През следващите два дни останахме
в комплекса. Времето се беше оправило. Нямаше вече спорадични дъждове, нито
вятър. Време идеално за море по цял ден.
Сутрин по традиция отивахме да
резервираме място на плажа. Понякога съчетавахме това с разходка из комплекса.
След това Вал и Анатоли ходеха на
тенис и се чакахме всички за закуска в ресторанта. Коментирахме изцепките от
предишната вечер, шегувахме се, обсъждахме какво следва за деня и така до 10ч.
След което поемахме към плажа. Море чадър, чадър море и така изкарвахме до обед.
Установихме, че съседният хотел Riu има страхотен плаж с палми.
Няколко пъти ходихме да се разхождаме там и да правим снимки.
А след това отново на плажа и на
басейна.
Биляна, Анатоли и Мария решиха да
се качат на парашут. Валери имаше резерви и затова се въздържахме. Реши да
изчака и да чуе впечатленията им. Те бяха видимо доволни от емоцията. Направиха
страхотни снимки и разказваха развълнувано. Решихме, че може и ние да се качим,
но в някой от следващите дни.
Вечер имаше различна програма.
Обикаляхме насам-натам. Все намирахме как да се забавляваме и шегуваме.
 |
| Валери в ролята на туристически агент 😜 |
Изобщо времето минаваше
безгрижно, но и ужасно бързо. Оставаха още два дена и половина и въпреки
доброто настроение тази мисъл непрекъснато ни спохождаше. Както каза Вал. На
никой не му се мисли за тръгване, но все за това мислим...че идва краят 😞
Няма коментари:
Публикуване на коментар