Събота сутринта. Без нужда от часовник отново се събудих рано. Инстинктивно погледнах през прозореца какво е времето навън. Беше твърде рано да се разбере, но поне не валеше. Облякохме се добре и взехме чадър. Всички прогнози сочеха, че се очаква силен дъжд и ниски температури. След закуска едва в 9ч. вече се бяхме отправили към първата набелязана забележителност.
Само след няколко минути с автобус стигнахме до спирката, от където се отправихме към едно много странно място. Едва ли има друго такова място съчетаващо святост и порок, красота и мръсотия в буквалния и преносния смисъл. Контрастът прозираше навсякъде и във всичко. А мястото за което става дума, беше хълма Монтмартр (Montmartre) и Базиликата на върха Сакре Кьор (Basilique du Sacré Coeur).
Ето какво знаех за този хълм и базиликата преди да отидем... Името му произлиза от латински и означава „Планината на мъчениците“ , тъй като там около 250 -та година е бил убит епископът и покровител на Франция, Сен Дьони.
Това е най-високата точка на Париж 130 м. Архитектурата е красива. Тук открай време се събират артистите. Много от най-известните художници на 20 век между които и Пикасо, Дали, Дега, Моне и др. са творили на това място.
На върха на хълма се извисява базиликата Сакре кьор (Свято сърце Исусово) католически християнски храм, който е във византийски стил. Бях прочела и други подробности, но тук ще ги спестя.
Ето какво видяхме в действителност...
От спирката на автобуса по една много тясна и претрупана с всякакви магазинчета уличка се отправихме към хълма. Районът, в който се намира Монтмартр се оказа най-отблъскващото място в Париж. Усещането беше, че се намираме в Индия или в някоя арабска страна. И екстериора и обитателите напомняха на страна от третия свят.
В края на уличката се озовахме в подножието на самия хълм където се откриваше хубава гледка към базиликата на върха му.
Архитектурното оформление, стълбите и градините изглеждаха много красиви, но само на пръв поглед. Когато тръгнахме да се изкачваме веднага забелязахме много останки от счупени бутилки. Лъхна ни миризма на урина, която се потвърждаваше и от засъхналите следи.
Още на първите метри нагоре по хълма ни пресрещнаха и ужасно нахално ни спряха някакви афро-французи 😉 Размятаха едни пъстри сплетени конци. Нямаше как да се отскубнем лесно и се оставихме да ни ги вържат на китките на ръцете. Първият въпрос, който ни отправиха беше от къде сме на което ние отговорихме, че сме от България. Сега си мисля, че това беше много добър ход от наша страна. С някакви странни ритуали уж за късмет омотаха сплетените иначе красиво кончета на китките ни. Валери беше вече платил на единия, когато другият приключваше ритуала при мен. На финала с една нокторезачка той посегна към нокътя ми уж на шега, но другият го дръпна и се спогледаха. Продължихме спокойно по пътя си. Навсякъде гъмжеше от други негри на цели групи с такива пъстри кончета, но ние само показвахме нашите и ни оставяха на мира.
Стигнахме до върха пред самата базилика. Гледката от там към цял Париж беше наистина много хубава.
Влязохме да разгледаме базиликата. Имаше странни и впечатляващи неща в нея. Мозайките наистина бяха огромни и много красиви, но ни направи впечатление една голяма давидова звезда на видно място в центъра на църквата.
Самата църква също имаше необичаен вид. Не знам дали стилът е византийски както бях чела. На мен по-скоро ми приличаше на стил близък до мюсюлманската или друга религия, но не и християнската.
Бяхме видели достатъчно и поехме надолу по хълма. В това време вече пъплеха нагоре ордите от туристи, а времето ставаше все по-топло и хубаво. По пътя към автобуса влязохме в едно магазинче за сувенири и след това се отправихме към следващата ни набелязана цел.
Преди да разкажа за нея обаче бих искала да вмъкна някои подробности за хълма и базиликата, които подробности ни станаха известни по-късно след като се разровихме в нета.
