Круиз „Източно Средиземноморие” – Атина (IV част)

12.04. – Велики четвъртък по Православния календар

Събуждайки се всичките ни опасения относно стачката се изпариха. Корабът беше акостирал на голямото пристанище в Пирея. В 9ч. вече бяхме излезли и се отправихме към спирката на туристическите автобуси  намираща се на броени метри от пасажерския терминал.

Качихме се и потеглихме. Преминахме покрай доста квартали, пътувахме близо 40 мин. докато стигнем центъра с площад Синтагма, а от там продължихме още малко до хълма, където слязохме до самия вход на Акропола.

Тук ще си позволя да направя едно по-подробно описание на забележителностите в комплекса, информацията за които събрах от интернет и обособих в моя пътеводител. Радетел съм на свободното разпространение на информация в световната мрежа и особено на тази, която спомага за обогатяване на общата култура и познанието в която и да е сфера, но ако някой реши, че съм нарушила някакви негови права на авторство може да ми пише 😉

Ето част от това което аз научих за Акропола...

Акрополът е военна крепост от периода на неолита, поради своята позиция, която предлага прекрасна гледка както към сушата така и към морето. През микенския период, тя се превръща в религиозен център посветен за поклонение на богинята Атина, както и жилищен район до около 6 век пр.н.е, когато оракулите обявяват мястото предназначено само за боговете. Трите храма от голямо значение, Партенона, Erechteion и храмът на "Нике", са били построени по време на класическия период (450-330 г. пр. Хр.) върху останките на по-ранни храмове. И трите са посветени в различни аспекти на богинята Атина. През 480 г.пр.н.е. персите унищожават Акропола по време битката на Salamina. Създателят на атинската демокрация Перикъл, е този, който го възстановява под формата която е запазил и до днес . Той го превръща в един град на храмове и както всичко останало създадено през този период е с чертите на класическата гръцка архитектура и скулптура. Различните периоди от историята се отразяват във функциите на Акропола. Партенонът е превърнат в църква, посветена на Света София от християнска Византия. Господството на франките 1205г. превръща хълма в крепост и място за пребиваване на благородниците. По това време Партенонът е католическа църква, наречена "Дева Мария от Атина". Турското робство от 15 век превръща сградата в джамия.

Parthenon - Този паметник е символ на античната гръцка цивилизация. Това е най-важният паметник и до днес. Той е бил посветен на богинята покровителка на града, Атина, тъй като Партенон означава също и "апартамент на Дева Мария". Атина е девица и е богинята на мъдростта, и войната. Партенонът се намира на върха на хълма на Акропола. Създаден е между 447 и 432 г. пр.н.е. по времето на Перикъл. Известният атински скулптор Фидий играе ролята на надзорен орган на целия проект, който е чудесен пример на дорийски архитектурен стил. Изработен е от пентелийски мрамор и се състои от 8 дорийски колони на всяка една от тесните страни и 17 колони на дългата страна. Най-невероятният факт за това перфектно постижение е, че колоните му са в зиг-заг, за да се даде впечатлението, че неговите основи са прави. Централната му част е направена с басейн с вода където е била високата 12м. статуя на Атина, направена от злато и декорирана със слонова кост. На едната страна е изобразена борбата на боговете срещу гигантите, а на другата страна битката срещу кентаврите. Южната страна показва триумфа на гърците срещу амазонките а северната победата на Атина над троянците. Две от фронтоните на храма показват раждането на Атина и борбата между нея и Посейдон за името на града. Храмът е претърпял много трансформации, а окончателното му унищожение става през 19 век, когато британският посланик в Константинопол, лорд Елджин, откраднал украшенията и ги продал на Британския музей, където те все още могат да се видят.

