Венеция - град на контрастите (I част)

     06.04 – Разпети петък според католическия Великден

    Разпети петък, отново на път. Най-накрая дойде ред да посетим Венеция – градът за който бях чувала толкова противоречиви отзиви. За някои той беше романтичен и интересен. За други беше олицетворение на запуснатост, влага и миризма на мухъл. Може би повлияна от различните мнения и особено от негативните, нямах големи очаквания за Венеция, но това ни най-малко не ме притесняваше, тъй като тя беше просто една междинна спирка преди същественото, което ни предстоеше, круизът по Източното Средиземноморие.

    И така рано сутринта потеглихме от Цюрих в посока Милано. Този път нямахме проблем с връзката в Милано, както на предишния круиз и което беше по-важно, успяхме да си намерим места във влака за Венеция. 
       Малко след 14ч. следобед пристигнахме на централната гара Санта Лучия. Някъде бях прочела, че "Няма друг град като Венеция. Разположен в плитка лагуна на Адриатическо море върху 118 острова, той има 180 канала, 450 моста и великолепни дворци. Само около най-големия от всички - Канале Гранде има над 170 красиви сгради датиращи от XIII до XVIII век.". Тепърва предстоеше да се убедя дали е така 😉

    Както обикновено бях направила щателни проучвания. Картата на града, транспортните връзки, маршрутите и забележителностите, всичко беше разгледано и изучено в детайли. Разбира се бях изготвила и план за деня и сега оставаше да се придържаме към него.

   Купихме си двудневни карти за транспорта (полезна информация за транспорта) и се отправихме към Piazzale Roma, който играе ролята на отправна точка за автобусите, корабчетата и пасажерския терминал на пристанището. Само за 20 минути с автобус стигнахме до Favaro, едно от многото градчета в покрайнините на Венеция, където имахме резервация в хотел. Хотел „Ducale” беше на самия център до кметството и автобусната спирка. Друго предимство беше безжичния интернет, който на мен ми беше много необходим. Тръгването на круиза съвпадна със сключването на предварителен договор за продажбата на апартамента ми във Варна. Освен всички формалности, които трябваше да се уредят по сделката трябваше да се намери по най-бързия начин друг апартамент под наем и за всичко това майка ми ме държеше постоянно в течение. Използвах времето докато Вал си почива след дългия път за да разбера последните новини от Варна. Разглеждах оферти за жилища, обсъждахме подробности по цялата създала се галимация и след час и нещо се приготвихме за разходката във Венеция.

    Беше около 5ч. следобед, когато отново се върнахме на Piazzale Roma. Идеята беше пеша да се разходим до моста „Риалто” и от там до площад „Сан Марко”, а след това на връщане да хванем корабче и да видим Венеция във вечерната й светлина.

  Още с първите крачки, следвайки указателните табели към площада „Сан Марко”, се потопихме в невероятната атмосфера на този старинен град. Смесицата на очевидна мизерия - откъртени мазилки, висящо пране, олющени фасади и дограми и от друга страна криволичещите улици, мостчетата над каналите, съхранените богато украсени с орнаменти сгради на дворци и църкви и пъстрите витрини с всевъзможни сувенири и венециански маски, създаваха едно неповторимо усещане.

Тук-там малките улички извеждаха на някое по-голямо късче земя, наречено площад 😉

 

Скоро се озовахме на Campo dei Frari пред внушителната църква „Santa Maria Gloriosa dei Frari” (I Frari). Това е готическа църква започната от францисканския орден някъде около 1340г. Някои елементи като фасадата, интериорът, Cappella Емилияна и Cappella Cornaro са добавени в средата на 15-ти век. Камбанарията е от 14-ти век и е втората най-висока в града. В църквата се намира картината "Assunta" (Успение Богородично) на популярния художник Тициан, нарисувана между 1516-1518г. В църквата са погребани много венециански дожи. 

Съвсем наблизо се намираше друг площад, Campo S. Polo, разбира се също с църква на него.