Силно заинтригуван от странностите и противоречивите чувства, които това място пораждаше, Валери се заинтересува да научи повече отколкото предлага официалната туристическа информация. Оказа се, че базиликата е била нещо като превзета от комунарите и дори е имало период, когато в нея се е развявало червеното знаме. Това само по себе си вече я опорочава.
Освен това поради липса на средства за довършването ѝ се е наложило частни лица да дават пари, като срещу сумата са получавали правото да си закупят определени колони и кътчета в храма и да изберат изображенията върху тях. Това донякъде обяснява и появата на давидовата звезда. Но и с това нещата не приключват. Дали е съвпадение или не, аз не знам, но горе-долу по същото време когато е построена църквата се е оформил и кварталът около нея, за който вече споменахме, че е олицетворение на бохемския живот, разгулност и всякакви други пороци, отричани и осъждани от християнската религия.
Накрая за да е пълна картината искам да разкажа какво още научихме от чужди форуми относно тълпите нахални негри с шарените сплетени конци. Оказа се, че ако не им платиш, или ако нещо друго ги подразни, с тази нокторезачка те отрязвали нокътя до кръв, а понякога дори посягали на част от пръста. Предвид, че отзивите и оплакванията във форумите бяха предимно на туристи от богатите и развити страни се замислих, че постъпихме разумно като казахме, че сме от България. С нас те се държаха добронамерено и дори не се противиха на това, че им платихме по-малко от исканата сума.
И така оцелели по чудо, без травми и стрес и без дори да знаем какъв късмет сме имали при посещението в този покварен район продължихме ентусиазирани към Триумфалната арка.
Едва в 10:20ч., малко след отварянето на арката за посетители ние бяхме на площад Етоал (Place de L'Étoile), по настоящем Шарл Де Гол (Place Charles de Gaulle), право пред нея.
Мястото на което е Триумфалната арка е наречено „Площад на Звездата”, заради многоцветните звезди изобразени на паважа около арката и заради многото булеварди, които водят началото си оттук. От площада лъчеобразно излизат 12 булеварда.
С привилегията полагаща се на предплатените ни карти избегнахме голямата опашка за билети и директно влязохме. Заизкачвахме се по витите стълби към върха. Малко под него беше залата обособена като музей в която от монитор можехме да наблюдаваме какво се случва право отдолу под нея. Предвидливо имаше удобни столове в случай, че някой иска да поседне след изкачването до там. Още малко стълби и едно ниво по-нагоре се оказахме на самия връх на арката.
Не можех да се въздържа да не възкликна от вълнение и възхита при вида на гледката.
Обикаляйки площадката се любувахме и разгледахме целия Париж. Първо обърнахме внимание на новия квартал Дефанс (La Défense) и Голямата арка (Grande Arche) в неговия център, която е построена по същата ос като Триумфалната арка и арката на Карусел. И кварталът и арката се виждаха право пред нас в далечината, а до тях водеше един от многото и големи булеварди.
В другата посока се откри изглед към целия булевард „Шанс Елизе” чак до Лувъра. Накъдето и да погледне човек се виждаха различни забележителности – църкви, мостове, дворци, булеварди.
Имаше специално пригодено място където да си направи човек снимки на един малко по-висок постамент. Беше поставен в посока към Айфеловата кула, която се виждаше в целия си блясък.
Направихме хубави снимки и след като се убедихме, че нищо не сме пропуснали да видим заслизахме по стълбите надолу.
Когато слязохме обиколихме арката и се озовахме пред фасадата ѝ към булевард „Шанс Елизе”. Точно там под нея се намираше гроба на незнайния войн и горящия в негова памет вечен огън.
Заредени с положителни емоции и благословени с топло и слънчево време се спуснахме в метрото за да отидем до ситито на Париж, новият и модерен квартал Дефанс (La Défense).
Най-големият делови център на континентална Европа, своеобразното Сити на френската столица, където възвисяващите се небостъргачи те оставят без дъх.
