Merypoup : Круиз Северноевропейски столици

17.06.2016

Тази сутрин решихме да закусваме в ресторанта. Оказа се, че всичко, което го има в бюфета го има и тук. Единствената разлика беше, че можеш да си поръчаш яйца...омлет или някакви други, но трябва да почакаш доста за да ти ги приготвят и донесат. Толкова за "разнообразната" храна на този круиз!

В 8ч. сутринта акостирахме на пристанището в Стокхолм. Затворихме кръга и се върнахме там от където тръгнахме.

Стокхолм е столицата на Кралство Швеция и нейният най-голям град с близо 2 млн. население от които близо 50% са имигранти. 30% от площта на Стокхолм е покрита с вода. Балтийско море и езерото Меларен са разделени чрез шлюзове. Разположен върху 14 острова, които са свързани помежду си с 57 моста този град се отличава със своите красиви сгради, зеленина, чист въздух и близостта си до водата.

Най-ранното споменаване на Стокхолм в писмен вид датира от 1252 г., когато градът е важно звено на търговията с желязо от мините в Берислаген. Казват, че Стокхолм е основан от Ярл Биргер с цел предпазване на Швеция от вражески морски набези, както и за да се прекрати грабежът в градове като Сигтюна на езерото Меларен. Първоначално Стокхолм представлявал укрепление, чието предназначение било контролирането на търговията между Балтийско море и Меларен. Става столица на Швеция през 1419 г.

Винаги съм била предубедена за северните страни и техните градове. Истината е, че не понасям студа и ме привличат топлите места. Въпреки суперлативите за шведската столица, когато започнах да подготвям пътеводителя си мислех, че няма да ми е трудно да подбера местата, които да посетим. Скоро обаче започнах да осъзнавам, че изглежда много греша. С всеки ред прочетен за града и неговите забележителности ми ставаше все по-интересно и трудно да реша кое да отхвърлим от нашата програма. Без да си кривя душата, признавам, че още преди да тръгнем бях станала фен на Стокхолм и с нетърпение очаквах да го разгледаме 😊 Единствените ми притеснения и резерви бяха свързани с новините за "новите" шведи. Редица европейски столици вече не бяха това, което са били и се опасявахме, че твърде много сме закъснели с посещението на Стокхолм. Скоро всички очаквания и неизвестни щяха да се изяснят. Толкова с лирическото отклонение. Време беше да тръгваме 😉

Нямахме ограничение във времето затова и не бързахме. Предишния ден си купихме билети за шатъл автобус до центъра. Чудехме се дали да ползваме градски транспорт или шатъл и накрая се спряхме на втория вариант. Цената беше повече от висока, цели 15 евро, но тук, както се убедихме по-късно всичко беше скъпо.

Малко след 10ч. се качихме на шатъла. Времето беше отново мрачно и неприятно. Автобусът ни спря точно до моста Norrbro. Мостът преминаваше точно над малкия остров Helgeandsholmen, между новата и старата част на града, където се намираше внушителната сграда на Парламента и музеят на Средновековието (с безплатен вход).

А точно в края на моста се намираше Кралският дворец, който беше и първата ни цел.

Дворецът е основната забележителност и е един от най-големите в света с над 600 стаи. Строен в продължение на 63 години в края на 17-ти и началото на 18-ти век и е в бароков стил конструиран като римски дворец. Тук е официалната резиденция на шведското кралско семейство. В него са разположени и няколко музея: Кралските апартаменти, Съкровищницата, The Tre Kronor Museum, Gustav III's Museum of Antiquities, The Bernadotte Library (с около 100 хил книги), The Royal Chapel.

Купихме си комбинирани билети по 180 крони (около 19 евро), които включваха посещението на Кралските апартаменти, Съкровищницата, Музеят Трите корони, Gustav III's Museum of Antiquities и църквата Riddarholm. Билетите важаха за цяла седмица в случай, че човек е за по-дълго. Но освен това в Кралския дворец имаше и две експозиции, които бяха безплатни - Оръжейната и изложбата на кралските каляски.

Билетите можеха да се закупят от всеки един от музеите в двореца. В нашия случай, това беше музеят The Tre Kronor, който е посветен на първоначалния дворец в Стокхолм, разрушен в жесток пожар през 1697. Още в края на 900г. викингите построили дървена блокада на мястото, където се намира дворецът днес и от 1100г. е построена отбранителна крепост. Със спасени от огъня обекти и новосъздадени модели, музеят изобразява развитието на двореца от защитно укрепление до ренесансовия дворец днес.

