Круиз „Източно Средиземноморие” – о-в Миконос (III част)

11.04.2012

Още неотърсили се от емоциите на Санторини и само няколко часа по-късно в 7ч. вечерта стигнахме до Миконос. Тук в началото изхабихме малко нерви с група французи, които надминаха всички Бай Ганьовски номера. Нахални, прости и ужасно невъзпитани, те се държаха така сякаш са богове и всички трябва да се съобразяват с тях. Прередиха повече от сто човека, които като нас чакаха на опашката за шатъл-а и направиха лошо впечатление на всички други хора наоколо.

След това обаче всичко си дойде на мястото 😉 Автобусът ни остави на крайбрежната алея близо до центъра на град Хора, главното селище на острова. Пасажерите от кораба бяха достатъчни да напълнят целия град с туристи.

Повървяхме покрай брега и щом стигнахме до старата част на града се вмъкнахме в тесните, като лабиринт улички. Тук църквите бяха също бели, но повечето от тях имаха  червени куполи. А уличките бяха толкова тесни, че колите едва минаваха.

Излязохме за малко отново на крайбрежния булевард. Денят вече почти беше отстъпил на вечерта, а крайбрежните заведения започваха да се пълнят с хора. В другия край на залива се виждаше осветен нашият кораб.

Криволичейки по други малки улички стигнахме до руините на най-старата църква или по-скоро църковния комплекс Panagia Paraportiani в т. нар. квартал „Малката Венеция”. Комплексът датира от 15-ти век и е признат като национален паметник на културата, който превъзходно представя цикладската архитектура. Panagia Paraportiani се намираше встрани от туристическия поток и беше много спокойно.

Продължихме по все такива колоритни улички с още по-колоритна настилка в посока към морето, за да стигнем до друга марка на града, известните варосани вятърни мелници от 16-ти век, кацнали на хълм с изглед към града.

За съжаление вече се беше стъмнило и не можахме да се насладим на гледката която се откриваше от хълма с мелниците към Малката Венеция.

Върнахме се обратно в потока от туристи. Минаваше 9 вечерта, а градчето беше оживено като че ли е 6 следобед. Всички магазини и таверни работеха с пълна пара и навсякъде беше осветено като ден.

 

  

Бяхме обиколили доста и забелязахме, че котките там са на специална почит. Имаше ги навсякъде и никой не ги закачаше. Те се държаха, като господарите на острова😉

Скоро стигнахме до една таверна на площада пред една малко по-голяма църква. Таверната буквално се пръскаше по шевовете. Намерихме си една масичка и седнахме да изпием по чаша вино. Като гледах сервитьорите как буквално хвърчаха покрай масите и с какъв хъс работеха се замислих, че общото разбиране за „мързеливите” гърци тук изобщо не важи.

В един момент суматохата стана още по-голяма и скоро разбрахме причината за това. За една от най-важните забележителности на острова се счита пеликанът Педрос, който според информацията от пътеводителите се разхожда свободно навсякъде и се е превърнал в емблема на града. Не вярвах, че ще имаме късмет да го видим, но ето че той се беше появил отнякъде и събра цялото внимание върху себе си.

След като позира известно време, търпението му се изчерпи и реши да се „спаси”, като влезе в таверната. Горкият, и там не намери спокойствие, защото беше последван от тълпа предимно деца. Излезе отново и се шмугна из уличките. Продължихме да си пием спокойно виното, но само след няколко минути бяхме стреснати от викове наоколо. Оказа се, че пеликанът е обиколил и се е върнал на площада пред църквата, където досадата от страна на хората му е дошла в повече и ги беше подгонил 😜 Най-накрая успя да намери спокойствие и се ската в един малко по-тъмен ъгъл. Забелязахме го, когато решихме на тръгване да си направим снимка пред църквата и с риск да му досадим и ние се приближихме да се снимаме с него.

Бавно и полека тръгнахме обратно към спирката на автобуса. Всички заведения на крайбрежната алея бяха пълни. Хората бяха поразгледали острова и магазинчетата и преди тръгване бяха заседнали по таверните.

Минаваше 11ч. когато се върнахме на кораба, малко преди да отплува. Нямахме повече сили и затова, въпреки, че времето беше сравнително топло пропуснахме организираното Tropical Party на палубата при басейните. 
    Определено денят беше вълнуващ и пълен с емоции. Цикладските острови се оказаха по-впечатляващи от най-големите ми очаквания. Сега обаче не ни оставаше нищо друго освен да се надяваме, че стачката ще е приключила и когато се събудим ще се намираме в пристанището на Атина 😉

О-в Миконос

 Туристическа информация за о-в Миконос може да намерите тук и тук

Напред към Круиз „Източно Средиземноморие” – Атина (част IV)

Назад към Круиз „Източно Средиземноморие” – о-в Санторини (част II)