11.04 - сряда
И така в 7 сутринта вече бяхме станали и побързахме
да се качим две палуби по-нагоре, където в дискотеката се намираше пункта за
раздаването на билети за корабчетата с които щяха да ни извозят до острова.
Опашката се виеше като змия. Притеснихме се, че ще вземем лодка твърде късно и
няма да имаме достатъчно време за Санторини. Най-накрая се добрахме до
билетите, а лодката ни беше номер 7. До тук организацията никак не ни
харесваше. Първо тази опашка, която ни върна в годините на соца и второ фактът,
че не беше никак справедливо да слезеш по-късно на острова, а след това
на връщане да се качиш по същото време с тези, които са имали повече време от
теб. Всички тези негативни мисли се изпариха в мига, когато стъпихме на
острова.
За да бъда по-точна Санторини е името на група от
няколко острова разположени сред Южните Циклади (Cyclades), които са на юг от
континентална Гърция.
Гърците наричат Санторини още острова Тера а в
сегашния си вид островите се оформят след огромно вулканично изригване през
1650 г. пр. н. е., когато върхът на планината се срутва, а от потъналия кратер
се образува залива.
След последното голямо изригване преди около 500 г.
насред Егейско море остава това, което виждаме днес - Санторини, островът с
форма на полумесец, срещу него две миниатюрни парчета земя с имена Тиразия и
Аспрониси, и двата опушени комина Палеа Камени и Неа Камени.
От действащия кратер върху Неа Камени и днес излиза
пушек. Най-известните селища са Фира и Оиа и ние бяхме решили ако имаме
възможност да видим по малко и от двете.
Лодките акостираха на малък кей закътан сред
вулканичните скали в подножието на главния град Фира. От там имаше няколко
варианта да се изкачим до върха. Единият беше посредством лифт, но опашката за
него изглеждаше плашеща. Другият вариант беше с магаре, но и там изглеждаше, че
чакат доста хора. Затова решихме да не губим време и да поемем по виещия се
каменен път нагоре пеша. И едва изминали няколко метра, един груб селянин взе
да ни дърпа и да ни предлага магарета. Не се колебахме дълго и решихме да
опитаме. Все пак баира изглеждаше дълъг и стръмен. Само че, не бяхме подготвени
за екшъна, който ни предстоеше. Изживяването се оказа невероятно. Само срещу 5
евро на човек си купихме неповторими емоции, забавление и адреналин 😁
В началото не разбрах каква е схемата на действие.
Мислех си, че с Вал ще сме заедно и че някой ще „управлява” това магаре.
Затова изпаднах в шок, когато се качих на магарето и то тръгна като изтървано 😜
Грабнах юздите, като в същото време стисках чантата си и портмонето, което в
бързината не бях успяла да прибера. Секунди след това Вал беше върху друго
магаре и двете се понесоха като фурии по баира. Беше хем смешно, хем малко
страшно. На мен това ми беше първата среща отблизо с подобно животно и изобщо
не знаех какво да правя. Полека-лека схванах, че няма никакво значение дали
дърпам и как дърпам юздите, затова ги поотпуснах и ги ползвах по-скоро за да се
държа за тях и да балансирам по завоите. Някъде по средата на изкачването вече
ми се беше изяснил методът на „управление”. Чисто и просто магаретата се движеха
на група от по десетина и един от онези груби селяни викаше отзаде и им даваше
направление. Екшънът беше пълен, защото нашите две магарета се оказаха много
напористи и дори нахални. Изпреварваха всички други, но винаги магарето на Вал
следваше неотлъчно моето. На места се движеха плътно в края на пътя и
поглеждайки в страни имах чувството, че съвсем леко ако ме тръсне ще падна по
баира надолу. Не по-малко страшно беше, когато трябваше да се разминем с
групите магарета, които почти в галоп се спускаха обратно надолу без хора върху
тях. Изобщо всичко изглеждаше извън контрол и всяка минута предлагаше
различна емоция. Пак там, някъде
по средата на изкачването се появиха едни младежи, които правеха снимки.