Излязохме от там, а навън вече беше започнало да вали. На бегом прекосихме вътрешния двор на двореца и влязохме в едно огромно фоайе. Първо се спряхме във величествената Кралска капела.

А после продължихме с обиколката в Кралските апартаменти, които включваха Държавната зала със сребърния трон, а също така апартаментите на Orders of Chivalry, The State Apartments, The Bernadotte Apartments и The Guest Apartments. Точно един час разглеждахме прекрасните апартаменти, които могат да бъдат описани с две думи - лукс и блясък.

В 12:30ч. приключихме с тази част на двореца. Имаше малко свободно време до ежедневната смяна на караула и решихме да пием по кафе. По принцип смяната на караула представляваше цял спектакъл продължаващ повече от 30 минути, в които влизат официалната част на церемонията и концерт на Духовия Кралски оркестър.

Точно зад кафето в двореца се намираше площадът, където се очакваха гардовете и затова не се притеснявахме, че нещо ще пропуснем. Оказа се, че сме били в голяма грешка. Входът към площада се оказа затворен и трябваше да обиколим половината дворец за да излезем навън. В това време смяната на караула беше започнала, а множеството хора стигаха до улиците в стария град. Шведски гардове разчистваха пътя за войниците и конете. Имаше един, който правеше силно впечатление. Стърчеше няколко глави над хората. Все едно беше на кокили.

Прецакахме се тотално 😕 Изобщо не виждахме какво се случва на площада пред двореца. Единствено ни оставаше да "приветстваме" маршируващите войници и коне, които си бяха изиграли ролята в спектакъла и се оттегляха по улицата.

В един момент се появи група от някакви източни монаси в традиционни дрехи, които привлякоха внимание почти колкото шведските гардове 😉

Решихме, че сме видели достатъчно или по-скоро нямахме шанс да видим нещо и тръгнахме към църквата Ридархолм. Излязохме на улицата до Парламента. Огромните арки изглеждаха внушително.

Продължихме по улица Myntgatan и минахме покрай красивата барокова сграда на Riddarhuset (Камарата на лордовете), където са се събирали най-видните шведски благородници, а в залите на камарата има колекция от над 2000 герба на знатни родове.

От тук се виждаше величествената осанка на църквата Ридархолм.

На малкия остров Riddarholmen (Островът на благородниците) се намираха редица забележителности, но най-важната беше Riddarholm Church. Една от най-старите сгради построена през 1270-1300 г. в нея бяха погребани почти всички крале на Швеция.

И действително това място беше по-скоро една огромна гробница. Освен редицата ковчези и саркофази се оказа, че целият под на църквата беше всъщност от надгробни камъни, някои от тях със стряскащи изображения. Вместо традиционните църковни украси тук тази роля беше иззета от десетки гербове и символи.

Riddarholm Church беше определено едно интересно и малко необичайно място.

На площада пред църквата носещ името на Биргер Ярлс, основателят на Стокхолм се намираше неговата статуя.

Там също беше Съдебната палата (Svea hovrätt), а зад нея излязохме на брега откъдето се откри гледка към внушителната сграда на кметството.

Тръгнахме обратно към стария град.

Gamla Stan (Старият град) се състои от острова Stadsholmen и няколко по-малки островчета около него, където през 13-ти век се слага началото на бъдещия Стокхолм.

Средновековни тесни улички, древна архитектура, величествен замък, дворцова стража, дори стена в която е вграден камък с келтски руни всичко това е в перфектно съчетание в старата част на Стокхолм.

Повечето сгради в Стария град са от XVII и XVIII век. Освен Кралският дворец в Gamla Stan се намират Нобеловият музей, Катедралата и други църкви и забележителности.

По тесните павирани улички, покрай църквата Св. Николай стигнахме до прословутия площад Stortorget и музеят на Нобел.

Централният площад в Стария град Stortorget днес е красиво местенце, но в миналото тук се е разиграла една от най-кървавите сцени в шведската история. През 1520 г. датският крал Кристиян II окупира Швеция и на 8 ноември обезглавява на площада над 100 благородници и духовници.

