19.12 - Санто
Доминго
Няма как да отиде човек до
Доминиканската република, без да посети
столицата Санто Доминго. Разположена там, където река Ozama се влива в
Карибско море тя е основана през 1496г. от Вартоломей Колумб (1445? -1514?),
брат на Христофор Колумб, и е най-старото европейско селище в Новия свят. През
1930 г. Санто Доминго е силно засегната от ураган, но впоследствие е
възстановена.
През 1936 г. градът е преименуван на
Ciudad Trujillo заради Доминиканския президент Рафаел Леонидас Трухильо Молина.
Връща си отново името през 1961 г. след убийството на Трухильо и последвалото
падане на режима му.
Санто Доминго е най-оживения и
разнообразен град в Карибския басейн.
И така рано сутринта едва в 6ч.
бяхме пред входа на хотела да чакаме автобуса за екскурзията. Все още беше
тъмно, а единствените будни освен нас бяха двамата охранители. Звучеше тиха
латино-музика и охранителите се поклащаха в ритъм. Аз едва си държах очите
отворени и се чудих на тези хора след цяла нощ будуване как им се танцуваше.
Изглежда при тях това е в кръвта им, в гените им 😉
Точно в уречения час дойде
микробусът и тръгнахме. Горе-долу бяхме наясно какво ще последва. Обиколки на
другите хотели и спиране на сборния пункт за преразпределение на хората, но се
оказа, че винаги има и други изненади. Без да изпадам в по-големи подробности
ще кажа само, че освен обиколките по хотелите на два пъти спирахме по
магистралата и ни прехвърляха на други автобуси. Имаше един германец, който
побесня от цялата тази галимация, но ние определено обърнахме всичко на шега,
макар и да беше изнервящо. Просто приехме факта, че "организацията" е
такава и не позволихме това да ни развали настроението.
Най-накрая след близо час и нещо
стигнахме до бензиностанцията, където ни прехвърлиха за пореден
път в друг микробус и два часа след тръгването от хотела се отправихме към
Санто Доминго.
Шофьорът беше много луд и нахакан, а
екскурзоводът ни беше скромен и един от малкото останали представители на коренното
население с типични индиански черти.
Разстоянието от Пунта Кана до
столицата беше 200 км. Спряхме за малко в един огромен сувенирен магазин в
града Ла Романя. Пихме по кафе и се забавлявахме с едно котешко семейство,
майка с две малки.
От там продължихме по магистралата
покрай тръстикови плантации, палмови горички и многобройни стада говеда.
Някъде след градчето Сан Педро на 70
км. от Санто Доминго, магистралата се спусна до самия бряг на морето. Минахме
покрай отбивка за известния плаж Бока Чика и продължихме към столицата все
покрай морето. Беше много приятно и красиво. Още от първия ден ни беше
направило впечатление, че в Доминикана беше истинска рядкост да срещнеш МПС с
регистрационен номер. В най-добрия случай имаше някакъв номер само отзад, но
болшинството нямаха дори и там. Видя ни се много странно и дори забавно
решение. Тук-таме имаше луксозни автомобили, но повечето бяха в ужасно
състояние, а някои изглеждаха така сякаш всеки момент ще се разпаднат на пътя.
Изобщо този невероятен контраст на луксозните хотелски комплекси и хубавите
магистрали с истинския живот покрай тях беше направо шокиращ.
Минаваше 10ч. сутринта когато
стигнахме до Санто Доминго.
Първата ни спирка, беше в
Националния парк Los Tres Ojos (Three Eyes), едно магично място с подземни
пещери и лагуни, използвани от индианците Taino (коренни жители на
Доминиканската република). Откритата варовикова пещера се състоеше от три красиви езера, които
са захранвани от подземна река заобиколени от сталактити
и сталагмити. Пещерите и водите бяха дом на голямо
разнообразие от флора, включително костенурки, прилепи и риба. Мястото е било
използвано за снимането на няколко сцени във филма Джурасик парк.
По тесни стълби и пътека се
спуснахме до най-долното езеро. Отгоре до долу се спускаха някакви странни
корени като въжета. Все едно бяхме в джунгла.