Дефанс разполага с 3 500 000 кв. м. офисни помещения, в които работят повече от 100 хил. души. Най-големите френски и международни компании (около 1500 на брой) имат свои офиси в този град на бъдещето.
Ултрамодерният квартал е станал витрина на съвременната архитектура.
Излизайки от голямата и хубава гара в центъра на квартала се изправихме точно пред арката Grande Arche превърнала се в една от емблемите на Париж. Оказа се, че тя не е просто арка а всъщност голяма офис сграда.
Площадът на който се намирахме изглеждаше като макет – чист и подреден. Наоколо високи и не толкова високи сгради направени от стъкло и метал. Всяка една от тях с различна форма и коя от коя с по-интересен архитектурен дизайн.
Нямаше никакви признаци за дъжд и ниски температури каквито предвиждаха прогнозите. Слънцето препичаше и се чудехме какво още да махнем от себе си, за да не получим топлинен удар.
Разходихме се, снимахме и отново се качихме на метрото в посока булеварда „Шанс Елизе” (Champs-Élysées).
Още с излизането от станцията на метрото бяхме поети от човешкия поток. Тръгнахме по посока Лувъра. Бяхме стигнали до Елисейските полета, традиционното място за военни паради, които се провеждат на 14 юли, в деня на превземането на Бастилията, и на 11 ноември - датата на приключването на Първата световна война. Наоколо навсякъде имаше красиво оформени кътчета с цветя и дървета. Въпреки ордите от туристи, на големия булевард имаше място за всички 😊
Решихме, че е добре да поседнем за малка почивка и кафе пауза. Какво по-хубаво място за пиене на кафе от самия „Шанс Елизе”.
След още малко разходка по булеварда стигнахме до прочутия площад Конкорд (Place de la Concorde) с обелиска от Луксор.
Площадът е известен с това, че тук за първи път е монтирана и използвана гилотина и само за броени дни са обезглавени над 2800 души включително Луи XVI, съпругата му Мария Антоанета и Робеспиер.
Оглеждайки се вдясно, видяхме през моста над Сена - двореца "Бурбон". Но най-интересната забележителност на площада, поне според мен беше обелискът от Луксор, който вицекралят на Египет подарява на френския крал Чарлз X.
Излишно е да казвам, че и тук простора и големината бяха подобаващи. Като всичко останало в Париж и този площад имаше гигантски размери.
От там влязохме в градините на Лувъра, по известни с името Тюйлери (Jardin des Tuileries).
В градините имаше няколко изкуствени езерца и фонтани, а около тях на слънце, на специално поставени столчета се препичаха насядали много хора.
С наближаването на Лувъра тълпите от туристи ставаха все повече. Непосредствено след Тюйлери и до самия вход към двора на Лувъра със стъклената пирамида се озовахме на площад Карусел, където се спряхме да разгледаме третата арка L'arc de triumph de Carousele по оста на Триумфалната и тази в квартал Дефанс.
Върху арката има колесница с 4 коня. Под колесниците могат да се видят имената на битките и мирните договори на Наполеон. Бронзовите коне били взети от "Сан-Марко" във Венеция. В последствие те били върнати след Втората Световна Война и днес върху арката са техни копия.
Подминавайки я, стигнахме до стъклената пирамида, вход на Лувъра.
С влизането попаднахме във водовъртеж от хора и безкрайни лабиринти от зали, коридори и какво ли още не. За първи път се почувствах като изгубена 😕 Едно беше сигурно, че не бях подготвена за това което последва 😉, но да карам по ред...
Под пирамидата се намираше едно огромно фоайе. На една страна беше билетният център с поредната огромна опашка. Входовете Richelieu, Sully и Denon бяха дислоцирани в трите страни на пирамидата, а на четвъртата страна на която не обърнахме никакво внимание се оказа, че освен към магазинчета е водела към обърнатата навътре пирамида станала популярна от романа на Дан Браун, "Шифърът на Леонардо".
