Круиз Северноевропейски столици - Талин (част V)

16.06.2016г.

Талин е столица и най-голям град на Естония. Разположен е на южния бряг на Финския залив на около 80 км. от Хелзинки с население около 440 000 души.

Естония е държава на кръстопът и през вековете е била под различни влияния. Първите следи от заселници по тези земи са отпреди 5000 години. 500 г. пр. Хр. територията се обитава от племената ести и ливи.  През Х в. възникват градовете Талин и Тарту. Първият замък в Талин е построен на хълма Тоомпеа през 1050г., а Талин се появява за пръв път на карта, направена от арабски картограф през XII век.

Градът се намира на много важно място – между Русия, Европа и Скандинавието и затова още от основаването си е цел на много народи, но най-вече на датчаните, които го завладяват заедно с части от Естония през 1219 година.

През 1346 година датчаните продават града на Тевтонския орден. Около 8-те хиляди жители на средновековния Талин се радвали на много богатства заради доброто разположение на града и на добрата защита – Талин имал крепостна стена и около 70 защитни кули.

През 1583 г. Северна Естония преминава към Швеция, а през 1710 г.е завладяна от Русия. Под руско управление по време на градската индустриална революция през 19 век, градското пристанище бива разширено.

На 19 май 1919 г. е провъзгласена независимостта на страната. И така до 1940 г., когато страната е окупирана от Червената армия и е включена в СССР. За няколко години 1941-1944 г. е окупирана от Германия, но през 1944 г. отново е в състава на СССР, а Талин става столица на Съветска Естония и така до 20 август 1991 г. когато е провъзгласена независимостта на Република Естония със столица Талин.

Въпреки че Талин е бомбардиран през Втората световна война, Старият град е почти непокътнат. Запазени са средновековни църкви, готически катедрали, манастири, замъци и кули. През 1997 е включен в списъка за Световното наследство на ЮНЕСКО и се смята за един от най-добре запазените средновековни градове в Северна Европа.

Очакванията ми за Талин бяха много различни от тези за Санкт Петербург, но желанието да видя града беше също толкова силно. Ставаше дума за две различни епохи, тази на бароковия лукс и пищност и тази на типичния средновековен и готически облик.

Преди много години, в тинейджърска възраст бях идвала в Талин с театралната трупа Щурче. Къде са ни водили, какво сме правили и какво ни е вълнувало един господ знае, но когато седнах да си подготвя пътеводителя установих, че нищо не знам и нищо не помня за този град. И ето сега предстоеше да го видя все едно за първи път.

За съжаление нищо не вървеше гладко от самото начало. Времето от сутринта беше дъждовно, мрачно и неприветливо. Качихме се в автобуса и точно потеглихме Валери установи, че си е забравил портфейла. Слава богу центърът не беше далеч, на има-няма 2км. Вместо да слезем останахме сами с шофьора да се върнем обратно. Щом разбра, че знаем криво-ляво руски веднага започна да си разказва историята. Бил украинец, военен, разпределен тук. Искал да емигрира в Германия, но му казали, че ще го намерят където и да е. В Талин го заварили промените и цялото семейство останало тук. В последствие дъщеря му завършила университет в Естония и се интегрирала напълно, а синът му се върнал в Русия в Санкт Петербург. Сега вече пенсионер си доработваше като шофьор към пенсията. Видът му не беше на човек щастлив от съдбата си.

Обратно на порта си взехме довиждане със симпатичния човечец и Вал на бегом отиде за портфейла си.

Най-накрая малко преди 11ч. слязохме от шатъла в центъра на града. Старата част на Талин беше разделена на две части: Хълмът Toompea, който е бил дом на благородниците, които са властвали над провинцията и Долната част на града (Lower town), който е бил отделен политически субект с права като автономен град. Нашата разходка започна от градските порти Виру (Viru värava) в долната част на града, които са главният вход в Стария град. Те са само част от предишната структура на портала, но за съжаление по-големите вътрешни кули са били унищожени.
    И тук последва нов удар. Оказа се, че тази част на Стария град, почти до кметството е в реконструкция и навсякъде е разкопано. Това в съчетание с дъжда беше убийствена комбинация. Емблематичните порти изглеждаха повече от ужасно. Всъщност те дори не се забелязваха от техниката и строителните материали  😐

Вървейки плътно до сградите заради разкопаните улици погледите ни се насочиха към витрините на сувенирните магазини. Още преди да тръгнем бяхме решили, че тук няма начин да не намерим замъци и кули, а те ни бяха необходими за да реализираме един проект на мини градина.