От там продължихме към центъра на
града. Пътувайки минахме покрай Faro a Colón
(Columbus Lighthouse),
монумент намиращ се на източната страна на река Ozama в Mirador del Este Park. Впечатляващата с големината си
конструкция е била построена във формата на кръст и е
открита през 1992 г. в чест на 500-та годишнина от откриването на Америка.
Вътре се помещават останките на Христофор Колумб във впечатляваща гробница, а
също така има многобройни експонати.
Отвън са монтирани 157 прожектора,
които вечер образуват гигантски кръст в небето, който казват, че можел да се види дори от Пуерто Рико.
Малко по-нататък преминахме по моста
над реката и навлязохме в малките улички на стария град. Историческият квартал
е на западния бряг на река Ozama и в него се намира Colonial zone, където е
запазена испанската архитектура от 16-ти век и е в списъка на ЮНЕСКО за
световно културно наследство.
Микробусчето едва пъплеше, а покрай
нас преминаваха чернокожи младежи с малки мотопедчета натоварени с какво ли не.
Атмосферата и олющените фасади бяха точно като тези от филмите за латинска
Америка. Да си призная беше малко отблъскващо 😏
Паркирахме на една от уличките и
влязохме в едно заведение да обядваме. Не беше нещо особено и след час почивка
на хладно продължихме разходката.
Съвсем наблизо се озовахме в задния
двор на Катедралата Santa
Mariá la Menor по-известна като Catedral Primada de America,
тъй като е най-старата катедрала в Западното полукълбо.
Строителството й започва през
1514г., завършена е през 1540 и осветена от папа Павел III през 1542. Сградата представлява трикорабна базилика с
оребрени сводове и
12 странични параклиса. Съчетава различни
архитектурни стилове, включително и
готически.
След като я разгледахме обстойно
излязохме от друга врата и се озовахме на централния площад в Colonial zone, Parque Colón, където основен акцент беше
паметникът на Колумб.
От там по една много приятна уличка Calle el Conde с множество заведения и галерии
стигнахме до калдъръмената улица Calle las Damas, датираща от началото на 1500г. , известна
като първата павирана улица в Новия свят.
Първоначално
наречена Calle
de La Fortaleza, името е променено,
когато в града пристигнали важни благороднички
и аристократки включително Мария Толедо,
съпругата на Диего Колон (Колумб)
и пра-племенница на
цар Фердинанд II Арагонски. В типична испанска
традиция, тези дами се разхождали по улицата всяка вечер, което довело до новото име
Calle Las Damas.
Улицата
в момента е една от най-известните
забележителности в Colonial Zone и на нея се намират редица емблематични сгради и музеи
включително крепостта Ozama, най-старата крепост в Северна и Южна Америка,
домът на Никола де Овандо, управител на Санто Доминго в началото на 1500 и
безмилостен воин срещу индианците Taino и редица други.
Влязохме да разгледаме Националния
пантеон Panteón Nacional намиращ се в неокласическа сграда, бивша йезуитска
църква. Строителството й започнало през
1714 г. и завършило през 1746.
След като е била национализирана, сградата е служила за различни
цели, включително като склад и
театър.
През
1958 г. диктаторът Рафаел Трухильо превръща
сградата в светилище на видните доминиканци, като може би е очаквал той самият да бъде погребан там след смъртта си. Впечатляващият
полилей е подарък от испанския диктатор Франко.
След това продължихме по улицата Calle Las Damas, покрай
други старинни и богати на история здания, като Museo de las Casas Reales (Museum of the Royal Houses).
Всъщност това са две свързани сгради. В първата са се помещавали държавни служби и Кралският съд,
който е първият съд в Новия свят. Втората сграда е била използвана като резиденция за високи държавни служители.
Възстановеният дворец от 16 век на испанския съд, в момента е музей,
който документира историята на
Санто Доминго. В него е изложена интересна
колекция от артефакти на местните индианци Taino и колониални мебели. Също така разполага с голяма и интересна колекция от старинни оръжия, а вътрешният двор осигурява чудесно място за тиха почивка.
За
съжаление ние не можахме да го посетим, но поне направихме снимки отвън.
Още малко по-напред и стигнахме до
площад Испания (Plaza de España), един просторен площад на който в единия край,
този към реката, доминираше друга емблематична сграда, дворецът на Диего
Колумб, синът на Христофор Колумб.
