Merypoup : Карибски рай - Доминиканска република I

15.12.2014

След новогодишната екскурзия в Дубай, която ни зареди със слънчева енергия до края на зимата, идеята за лятна почивка през зимата ни хареса много. Затова решихме, че отново трябва да отидем на някое топло място и макар за малко да се откъснем от студените сиви дни.

И така се избистри идеята за Карибите. Постепенно кръгът се стесни до Доминиканската република, а след кратък преглед на островната държава превес взе източната част и по-точно районът известен под името Punta Cana.

Този регион се намира в най-източната провинция Ла Алтаграсия, известен със своите плажове, имащи излаз хем на Карибите, хем на Атлантическия океан, и е популярна туристическа дестинация от 1970 г. насам.

Името на курорта е толкова забележително, колкото и самото място и идва от названието на вида палми, разпространени по тези места. Пунта Кана всъщност представлява множество по-малки курортни комплекси, толкова гъсто населени, че човек не може да разбере къде са границите им. Хотелите, вилите и като цяло всички сгради са ниски и кокетни, а основен декоративен елемент е естествената растителност.

Най-известният плаж Bavaro, с белия си коралов пясък и кокосови палми е прославил Доминиканската република по цял свят. Разположен е между Кабеса де Торо и Макао бийч. Тъй като хотелите започнали да се издигат по източния бряг, Баваро се превръща в център на услуги с търговски центрове, магазини, заведения за бързо хранене, аптеки, изискани ресторанти, банки, клиники, работилници, магазини и училища. Други, не по-малко популярни са Макао, Ел Кортесито, Арена Горда и Уверо Алто.

Пунта Кана се смята за най-уреденото място за почивка от всички други в Доминиканската република. Тук има всичко - прекрасни хотели, широки пясъчни плажове, всички условия за уиндсърфинг и ветроходство. Архитектурата и интериорът са вдъхновени от мексиканската, испанската и местната доминиканска култура. Хотелските комплекси предлагат абсолютно всичко, от което се нуждаете, включително и за отпразнуването на някой по-специален повод и всичко това разположено на пясъчна ивица дълга 100 км.

Няколко дни ми отне избора на хотел. Прочетох десетки интервюта от посетители, разгледах стотици снимки, изучих картата и разположението на всеки курортен комплекс и накрая се спрях на един хотел в центъра на купона на плажа Баваро 😉

Резервирахме си стая с морска панорама и остана да почакаме 2-3 месеца до заминаването.

И изведнъж, два дена преди датата на тръгване се обаждат от туристическата агенция и казват, че се извършва реновация на ресторанта до плажа и може да има шум от 8 сутринта до 8 вечерта. Шок и ужас 😨 Все пак почивката е доста скъпа и ако ще има неудобства по-добре изобщо да не тръгваме. Бяхме направо съкрушени, а трябваше да дадем отговор до няколко часа. Валери им написа и-мейл в който ясно и точно заяви, че или очаква да му предложат нещо със същите условия или се отказваме. Няколко часа по-късно предложиха избор между два хотела. Единият го бяхме отхвърлили още при избора преди няколко месеца, а другия изобщо не го бях гледала, защото се намираше на плажа Уверо Алто отдалечен на 20-30 км. от глъчката на Баваро. След кратък размисъл приехме офертата за Breathless Punta Cana Resort & Spa на плажа Uvero Alto. От една страна хотелът ни спечели с това, че беше най-високата категория и беше съвсем нов, на няма и година, от друга страна вече се бяхме настроили прекалено много за това пътуване и просто се хващахме като удавник за сламка.

Днес с чиста съвест бих казала, че решението ни беше правилно, а комплексът Breathless бе невероятен, но затова по-късно😉

И така на 15-ти декември, рано сутринта се отправихме към летището. Полетът беше от Цюрих до Дюселдорф, а след това осем часа до Доминикана. Определено не беше най-комфортния полет. Не знам за другите компании, но AirBerlin се изложиха много. В продължение на 8 часа бяхме притиснати като в менгеме. Ние с Валери не сме високи и въпреки това нямахме място да шавнем с крака. Не ми се мисли за малко по-високите хора. На всичко отгоре в нашия сектор на самолета беше настанена доста голяма група от млади доминиканци, които бяха най-шумната компания, която съм виждала. Дори италианката до мен не можа да издържи на тяхната шумотевица 😉 Молеше се на всякакви деви и светци и накрая на полета, когато превъзбудата на младежите взе връх, тя започна да вика silenzio, silenzio...😁

Както и да е, преживяхме полета и в ранния следобед видяхме земя под краката си. Малко след 2ч. следобед кацнахме на летището в Пунта Кана.

Още с излизането от самолета ни лъхна горещият и невероятно влажен въздух. Буквално ми беше трудно да си поема дъх. Още на летището в Цюрих си бяхме купили входни документи, така че си спестихме опашката на летището в Доминикана и продължихме напред. Проверките минаха сравнително бързо и скоро бяхме на паркинга до автобуса, който трябваше да ни закара в хотела.

