Първият път когато отидохме в Europa-park беше през лятото на 2006-а година, само месец и половина след Световното първенство по футбол провело се в Германия. Това се беше отразило навсякъде включително и в този зашеметяващ увеселителен парк широко отворил врати и готов да задоволи и най-капризните желания.
Заредени с голяма доза вълнение в събота сутринта се отправихме към Базел, а от там влязохме в Германия. Малко преди обед стигнахме прословутия Europa-park.
Аз също нямах търпение. Може би дори повече от децата, а вълнението се засили още повече след като видях най-страшното влакче – Silver star.
За самия парк трудно могат да се намерят думи които да го опишат. Всичко е направено с много вкус и безупречна немска организация. Представлява увеселителен парк в който почти всички европейски държави имат свой кът и там в съчетание с ефектни люлки, лодки, пързалки, въртележки и прочие увеселителни атракции са представени бита и традициите на съответната държава. Включително и заведенията се обслужваха от персонал облечен в съответните традиционни носии. Навсякъде беше украсено с много цветя...супер направо 👌😊
Първото на което искахме да се качим с дъщеря ми, разбира се беше Silver star. Всичко беше ОК, като изключим дългите опашки на които се чака навсякъде.
След като изчакахме реда си, се качихме и с трепет зачакахме емоцията. А тя се оказа повече от вдигаща адреналина. Не бях съобразила да сваля очилата си и те за малко щяха да изхвърчат. Беше наистина невероятно и малко страшничко 😉
Слязохме и все още с треперещи крака и превъзбудени от преживяното се отправихме към Швейцарския кът, където се качихме на един бобслей. И там беше хубаво, но след преживяното на Силвър стар доста бледнееше като емоция.
Стигнахме и до гръцкия кът за да се качим на “Посейдон” – отново екстремно влакче или по-скоро лодка движеща се по релси нагоре, надолу и за финал с плясък се приземяваше в басейн с вода. Повече от час чакахме докато се качим на лодката, но поне си заслужаваше.
От там продължихме да се разхождаме през прекрасно оформените алеи с цветя, атракции и прочие красоти докато стигнахме до руския кът.
Там се качихме на едно от поредните екстремни влакчета, Euro mir. Отначало количките се изкачваха бавно в кръг през едно тъмно пространство в което блестяха звезди и планети на фона на хубава електронна музика. Когато стигнахме най-горе излязохме на открито. Беше високо и се виждаше целия парк. Количките бавно направиха една обиколка може би с идеята човек да огледа наоколо, а може би с идеята да се подготви психически за това което ще последва. След това започна едно лудо въртене и лашкане нагоре, надолу. Или иначе казано количките в които стояхме хем се въртяха, хем се спускаха стремглаво а после се изкачваха пак...и така докато забравиш къде си и кой си 😵 😜
Всъщност тя и самата атракция беше посветена на космонавтиката и дори отпред на входа имаше една истинска руска космическа станция подарена след края на употребата й.
За Вал цялото това преживяване беше голямо изпитание на нервите, защото както той се изрази...”двете неща които най-много мразя са височината и да ме въртят” а в случая имаше достатъчно и от двете 😁 Но не стига това ами на всичко отгоре моята коса през цялото време се е развявала и е влизала в устата му. Това се получи, тъй като количките са кръгли и сядат четирима души двама по двама с гръб един към друг. С гръб към мен беше седнал Вал и наред с адреналина на космическата атракция той е трябвало да се пребори с косата ми която му се е навирала в лицето и в устата 😏
Слязохме залитайки и се отбихме в първото капанче в руския кът колкото да ни се понаместят мозъците. До колко Вал е бил зашеметен личи от факта, че вместо захар в кафето си сложи сол😜
Продължихме нататък. Аз определено си падам по екстремните удоволствия и затова не бях очарована от лазерното шоу което посетихме, но се жертвах заради другите 😉 След това се разделихме за малко и ние с дъщеря ми отидохме на гондолата, а Вал и синът му Виктор отидоха на Adventure land. Kaчиха се на едни лодки, които бавно и триумфално се разхождаха по езеро и все едно, че си на пътешествие като минаваш покрай пирати, острови с маймуни и др. екзотични неща.
Когато се срещнахме отново продължихме покрай испанския кът където се качихме на една въртележка, a след това се отправихме към скандинавските страни. Там имаше също интересни забавления, рафтинги и други подобни.