Времето сякаш се беше преобразило изведнъж. Дъждът и облаците отстъпваха бавно на слънцето и започна да става топло и все по-приятно. Разходихме се по площада покрай красивите къщи и единственото, което помрачи хубавите емоции беше фактът, че батерията на фотоапарата се изтощи. Остана да разчитаме само на телефона.

Минахме покрай Storkyrkan (Катедралата), която за първи път се споменава в писмен източник от 1279 и според преданията първоначално е била построена от Birger Jarl, основателят на самия град. През 1527г. става протестантска църква, а поради местоположението си до двореца, в църквата е имало редица събития - коронации, сватби, погребения. В нея се намира забележителна дървена скулптура на Свети Георги и дракона, датираща от 15-ти век.

На площада пред Катедралата и двореца се издигаше традиционният за почти всяка европейска столица обелиск. Слънцето вече беше огряло изцяло и целият площад имаше съвсем различен облик от този в мрачната утрин.

Преди да напуснем острова и Стария град влязохме да разгледаме Съкровищницата, чиято експозиция включваше всички най-важни кралски символи и съкровища, а след това и The Royal Armoury's (Оръжейната). Това беше най-старият музей в Швеция създаден от крал Густав II Адолф през 1628, след като решава да запази дрехите и доспехите, носени на кампанията си в Полша.

Интересна се оказа и колекцията от карети, каляски и шейни използвани през стотиците години кралска история.

Минаваше 14ч., когато решихме, че е време да се отправим към следващата ни цел, един от най-известните музеи в Стокхолм - музеят Васа. Най-добрият вариант да стигнем до там беше да хванем корабче от кея до двореца.

Заехме места напред, защото бяхме само за две спирки. Използвах малкото време докато слизат и се качват хората за да се свържа с интернет и да разменя няколко думи с майка ми, колкото да съм спокойна, че всичко е наред. Разходката с корабчето беше много приятна, но твърде кратка.

Трябваше да слизаме. Бяхме стигнали до остров Djurgården или както е по-известен - островът на музеите. Сред обширните поляни и гори на острова се намираха лунапаркът Грьона Лунд, множество исторически паметници, а най-посещавани бяха: Музеят Васа, Nordiska museet и Музеят на открито Скансен.

Ние нямахме възможност да посетим всичко интересно, затова се бяхме спрели на музея Васа (Vasa) посветен на единствения по рода си кораб от 17-ти век.

Експонатът има трагична съдба. На 10 август 1628 г. величественият кралски боен кораб „Васа“ потъва при първото си отплаване пред хиляди изумени наблюдатели, преди още да излезе от пристанището. Той е пропътувал само 1300 м. в залива на Стокхолм и потъва до остров Дюргарден на 17 м. дълбочина. Причината е, че центърът на тежестта на кораба е бил много високо и това го прави много нестабилен. Освен това за баласт вместо масивни камъни е бил използван дребен чакъл. При вдигането на платната вятърът е наклонил кораба на една страна, чакълът се изместил встрани и само за десетина минути корабът се преобръща и потъва. Поради тържественото пътуване на палубата му е имало около 100 души, екипаж и войници заедно със семействата си. Въпреки близостта до брега, загиват 50 човека, много от които жени и деца.

Построен с огромни разходи, за да бъде най-големият и най-мощният боен кораб на всички времена, 69-метровият боен кораб с 64 оръдия трябвало да бъде гордостта на шведския боен флот. Построяването му отнело две години, върху мястото, където днес се намира „Грандхотел“.

Изваден 333 години след гибелта си и старателно реставриран, сега той е изложен с пълния си такелаж в музея „Васа“ (Vasamuseet), единственият по рода си морски музей в света. Той е най-старият напълно запазен боен кораб в света.

Изкусни заплетени дърворезби покриват външната част на кораба. От 700 скулптури 500 са фигурални, всички възстановени с оригиналните си бои и позлата. Почти толкова е интересен и товарът на кораба, който включва 4000 монети, медицинско оборудване и комплект за игра на табла. Най-впечатляващото е че са възстановени лицата на част от моряците и жените загинали при катастрофата. След години откриват и няколко от бронзовите оръдия, част от арсенала му.