След като оставихме раницата в мястото определено за багаж си взехме план на музея и бяхме готови да се отправим на лов за шедьоври 😎
На думи изглеждаше просто, но всъщност това се оказа нелека задача. Решихме да влезем през входа наречен Richelieu. По указанията тръгнахме към Джокондата. Само, че на едно място охраната беше отцепила коридора и това обърка тотално указанията от картата ни. Голямо обикаляне падна докато стигнем до нея. Минавахме през зали с други красиви и известни произведения между които и картината на Делакроа “Свободата, предвождаща народа на барикадите”.
Продължихме според указанията към Мона Лиза. В отделението, където беше Мона Лиза лудницата се оказа неописуема. Самата картина стоеше поставена зад едно дебело стъкло на цялата стена а уредници я пазеха от двете ѝ страни. Аз да си призная останах леко разочарована. До този момент всичко което бях видяла в Париж ме изненадваше с размери по-големи от тези които съм очаквала и съм си представяла. С картината на Леонардо се случи точно обратното. Тя дори ми се видя малка. Да не говорим, че на фона на хилядите други красиви, а някои от тях огромни картини, тази не се открояваше с нищо впечатляващо. Но какво разбирам аз от изкуство 😛
Точно срещу нея на цялата стена с внушаващи размери беше изложена една прекрасна картина изобразяваща библейския мотив – сватбата в Кана Галилейска от художника Веронезе.
След това краката ни отведоха до един безкрайно дълъг салон със също така безкрайно много картини. Това беше мястото на италианските художници.
По принцип отделът за живопис и рисунки е най-богатият и най-посещаван в Лувъра. Експозицията обхващаща над две хиляди картини е разгърната в продължение на 2 750 метра. Нищо чудно, че точно тук се почувствахме като изгубени сред хилядите посетители и многото творби. Беше изминал близо час, а ние се лутахме като мухи без глави с цел, но без ясна посока.
Решихме да седнем за малко и да разучим добре плана, за да решим какво точно искаме да видим и как да го намерим. Малко по-малко започнахме да влизаме в час и се отправихме към залата на Аполон, където бе изложена короната с диаманти на крал Луи XV. Без да разберем как, лутайки се в търсене на въпросната зала попаднахме пред статуята на победата. Безспорно един от античните шедьоври на древногръцката скулптура беше “Нике” от Самотраки.
След още малко обиколки по коридори, зали, завой насам, завой натам стигнахме до салона с изображения на крал Луи XV и други височайши особи и преди всичко с короната.
На същия етаж след много дълго обикаляне стигнахме до апартаментите на Наполеон, които изумяваха със своята помпозност и разточителен лукс.
В един момент попаднахме в зона с доста малка посещаемост. Седнахме да починем малко. Краката ни бяха подути от толкова много обикаляне. Хиляди квадратни метра, стотици зали, различни нива и етажи и пр. и пр.
След кратката почивка продължихме. Искахме да видим конкретни неща и въпреки, че между различните входове Richelieu, Sully и Denon имаше вътрешни връзки, решихме, че ще ни е по-лесно да отидем до централния вход под пирамидата, откъдето да се вмъкнем във вход Sully. Там трябваше да видим Рамзес в египетския сектор и след това известните древногръцки скулптури. Отново се впуснахме в дълги обиколки. За да стигнем до Рамзес преминахме през цялото подземие наподобяващо древноегипетски останки.
От там сравнително бързо се придвижихме до гръцките антични скулптури. Античните паметници са изложени хронологически, като на най-видните скулптори създали свои школи са посветени отделни зали - на Фидий, Поликлет и Праксител. Сред античните скулптури най-изящна е Венера Милоска (II в. пр.н.е.)
Скулптурата е така експонирана, че посетителят може да я зърне от далече, когато се приближава към залата и след като я разгледа в непосредствена близост, отново да се наслаждава на силуета ѝ когато преминава от една зала в друга.
