21 май 2012 г.

Круиз „Източно Средиземноморие” – MSC “Musica” (I част)

08.04 – неделя (Католическият великден)
Дъждът, който започна да вали вечерта продължи цялата нощ и на сутринта беше много студено. Нарамихме куфарите и се отправихме към терминала за пасажери на пристанището във Венеция. Въпреки, че използвахме влакчето от площад Рим, разстоянието което трябваше да извървим до кораба не беше никак малко, но слава богу, докато стигнем беше започнал check-in, нямаше и много хора и след близо 30 мин. през разните формалности бяхме на топло в кораба. За нас, или по-скоро за мен той беше абсолютно познат. Кораб “Музика” беше идентичен с кораб “Оркестра” (информация за кораб "Музика" на български и от официалния сайт). Разликата беше единствено в интериора на баровете и ресторантите и разбира се в техните наименования. Нашата кабина беше отново на палуба 12, но за разлика от преди, когато се падаше в средата на кораба, сега бяхме почти най-отпред. Това ни отдалечаваше доста от любимото ни място за храна – кафетарията на палуба 13 (Gli Archi Kafeteria) и от ресторанта. За сметка на това няколко палуби по-надолу се намираше театърът, където в последствие прекарвахме почти всяка вечер.

Табиетите и правилата също не бяха чужди за нас. Знаехме какво и кога да очакваме. Затова без да се колебаем и докато чакаме да ни донесат багажа, се качихме в кафетарията да си вземем по кафе. Тук е мястото да отбележа, че от първия до последния момент на корабa Вал не можа да се ориентира кое, къде се намира и винаги се запътваше в грешната посока. Добре, че СПА центърът беше точно над нас, а той прекара доста време там 😉
Без да се усетим отлетяха няколко часа. Малко преди да отплаваме ни събраха за инструктаж със спасителните жилетки. А след това побързахме да се качим на най-горната палуба, за да наблюдаваме преминаването покрай цяла Венеция, тъй като градът се падаше на обратната страна на нашата кабина.
Гледката наистина си струваше. Видяхме целия град като от птичи поглед. Най-впечатляващо беше преминаването покрай църквата Santa Maria della Salute и след това площадът с кулата Сан Марко и двореца на Дожите.
Щом корабът продължи към открито море и след като бяхме събрали достатъчно студ на ветровитата палуба, слязохме в нашата кабина. От там можахме да наблюдаваме преминаването покрай остров Лидо с неговите плажове и хотели.  





И така, докато излезем в открито море дойде време за вечеря. Близо 250 метра и шест етажа ни деляха от ресторант "Le Maxims" 😉 За наша радост масата ни беше само за двама и се намираше почти до люка с видимост към морето. Това определено ми хареса.

Много скоро усетихме, че морето е решило да ни изпита отново нервите. Щом се отдалечихме от брега корабът започна да танцува, а заедно с него и ние 😜 Притесних се за Вал, който не се чувстваше добре при бурята на предишния круиз. Бях се заредила с два вида хапчета за морска болест и по всичко изглеждаше, че ще се наложи да ги извадя още първата вечер.
След скромната, иначе безкрайно луксозна вечеря се запътихме към театъра (Teatro la Scala) в другия край на кораба. Тази вечер гледахме за добре дошли  "French Carrousel", или иначе казано вариететно шоу, което определено беше хубаво. А докато гледахме, усещахме как корабът все повече се клати 😏
За наше учудване и радост се оказа, че Вал изобщо няма никаква морска болест, а просто предишния път е бил болен и затова е преживял толкова тежко бурята. Легнахме си, но беше трудно да заспим при скърцащите звуци на клатушкащия се кораб. Това беше истинско дежа вю. Историята се повтаряше, но слава богу я преживявахме по-добре 😉


Два дена в морето

09.04 – понеделник
Ето, че настъпи сутринта, а вълните не бяха намалели.

От нашата кабина на 12-та палуба вълните изглеждат по-малки отколкото са всъщност
По обед трябваше да бъдем в Бари. Е да, ама не 😕 Наближихме Бари, в далечината се виждаха брегът и градът, когато започнаха да съобщават по високоговорителите, че поради силния вятър не можем да влезем в пристанището и трябва да изчакаме времето да се успокои. Веднага си помислих: „Да бе, да. Ей така утихва вятър по поръчка”. Мина час, минаха два. Не спираха да повтарят едно и също – чакаме вятъра да утихне 😔 На мен вече ми беше ясно, че от общо 5 часа по график за Бари сме закъснели с половината. Нямаше начин да слезем в града. Настроението ми се топеше като сняг на пролет 😞

Не ме свърташе в кабината и тръгнах да обикалям из кораба. Тази вечер беше посветена на Италия. Бяха обявени различни мероприятия, като викторини, уроци по тарантела (традиционен народен танц), кареоке с италиански песни, Mister Made in Italy и други подобни. Навсякъде течеше подготовка и украсяваха с гирлянди с цветовете на италианското знаме, а в Атриума беше опънат огромен  италиански флаг.




Към 5ч. следобед, когато вече и на най-големите наивници им беше светнало, че в Бари няма да се слиза, изтърканите съобщения спряха, но за сметка на това по уредбите съобщиха, че не е желателно да се излиза на палубите и покрай басейните заради силния вятър и опасност от инциденти. Това доведе до стълпотворение от хора по всички барове и всякакви други кътчета из кораба.