Въпреки огромният брои посетители организацията беше перфектна. Не сме чакали повече от 5 минути и влязохме. Това е една от многото разлики с Русия. Там и когато няма опашка чакаш, а тук и на опашка не се налага да чакаш 😉

Озовахме се в една огромна зала в която с целия си ръст се изправи големият старинен кораб. Експозицията наистина беше много добре направена. По края на залата имаше стълби и така изкачвайки се можахме да видим кораба от долу до горе. Струваше си да се види този музей. Единственото неприятно нещо беше, че телефонът ми не правеше хубави снимки на слабото осветление, а фотоапаратът нямаше батерия.

След час бяхме приключили с разглеждането и имахме нужда от малко почивка. Седнахме в кафето навън преди да продължим с разходката. Насреща ни се открояваше красивата сграда на Нордическия музей (Nordiska museet), в който можеше да се научи всичко за културната история и етнография на Швеция от 15-ти век до днешни дни.

Скоро стигнахме до моста Djurgårdsbron, който откриваше прекрасна гледка към крайбрежния булевард Strandvägen.

Минахме по моста и продължихме по булеварда. Беше топло и приятно. Не можех да повярвам, че само до преди няколко часа се бяхме свили в якетата си и Вал беше с вълнена шапка, а сега се разхождахме по блузи с къс ръкав и ни беше добре. Всъщност някъде в Стария град Валери си загуби шапката и сега се шегувахме, че времето се е оправило съвсем навреме 😉

Няколко часа разлика😉

Без да бързаме за никъде, наслаждавайки се на времето бавно и спокойно вървяхме по булеварда. А той изглеждаше като от макет. Всичко подредено, без нашарени с реклами, табели и плакати сгради като в Санкт Петербург. И въпреки пиковия час нямаше никакви задръствания. И докато аз не смогвах да правя снимки на красивите сгради и всичко друго наоколо, Вал се забавляваше да наблюдава малък семеен скандал. Млада двойка руснаци нещо не можеха да се разберат. То бяха фасони, всеки тръгваше в различна посока. По едно време съвсем сериозно изглеждаше, че рускинята сякаш е решила да скача във водата...

Други обаче се бяха възползвали от хубавото време и след края на работния ден се бяха отдали на почивка в крайбрежните заведения.

В края на булеварда стигнахме до един от основните кейове за туристическите корабчета и главна отправна точка за обиколка на града (Nybroplan). А точно насреща на оживеното кръстовище беше още една великолепна сграда, тази на Кралския драматичен театър (Kungliga Dramatiska Teatern).

Въпреки, че беше едва 17ч. следобед се отправихме към спирката на шатъл автобуса, защото се притеснявахме за коляното на Валери. Трябваше да има време да си почине предвид предстоящия тежък ден. Минахме през Кралската градина (Kungsträdgården) и Операта и стигнахме точно навреме преди да тръгне автобусът.

Не можех да се въздържа да правя снимки дори докато пътуваме. Стокхолм наистина ме очарова. Очакванията ми не се разминаха с действителността.

Чак когато стигнахме до кораба и видяхме таксиметровите шофьори (предимно от Африка и Близкия изток) си дадох сметка, че не видях имигранти в централната част. Не знам къде и как се подвизават, но в центъра на Стокхолм, Европа си беше Европа. Нямаше досадни продавачи на сувенири, които не те оставят на мира, нито пък такива, които държат да те снимат срещу заплащане, нито пък такива, които да разстилат чаршафи по земята с всякакви стоки за продаване. Как така шведите бяха решили този проблем, а във Франция и Италия не можеха? 😐

Все пак на другия ден щяхме да ходим до Централната гара, любимо място на "новите европейци" във всички европейски държави. Мислех си...няма начин в Стокхолм да бъде по-различно...

Сега обаче имахме други задачи. Качихме се в каютата. Предстоеше най-неприятната част, събирането на багажа. Решихме да оставим това за след вечеря. Някъде към 20ч. навън започна отново да вали. Какво ли щеше да бъде времето утре?

След вечеря стегнах багажа. Опаковах всички сувенири прилежно и се отправихме към театъра да гледаме последното шоу. Беше озаглавено "Time" и очаквах да бъде хубаво, защото щеше да бъде изпълнено от групата певци и танцьори, които до този момент се справяха перфектно. И наистина тази вечер надминаха себе си. Бяха заложили не само на хубави песни и танци, но и на ефектни костюми. Определено откъм анимация Costa се представиха на ниво.

Тази вечер си легнахме навреме за да съберем сили за дългия ден пред нас. А навън продължаваше да си вали...

