Дубай – първи впечатления, Dubai Mall и пеещите фонтани (част I)

29.12.2013

Дубай, някои го наричат „Перлата на персийския залив, „Рай в Ориента”, „Осмото чудо на света” и прочие суперлативи. И той наистина отговаря на подобни определения. Няма как човек да не оцени в какво е превърната една пустиня за има-няма 40 години. Няма как човек да остане равнодушен виждайки до какви нива може да стигне креативността и човешките възможности, когато се обединят фантазиите и инженерните знания и когато те са подплатени с много, много пари.

До 1830 година територията на днешен Дубай е била затънтено блато, чиито жители се прехранвали от риболов, търсене на перли и земеделие. Някъде по това време, стимулирани от далновидното и либерално отношение на управляващите, индийските и персийските търговци се установили в развиващия се град, който скоро си спечелил репутация на водещ търговски център в региона. Градът се специализирал във внос и ре-експорт на стоки, главно злато към Индия.

След оттеглянето на англичаните управляващите шейхове, по-специално на Абу Даби и Дубай, осъзнали, че обединени те биха имали по-голямо влияние в Близкия изток и така през 1971 година била създадена федерацията Обединени Арабски емирства.

Малко преди това в Дубай, който по това време вече е бил относително богат търговски център, бил открит нефт. Приходите от нефт позволили развитието на икономическа и социална инфраструктура, които са основата на съвременното общество.

Образованието, здравеопазването, пътищата, жилищното строителство и социалните грижи за жените били приоритети. Голяма роля за това развитие играе далновидността и отдадеността на тогавашния  владетел шейх Рашид бин Саид Ал Мактум, който се погрижил постъпленията от нефт в Дубай да бъдат оползотворени по най-добрия начин. Неговата работа била продължена от наследилите го шейхове от фамилията Мактум, които са много уважавани от всички техни поданици.

Днес Дубай е един пъстър мегаполис събрал хора от много държави от целия свят. По официални данни през 2008 година населението е 1,5 млн, от които местните са едва около 20%.

Нашето пътуване до емирството беше планувано преди няколко години, но все изникваха някакви пречки и оставаше нереализирано. И ето, че за 50 годишния юбилей на моя любим Вал, решихме да отидем там, за да видим нещо екзотично и коренно различно от европейския бит, култура, архитектура и начин на живот.

Няма да си кривя душата, че това което ме привличаше в тази дестинация беше модерната визия, инженерните и архитектурни чудеса и разбира се възможността да си „откраднем” една лятна ваканция посред зима 😉
     До тук с предисловието 😊 Време е да потегляме...

Рано призори самолетът от София излетя за ОАЕ. Пътуването продължи малко повече от четири часа и заедно с двучасовата разлика във времето кацнахме на летището в Шарджа малко след 12ч. на обед.

Летището беше малко и вече доста старо. Всъщност Шарджа е едно от седемте емирства в състава на ОАЕ. Предстоеше да преминем първо през процедура за сканиране на очите. След това паспортен контрол. След това проверка за сигурност, нещо, което в европейските държави се прави на влизане в самолета, а тук се оказа, че се прави и на влизане в държавата. И най-накрая оставаше да си вземем багажа. Точно както бях прочела предварително, размотаването на служителите беше обичайна практика. Особено на паспортен контрол имах чувството, че работата е нещо, което се върши между другото. Стават, разхождат се, приказват си помежду си. Взимат ти документите за проверка и ти си мислиш, ето обслужват ме 😉 в това време пристига някой от съседно гише и започват да си приказват. Обръщат ти гръб и ти стой си чакай. Започваш да си мислиш, ти ли им пречиш в този момент или те не си вършат работата и бавят опашката. И изобщо все едно времето не тече. Всичко е мудно, лежерно...ИЗНЕРВЯЩО 😠 
   Слава богу нямаше много хора и въпреки безхаберното отношение на служителите за по-малко от час бяхме приключили процедурите. Отвън ни посрещнаха представители на туристическата фирма Марбро. Упътиха ни любезно към автобусите и скоро потеглихме към хотела.

Емирство Шарджа е третото по големина в ОАЕ, но разстоянието до Дубай не беше голямо. Цялото пътуване до хотела продължи не повече от 30-40 мин. Първото нещо, което ми направи впечатление бяха огромните магистрали. Много платна, много детелини. И всички карат бясно  😐  На много места отстрани на пътя беше озеленено, имаше цветя и палми, но встрани от тях свободните площи бяха пясък, пустиня.
  Нашият хотел „Emirates Grand” се намираше на най-големия булевард Sheikh Zayed Road в района на финансовия център. На 50м. от хотела се намираше спирката на ултрамодерното метро, а следващата спирка беше тази на Дубай мол и Бурж Халифа. Умишлено бяхме избрали да отседнем на това място, заради перфектната локация и за да сме наблизо до пеещите фонтани и фоерверките за Нова година 😉

Фоайето беше украсено празнично, но разбира се централно място заемаха портретите на управляващите от кралското семейство.