Alcázar de Colón е
една от най-популярните туристически забележителности в Санто Доминго. Красиво реставрираната
сграда е изключителен пример на испанската колониална
архитектура Сградата датира от 1510
и е най-старата вицекралска
резиденция в Северна
и Южна Америка. Първоначално е била дом на Диего Колумб, губернаторът
на колонията и син
на Христофор Колумб. По-късно дворецът
е бил център на испанския съд в продължение на почти 60 години. Служил е също като щаб за испанските
завоевания на Мексико, Пуерто Рико, Куба, Гватемала, Перу, Флорида,
Колумбия и Ямайка.
Сега
дворецът е музей, който показваше колекция
от очарователното европейско късно средновековно и
ренесансово изкуство. Въпреки че много от експонатите и мебелите бяха репродукции, те даваха на посетителите представа какъв е бил живота в колониалния град Санто
Доминго.
Слава богу тук влязохме да
разгледаме и наистина останахме много впечатлени. Сякаш се пренесохме 500
години назад във времето. През цялото време докато обикаляхме се чуваше
странна за такова място техно музика. Споглеждахме се, но не разбирахме защо е
така. Накрая получихме обяснение. Щом се качихме на втория етаж на двореца и
излязохме на терасата с изглед към реката видяхме на отсрещния бряг сцена и от
там гърмеше музика. Парчето определено много ни хареса и колкото и да е странно
създаде едно приятно усещане на цялата обиколка 😉 По-късно се опитах да обясня
на дъщеря ми за коя песен става дума. На младите не им трябва много, веднага се
сети и когато правех клипчето за Санто Доминго го използвах като музикален фон 😊
В
непосредствена близост на площада се намираше и друга популярна
забележителност,
Museo de la
Atarazana. Първоначално митнически
офис и склад, сградата датира от 1514. Сега тя
бе музей на морската археология, който съдържаше артефакти на круширали испански
кораби.
Експозицията включваше съкровище от Консепсион, кораб, който потъва
по време на ураган през 1500 г.. Основните
акценти на изложбата бяха сребърни
съдове, златни монети и
др.
На площада имаше множество
заведения, включително и едно със странното име Mamajuana cafe 😵
Разходката продължи отново по
тесните малки улички. Бяхме потресени от кабелите. Толкова много кабели и така
заплетени никъде не бях виждала. Дори не можех да си представя, че може да има
подобно нещо 😲
Преди да се качим в микробуса ни
заведоха в един огромен сувенирен магазин. Тук цените бяха по-поносими и имаше
голям избор. Към всеки клиент се прилепяше един продавач, който го следваше от
влизането му до касата. Като всеки продавач и нашият реши да ни зариби, като
обясни, че ще имаме 30 % намаление от покупките. Ние почти напълнихме една
кошница с подаръци, но си бяхме направили сметките колко ще ни струват нещата и
като стигнахме до разплащането продавачът извади един тефтер, започна да смята
и хоп...изненада. Според неговите сметки излезе, че след намалението трябва да
платим повече отколкото е реалната цена 😜 Такива ориенталски шмекерии много
изнервят Валери и той му даде да разбере, че не може да мине номера. Този
започна пак да смята, уж че нещо се е объркал и накрая стана на нашето 😉
Платихме, поискахме бележка, но
такива екстри тук нямаше 😉 Видя ни се странно, тъй като касата беше най-отвътре
в магазина и на практика докато излезем можехме да сложим още куп неща в
торбата. Изобщо пълна анархия 😁
Някъде към 4ч. следобед групата се събра
и се натоварихме в микробуса. Беше време да се прибираме. Спряхме за малко да
направим снимки до красивата неокласическа сграда на Националния дворец
(Palacio Nacional), в която се помещават
офисите на президента на Доминиканската република и от там потеглихме назад.
Учудващо
този път не ни прехвърлиха нито веднъж в друг микробус и след като обиколихме
половината Пунта Кана да оставим другите пътници по късна доба се прибрахме в
нашия хотел. Бяхме доста изморени, затова след вечеря се прибрахме директно в
стаята. Напълнихме си джакузито и се отпуснахме в него. Беше невероятно. Топъл
летен въздух, звездно небе над нас и тих шум от вълничките в морето. Просто
неописуемо 😇
Няма коментари:
Публикуване на коментар