* * *

Рано сутринта освободихме каютата и отидохме да закусим. А навън продължаваше да вали като из ведро. Мисълта, че ще ни изхвърлят съвсем скоро като мръсни котета в дъжда направо ни депресираше. Да не говорим, че плановете ни да се разходим още един ден в Стокхолм се стопяваха, като пролетен сняг 😒

И ето, че дойде моментът в който с куфар в ръка се оказахме на дъжда. Идеята ни да хванем автобус до гарата пропадна. Щяхме да станем мокри до кости само докато стигнем до спирката. Нямахме друг избор освен да хванем такси. Тук нямаше копърки, но то и няма как да има при такива цени. За някакви си 5-6 км. без никакви задръствания ни взеха 35 евро. И това беше най-ниската възможна цена. Договорихме я с един афро-швед, с уговорката без касов бон. Официално взимаха по 45 евро. Истински обир. Такива цени дори и в Швейцария няма. Сетихме се как недоволствахме срещу копърките на пристанището в Санкт Петербург. Ох, къде бяха сега тези таксита за 20 евро, направо за без пари 😉

Първата ни работа на гарата беше да намерим гардероб за багажа. Оставихме двата куфара и решихме да намерим терминала, от където тръгват автобусите за летището. Мислех, че схемата на гарата с която разполагам ще помогне, но се оказа, че не е точно така. Гарата всъщност се оказа един доста голям комплекс от няколко сгради. Терминалът с автобусите Flygbussarna airport buses се оказа в друга сграда. Както и да е, ориентирахме се в ситуацията и сега беше време да се отправим към Кметството. Но как да тръгнем в този дъжд? Влязохме в първия киоск да потърсим дъждобрани. Купихме си едни найлони, колкото да не сме съвсем без нищо и излязохме. Емблематичното Кметство на Стокхолм се намираше на 5 мин. от гарата, но въпросът беше да хванем вярната посока. Стояхме пред един от многото входове на една от многото сгради на гарата и се чудехме, къде точно се намираме и коя посока да хванем. Попитах един полицай, който ни упъти.

За по-малко от 10 мин. бяхме стигнали до кметството, което в моя пътеводител беше описано така:

Stadshuset, Кметството на Стокхолм представлява масивна правоъгълна сграда изградена от червени тухли с голям вътрешен двор. В югоизточния ъгъл е издигната висока кула с камбанария, завършваща с пилон, на върха на който са разположени три златни корони – символ на шведската държавност. Кулата е висока 106м. и на камбанарията има панорамна площадка, от която можете да разгледате града. До площадката може да се изкачите пеша или да ползвате бързоходен асансьор. Местните жители наричат тази известна сграда Ратуша. Сградата е построена през 1926 година и в нея се разполага градската администрация. Но Ратуша е известна с нещо друго. В нея се намира Синята зала, където всяка година на 10 декември кралят на Швеция връчва четири от общо петте Нобелови награди - за физика, за химия, за медицина и биология и за литература.

Не по-малко впечатляваща е забележителната „Златна зала” с мозайки от византийски стил. Около Ратуша има разкошен парк с много аркади, статуи и зелени площи. Паркът е на самия бряг на езерото Mälaren в големия залив. От тук се разкрива панорама към Gamla Stan и острова Riddarholmen".

И тук въпреки наплива от хора веднага успяхме да влезем. Посещението ставаше само с група и екскурзовод. Обиколката започна от огромната Синя зала, която всъщност беше червена, заради червените тухли. Тук в тази огромна зала кралят връчва Нобеловите награди.

След това се качихме на горния етаж, където ни обърнаха внимание на заседателната зала и най-вече на нейния покрив. Никой не знае, защо той е син, но има няколко версии и една от тях беше, че изобразява небосвода.

След това минахме през още няколко зали...

И завършихме с невероятната Златна зала. В цялото Кметство символиката беше навсякъде, но тук в тази зала всяко нещо беше символ с някакво скрито значение. Нямаше нищо случайно в изображенията и преплетените в тях символи. Никой всъщност не знае какво точно са вложили авторите в дребните детайли на творбите си. Беше въпрос на догадки и тълкуване, но аз имах чувството, че се намирам в масонско свърталище.

Излязохме във вътрешния двор, а дъждът продължаваше да се лее.

