Сякаш на пук на това, че оставаше
само ден преди да заминем времето продължаваше да бъде перфектно, слънчево и
спокойно. Морето бистро и чисто. С една дума...страхотно. Днес бяхме решили да
се качим и ние на парашут. Нямах търпение да изпитам това преживяване.
Предишния ден бяхме коментирали как ще се съчетаем. Аз и Владо бяхме сигурните
желаещи. Валери и Юлия бяха колебаещите се. Един от тях трябваше да реши дали
ще се качи. На сутринта решението беше взето и след като спазарихме цената аз,
Валери и Владо се отправихме към лодката.
С нея стигнахме до другата
по-голяма лодка с парашута. Случи се така, че щяхме да летим в района на плажа
на съседния комплекс Riu.
Това от една страна беше добре, защото там гледката беше по-красива с многото
палми. Но от друга страна бяхме мобилизирали Анатоли с фотоапарат да ни прави
снимки, което нямаше как да се осъществи предвид голямото разстояние на което
се отдалечихме.
Както и да е. Раздадоха ни
спасителни жилетки и бяхме готови за полет 😎
Ние бяхме втори по ред. Започнахме
бавно да се издигаме. Останалото не мога да го опиша, но никога няма да го
забравя. Изживяването беше невероятно. Палмите, плажът, синьото лазурно море. Беше
прекрасно, просто неописуемо...😇
Колко бяхме доволни си личи от
усмивките ни след връщането на корабчето.
Но приключението не беше
приключило. Имаше още хора след нас, така че се разходихме с лодката, а аз
използвах момента да снимам с видеокамерата, която не ми позволиха да кача на
парашута. А след това ни прехвърлиха отново на скоростната лодка с която щяхме
да се върнем на брега. И тук обаче ни очакваше изненада. Лодката първо отиде да
остави хора на плажа пред Riu.
От там качи други желаещи за парашут и се върнахме да ги оставим при лодката с
парашута. Едва тогава тръгна да води нас на брега. В общи линии получихме като
бонус разходка със скоростна лодка, която пропуснахме на остров Саона 😉 Но
най-забавен беше стюардът на лодката, който събираше парите. При цялата
дандания (лодката подскачаше над водата като топче), при толкова пръски вода,
той прилежно си сортира, преброи и прибра парите в найлоново пликче и всичко това без да спира да
си пее 😁 Беше много забавен. Всъщност аз не видях доминиканец, който да не пее
или да танцува. Спомних си какво беше казал гидът ни на Саона преди няколко дни. Обясняваше за живота в Доминикана и стандарта на живот. Сподели, че хората
живеят бедно, но всички се чувстват щастливи. Не знам, може би климатът,
природата, морето или огненият им темперамент, а може би всичко това накуп, но
те наистина изглеждат щастливи.
Върнахме се на брега заредени с
енергия от преживяната емоция.
Останалата част от деня
прекарахме на плажа. За куриоз точно преди да си тръгнем към 17ч. настана
някаква суматоха. Загледахме се и разбрахме, че има проблем с единия парашут.
Нещо беше заяло и не можеха да приберат хората, които бяха във въздуха. Те ту
се издигаха, ту се спускаха до водата, положението беше доста страшно. Дойде и
другата лодка с втория парашут. Започнаха да прехвърлят разни въжета. Точно
изглеждаше, че са овладели нещата и издърпват хората нещо пак се обърка, те се
удариха в лодката и пак ги отърваха. Спасителната операция продължи доста
време. Не ми се мисли какво са преживяли, но ние бяхме доста стреснати. Бях
благодарна, че това се случи след нас, защото Вал беше категоричен, че ако се
беше случило по-рано нямаше да се качи в никакъв случай 😏
Прибрахме се по стаите да се
приготвим за вечеря. Днес като последна вечер имахме резервация за гурме
ресторанта. Нямаше опасност да останем гладни, защото бюфета беше наблизо 😉
Дори и в този тежкарски ресторант
нашата весела компания намери поводи за шеги и майтапи.
След вечеря се запътихме към
мястото където днес щеше да бъде основният купон. Доминикана празнуваше
независимостта си и по този повод имаше организиран карнавал. Беше голяма лудница,
балони, маски, естрада, танци, много музика и сергии с какво ли не. Веселба по
доминикански 😎😊
След като си взехме достатъчно от
шума и блъсканицата седнахме в един от баровете и продължихме вечерта на
коктейли и шеги. Всичко беше като за последно, а настроението ни
по-приповдигнато от всякога.
Но ето, че дойде последният ден 😕 Опитвахме се да не мислим за тръгването, но нямаше как да игнорираме тази
неприятна мисъл.
След закуска веднага отидохме на
плаж. Бяхме си доплатили за късно напускане на стаята, защото автобусът за
летището щеше да ни вземе към 16ч.
Чувството на плажа беше
едновременно тъжно и приятно.
Не помня вече колко пъти влязох в
морето. Ходих отново до палмовата горичка за последно и направих куп снимки.
Исках всичко да запечатам не само в спомените си, но и на снимки.
И ето, че настъпи моментът на
края 😞
Последно кафе и сок в очакване на автобуса за летището, усмихваме се, но ни се плаче... |
Преди да тръгнем за тази почивка
знаехме, че една седмица ни е била малко първия път. Чудехме се дали две
седмици ще ни стигнат, а дали пък няма да ни омръзне толкова време?!? Е, оказа
се, че не само не ни омръзна, ами изобщо не ни стигнаха😉
Доминикана се затвърди като
любима дестинация. Докато можем да си го позволяваме финансово и здравословно
ще се връщаме там. Затова и този път не казах сбогом, а само едно...ДО СКОРО
ДОМИНИКАНА, ПАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ!😊😜😎
Punta Cana 2016 - видео
Iberostar Carnaval - видео
Пунта Кана - компилация
Няма коментари:
Публикуване на коментар