Erechteion - Този храм се намира на най-свещената част на целия свещен хълм. Тази страна на Акропола наистина е светилището на всички култове и церемонии в чест на Посейдон и Атина. Храмът носи името на Erechtonius, митичен цар, който имал тяло на змия и бил убит от Посейдон. Храмът е част от проект "Перикъл" и се намира от северната страна на Партенона. Той е започнат по-късно през 421 г. пр. Хр, което се дължи на Пелопонеските войни и приключва през 406 г. пр. Хр. Той е невероятен пример за йонийска архитектура. Северната част на храма е най-известната, тъй като там шест жени, заместват колоните, които поддържат мраморния покрив.

Temple of Athena Nike - Този малък храм е построен между 427-424 г. пр. Хр. по дизайна на архитекта Каликрат. Той е кацнал върху една платформа на югозападния регион на ръба на Акропола и е затворен за посетители. Това е почти квадратна сграда представяща типичната йонийска архитектура с четири колони на всеки край. Фризът му е украсен с прекрасна сцена, изобразяваща среща на боговете други митологични сцени и битки на другите страни. По-голямата част от фриза е унищожен, а някои части, като красивата Атина Нике (Победа) са изложени в музея на Акропола. Храмът е бил унищожен два пъти: веднъж след като турците го разбиват през 1686 г. и веднъж след 1936 г., когато платформата се разпада.

Propylaea е на същата линия като Партенона и е монументалният вход към Акропола. Той се състои от централна зала и две странични крила. Секциите на храма са единственият възможен начин за въвеждане в Акропола. Северното крило е украсено с боядисани панели и е било използвано като картинна галерия ("Pinakotheke"). Южното крило е предверието на Храма на Атина Нике, а тавана на централната зала на Пропилеите е рисуван със злато и цветна украса. Сградата е построена през 437-432 г. пр. Хр, но през 17-ти век е лошо повредена от експлозия. Възстановяването започва през 1909 г. и все още продължава и до днес

The southwest Slope of Athens Acropolis - Тази област на Акропола е област, в която са построени всички обществени сгради. Това е била част от хълма, където са се състояли всички големи художествени, духовни и религиозни дейности на града. 
   The Theatre of Dionysos - останалите руини от 5-ти век пр.Хр. на театъра построен от камък и мрамор показва величието му: залата има 17 000 места, от които само 20 са оцелели. Гръцкото археологическо дружество започва разкопки около светилището на Дионис което довежда до установяването на театъра на Дионис през 1838 година. Декоративният релеф в задната част на сцената е от 2 век пр. Хр. и изобразява митовете за Дионис. За съжаление повечето от фигурите са обезглавени. През Златния век на Перикъл, когато Атина е в своя връх, едно от най-големите събития на годината е бил годишният фестивал на Dionysia. Това е едно много интересно и културно събитие. Политиците и богатите хора са спонсорирали драми и комедии по театрални автори като Аристофан, Есхил, Еврипид и Софокъл. Римляните са използвали театъра на Dionysos за техните държавни събития, някои церемонии и дори театрални представления.

До тук с информацията...Предстоеше ни да посетим този комплекс и определено се вълнувахме. Въпреки множеството туристи успяхме да си купим билети сравнително бързо.

Вляхме се в общия поток към върха на хълма. Първото, което ни направи впечатление беше амфитеатърт Odeum of Herodes Atticus.

Продължихме още нагоре стигайки до входа Propylaea с величествените колони. В ляво до входа се намираха монумента на Агрипа и Пинакотеката. В подножието на хълма от тази страна се виждаха античната Агора и храмът Hephaistos.

 

Продължихме още малко до самия връх с величествения Партенон. Слънцето напичаше силно и жегата при все това, че беше април стана непоносима. Представих си как се е чувствала Грета, когато е била тук през август. Най-голямото изпитание обаче се оказа правенето на снимки със самоснимачката. Камънаци имаше достатъчно на които да сложим фотоапарата, но трудното беше да се издебнат секундите без да мине някой турист точно пред обектива 😏 Обиколихме наоколо покрай различните храмове и други останки. Най-впечатляващ за мен беше Erechteion.

За съжаление вътрешната част на Партенона приличаше на паркинг за строителна техника, но успяхме горе-долу да добием представа. Била съм тук преди повече от 20 години, като малка, но сега имах чувството, че за първи път стъпвам на този хълм. 