Валери остана да ме чака под арките на Кметството, а аз излязох в крайбрежната градина. Щеше да е страхотно, ако можехме да видим това красиво място на слънце. Сега изглеждаше толкова потискащо. Преди няколко месеца си купихме водоустойчив фотоапарат. Мислех си, че ще го ползваме по плажовете, а ето, че първият му тест се оказа в Стокхолм. Докато направя няколко снимки целият беше във вода.

Тръгнахме обратно към гарата. Нямаше смисъл да се мокрим и да мръзнем повече. Ако не валеше толкова силно можехме да посетим няколко музея. Дори бях набелязала кои. Искаше ми се да видя музея на Средновековието, Hallwylska museet - домът на семейство Халвил, а така също и Antikmuseum, част от дворцовия комплекс, за който имахме билети. Но беше немислимо. Докато стигнем до гарата на няколко минути, при все, че бяхме с дъждобрани бяхме целите мокри. Седнахме в едно кафене да се стоплим и поизсушим. Беше едва обед, а имахме толкова време до полета за Цюрих.

На гарата запълнихме поне два часа. След кафето тръгнахме да обикаляме магазините да си купим сувенири, а след това седнахме в чакалнята да хапнем по сандвич. Чакалнята беше с много хубави и оригинални пейки, а наоколо имаше красива декорация и заведения, които бяха направени да изглеждат като старинни в стила на гарата. Беше много приятно. И тогава се усетих...ние бяхме на гарата, където очаквах да бродят групи емигранти и досадно да оглеждат хората и най-вече жените, а в действителност не виждах такова нещо, но виждах много наистина красиви шведки. Не можех да повярвам. Дори в Цюрих положението е по-зле, къде бяха тези хора? 😐 Както и да е, фактът си беше факт. Останах повече от приятно изненадана.

След като убихме достатъчно време на гарата, си взехме багажа и се качихме на автобуса за летището. Арланда не беше най-приятното място. Цареше някаква ужасна суматоха. След като разбрахме, че нашата компания не фигурира на компютрите за чекиране се наложи да питаме къде в цялата тази галимация може да направим check-in. Изпратиха ни на едни гишета, където слава богу нямаше такъв наплив. За първи път виждах летище, където дори и багажа сам си го чекираш и пускаш по лентата.

Изчакахме си реда. Младо чернокожо момиче с видимо отегчен вид ни обработи билетите и щом дойде ред на багажа кантарът чукна 30 кг. Моляяя, как така 30? 😣 Та ние тръгнахме със 17. Няма как да са станали повече от 20кг. Служителката ни изпрати в страни да си оправим багажа. Всичко бях подредила толкова прилежно, а сега се налагаше да го изтърбушя. Не можех да разбера от къде дойдоха тези 30кг. Преместихме по един чифт обувки в ръчния багаж и раницата на Валери, но той куфара започна да изглежда празен. Имаше нещо гнило. Затворихме го и го качихме на друга лента и хоп...15-16кг. Е как така два чифта обувки свалиха 15кг? Върнахме се на гишето и казваме, че има някаква грешка. Теглим го и се вижда, че грешката е вярна. Оказа се, че служителката без да пусне куфара по лентата на човека преди нас е изтеглила двата багажа заедно. И с цялата си наглост вика..."искате ли да си оправите и да върнете багажа"...да бе, цял ден ще оправям куфари по средата на летището 😠 Бяхме бесни, но какво да се прави.

А иначе и в автобуса и на цялото летище имаше много добър интернет. Избрахме си едно кафене, за да убием още време. Когато си купувахме билетите имаше полет в 15ч. и друг в 19ч. Ние решихме, че ще разглеждаме Стокхолм и си купихме за този в 19ч. Е, не можахме да се разходим, но за сметка на това си отседяхме на гарата и летището 😏

* * *

И ето, седмицата се търкулна неусетно и се прибрахме обратно у дома. Само седмица, а толкова много емоции и нови впечатления. Сега ни остават хубавите спомени, снимките и видеото.

Вече бяхме сигурни, че няма да се върнем в Хелзинки, но при първа възможност ще се върнем в Санкт Петербург. С удоволствие бих се разходила отново в Стокхолм и града, като изваден от приказка - Талин.

Дадохме си сметка, че северните круизи не са за нас. Отидохме, видяхме, беше страхотно, но... друго си е в топлите морета😉