     Продължихме да следваме указателните табели, защото в плетеницата от улици и канали ориентирането по картата беше доста трудно. Беше интересно да наблюдаваме как гондолите се разминават в някои много тесни канали. На всяка крачка имаше нещо което да привлече вниманието ни. Излишно е да казвам, че още преди да стигнем до моста Риалто бяхме накупили един куп сувенири 😉

   И ето, че стигнахме до площада Campo San Giacomo в непосредствена близост до прословутия мост. Самият площад беше забележителен с красивите сгради, които го обграждаха и най-вече църквата “San Giacomo di Rialto”. 

    Запътихме се към моста, където навалицата беше огромна, но и гледката, която се откриваше към Канале Гранде с дворците и крайбрежните заведения не беше за изпускане.    
       Не случайно Ponte di Rialto е считан за една от емблемите на града, а така също и за неговото сърце. Първоначално е бил дървен, но след като е бил разрушен през 1444 г., е възстановен с подвижен механизъм, който е позволявал централната му част да се движи и по този начин по-големите кораби са могли да минават под него. Тъй като не е бил устойчив, през XVI в. Антонио да Понте го укрепва и завършва окончателно.

    Мостът е построен само за 3 години – между 1588 и 1591 г. и остава единственият начин да се премине през канала пеша до 1854 г., когато е построен Понте дел Академия. 

     Беше започнало да се свечерява, когато най-накрая се измъкнахме от тесния лабиринт улички и канали и се озовахме на огромния площад Сан Марко (Piazza San Marco). Първото впечатление винаги е много важно, а в случая ние бяхме запленени от всичко което видяхме. Катедралата, двореца на дожите, часовниковата кула и изобщо всичко. На другия ден щяхме да отделим по-голямо внимание на площада и забележителностите му, затова след първоначалното запленение и преди да се е стъмнило напълно продължихме към Пиацета и крайбрежната улица.

    Пътьом към спирката на вапорето (корабчето) хвърлихме набързо едно око на прословутия мост на въздишките. В това време обаче видяхме вапорето номер 1 и хукнахме да го хванем. Корабчето тръгна и тогава усетих, че нещо не е съвсем наред. Движихме се в грешната посока. Не беше болка за умиране. Следващия път щяхме да си отваряме повече очите 😉 Без да искаме отидохме до прословутия о. Лидо и малко по-късно пътувахме обратно към Венеция. Луната беше голяма и кръгла като питка. Навсякъде се виждаха светлинки от съседните много на брой островчета пръснати в лагуната. Но истинската разходка с корабчето започна с наближаването на двореца на Дожите. Грандиозна сграда, която несъмнено е всявала респект на акостиращите в миналото кораби и демонстрираща величието и богатството на Венецианската република, властвала в тази част на света.

   От там минахме покрай голямата църква „Santa Maria della Salute” и продължихме по прословутия „Канале Гранде”. Бях седнала най-отзад в откритата част на корабчето и въоръжена с фотоапарат снимах сградите или поне тези от тях, които бяха осветени добре. Минахме покрай Palazzo Corner della Ca' Grande и Palazzo Cavalli-Franchetti, а след това подминахме моста на Академията и започнаха да се изреждат дворци като Palazzo Grassi, Palazzo Rezzonico, Ca 'Foscari, Palazzo Loredan dell'Ambasciatore, Palazzo Dolfin-Manin. Някои от тях се бяха подали на времето, но други изглеждаха все така впечатляващо и пищно. Без съмнение един от акцентите на разходката беше добре осветения и все така шумен  мост Риалто и района около него. Едно е да минеш по него, но съвсем друго е да му се насладиш от корабчето. След това галерията от дворци продължи - Ca' da Mosto, Ca' d'Oro (Golden House), Palazzo Pesaro, Palazzo Vendramin-Calergi, църквата Santa Maria di Nazareth и дузина по-малки и по-големи дворци, скъпи хотели и църкви. Направи ни впечатление, че подобно на младите в другите градове, които обичат да форсират колите или моторите си, тук това се правеше с лодки и скутери.

    Беше доста късно, когато се прибрахме в хотела и изморени от дългия ден побързахме да се отдадем на почивка, събирайки сили за още един цял ден във Венеция.

Венеция 06 април 2012

Интерактивна карта на Венеция може да разгледате тук

Полезна туристическа информация може да видите тук

Напред към  "Венеция - град на контрастите (II част)"