За съжаление обаче времето сякаш беше отлетяло и трябваше да се отправим към изхода защото наближаваше време парка да затваря. В последните останали минути влязохме да гледаме четириизмерното кино, което наистина беше много ефектно. Лазиха ни разни змии, пръскаха ни с вода и все такива неща.
* * *
Две години по-късно посетихме отново парка. Вълнението ни беше толкова голямо, че в бързината не обърнахме внимание къде сме паркирали на огромния паркинг, което ни костваше търсене на колата близо 30 мин. когато си тръгвахме 😉
Въпреки колебанията ми отново се качих на Silver star. Този път съобразих да сваля очилата, но забравих да прибера цигарите и запалката. Не можах да си обясня как са изхвърчали от дъното на дълбок, тесен джоб 😏
Посетихме отново и руската въртележка, но този път Валери реши да си спести адреналина и ни изчака в кафенето 😊
Качихме се на Eurosat във френския кът. Представляваше влакче, което се движи на тъмно в една огромна сфера наподобяваща космос. Нищо не се виждаше освен осветените космически обекти и само се лашкахме като бутилки. После бяхме на една голяма лодка Atlantica Super Splash в португалския кът, която се изкачи високо и след това стремглаво се спусна надолу в басейн с вода.
Обядвахме в ресторант в испанския кът, където свиреше на живо испанска музика, а интериорът и облеклата на сервитьорите ни пренесоха в Испания. Разгледахме и се качихме и на други атракции които бяхме пропуснали първия път, но останаха още много които трябва да видим и усетим.
Тръгнахме си превъзбудени от емоциите. Успяхме да видим и да опитаме една малка част от всички неща, и останахме безкрайно впечатлени. Ако имах възможност бих останала там докато разгледам и опитам всичко😊
Очакването и двата пъти беше голямо и напълно оправдано 👌
* * *
* * *
Третото отиване в Europa park стана
инцидентно. В дните между Коледа и Нова година, Анатоли се обади и ни покани с
Грета, ако искаме да отидем заедно. Никога не бяхме ходили там през зимата и
макар, че по това време не работят повечето от екстремните атракции изобщо не
се поколебахме и на драго сърце приехме поканата.
Денят беше студен и мрачен, но въпреки това
прекарахме както всеки друг път хубаво. Първо отидохме на Eurosat.
Може би защото този път не се бяхме качили на Силвър стар влакчето ми се видя
по-забавно и страшно. Най-смешното беше, че през цялото време крещях на Грета
да си държи шапката и после се шегувахме, какво ли са си мислили хората около
нас слушайки виковете...”шапката, шапката” 😁 От там покрай Швейцарския и Гръцкия
кът стигнахме отново до Руския, където за наша радост Euro mir
работеше и дори нямаше голяма опашка от чакащи да се качат. Емоцията беше както
винаги повдигаща адреналина. Този път не крещях за шапката, но за сметка на
това виках на Грета да не крещи, за да не я заболи гърлото от студения въздух 😜
След като ни поодуха вятърът и бяхме доста
намръзнали тръгнахме по украсените с коледна украса алеи в посока Италианския
кът. По пътя спирахме да се стоплим на специално направени за целта огнища със
запален огън.
Беше станало време за обед и седнахме на пица и горещи напитки в
италианския ресторант. Малко по-късно похапнали сладко и стоплени от напитките
и уютния ресторант се отправихме към цирка.
Програмата беше интересна и имаше много животни,
включително и тюлени, които бяха много забавни. За съжаление не можахме да успеем
за леденото шоу и затова се отправихме към едно друго влакче в австрийския кът Alpenexpress „Enzian“.
Времето мина неусетно и денят беше към края си. В
5:30ч. следобед имахме среща с Анатоли, Биляна и малката Мария наблизо до
изхода. Отправихме се натам. Свечеряваше се и паркът заприлича на истинска
вълшебна приказка с всичките светлинки и украси. Дори и само заради това си
струваше да го видим в зимната му премяна.
Докато чакахме да се съберем, се появи група
мексикански музиканти да свирят. Единият от музикантите изглежда хареса Грета и
дори й поиска имейл адреса, а аз се майтапих с нея, че дойде до Германия за да
се запознае с мексиканец 😛
Изморени и удовлетворени от хубавия ден се
отправихме към паркинга за да си тръгваме към къщи.
Europa-park и този път не
ни разочарова и ни поднесе различни от летните емоции!