Лека полека стигнахме до готическата църква от 1230г., св. Николай (Niguliste Museum) основана от германските търговци, заселници от остров Готланд. Интересното в нейната история беше, че сградата е оцеляла след разграбването по време на Реформацията (1523), но е била разрушена от бомби през в 20-ти век по време на Втората Световна война. През 1980 г. тя е възстановена и превърната в музей на средновековното религиозно изкуство.
    От там по тясна уличка се изкачихме до Taani kuninga aed (Кралската датска градина). Сгушенo между крепостната стена на града и Lower town, това релаксиращо място се наричаше Датска кралска градина, защото според преданието тук датският  крал Валдемар II и неговите войски са лагерували преди завладяването на Toompea през 1219. Приема се, че датското знаме, Dannebrog, произлиза точно от тук. Според историята, силите на Валдемар почти са загубили битката с естонците, когато изведнъж небесата се отворили и червен флаг с бял кръст се носел от небето. Датчаните възприели това като знак свише и се мобилизирали за победа. Днес градината остава място, където местните жители почитат ролята на Дания в историята на Естония. На половината път надолу по стълбите към улица Rüütli може да се види железен меч и щит с датския кръст.

От тук се откриваше гледка към Долния град и към църквата св. Николай

В градината се намираше кулата Neitsitorn построена през 1370-1373 заедно със стената, която минава през датскaта кралска градина. През 1461-62, целият комплекс е направен по-висок и се добавя нов парапет с покрив и нов тип вратички, а основата на амбразурата е променена за по-тежки едрокалибрени оръжия.

Кулата е била повредена по време на Ливонската война (1558-1583) и това е сложило край на военните и отбранителните й функции. От 1842 до 1960 г. е била използвана за жилища

Зад нея се виждаше най-голямата кула Kiek in de Kök (да надникнем в кухнята), построена през 1475-1481г. Тази 38 метрова кула е изиграла ключова роля в Ливонската война. Все още има девет от изстреляните гюлета от Иван IV впити в стените й. Средновековните войници се шегували, че от върха на кулата могат да надничат право в кухните на къщите долу. От там и странното име на кулата. Днес тя функционира като музей и заедно с подземните тунели под бастиона  от 1670г. предлага пътешествие във  времето, което започва през 1219г.

Имаше нещо магично и приказно в това място.

Отвъд крепостната стена, съвсем малко по-нагоре стигнахме до Замъка на хълма Томпеа.

Toompea loss (Замъкът Тоомпеа) е бил построен на мястото на стара дървена крепост преди инвазията на датчаните. В продължение на 7 века замъкът е служил като седалище на властта, а днес тук е Парламентът. Замъкът е бил преправен безброй пъти през вековете, но все още е запазил основната си форма от 13 и 14 век. От предната страна (към площада) е бароков дворец в розово от времето на Екатерина Велика. Един поглед откъм неговата противоположна страна, видима от основата на хълма, дава много по средновековна перспектива. От градината на губернатора в южния край на замъка се вижда  46-метровата кула Пик Херман, която е много важен национален символ. Всеки ден при изгрев естонското знаме се издига над кулата под звуците на националния химн.

Определено обаче на площада пред замъка/дворец, а и на самия хълм доминираше Катедралата Александър Невски кръстена на руския херцог, който нападнал Югоизточна Естония през 13-ти век. Построена е по нареждане на цар Александър III в края на 19-ти век.

Според легендата Катедралата е построена върху гроба на естонския герой Калев. В действителност обаче е построена на мястото на статуята на Мартин Лутер, за да покаже надмощието на руското управление.