По разписание в 6ч. следобед корабът трябваше да отплува към следващото пристанище – Катаколон в Гърция. Бях повече от сигурна, че се люшкаме край брега на Бари само за да спазим графика. Отидохме на вечеря и все поглеждах през люка с надеждата най-после да тръгнем. Но ние не тръгвахме, а уредбите вече бяха замлъкнали напълно. Някъде към 8ч. моторите забръмчаха и корабът тръгна, но какво беше изумлението ми, когато съобщиха, че ще спрем в Бари за да слязат пътници и да се качат други. Нещата започваха да излизат извън всякакъв контрол 😐
Отидохме да убием времето в театъра, където тази вечер имаше “Cuore Italiano”.  


След шоуто се качих на най-горната палуба. Корабът беше спрял в пристанището. Бари се виждаше право срещу нас. Кулата на BasilicaSan Nicola” (Базилика „Свети Никола”) с мощите на големия светец Никола, донесени от Мала Азия през 1087г. беше осветена и изглеждаше много наблизо до пристанището. Дори и сега вятърът беше толкова силен, че имах усещането, че ще ме издуха. Едва успявах да не мърдам опитвайки се да направя снимка на нощен Бари и кораба.  



Започвах да се притеснявам все повече от натрупалото се закъснение и когато се върнах в кабината споделих опасенията си с Вал, че според мен няма да слизаме и в Катаколон. Бяхме закъснели с повече от 4 часа. Корабът нямаше как да компенсира повече от един час, а престоят в Олимпия беше точно пет часа, от 13ч. до 17ч. 😭
Докато умувахме какво ще стане аз отворих моя пътеводител и видях, че емблематичния археологически обект Олимпия, който ние се надявахме да посетим затваря в 5ч. следобед. Това означаваше, че дори и да спрем в Катаколон ще бъде абсолютно безсмислено, ако не можем да го посетим. Влязохме си в акаунта на ТВ-то, за да разберем какво ще стане с резервираната екскурзия. Бяхме потресени да прочетем, че ако не можем да влезем в музейния комплекс ще ни разходят около него, но няма да ни възстановят парите 😯   След преминаването на първоначалния шок казах на Вал, че сега единственият ни шанс да не бъдем прецакани е, ако изобщо не спираме в Катаколон. И по всичко изглеждаше, че ще стане точно така. Но това означаваше още един на кораба  😣
Около полунощ корабът тръгна. Сменихме си часовниците с един час назад според гръцката часова зона, а малко преди това бяха съобщили по високоговорителите, че програмата за следващия ден ще се забави и ще я получим до сутринта с необходимите корекции. Тук е мястото да споделя, че за разлика от първия круиз на който бяхме, брошурата с дневната програма беше ужасно хаотично направена и с много подвеждаща и объркваща информация. Също така за разлика от предишния круиз и камериерът беше под всякаква критика. Не си даваше много зор и понякога пропускаше да мине вечерта да оправи кабината, друг път забравяше да изхвърли боклука или пък събираше хавлиите за пране а пропускаше да остави нови.
С две думи организацията и обслужването бяха на доста по-ниско ниво. Но не беше само в това проблема. Когато пътувахме с кораб Оркестра, корабът беше почти нов, на една година. Всичко блестеше и беше страхотно. На Музика годините си казваха думата. Корабът беше 6 годишен и вече имаше неизличими следи на занемареност. Но достатъчно за кораба...за сега 😉 Продължавам по хронологичен ред.

10.04 - вторник
Сутринта намерихме програмата с писмо към нея. Както се очакваше корабът щеше да пропусне и второто пристанище, това в Катаколон и ще продължи директно към   о-в Санторини. В писмото освен дежурните извинения за нарушената програма на круиза, оправдани с неблагоприятното време ни уверяваха, че ще получим намаление от цели 25% в случай, че решим да пътуваме с МСЦ в следващата една година.
За нас нямаше изненада. Това го очаквахме да се случи, така че го бяхме приели. Отидохме на закуска. Времето беше слънчево и това което ми направи впечатление беше, че хората наоколо също изглеждаха ведри, спокойни и в никакъв случай не даваха вид да са разочаровани от факта, че ще прекарат още един ден в морето.
Организаторите на кораба се бяха постарали да измислят достатъчно забавления и занимания, за да може максимално да си запълним времето и да се чувстваме добре.
Закусихме и се качихме на горната палуба да се разходим. Други в това време правеха аеробика, а персонала от магазините бързаше да разпъне сергии с всякакви стоки и сувенири на палубата при басейните.  




Решихме да слезем до кабината да се преоблечем и да отидем на джакузи. Трябваше да действаме бързо преди да стане навалица. Успяхме да се вредим някак си в едно от джакузита-та, но както и предишния път и сега вреше от деца 😐

След това Вал се запъти към СПА центъра за масаж и сауна, а аз след като се преоблякох тръгнах на обход из кораба. Първо се качих на горните палуби, където напливът от хора привлечени от априлското слънце беше в кулминацията си. Нямаше празен шезлонг. Яйце да хвърли човек нямаше къде да падне.


Реших, че сега е удобен момент да се разходя по долните палуби, където както се очакваше беше почти празно. Направих снимки, пообиколих на спокойствие и се качих в кабината.








След обяд се разходихме отново с Вал по слънчевите палуби, а след това си взехме кафе и слязохме на балкона в нашата кабина, където беше напекло слънцето и си направихме първата слънчева баня за тази година.




Надвечер се приготвихме за първата гала вечер. По традиция си направихме снимки в Атриума, а по-късно отидохме както обикновено на шоуто в театъра.


Хубавото време се погрижи да запазим настроението си през този ден, но вече с нетърпение очаквахме следващия. Не само, защото ни беше писнало да стоим само на кораба, но преди всичко, защото предстоеше да слезем на о-в Санторини, моя дългогодишна мечта и основна причина да се намираме точно на този круиз 😊



Венеция - отпътуване с MSC Musica


Напред към Круиз "Източно Средиземноморие" - о-в Санторини (IIчаст)




Няма коментари:

Публикуване на коментар