Организацията и бизнеса бяха перфектно разработени, защото стигайки до върха на
хълма снимките вече бяха готови. Най-смешно беше точно там, на финала, когато
магарето на Вал изпреварило всички други започна да цвили ентусиазирано сякаш
викаше...ураа, стигнах първи 😁 Няма съмнение, че настроението и
адреналинът ни беше на макс, както се казва 👌😎 Дори и нищо друго да не
ни харесаше на Санторини, това със сигурност беше невероятно изживяване, което
препоръчвам на всеки, който реши да посети вулканичния остров.
Слизайки от магаретата бяхме вече в столицата Фира
на 260м. височина, а пред нас се откри зашеметяваща гледка към залива с
кораба и насреща калдерата.
Така наречената столица представляваше типично
цикладско село с чаровни бели къщи със сини прозорци и врати, разделени една от
друга от малките си павирани улички. Много от красивите сгради са били построени
по времето на Венецианската инвазия.
Тръгнахме по алеята покрай синьо-белите таверни и
магазинчета за сувенири и след няколко метра се озовахме пред Православната
Катедрала.
Скоро стигнахме до пиацата за таксита и след като се
спазарихме набързо потеглихме към другия забележителен град на острова Оиа, или
както му казват гърците Ия. Той се намираше в другия край на острова на около
11км. и докато пътувахме шофьорът влезе в ролята на гид. Преди да излезем от
града минахме през редица църкви, малки и по-големи, всички в познатия стил –
варосани с открояващи се сини куполи. Напускайки столицата шофьорът ни показа плажовете, които се намираха на другата,
полегата страна на острова. Обърна ни внимание на вулканичните скали покрай които минахме и
след 20-ина минути стигнахме до селището Ия.
Разходката ни започна от централния площад, където
се намираше голямата църква Platani.
От там продължихме по миниатюрните улички. Всичко в
този град беше кукленски красиво. Уличките с белите къщи, църквите със сините
куполи. Пъстрите цветя които бяха навсякъде и още по-пъстрите магазини за
сувенири. И всичко това огряно от силно слънце и ярко синьо небе 😇
След известно лутане открихме църквата, която беше
най-сниманата и най-емблематичната забележителност на Санторини. А гледките
които се откриваха към склона с белите къщички и залива с блестящото от
слънцето море бяха прекрасни.
Нямахме много време, затова след около час се
върнахме обратно на пиацата за таксита. По принцип трикът, който използват
шофьорите е да се договорят предварително с клиентите след като ги докарат да
ги изчакат и да ги върнат обратно до Фира. Това разбира се струваше
допълнително около 15 евро. Ние си спестихме тези пари и слава богу без проблем
си намерихме такси. Разговорихме се с шофьора за стачките в Гърция. Бяхме много
притеснени, защото знаехме, че тези дни пак стачкуват, а на нас ни предстоеше
на следващия ден да бъдем в Атина. Шофьорът ни успокои, че наистина в момента
стачкуват, но се очаква на другия ден пристанището в Атина да отвори в 6ч.
сутринта. Това беше добра новина и се надявахме да бъде вярна.
Обратно във Фира се разходихме още малко и след като
се убедихме, че е невъзможно да се качим на лифта решихме да тръгнем пеша
надолу. Спускането не беше изморяващо и единственият проблем беше разминаването
с магаретата, но това внасяше повече смешни емоции отколкото неприятни 😉
Лодките вече извозваха пасажерите обратно на кораба
и без да чакаме много се качихме и се отправихме към „МСЦ Музика”.
Вал имаше час в СПА центъра, а през това време аз се
качих на най-горната палуба от където се откриваше хубава гледка във всички
посоки. Направих снимки към хълма с белосаните сгради на столицата. После към
калдерата, а когато потеглихме снимах и прекрасното градче Ия. Отдалече къщите
правеха билата на хълма да изглеждат като затрупани със сняг.
Очакванията ми за Санторини се оправдаха напълно. За
съжаление нямахме време да видим повече забележителности, като Археологическия
музей и музея на праисторическа Тера, Католическата църква и Доминиканския
манастир, но беше прекрасно и силно се надявам да се върна там отново.
За сега обаче оставихме Санторини зад гърба си и
продължихме към друг остров от групата на Цикладите. След няколко часа ни
предстоеше да спрем на о-в Миконос.
О-в Санторини
Още полезна информация за о. Санторини - тук
Earlier booking is a great idea to hire a car with economical prices. new modern cars
ОтговорИзтриване