Според Валери това беше най-хубавото нещо в Талин. А според мен той просто не можеше да се пренастрои още на средновековна вълна 😉

Спуснахме се до Kiek in de Kök и по една от стръмните улици продължихме надолу до Tallinna linnamüüri (Градските стени и кули). Първоначалната защитна стена е била създадена през 1265г., а по-късно била подобрена и уголемена. Днешните очертания на стената датират от 14-ти век. През своя апогей в 16-ти век стената е била дълга 2.4 км., висока 14 до 16м., дебела до 3м. и е включвала 46 кули. Това е направило средновековен Талин известен като един от най-добре укрепените градове в цяла Северна Европа.

Днес 1.85 км от оригиналните крепостни стени и 20 кули са оцелели, а някои от тях са отворени за обществено ползване.

Минахме покрай кулите Nunna, Sauna и Kuldjala и излязохме от външната страна на стената. 

Започна да ръми и седнахме в една беседка с люлка. Времето продължаваше да бъде потискащо неприятно. Щом ръмежът спря продължихме разходката си през парка аранжиран с цветя и странни арт инсталации. Между кулите Köismäe и Plate влязохме обратно в стария град.

През тесните средновековни улички излязохме на кокетен ъгъл, където се сливаха основната улица Pikk и Olevimägiи.

А метри по-надолу в посока площада се озовахме до къщата на Братството на черните точки.

Тази красива, ренесансовa сграда е сред архитектурните съкровища на стария град. Нейна емблема е сложно декорираната в червено, зелено и златно врата. Братството на черните точки е била средновековна гилдия съставена от млади търговци и чужденци. Покровител на гилдията е бил Св Мавриций, чийто профил на главата му е на герба на Братството. Самото братство, датира от около 1399г. и е активно само в Естония и Латвия и никога не се е разпространило в останалата част на Европа. Интересно е да се отбележи, че сред задълженията на Братството в средновековието е било поставянето на коледна елха на площада пред кметството всяка година. Архивите показват, че тази традиция започва още през 1441, което прави Талин първия град в Европа с традиция да слага коледна елха на публично място

В дясно, кафенето срещу къщата на братството, където се скрихме от дъжда

Тук обаче дъждът се засили и седнахме да пием кафе в заведението точно срещу емблематичната шарена врата на братството. На Валери определено разходката му ставаше все по-отегчителна. За него епохата на средновековието е най-тъмната в човешката история и нямаше никакъв интерес към нея. За мен беше точно обратно. Аз по неясни причини обожавах средновековните градове и можех да обикалям с часове през старинните улици докато видя всички кули, манастири, църкви и други забележителности.

Щом дъждът намаля продължихме по Pikk до Great guild hall, днес исторически музей на Естония, а в миналото къщата на гилдиите и Pühavaimu kirik (Църквата Светия дух).

Тази църква от 14-ти век има характерна осмоъгълна барокова кула, както и богато украсен часовник, който е най-стария обществен часовник в града (17 век). Най-впечатляващ обаче е дърворезбованият интериор, който включва барокови пейки, ренесансов амвон (най-стария в Талин от 1597г.) и уникален олтар от 15-ти век. Основана е от Ордена на Светия дух и винаги е била близо до хората, най-активна в осигуряването на милостиня на болните и бедните. След Реформацията тук започват първите проповеди на естонски.

В магазинчето за сувенири до църквата влязохме да потърсим замък и кулички за бъдещата ни мини градина. На вратата се разминахме с една много кисела жена. Докато разглеждаме и коментираме, продавачката (младо момиче) чувайки, че говорим на някакъв славянски език от английски неохотно премина на руски. Избрахме едно сувенирче, платихме и като излязохме се спряхме под навеса да приберем покупката в раницата. Под същия навес стоеше и киселата жена, която се оказа рускиня и все така кисело продължи да негодува, че всички знаели руски, но се правели, че не го говорят. Беше станала свидетел на случилото се вътре и сега репликите й бяха видимо насочени към нас. Ние замълчахме, но усещането за тази нескрита омраза и враждебност между естонци и руснаци витаеше осезателно във въздуха  😏
    Съвсем наблизо стигнахме до Raekoja plats (Площадът на Кметството). В миналото използван като средновековен пазар, а днес желано място за срещи, площадът е сърцето на градския живот в продължение на осем века. Най-впечатляващите примери на готическата архитектура се намираха наоколо.

