Merypoup : Карибски рай - Доминиканска република V

20-22.12.2014

Последните два дена от почивката щяхме да ги прекараме в комплекса и на плажа. Отначало се чудех дали пък няма да ни доскучае на едно място, но се оказа, че опасенията ми са били напразни 😉

Времето изглеждаше обещаващо от сутринта.

След закуска сложихме банските и се отправихме към плажа.

Според програмата за деня в 10ч. сутринта трябваше да има шоу с коне на плажа. Имах голямо желание да гледам това шоу и затова решихме да питаме мъжа в будката, който раздаваше плажните хавлии къде точно на плажа ще бъде шоуто за да заемем хубави позиции. Той ни изгледа странно и по всичко изглеждаше, че не беше чувал за такова шоу. Не стига това, ами се оказа, че хавлиите са свършили и чакат да донесат нови. С две думи ни цапнаха по един шамар на всяка буза. Огледахме плажа и какво да видим. На много от шезлонгите нямаше хора, но бяха оставени хавлии...нещо като запазване на място. Имаше още по-големи наглеци, които бяха взели по две хавлии, за лягане и за подлагане като възглавничка. А най-големите наглеци бяха взели по цели три хавлии, на едната лежаха, другата беше възглавничка, а с третата се бяха завили. Може да се каже, че това беше първото нещо което адски ме вбеси. Тази безпардонна наглост, алчност и егоизъм. Туристите бяха от Западна Европа, Америка и Русия. Хора средна ръка също като нас. Останах ужасно разочарована от тази меко казано несъобразителност 😠 На никой не му пукаше, че може да останат хора без хавлии, а камо ли да се замисли, че след като си вдигне задника и зареже хавлиите те трябва да се изперат...две, три хавлии вместо една. Ей тези презадоволени консуматорчета ще затрият планетата, ако преди това "лидерите" им не я затрият с някоя война. Но стига съм се отклонявала. Факт е, че дори сега, когато пиша се изнервих много, може да си представите какво е било тогава на място😉

След като изчакахме достатъчно и стана ясно, че нито ще има шоу с коне, нито хавлии се прибрахме обратно до стаята за да вземем нашите и се върнахме обратно на плажа. Взехме си по един коктейл в издълбан кокос, потопихме се в морето и лека полека си върнахме доброто настроение.

Анимациите бяха започнали. Имаше отново различни състезания, а урокът по танци се превърна в истинско комедийно шоу благодарение на шегите на главния аниматор. След това обявиха, че започва аеробика на самия бряг или по-точно във водата. С Вал се включихме в упражненията, но аз скоро се изморих и се отказах, а той остана до края.

В ранния следобед отидохме да хапнем на капанчето до плажа, а след това решихме да се разходим отново по брега, но в другата посока. Стигнахме до едни много хубави крайбрежни вили. Представихме си какво ли е да имаш къща или апартамент на едно такова екзотично място 😉

След разходката отново се върнахме на плажа, а след това и покрай басейните, където имаше интересни и забавни състезания. И така неусетно запълнихме времето до 5ч. следобед.

След станалото традиционно разпускане в джакузито на балкона се приготвихме за вечеря и малко забавления след това.

Така премина поредният хубав ден в това райско земно кътче.

* * *

На следващия ден слънцето грееше силно още от сутринта. Това беше последният ни ден, а изобщо не ни се тръгваше. След закуска се разходихме, а след това побързахме да отидем на плажа.

Този ден коктейлите бяха в издълбан ананас и бяха страхотни.

Вал отново се включи в аеробиката, а аз просто релаксирах, къпах се в океана и наблюдавах различните игри и занимания по плажа.

Следобед се преместихме край басейните, където с поредния коктейл се забавлявахме на поредното състезание.

Накрая то завърши с контузия на един швейцарец и така малко тегаво приключи плажът.

Тази вечер бяхме решили да отидем на вечеря в ресторанта до плажа. Той беше с предварителна резервация и се водеше по-луксозен. Стигнахме до там покрай ефектно осветените алеи и басейни.

Поръчах си агнешко, но както се очакваше за този клас ресторанти ми донесоха една голяма чиния с едно малко парче агнешко в което кокалът преобладаваше. Аз определено останах гладна, затова след като приключихме с вечерята отидохме да си доям в нашия ресторант, където всичко беше на шведска маса и си избираш каквото искаш на воля😉

За съжаление предстоеше най-неприятната част, събирането на багажа.

* * *

Сякаш за да ни заболи още повече следващата сутрин беше повече от перфектна. Гледката от балкона за кой ли път ме плени.

Оставаха броени часове до заминаването ни. Отидохме на закуска, а след това се отбихме до рецепцията за да направим чек-аут и да изпратят човек с количка да ни вземе багажа. Последните два дена носехме с нас останалите дребни, за да даваме бакшиши. Докато чакахме да ни вземе автобусът за летището седнахме да пием по кафе. Обслужваше ни едно много симпатично младо чернокожо момиче, което беше бременно. Оставихме й всички останали дребни. Не знаех дали са малко или много за нея, но по-късно прочетох, че заплатите в туристическия бранш са по 150 долара и бакшиш от долар, два, три са радост за тях. Надявам се, че сме я зарадвали малко 😏

Към 10ч. автобусът ни взе. По обяд бяхме на летището. Граничари с кучета сновяха навсякъде. Дори и на опашката на check-in минаваха плътно до хората и куфарите.

Отидохме на нашия гейт, а аз реших да потърся зона за пушене. Оказа се, че пушкома е на открита тераса с гледка към кацащите самолети. Видях как каца нашият самолет и завидях на хората за които почивката сега започва 😏

Прекарах последните минути на 27 градуса под открито небе на 22 декември. Плачеше ми се, че трябва да напуснем това топло и красиво място и да се върнем в студената, мрачна, зимна Европа 😭

Наистина това беше една прекрасна, вълшебна седмица, която отлетя като миг. Харесаха ми усмихнатите и вечно танцуващи хора, които сякаш не обръщаха внимание на мизерията, която ги заобикаля. Харесаха ми палмите, морето, океана, жегите, слънцето и дори смешните и хаотични ситуации в които изпадахме. Това е една държава където лятото, купонът, танците и ромът нямат край.

Още преди да кацнем на европейска земя аз мечтаех да се върнем отново 😏😊