Merypoup : Пунта Кана, о-в Саона

Дойде денят за екскурзията до о-в Саона. Може би най-дългоочакваният ден от целия ни престой. Бяхме ходили там и наистина бяхме очаровани от острова, от купона на катамарана, адреналина в скоростната лодка и жабуркането в естествения басейн - плитчина навътре в морето. Затова очаквахме с нетърпение да отидем пак, а нашите приятели любопитстваха да видят за какво толкова говорим 😉

Когато плащахме за екскурзията няколко дни по-рано на един от екскурзионните агенти в хотела, когото кръстихме My man, изрично питахме и изискахме приключението да включва катамаран и скоростна лодка. Повечето оферти бяха точно така, но имаше и такива при които и на отиване и на връщане се ходеше с катамаран. Затова искахме да бъдем сигурни, че всичко е ясно предварително. My man ни увери, че скоростна лодка ще има. Дори ни "обеща", че времето ще бъде перфектно, тъй като последните дни беше доста непостоянно.

И ето, че рано сутринта се качихме в автобус към Bayahibe от където тръгваха катамараните и лодките. Както всеки път в автобуса усилиха климатика до дупка, но всички бяха предупредени и си носеха връхни дрехи. Първата приятна изненада (и оказа се последна) беше, че този път нямаше никакви прехвърляния по автобуси, спиране на бензиностанции и по сувенирни магазини. Автобусът ни закара директно на Bayahibe. Времето беше слънчево и изобщо началото изглеждаше обещаващо 😉

Качихме се на катамарана и скоро вдигнахме платната.

Побързахме да се намажем с плажно мляко за да не изгорим. Наляха ни ром с кола и бяхме готови за купон и забавление. За разлика от предишния път сега катамарана беше по-голям, но с една допълнителна преграда в средата, която не предполагаше да има достатъчно място за танци. Скоро обаче стана ясно, че място не беше нужно. Единствените които се включихме в танците бяхме нашата група. Първи даде тон Валери, след него аз, а после и останалите. Всички други останаха безучастни, отчайващо скучни и заспали. Такова нещо преди нямаше. Тогава всички станаха да танцуват. Влакчета се виеха по целия катамаран. Нямаше място на палубата от толкова танцуващи и весели хора...сега ядец, добре, че беше нашата група.

След известно време стигнахме до т.нар. Natural pool - ествествена плитчина в морето. Тръгнахме да слизаме в морето и хоп...изненадааа 😨 Едва успявахме да стъпим на пръсти. И то не през цялото време. Водата ни беше в най-добрия случай до раменете, но по-голямата част от времето трябваше да плуваме. За сравнение предишния път водата ни беше до кръста и разливаха ром с кола докато сме в морето. И наистина щом се качихме обратно на катамарана видяхме щастливците само на 50-100 метра от нас как се плацикат във водата до кръста. Не стига това, ами и черните облаци ставаха все повече и по-страшни 😟

Продължихме към Саона. Само след минути започна леко да вали. И точно когато стигнахме до острова и трябваше да се прехвърлим на лодка до брега, заваля проливен дъжд...ужасно силен. Духаше вятър и дъждът ни шибаше като камшик. Само за минути бяхме мокри до кости. Всички се бяхме завили с плажните кърпи и така натоварени в лодката приличахме на мигранти или сомалийски пирати. Аз се бях покрила изцяло и изобщо не виждах накъде отиваме и кога сме стигнали. На брега се скрихме под една беседка, но се оказа, че там тече. Малко по-встрани видяхме друг навес и отидохме под него. Кърпите тежаха ужасно. Опитахме се да ги изцедим но те бяха попили като гъба.