Въпреки, че настаняването в хотела трябваше да започне в 15ч., персоналът беше готов и заедно с представител на Марбро за броени минути ни раздадоха ключовете за стаите. Нашата беше на 14-тия етаж. Качихме се и хоп, първата изненада...температурата беше едва 19 градуса. Направо студ. Навън 24-25 градуса, ние влязохме в стаята като в хладилник 😨 Опитахме се да вдигнем градусите на климатика, но той си знае неговото. Вал спря вентилацията поне да не духа и до вечерта температурата едва минаваше 20 градуса. Иначе стаята беше огромна. Имаше кухня, маса за хранене, микровълнова, голям хладилник и дори пералня.

Нашите прозорци гледаха на обратната страна на булеварда и за съжаление небостъргача в дясно скриваше изцяло Бурж Халифа, от която се виждаше само иглата на върха.

Бяхме много изморени от дългото пътуване и безсънната нощ в автобуса за София, затова се завихме да се стоплим 😉 и скоро се унесохме.

Към 5:30ч. следобед, поотпочинали малко, се измъкнахме от топлите завивки и в 6ч. вече бяхме излезли навън на топло 😊

Въпреки че, молът беше на не повече от 600 м. от хотела нямаше начин да стигнем до него пеша. Делеше ни една огромна детелина с пътища от по 6-7 платна на няколко нива. Затова се отправихме към т. нар. метро. Тук е мястото да кажа няколко думи за него. Първо, метро не е най-точната дума за това съоръжение, защото то се движи над земята. Издигнато е на височина около 10-15 метра над пътя. Две са линиите, като червената е тази, която тръгва от старата част на Дубай и продължава по цялото протежение на огромния булевард Sheikh Zayed Road. Само по себе си пътуването дава възможност за една панорамна разходка с гледка към много от забележителните сгради. Влакчетата са напълно автоматизирани и се движат без присъствието на човек. Влакът спира пред стъклена преграда, която също се отваря автоматично ведно с вратите на влакчето. В метрото има ясни правила и едно от тях е, че в първия вагон могат да се качват само жени и деца. Тъй като самите вагони не са отделени има една голяма жълта ивица указваща демаркационната линия до къде е женската част и от къде започва смесената 😉 Глобите за хранене вътре също са доста солени. Всяка спирка представлява едновременно и надлез, който е единственият възможен начин да се пресече огромния булевард.

Метростанцията до хотела

 

Всеки сам решава каква опция за билет да избере, но предварителните ни проучвания сочеха, че ако смятаме да ползваме обществен транспорт е добре да си купим Nol Silver card

Срещу 20 AED (4 EUR) се купува карта със заредени 14 AED за пътуване за целия обществен транспорт и всички зони в Дубай. След изчерпване на сумата по всяко време и на всяка спирка има автомати, където може да си зареждаш картата за сума по избор. При влизане в метрото (автобуса) си чекираш картата и виждаш колко пари имаш в нея. При излизане отново се чекираш и ти показва колко пари ти е струвало пътуването и колко ти остават. Без значение колко пъти и на какви разстояния пътуваш сумата за един ден е 14 AED, след това спира да те таксува. Или иначе казано дневно транспорта не струва повече от 14 AED.

Купихме си карти и бяхме готови да изпробваме действието им 😉

По това време на денонощието всичко живо се изсипваше в моловете и най-вече в Dubai Mall намиращ се в непосредствена близост до най-високата сграда в света Burj Khalifa.

Dubai Mall е най-големият мол не само в емирството, но и в целия свят и разполага с над 1200 магазина, 120 заведения за хранене и кино с 22 зали. Освен това в него има огромен аквариум, ледена пързалка за кънки с олимпийски размери и увеселителен парк. В аквариума могат да бъдат наблюдавани над 33 000 риби и морски животни от 85 различни вида. Прозрачната му стена е в рекордите на Гинес за най-голям подобен панел с размери 32.88 на 8.3 метра, както и дебелина 75 сантиметра. Aquarium & Underwater Zoo има и една необикновено романтична и уютна горичка. Но да карам по ред 😉

Метрото беше претъпкано, но ние бяхме за една спирка. Още с излизането от станцията бяхме погълнати от наплива хора. Попаднахме в един стъклен тунел и се започна едно вървене, вървене без край. Слава богу навсякъде бяха монтирани движещи се пътеки. През прозорците се виждаше, че навън има хора, които се разхождат пеша покрай бизнес центъра Emaar Square, но как бяха стигнали до там за мен беше загадка. Истината е, че този безкраен тунел с тълпите хора от станцията на метрото до входа на мола ме влудяваше. Изминахме разстояние по-голямо отколкото ако имахме възможност да извървим от хотела до мола. По едно време стъкленият тунел свърши и продължихме покрай всевъзможни магазинчета докато най-накрая се озовахме на втория етаж в Dubai Mall. И тук вече бяхме тотално изгубени... 😳Затова силно препоръчвам, който смята да го посети да проучи добре схемата и основните интересни точки 😉