* * *
Последният път (поне за сега), когато отидохме в парка беше през лятото на 2013г. Аз, Грета и приятелят й Митко си купихме билети за автобус от Цюрих до Европа парк в делничен ден, за да избегнем голямата навалица през уикенда. Рано сутринта потеглихме и точно в 9ч. за отварянето на Европа-парк бяхме там. Спестихме си опашките пред касите и директно влязохме, защото билетът за автобуса беше в пакет с билет за увеселителния парк. Този път уцелихме горещ, слънчев ден, а преживяването беше ненадминато 👍😎
Разбира се първо се отправихме към Силвър стар. Този път аз не се качих, защото да си призная последния път доста се бях изплашила.
Без да се чудим веднага след това се отправихме към Blue Fire. Екстремното влакче беше от няколко години, но до сега не бяхме имали удоволствието да се спуснем с него. Опашката на която се наредихме не беше особено малка и така се виеше, че даваше възможност да видиш всичко което те очаква като се качиш 😉
Дойде и нашият ред. Качихме се, но както и друг път до последно имах усещането, че предпазните ремъци не са закопчани. Влакчето тръгна...казах си, че съвсем скоро ще разбера дали съм добре закопчана 😏
Наистина преживяването беше страхотно, направо невероятно!
Наблизо до Blue Fire беше друга екстремна железница от 2012 - Wodan Timbur Coaster. Естествено, че нямаше да я пропуснем и нея 😜
Беше станало обед и освен, че вече ни се хапваше, усещахме как слънцето препича силно. Тръгнахме да търсим къде да хапнем, но се озовахме до лодката в португалския кът. Така и така бяхме там решихме да се качим и на нея преди да седнем да хапнем. Речено-сторено 😊 Докато чакахме Грета предложи да седнем най-отпред, на първата седалка. Учудващо нямаше наплив за там и радостни заехме позиции. Съвсем скоро разбрахме причината да няма желаещи. Нашата лодка тръгна и видяхме какво става с тази преди нас. Оказа се, че заради хубавото време на финала на спускането пускат едни гейзери с вода, които пръскат хората, а тези най-отпред го отнасят най-много, тях направо ги изкъпват 😱😲 Е, нямаше какво да се прави, сами се бяхме набутали 😉
Лодката се изкачи, спусна се стремглаво и бавно се отправи към края. И изневиделица започнаха да пускат тези гейзери. Ту от ляво, ту отдясно. Не може да се опазиш. Всичко стана във вода. Слязохме като окъпани. Това тениски, дънки...всичко вода. Но пък истински се забавлявахме 😜
Купихме си по един хот-дог и кафе и седнахме на припек да се сушим докато обядваме. Жегата беше толкова силна, че докато приключим с кафето бяхме изсъхнали.
 |
| Мокри до кости |
Тръгнахме обратно към руската част. Разходката до там беше повече от приятна. Минахме по красиви алеи с цветя, къщички с приказни герои и стигнахме до екстремното влакче Мир.
Чакането беше сравнително малко, а изживяването както вече знаехме си заслужаваше.
Продължихме към гръцката част. Бяхме се разбрали, че ще се качим на Посейдон и след това ще потърсим заведение със сянка. Искахме да седнем някъде и да си починем малко. Тоест, ако трябва да съм по-точна ние с Митко искахме, Грета можеше да продължи да обикаля без да спира докато се строполи някъде от умора или жега 😊
Спуснахме се с Посейдон и се отправихме към първото заведение, което предлагаше сенчести масички.
В едно езеро, на нещо като малко островче си намерихме места и се строполихме 😐 Пихме кафе, хапнахме торта и след това отново на крак.
Разбира се не пропуснахме и влакчето в топката Eurosat. А след това бавно и полека се отправихме към изхода.
Обикновено хората си правят снимки на входа с емблемата на парка когато влизат, но ние сторихме това на излизане, когато и касите вече бяха празни 😋
Може да се каже, че това беше най-хубавото посещение в увеселителния парк. Заслугата за това имаха от една страна перфектното време, а от друга разумната идея да дойдем в делничен ден, за да успеем да се качим на много повече атракции от обикновено. Беше наистина невероятно! 👍
Europa- Park
И няколко съвета от мен: Запомнете добре, къде точно паркирате 😉 Има означения, но ако не обърнете внимание може доста да се лутате докато си намерите колата на тръгване.
По възможност планувайте посещението си в делничен ден. През уикендите има повече хора и се чака на големи опашки за най-желаните атракции. След като паркът затвори, тези които имат резервиран хотел в комплекса могат да ползват атракциите още един час в доста по-спокойна атмосфера 😉
Приятно изкарване!!!