От летището до Breathless бяха 42км. които ни предоставиха първите впечатления за тази далечна страна. Нямаше как да не се видят контрастите. Магистралата беше безупречна, но в страни от нея, в местата с местно население улиците не бяха особено добри, Там си личеше бедността. Докато минавахме да оставим туристи в други курортни комплекси все едно се сменяха различни светове. Една бариера отделяше луксозните, подредени комплекси от разхвърляните и не особено чисти места извън тях. Беше края на работния и учебен ден и с интерес наблюдавахме как работници се прибираха натоварени и почти висящи от разни камиончета и пикапи. Малки деца в ученически униформи бяха натоварени по няколко върху стари мотопеди. Други стояха встрани на магистралата и чакаха...какво точно не знам, дали да се качат на стоп, дали да ги вземе някой?!?

Тази смесица на едно бедно и простичко живеене в съчетание с изисканите хотелски комплекси просто беше изумителна.

Най-накрая след като разхвърлихме туристите по хотелите в Баваро се отправихме към Уверо Алто. Наистина се оказа на доста изолирано място и в този момент започнах да се чудя дали пък не сгрешихме, че приехме офертата.

Изчакахме да ни обслужат. Нямаше рецепция както на повечето хотели. Всеки рецепционист си имаше бюро и там посрещаше отделните гости. Още с влизането ни дадоха по питие за добре дощли. След като ни обслужиха се върнахме до входа, където вече ни чакаше пиколо, което трябваше да ни заведе до стаята ни. Качи багажа в една малка количка, качихме се и ние и потеглихме. По малки алеи в самия комплекс стигнахме до участъка, където беше нашата стая. Качихме се до последния 3-ти етаж и нямахме търпение да видим дали наистина имаме гледка към морето за каквато бяхме платили 😉

Пиколото ни показа цялата стая. Обясни кое, какво, що. Спряхме климатика веднага, все пак искахме истинско лято 😉 и щом дръпнахме завесите си глътнахме езиците 😲 От терасата се виждаха и палмите и морето. Беше наистина страхотно. А за капак се оказа, че на терасата си имаме и лично джакузи 😎 😉

Отне ни малко време да влезем в час, да осъзнаем, че е истинско лято и да се нагледаме на красотата отвън. Бяхме доста изморени след цял ден път, а и часовата разлика си казваше думата. Отидохме да хапнем набързо и се върнахме да спим. Беше едва 7-8ч. местно време. Притеснявах се колко време ще отнеме да свикнем с промяната на времето, както астрономическото, така и климатичното.

16.12.2014

Сутринта нямаше и помен от притесненията ми. Бях свежа и напълно свикнала с влажността. Радвах се на летните температури и с две думи бях готова за пълноценна почивка 😊

Отидохме на закуска, а след това се разходихме малко из алеите и се отправихме към лобито на хотела за да направим резервация за местата които искахме да посетим в следващите дни.

Бяхме си набелязали екскурзии до остров Саона и до столицата на Доминикана, Санто Доминго. Тъй като времето не беше особено подходящо за плаж се вързахме на предложението да посетим презентация в някакъв шикозен комплекс наблизо. И наистина мястото се оказа страхотно.

Ще спестя разказа за това какво изнудване последва с цел да си купим пакет за бъдеща почивка. Вал се изнерви, бяха мобилизирани няколко души да ни убеждават колко много ще изгубим ако отхвърлим предложенията и накрая след близо час на безсилни убеждения се качихме в микробусчето и си тръгнахме. Преживяването остави смесени чувства.

Минаваше обяд. Слънцето беше започнало да надделява над облаците. Костенурките в езерцето до оформилия се като любим ресторант за хапване се препичаха на камъните.

Хапнахме и се качихме в стаята. Тук е мястото да кажа нещо повече за нея. Беше достатъчно просторна. Разполагахме с бърз интернет и пълен минибар, който всеки ден беше допълван с провизии 😉 Същото важеше и за кафето. Всичко беше включено в цената на почивката. Банята имаше отделна тоалетна. Разполагахме с халати, чехли и всякакви други глезотии.

Разбира се най-ценното беше гледката към океана и високите палми.

Облякохме банските и се отправихме на първия си плаж. Все още бяхме в нова за нас територия и тепърва опознавахме района.

Първо отидохме на плажа. Водите на Атлантика се оказаха топли и приятни за къпане.

След това решихме да разнообразим и се преместихме на басейните.

И така в общи линии прекарахме целия следобед, след което си напълнихме джакузито на балкона. Какво да допълня, истинска почивка 😊

След вечеря се разходихме по осветените алеи, разгледахме сувенирните магазини и си набелязахме някои неща, а за финал отидохме да пием по един коктейл.