Целите тази вечер бяха няколко. Първо да вечеряме, след това да посетим аквариума и за финал да отидем на пеещите фонтани. Така погледнато изглеждаше лесно, но се оказа нелека задача 😐
    След първоначалния шок от размерите на мола и стълпотворението от хора се отправихме към табелите сочещи Food court. Веднъж добрали се до него установихме, че той е почти толкова голям колкото един български мол. Нямаше как да изброим щандовете, но там присъстваха всички световно известни и неизвестни вериги за хранене. Имаше всякаква кухня, като се започне от традиционните бургери на McDonald's и Burger King та се продължи с китайска, иранска, тайландска, гръцка, английска, индийска и изобщо каквато друга се сети човек. Гъмжилото от народ и тук беше потресаващо, а шумотевицата още по-голяма.

Приключили с вечерята се отправихме към аквариума. Намерихме го сравнително лесно, защото той се намираше наблизо до заведенията за хранене. Купихме си билети и аз обърнах внимание какво точно включва цената на билета. Освен аквариум имаше кът направен като джунгла и в общи линии беше интересно. За съжаление тук липсваха указателни табели, както сме свикнали в Европа и ходиш като муха без глава. Вероятността да се завъртиш и да видиш нещо два пъти е еднаква с тази да пропуснеш нещо, така че не твърдя, че сме видели всичко 😉

Умишлено съм протегнала крак за да се види големината на рака

В един момент се озовахме в сувенирния магазин. По принцип тези магазини са винаги на излизане и понеже ние не бяхме видели тунелът, за който бях чела в инфото ми за Дубай и който беше включен в цената на билета се притесних. Вал не знаеше за какво става дума и беше готов да си тръгва. Нададох вой, че трябва да попитаме и да разберем по-подробно. Така и стана. Упътиха ни, че този тунел се намира два етажа по-надолу, но преди да тръгнем да го търсим спряхме в  магазина за сувенири да изберем нещо за 20 AED, тъй като билетът включваше подарък до тази сума.

Близо до изхода на аквариума  се озовахме в един от атриумите, където се намираше голямата прозрачна стена почти по цялата височина на мола. Ние бяхме на най-горния етаж и хората долу изглеждаха малки на фона на огромния аквариум в който плуваха много и различни видове риби наред с акули и скатове. Гледката беше наистина впечатляваща.

Някак си слязохме два етажа по-надолу и намерихме входа към въпросния тунел. Всъщност той е част от този огромен аквариум във фоайето. Определено беше страхотно изживяването в него. От всякъде вода и покрай теб, над теб преминават едни от най-страшните морски обитатели. Трябва да се види за да се усети 👌😉

Излизайки от там оставаше да реализираме третата точка от нашия план, да стигнем до пеещите фонтани. Немислимо е да опиша как точно, но следвайки указанията успяхме да стигнем до поредния атриум, където имаше един огромен замък в снежна премяна с кончета, каляска принц и принцеса.

Оказа се, че има още едно ниво по-надолу, което най-накрая ни изведе на пеещите фонтани в района наречен Downtown, където се издига зашеметяващата кула Burj Khalifa.

В момента течеше песен на Уитни Хюстън и стълпотворението беше огромно. Фонтаните са една от най-големите атракции в Дубай. Дължината им е 275 метра, а струята вода, която изстрелват е с височина до 150 метра, което ги прави най-големите фонтани в света. Впечатляващото звуково-светлинно шоу може да се наблюдава всяка вечер през интервали от 30 минути между 18 и 22 часа.

Догледахме спектакъла и точно когато Вал си мислеше, че планът е изпълнен успешно и тръгваме към хотела аз му казах, че ние нищо не сме видели от фонтаните и ще изчакаме следващата песен след около 20 мин. Използвахме паузата за да направим снимки и да си намерим хубаво място за наблюдение.

Докато оглеждахме околността, кулата с проблясващите светлини и лодките които обикаляха в езерото около фонтаните, тези 20 мин. отлетяха. Минути преди да започне шоуто цялото езеро започна да блести като звездно небе. Нещо като прелюдия. А след това започна и същинското шоу. Истинска магия. Толкова големи и толкова ефектни бяха тези фонтани. Невероятно. Наистина в Дубай максимата е най-най... най-голямо, най-високо, най-красиво и т.н. 😲

Минаваше 10ч. вечерта и решихме, че вече е време да се прибираме в хотела за да може да се наспим за следващия натоварен ден. Мисълта за лутането в мола и прекосяването на дългия тунел до метрото направо ме ужасяваха. А тълпите от хора сякаш бяха още по-многобройни. Както каза Вал, тук живота се случва в мола 😁

Прибрахме се в студената стая и скоро заспахме изморени от пътуването, емоциите и голямата шумотевица навсякъде.

 

Аквариумът в мол Дубай

 

Пеещите фонтани I

 

 

Пеещите фонтани II

Зони на транспорта и цени може да видите тук 

Много полезен сайт за публичния транспорт може да намерите тук

Напред към Старата част на Дубай, Madinat Jumeirah и Miracle garden (част II)