Mallorca – първи впечатления (част I)

30.09.2018г. – неделя

Решението да отидем на почивка в Майорка се роди спонтанно. Един от колегите на Вал беше споделил, че смята един ден да се пенсионира на острова и по-конкретно в Алкудия. От любопитство влязохме в Google да разгледаме как изглежда районът. Стори ни се интересно и си казахме, че трябва да отидем на място да го проучим. Пак от любопитство решихме да разгледаме какви оферти за почивка се предлагат. За нас винаги е било от значение да сме на първа линия и по възможност с гледка към морето. Открихме чудесен хотел отговарящ на нашите критерии разположен на дългия повече от 4км. плаж и без много да му мислим си направихме резервация 😉

От наши приятели ползвали сайта за резервация Expedia знаехме, че трябва да си отваряме очите на четири по отношение на самолетните билети. Обичайна практика било в една от посоките да нямаш включен багаж. Затова седмица преди полета влязохме в сайта на Swiss air да проверим за изненади. И изненади наистина имаше. Оказа се, че на отиване са ни дали билети бизнес класа с включен багаж за чекиране за общо 128кг. (4 куфара по 32кг за двама души), а за на връщане билетите ни, както се очакваше бяха без включен багаж. Да се чуди човек да се смее ли да плаче ли 😜 Както и да е, доплатихме си за един куфар за полета на връщане и бяхме готови за проучвателната почивка на Майорка.

На отиване се възползвахме от всички възможни екстри на полета бизнес класа. Като се започне от предаването на багажа, проверките за сигурност, закуската на летището в Цюрих, удобните и хубави места в самолета. Полетът беше около 2ч., които минаха неусетно. Времето беше ясно, което ми позволи да се насладя на красивите гледки първо над Алпите, след това над искрящото Средиземно море и за финал над залива на Алкудия.

Остана време дори да прочета малко информация за Майорка:

Майорка (на испански: Mallorca) е най-големият остров на Испания и втори по население след Тенерифе. Намира се в Средиземно море и е част от Балеарските острови. Столица на острова е Палма де Майорка. Майорка е с население от 873 414 жители (2011 г.) и обща площ от 3 640,11 км².

През изминалите 50 години се е превърнала в един от най-предпочитаните ваканционни острови в Европа. По-голямата част от населението (ок. 500 000 души) живее във и около столицата. Най-слабо населен е районът Ескорса. Туризмът е основен поминък на населението и през летния сезон градовете са препълнени с посетители. Островът е посещаван от 12 млн. туристи годишно. Той се поделя на 9 провинции.

Най-ранните датировки сочат времето на неолита – около 3500 години пр. Хр. Период на преход от Бронзовата епоха. В провинция Калвиа се намира археологически парк с площ около 3 хектара, в който се намират различни гробове и може да се съди за погребалните маниери на праисторическите хора.

През Средновековието островът често бил място на битки и инвазии. По-късно през 17–18 век Майорка често е нападана от турски, арабски и берберски пирати.

Кацнахме по обед. Слънцето препичаше и температурата в Майорка беше подобаващо висока. Всичко вървеше по график и изглежда щяхме да имаме възможност да се насладим на следобеден плаж. Намерихме спирката на нашия автобус А32 и зачакахме. Само срещу 8€  на човек и за по-малко от час и половина път по магистралата стигнахме до крайната точка – хотел  Condesade La Bahía.

Настанихме се и както обикновено първата ни работа беше да спрем климатика и да отворим вратата към балкона, за да влезе топлината заради която сме дошли. А щом излязохме на балкона просто ахнахме. Бяхме на третия етаж с прекрасна гледка към морето 😊

Стаята също беше много хубава, а интернет мрежата беше перфектна. С една дума всичко беше супер! 👌👍

Нямаше време за губене. Облякохме банските, взехме си кафе и сладки от бара до басейна и се отправихме към прекрасния плаж с фин пясък и блестящо на слънцето море.

Водата беше топла и кристално бистра. Навсякъде плуваха малки рибки. Чувствахме се прекрасно. Единственият „проблем” беше, че колкото и навътре да вървиш морето все е до колене. Започнахме да се шегуваме, че трябва да си направиш дълга разходка, за да стигнеш до дълбочина на която да може да се потопиш и после отново дълга разходка до брега 😉

Шезлонгите с емблемата на кметство Алкудия

След прекрасния следобеден плаж и богатия на хубави емоции ден дойде време за вечеря. Бяхме на почивка All Inclusive. Разнообразието на храна в ресторанта не беше както на Карибите, но имаше достатъчно голям избор и беше вкусно. А след вечеря изморени от дългия ден се качихме в стаята за заслужена почивка. Както вече казах интернет връзката беше перфектна, така че без проблем си пуснахме да гледаме българска телевизия на таблета.

Засега всичко беше перфектно. Оставаше ни да се надяваме да продължи така и в следващите дни.

