През този ден бяхме решили да се
разходим на шопинг. Не за друго, а за да разнообразим деня. От предишното
идване в Пунта Кана знаехме за един шопинг център, който изглеждаше доста
луксозно. В него имаше и Hard Rock cafe. Оказа се обаче, че от нашия хотел има
шатъл автобус до друг шопинг център, Plaza San Juan shopping center. Не бяха много далеч един от
друг и затова решихме да отидем първо до единия, а след това и до другия.
Закусихме спокойно и зачакахме автобусчето.
На фона на нашите МОЛ-ове в БГ, Plaza San Juan shopping center се оказа истинска пародия.
Разгледахме набързо, но единственото по-впечатляващо нещо се оказа една кола от
50-те години, която видяхме встрани от магазина.
След това хванахме такси (след
спазаряване на цената) и отидохме до другия шопинг център, Palma Real shopping village. Там нещата изглеждаха по доста
по-различен начин. Магазините бяха тип музеи. Разглеждаш и подминаваш 😉 Само
маркови стоки на цени като в най-скъпите градове по света. Иначе поне
обстановката беше приятна.
Нашите приятели бяха шокирани от
цените в магазина на Hard Rock cafe. Владо, който е луд фен на
рока и има фанелки от различни места по света сподели, че тук са най-скъпи.
Както и да е, разгледахме, някои хапнаха в Hard Rock cafe и в ранния следобед
решихме, че е време да се прибираме за плаж. Спазарихме едно такси, натоварихме
се и потеглихме. Минахме през голяма част от местообитанието на местните и
Анатоли остана потресен от мизерията. За нас не беше нещо неочаквано. Освен
копторите около Пунта Кана бяхме виждали и тези около Ла Романя и столицата Санто
Доминго. Типично за страна от третия свят и латино региона, контрастите са
впечатляващи. Райските кътчета и комплексите за туристите са божествени, но там
където живеят местните е някакъв ужас. Свикнали да почиват по испанските
острови и да се разхождат по крайбрежните улици и заведения на подредените
испански градчета, нашите приятели бяха, меко казано смутени. Може би сега
разбраха какво имахме предвид, като обяснявахме, че няма какво да се разглежда в
Пунта Кана, като визирахме, че той не е туристически град в европейския смисъл
на думата 😉
Но достатъчно с отклонението,
хората отиват там заради времето, морето, палмите, уредените комплекси,
безспирната музика, купона и многото туристически атракции (шнорхелинг,
сафарита, катамарани, скоростни лодки, екскурзии до различни острови, плуване
в пещери, плуване с делфини, тематични паркове, парашути, канута и още
редица други), които обаче струват доста допълнителни средства 😏
Останалата част от деня
прекарахме на плажа, а вечерта имахме резервация в Мексиканския ресторант. Весела
компания винаги се забавлява 😊
Следващият ден беше определено
непостоянен в климатично отношение. Само за няколко часа валя 5-6 пъти. Отиваш
на закуска не вали. Докато закусваш вали. Тръгваш от закуска вече е спряло и
така непрекъснато.
Вятърът беше силен и решихме да
се пробваме на басейна. Намерихме си места, но скоро ентусиазмът ни беше
охладен от проливен тропически дъжд.
Изкарахме мързелив следобед по
стаите. Гледахме филми. Сърфирахме в нета. В един момент Валери започна да
превърта от скука и се разпя 😁 Беше забавно. Така избутахме деня и дойде време
за вечеря. Тази вечер имахме резервация в Steakhouse, ресторанта на плажа. Въпреки
дъжда времето продължаваше да си е топло. Прекарахме чудесно, а аз ядох
най-вкусния стек в живота си 😉
Няма коментари:
Публикуване на коментар