Перлата в короната на Стария град безспорно беше Кметството (Raekoja), център на гражданското право от средните векове до началото на 20-ти век. Първото кметство е било построено през 1322 г., а днешната величествена готическа сграда датира от 1404г. и е най-добре запазената сграда на средновековно кметство в Северна Европа. Ветропоказателят "Старият Томас", символ на града е поставен през 1530 г.

Щеше да е чудесно, ако не беше това отвратително време, но въпреки това продължихме с разходката. В единия край на площада видяхме Raeapteek (Кметската аптека), една от най-старите непрекъснато работещи аптеки в Европа. Никой не знае точно кога тя е открита, но архивите показват, че през 1422 г. Raeapteek вече имала трети собственик. Днес освен разнообразието от модерни лекарства тук има и музей, чиято експозиция включва средновековни медицински инструменти, стари аптекарски уреди и други.

Само на метри от там стигнахме до една от най-красивите малки улички в Стария град - средновековната Katarina käik, която свързва улиците Vene и Müürivahe. На северната част на прохода се намираха останките от църквата Св Катерина (от тук и името на улицата). Надгробните плочи изложени на южната стена на църквата са от 14-ти до 15-ти век и са сред най-уникалните забележителности на Katariina Käik.

На южната част на прохода, в сгради от 15-17 век бяха занаятчийските работилници и магазини за сувенири.

В непосредствена близост до самата уличка беше готическият Dominiiklaste klooster (Доминикански манастир), най-старата запазена сграда в града от 1246 г. В него можеха да се видят стаята на приора, библиотеката, основната зала, спалнята, ризницата и преди всичко една от най-силните енергийни колони в Естония, която се намира в центъра на основната зала и за която се говори, че е източник на физическо и духовно здраве.

Много ми се искаше да посетим светата обител, но не исках да издевателствам с търпението на Вал. Въпреки, че не го показваше и стоически ме следваше из лабиринтите на стария град на него определено не му беше приятно да обикаля в дъжда, студа и влагата.

В края на Katarina käik излязохме пред градската стена и Hellemanni torn (кулата Хелеман). Кулата беше от 14-ти век  на 3 етажа, и в различни времена е била използвана като затвор и магазин за оръжие. От магазинчето в приземния етаж си купихме много сладурански кулички за мини градината.

Време беше да се прибираме на топло и сухо в кораба. Много от набелязаните неща не можахме да видим, но наистина си беше мъка да се обикаля в това време. Минахме през още няколко магазина и се качихме на шатъла за пристанището. Точно до нашия кораб имаше сувенирен магазин и кафене с интернет. Реших, че като хапна ще сляза до кафето да ползвам интернет мрежата. Сякаш нещо ми подсказа да вляза и да питам за всеки случай и добре, че го сторих. Оказа се, че в момента нямат интернет, но 200-300м. по-надолу имало друго кафе. Не, мерси...прибирам се на топло 😉 Все пак беше странно, че в държавата с най-рекламирани електронни и интернет услуги се оказа не толкова лесно да намериш интернет.

Оставихме покупките в кабината и се качихме да хапнем в бюфета. От там се откриваше гледка към целия град.

За любителите на средновековните градове това е едно невероятно място. Бих се върнала с удоволствие отново, но по възможност при слънчево време 😉 Засега останахме със смесени чувства, много мрачни снимки и чудесни сувенири украсяващи мини градината ни 😊

Времето до вечеря прекарахме на топло в каютата. А след това се приготвихме и слязохме за втората Гала вечер. Тя завърши с дефилиращи с торта в ръка сервитьори и представяне на целия офицерски и мениджърски състав.

После се помотахме малко из кораба. Имаше различни мероприятия и все още се намираха неща, които не бях забелязала, като например една русалка...

Шоуто в театъра не ни хареса, затова седнахме да пием по коктейл преди да се върнем обратно в кабината. А там ни очакваше едно сърце и зайче направено от хавлиена кърпа на което много смешно се клатеха ушите от вибрациите на моторите.

Легнахме си с надеждата времето в Стокхолм да бъде по-благосклонно към нас...

Гала вечер - видео

Напред към: Стокхолм (част VI)

Назад към: Санкт Петербург (част IV)