла да снимам отвън и се почуствах като във филм на Хичкок. Чайките буквално идваха отгоре ми, но въпреки това не се отказах. Откъм корабчето най-добре се открояваше King's Gate.

След това поехме обратно към града, като по пътя си минахме още няколко острова - Santahamina (затворен военен остров повече от 200 години), Vasikkasaari (остров с традиционни финландски летни вили), Saunasaari (остров с типични финландски сауни) и Korkeasaari (Зоологическата градина на повече от 100 години).

И достигнахме до един от най-престижните квартали Kruununhaka и поредното пристанище с няколко красиво изглеждащи ветроходни кораби.

В единия край на порта се открояваше червената фасада на голямата ортодоксална Катедрала Успение. Изградена от червени тухли с 13 златни купола. Завършената през 1868 год. църква бе най-яркият пример за руското влияние.

Но най-впечатляваща беше панорамата която се откри малко преди да акостираме на кея. Пазарният площад и красивите сгради зад него с доминиращата Катедрала на височината изглеждаха пленяващо.

Разходката с корабчето беше една наистина много добра идея. От морето видяхме града в друга светлина. Това беше един много добре изкаран час и половина, а единственото което не ни хареса беше кафето, което си поръчахме 😉

Слизайки обратно на брега се озовахме отново на пазара. Трябваше да купим някакви сувенири и обезателно чорапи, защото се оказа, че моят любим е забравил да си сложи в багажа 😉 Определено имаше голямо разнообразие от типични финландски артикули. Множество кожени изделия и ръчно плетени красиви зимни пуловери. Всичко обаче беше адски скъпо, дори и китайските сувенири  😏 А единствените чорапи, които намерихме бяха дебели с бродирани еленчета по тях 😜

В края на пазара стигнахме до един мост зад който се виждаше голямата руска Катедрала. Направихме й снимка, но нямаше да ходим до нея, защото предварително бях проучила, че в понеделник е затворена.

И тук по план трябваше да приключи нашата разходка и да се качим обратно на туристическия автобус, но както се казва плановете са затова за да се объркват. Вал не си чувстваше изморен крака, беше достатъчно рано за прибиране и най-важното, трябваше да намерим чорапи, защото в магазините на кораба нямаше. И така разходката ни продължи по централните улици.

Когато решихме, че вече е време да се качваме на туристическия автобус се отправихме към спирката му до красивия парк Esplanade. Минахме през парка и седнахме да пием кафе в един много симпатичен старинен киоск.

За съжаление и тук кафето беше същата боза, но поне мястото беше приятно.

Малко по-късно вече бяхме в автобуса. Направихме пауза на Сенатския площад преди да продължим, а аз използвах това време да вляза набързо в интернет. На връщане автобусът мина по крайбрежната алея и парка, който бяхме видели от корабчето. А след това продължихме все покрай брега и квартала Eira. Тази част на града определено беше много хубава. Не случайно и посолствата бяха съсредоточени в този район.

Малко след 14ч. стигнахме до кораба.

С бялото кръгче е оградена нашата кабина. С червената стрелка е посочено интернет кафето

Качихме се и седнах на балкона с кафе и цигара. Включих се към интернет от кафенето долу на пристанището, а слънцето грееше приятно. Какво повече да иска човек, почивка след пълноценно прекаран ден 😊

А равносметката за Хелзинки можеше да се събере в три изречения. Финландската столица ни хареса, но не до там, че да се върнем отново 😉 Очакванията ми се оправдаха и не останах нито разочарована, нито възхитена. Един обикновен голям европейски град с нищо по-различен от нашата столица София (е, може би просто по-чист).

В 18ч. корабът бавно започна да се оттегля от дока. Песента на Бочели отново изпълни цялата околност. Казахме довиждане на Хелзинки и всичко си продължи както следва. Вечеря в ресторанта, приятен релакс на балкона, спокойно море, посещение на акробатичното шоу в театъра и обратно в кабината. Камериерът се стараеше всеки ден и беше много добър в работата си.

Днес социалният живот приключи рано. Искахме да съберем сили за следващия ден. Очаквахме с нетърпение и огромно вълнение Санкт Петербург. Все пак това беше основната причина за избора на този маршрут. Надявахме се на хубаво време, на безпроблемно и бързо минаване през проверките на документи и визи и още куп по-дребни неща.

Първата неприятна изненада не закъсня. Както обикновено някъде към 23ч. ни донесоха програмата за следващия ден. Започнахме да я разглеждаме и опс...сюрприз 😯. Имаше изрично предупреждение, че между 2 и 5ч. през нощта няма достъп до порта. Сякаш ме цапнаха с мокър парцал. Ние бяхме планували разходка с корабче когато се вдигат мостовете по р.Нева, а се оказа, че точно заради това и понеже портът се намира на Василевския остров няма как да се върнем обратно. Меко казано бяхме разочаровани 😕 и се надявахме с това неприятните изненади да приключат и всичко останало да протече по план.

Предстояха два дългоочаквани дни. Заспах с тази мисъл 😊

Хелзинки - видео

Напред към: Санкт Петербург (част III)

Назад към: Costa Luminosa (част I)