Полезна информация за обществения транспорт ще намерите тук

Напред към част II

Platja d'Alcúdia & Port d'Alcúdia (част II)

01.10.2018г. – понеделник

За съжаление времето се промени рязко и осъмнахме с буреносни облаци и силен вятър. Нямаше за къде да бързаме. Закусихме спокойно и към 11ч. решихме да излезем да се разходим по Platja d'Alcúdia до курортното градче Port d'Alcúdia.

Нашият хотел се намираше на 3.5км разстояние до центъра на градчето и порта, a разходката до там по плажа беше много приятна и полезна за нашата проучвателна цел, а именно покупка на имот (други пътеписи за плажа с по-слънчеви снимки има тук и тук).

Дългият повече от 4км. плаж предлагаше различни емоции. Първата половина от тези 3.5км., които ние трябваше да изминем, плажната ивица беше по-тясна. Имаше пътека през горичка непосредствено до финия пясък. Тази част предлагаше уединени кътчета и растителност пазеща сянка. Втората половина до градчето плажната ивица беше широка. Имаше много игрални площадки за плажен волейбол и други занимания, заведения и хубава крайбрежна алея аранжирана с типично средиземноморска растителност - цветни храсти, дървета и палми. А колкото повече приближавахме центъра на градчето, толкова по-голям ставаше плажа.

Нашият хотел е с номер 4

Но освен прекрасния плаж и приятната алея за разходка впечатление правеха безбройните вили, затворени комплекси и хотели. В различни стилове, но всички еднакво добре поддържани с басейни, градини и всякакви други екстри. Направихме много снимки, включително и на тези, които бяха обявени за продажба.

След час разходка покрай брега стигнахме до сърцето на курортното градче – яхтеното пристанище. Направихме обиколка и снимки по крайбрежната улица.

Минаваше обяд, а облаците постепенно отстъпваха място на слънцето и температурата се покачваше. Седнахме в едно от многото заведения да пием по кафе и след това се отправихме към автобусната спирка.

За автобусите в Майорка може да се напише отделен разказ. Ситуацията с тях беше пълна анархия. Няма да е пресилено ако се каже, че положението беше трагикомично. Като изключим предишния ден, когато успешно стигнахме от летището до хотела (макар, че не уцелихме точно нашата спирка и слязохме на следващата) през останалите дни използването на транспорта не вървеше никак гладко.

Днес ни предстоеше отново да ползваме обществен транспорт. На  централната спирка беше пълно с народ. В общи линии нас ни устройваше всеки автобус. Билетите се купуваха от шофьора, като за целта бе желателно да се носят дребни. Разписанията нямаха никакво значение. Шофьорите с викове обясняваха за къде пътуват. Докато всички пътници си купят билет минаваха 10-ина минути 😜 Ние бяхме за няколко спирки, но проблемът беше, че сами трябваше да се ориентираме къде ще слизаме и да сигнализираме за това. В нашия случай имаше и други проблеми, спирката ни беше от по-малко използваните, намираше се на дълъг булевард, на място, където нямаше нищо забележително, за да я запомним. Единственият ни ориентир беше някакъв ремонт на пътя малко преди нея, който обаче приключи за два дена и останахме съвсем без ориентир 😏 Включих офлайн навигацията и започнахме да следим по нея. Решихме, че като стигнем на 300м. от спирката до хотела ще натиснем бутона за слизане. 

От позицията на времето равносметката е, че само веднъж успяхме да слезем на правилната спирка. Или се озовавахме на предишната или на следващата, при това не винаги по наша вина. Добре, че разстоянията не бяха повече от 200м. Но за премеждията с автобусите ще стане дума и по-нататък. Поне се успокоих, че хаосът и анархията не са патент на варненския градски транспорт 😉

След като се прибрахме в хотела хапнахме набързо, взехме си по едно кафе от бара и с бодра крачка се запътихме към плажа. Облаците си бяха отишли и като изключим вятъра времето беше идеално за плаж.

Да ама не, както се казва. Още щом се настанихме на пясъка ни направи впечатление, че морето е странно празно. И докато се чудим защо е така чуваме една "баба" германка да казва на мъжа си, че водата е много студена. А щом на германците им е студена...яснооо 😧 Решихме да проверим лично и наистина се оказа, че водата е станала ледена. Какво нещо е вятърът. Предишния ден беше топла и приятна, а ден по-късно смразяващо студена. Аз не си падам по басейните, затова останахме на плажа, но не беше особено приятно 😕

Така измина вторият ден. След вечеря се качихме в стаята и си пуснахме да гледаме ТВ на таблета. В 21ч. чухме, че нещо се случва навън. Излязохме на балкона да видим. Оказа се, че аниматорите забавляват децата. Разбира се нямаше как да мине без всеизвестната песничка, която и аз покрай моя внук вече знаех – арам зам зам...😜

Видео - Hotel Condesa

Напред към част III

Назад към част I