От високото се откриваше гледка надалеч във всички посоки и едва тогава си дадохме сметка колко голям град е Атина. В подножието се виждаше старият квартал Плака. В по-близък план се открояваше античният театър на Дионис в самия комплекс и зад него новия музей, а малко по-надалеч се виждаха колоните от останките на Храма на Зевс, където тепърва щяхме да ходим.

Безспорно посещението на Акропола е най-впечатляващото нещо в Атина. Човек сякаш се потапя в една далечна епоха дала толкова много на света. Единственото нещо, което бързо те връща в реалността са потоците туристи, които сякаш нямат край.

След като приключихме с обиколката на върха на хълма се запътихме надолу, но този път по южния склон в посока квартал Плака и центъра. Тук потокът туристи намаля и спускането по алеята изпъстрена с екзотична растителност и портокалови дръвчета беше много приятно.

Не разполагахме с много време за да влезем по уличките на стария квартал и затова се спряхме на първото изпречило ни се магазинче за сувенири след което продължихме към арката на Адриан и останките от храма на Зевс.

Съвсем скоро бяхме пред арката. Тя е построена през 131 г. пр.н.е., в чест на римския император Адриан и в знак на благодарност за неговите благодеяния за града. Не е известно точно кой е построил тази арка, дали е била от атиняните или граждани от друг град. Символичното местоположение на арката отбелязва границата между старата част и новия град Атина на Адриан. Има два изсечени надписа по един от всяка страна. Надписът от страната към Акропола гласи: "Това е Атина, древният град на Тезей ", надписът от другата страна, с лице към новия град, гласи:" Това е градът на Адриан, а не на Тезей ".

Тук туристите бяха сравнително малко и без проблем си направихме снимки, а Вал дори се шегуваше, че когато никой не се пречка и не минава изневиделица пред фотоапарата не му е интересно 😜

Докато се наслаждавахме на странното спокойствие, което особено след лудницата на Акропола ни се виждаше невероятно, чухме нещо да шумоли покрай нас. Оказа се една доста голяма костенурка, която си се разхождаше най-спокойно в тревата непосредствено до оградата, която ни делеше от останките на храма на Зевс. Най-странното обаче беше голямата дупка на корубата й, която изглежда изобщо не я притесняваше.

Заобиколихме малко за да стигнем до входа към Храма на Зевс. "Строителството на този храм започва в 6 век пр. н. е. Размерът му е трябвало да бъде най-голям от всички храмове. Въпреки това изграждането му е спряно поради политически причини и той остава незавършен в следващите 336 години. През 174 пр. н. е., цар Антиох IV Епифан започва реконструкцията на храма и на мястото на строителните материали от варовик използва пентелийски мрамор с високо качество, а архитектурният стил от дорийски е сменен с коринтски. Въпреки това, когато Антиох умрял, проектът остава отново недовършен. В 125 г. пр. Хр., римският император Адриан слага този храм в своята програма за изграждане на Атина. Много статуи на богове и римски императори украсил храма, включително огромна статуя на Зевс. В окончателния си вид, храмът е имал 104 колони на 17 м. височина и 2 м. в диаметър всяка. За съжаление, този храм е показвал величието си само няколко века. В 267 г. храмът и голяма част от града е повреден. В 425г. византийският император Теодосий II забранява култа на древните гръцки и римски богове в храма. В действителност, той позволява на хората да използват неговия мрамор за изграждането на църкви и други сгради в града. До края на византийския период в средата на 15-ти век, само 21 от 104 колони са оцелели. Храмът е претърпял повече вреди по време на турското робство и първите десетилетия на гръцката държава. През 1852 г. силна буря напълно унищожава голямата статуя на Зевс."