Щом всички от катамарана слязоха водачите ни тръгнаха по една пътека и казаха да вървим. Бяхме слезли на съвсем различно място от първия път. Оказа се, че трябва да преминем през нещо подобно на джунгла за да стигнем до другата страна на острова, където беше плажа и навесите с маси за обяд. Изживяването беше достойно за риалити формат на Survivor. На места калната вода стигаше над глезените. Вървиш без да знаеш върху какво стъпваш, а дъждът продължава да пере яко. Не си спомням друг път да съм изживявала нещо подобно, хем забавно, хем кошмарно. А освен всичко друго си мислех, че след цялата тази работа болестта, която едва бях овладяла ще ме тръшне отново 😒

Когато пристигнахме на плажа, групите дошли по-рано ни гледаха с нескрит интерес. Приличахме на мокри призраци. От нас шуртеше вода. От хавлиите, от косите ни, от дрехите ни...всичко беше вода. Първата ми работа беше да вляза в тоалетната и да се опитам малко да се подсуша. Останах изумена от чистотата и луксозната обстановка в тоалетната, която отвън изглеждаше като дървена колиба. Това беше единственото сухо място... не ми се излизаше 😐
Взехме си да хапнем и докато обядвахме лека полека дъждът намаля. Валери започна да се шегува, че трябва да заемем място на плажа докато има шезлонги на първа линия 😜 Не след дълго времето се успокои. Небето беше черно, но поне не валеше. Не смеехме да се отдалечаваме много от навесите защото всеки момент можеше отново да рукне.

Когато всички бяха приключили с обяда дойде време за танци. Малко по-малко настроението се завръщаше. Коментирахме ситуацията и се надсмивахме над положението в което бяхме изпаднали.

По едно време решихме, че ще се престрашим и ще се разходим по плажа. Оставихме хавлиите прострени по шезлонгите да съхнат пък каквото ще да става и тръгнахме по брега. Дори и в този момент, с навъсеното небе, красотата беше невероятна. Плажа, палмите, всичко...представям си как би изглеждало в слънчево време. И всъщност никак не ми беше трудно да си представя, защото предишния път беше точно такова. Тогава водата беше изумрудена и бистра, пясъкът бял като брашно, а палмите се открояваха на фона на синьото небе. Е, сега не беше така, но въпреки това беше хубаво.

Някъде към 2:30-3ч. следобед дойде време да се връщаме. Този път не се криехме под хавлиите и можахме да разгледаме повече от околността. Виждаше се и нашият катамаран в морето, но на нас ни предстоеше прибиране със скоростна лодка...или поне така си мислехме 😉

Качихме се в лодката и на мен ми направи впечатление, че не ни раздават спасителни жилетки. Това беше лоша индикация 😏 Веднага казах на Вал, че това може да означава, че ни връщат на катамарана. Той не ми обърна внимание, да сме изчакали да видим. Когато лодката тръгна право към катамарана вече и той се усъмни. Оказа се, че My man ни е продал екскурзия в която няма скоростна лодка. Това беше направо като шок 😯 ( Първо, защото изживяването е половината от емоцията на цялата екскурзия и второ, защото прибирането обратно със скоростна лодка отнема 20-тина минути, а с катамаран предстоеше отново поне 1 час. Да не говорим, че дори и купон не ставаше с тези толкова скучни хора на борда 😞

В този момент гемиите ми потънаха тотално. Някак си всичко вървеше наопаки. Първо това, че ни спряха на дълбоко в Natural pool, след това лошото време и дъждът който ни изпра и за финал това, че няма да се качим на скоростна лодка...просто ми дойде в повече 😭

Но веднъж приели съдбата си решихме, че няма полза от това да се самосъжаляваме и да се цупим. Предпочетохме да се забавляваме доколкото можем. Изпихме по един ром с кола и заехме дансинга 😎😉

Докато пътувахме слънцето започна да се показва и помогна да изсушим поне дрехите си. Когато стигнахме обратно на плажа Bayahibe, нямаше и следа от облаци, всичко беше така както го бяхме оставили сутринта.

Прибрахме се по светло в хотела. Заехме се да сушим хавлиите и раницата. Мимоходом споделих на Вал, че щеше да е хубаво, ако имахме чадър с нас, но кой да предположи, че ще има такъв дъжд. И тогава Вал ме заби, като каза, че сме имали чадър в раницата...зяпнах, онемях, просто не знаех какво да кажа. Идваше ми да го убия 😜

От дистанцията на времето всичко изглежда забавно и дори сглобих клипче, което озаглавих Survivor 😉