Докато аз нямах търпение да се изправя пред величествените колони останали единствени и мълчаливи свидетели на една отминала епоха, Вал обръщаше внимание на други, както обикновено не особено лицеприятни неща. На прицел бяха бездомните кучета, които също както в БГ се шляеха насам-натам или просто се прeпичаха на слънце 😉

Понаправихме няколко снимки наоколо, пообиколихме и се отправихме към станалия известен вече с демонстрациите на протестиращите, площад Синтагма и сградата на Парламента. Разстоянието до там беше около 700м. и се минаваше през други интересни места. Първото беше сградата Zappeion Megaron, която носи името на човека изиграл важна роля за възраждането на съвременните Олимпийски игри. Наблизо до Zappeion се намира и Panathenaic Стадион Атина, където през 1896 година се провеждат първите съвременни олимпийски игри.

От там продължихме през хубавия градски парк.

И ето, че не след дълго се озовахме на просторния площад пред Парламента. Бяхме там точно навреме за да наблюдаваме смяната на караула.

Времето обаче напредваше и затова се отправихме отново обратно към най-близката спирка на туристическия автобус в посока пристанището. Тук обаче се изправихме пред една комична ситуация. Трябваше да пресечем оживения булевард „Vasisilis Amalias”. Имаше светофар, но след известно чакане установихме, че той в никой момент не светва зелено за пешеходците. Нямаше и бутон за натискане и просто изглеждаше безнадеждно. Колите фучаха непрекъснато. Някак си стигнахме до средата и там останахме блокирани на островчето. Вал събра смелост и успя да пресече в един кратък промеждутък време, но аз останах като заложник по средата на булеварда. Не знам колко време ми отне да стоя там като паметник, но накрая и аз събрах смелост и пресякох. Само не разбрах, защо имаше светофар за пешеходци 😜

Обратният път с автобуса минаваше през различен маршрут, по-хубав от този на идване.

Най-приятно беше, когато влязохме по малките улички на пристанищния квартал Пирея. Преминахме покрай кокетни кооперации с изглед към морето, а клоните на портокаловите дръвчета, буквално се опираха в автобуса и на открития втори етаж можехме да си откъснем портокал.

Прибирайки се обратно на кораба се чувствахме удовлетворени от хубавото време, приятната разходка и най-вече от факта, че успяхме да слезем в Атина, предвид почти ежедневните стачки придружени със затворено пристанище.

Дойде време корабът да потегли. И едва тръгнал ни направи впечатление, че нещо силно започна да трака на балкона. В първия момент помислихме, че отново морето се е развълнувало, но пък чак толкова, че да трака постоянно. Огледахме положението и бързо разбрахме, че проблемът не е в морето, а в преградната врата на нашия и съседния балкон 😏  На атинското пристанище бяха мили прозорците и балконите и изглежда нещо не бяха затворили добре. Обадихме се на рецепцията да изпратят някого от персонала. Дойде едно момче и след като пробва да заключи втори път стана ясно, че просто вратата е нещо отметната. Проблемът се реши с парче нагъната хартийка, която да обере луфта. Започнахме да се шегуваме, че никак не е добре, ако корабът се крепи на хартийки подпъхнати тук-там 😜

След това хапнахме подобаващо в бюфета и се отдадохме на различни занимания. Вал се запъти към СПА центъра за масаж и сауна, а аз както обикновено разгледах снимките и си пуснах да гледам филм. По-късно следобед се качихме да пием по кафе на палубата край басейните, а след вечеря не пропуснахме да посетим шоуто в театъра, което този път беше с тема „Пирати”.

Връщайки се в каютата намерихме програмата за следващия ден. Прочитайки я внимателно намерих едно странно несъответствие. По принцип на следващия ден в полунощ предстоеше да се смени часът, но както и да гледах и да умувах върху програмата, не ставаше ясно в колко точно ще започне карвинг изложбата на следващата вечер. Показах на Вал, който също видя, че има нещо объркано, но не обърна чак такова внимание. Но затова до къде доведе сгрешената програма ще разкажа като му дойде времето 😉

Атина - видео

MSC "Pirates show"

Напред към Круиз „Източно Средиземноморие” – о-в Корфу (част V)

Назад към Круиз „Източно Средиземноморие” – о-в Миконос (част III)