Сред останалите известни скулптури са: “Хера” от Самос, “Аполон” от Пиомбино и много други.
Бяха изминали малко повече от два часа и половина. Не бяхме видели и една десета от необятния музей, но и двамата с Вал решихме, че искаме да излизаме вече. Имах нужда от въздух, кафе и цигара. Чувствах се като замаяна от многото обикаляне в целия този лабиринт, от безкрайните потоци хора и от неизчерпаемите експонати, картини, предмети и какво ли още не.
Изводът до който стигнах бе, че първото посещение на Лувъра служи за ориентация в обстановката. Ако на човек се удаде възможност да го посети втори път ще бъде много по-добре запознат и ориентиран. Замислих се, че не е била случайна препоръката, която бях прочела в интернет и която гласеше, че за Лувъра освен много време е нужна и „стройна стратегия”. Постъпих глупаво, като подминах този съвет без да му обърна достатъчно внимание.
Малко след 16:00ч. излязохме като смачкани и побързахме да се измъкнем от района на Лувър. Имахме достатъчно време и решихме, че ще се върнем за кой ли път на катедралата Нотр Дам, но този път ще изчакаме опашката, за да влезем да я разгледаме отвътре.
Първо обаче се нуждаехме от почивка на чист въздух и кафе. Както се изказа Вал...”нямам контрол над краката си. Те сами ходят без да знаят накъде” 😜
Хванахме автобус от булеварда до река Сена пред Лувър и след няколко минути слязохме в познатия ни район на катедралата. Седнахме в първото кафене което ни се изпречи.
Половин час по-късно бяхме на опашката пред Нотр Дам. Докато чакахме реших да прочета за нея в моя пътеводител.
За няма и 15 мин. успяхме да влезем, но да си призная останах доста разочарована. Пускаха хората да се движат само покрай стените и единственото което се виждаше бяха красивите иначе стъклописи.
Имаше много статуи на различни светии, но поради слабото осветление така и не можахме да видим тази на Света Богородица, която е патрон на Париж и на църквата. Накрая на обиколката едва успяхме да надникнем във вътрешността и да видим поне големия орган. В това време течаха и приготовленията за службата по повод католическия Великден.
Крайно изморени след цял ден обикаляне на Париж и най-вече на Лувъра, към 17:30ч. си хванахме автобус и се прибрахме в хотела за почивка. Лицето ми гореше и беше зачервено от слънцето като, че ли цял ден съм била на плаж.
Едва когато се опънахме на леглото и на спокойствие разгледах плана на Лувъра видях неща които си е струвало да се видят, но които сме пропуснали в суматохата. Едно от тези неща беше обърнатата навътре пирамида.Не ми остава нищо друго освен да се надявам, че отново ще имам възможност да посетя този невероятен музей събрал световното културно богатство.
Поотпочинали малко, към 8ч. вечерта излязохме да вечеряме. Навън леко ръмеше, но тръгнахме по булевард Лафайет, на който се намираше нашият хотел в посока операта Гарниер. Скоро се спряхме пред едно уютно заведение в което влязохме да хапнем. Докато приключим с вкусния стек навън дъждът беше спрял и с удоволствие продължихме към операта.
В края на дългия прав булевард се озовахме пред Галерия Лафайет (Gallerie Lafayette). Малко по встрани излязохме на площада на Операта.
Прехласнати по красивата архитектура на сградата направихме последните снимки и кадри от престоя ни в Париж и се качихме на автобус, който ни спря буквално пред входа на хотела.
Отдадохме се на заслужена почивка и си пуснахме филм на лаптопа. По-късно обаче когато заспах, вместо да си почина преживях отново деня в частта на посещението ни в Лувъра. Цяла нощ сънувах входовете, залите и лабиринтите. Лутах се и обикалях и когато се събудих на сутринта не се чувствах особено отпочинала 😏
След закуска си оправихме багажа и се отправихме към гара Изток. Изпихме по едно последно кафе преди да се качим на влака за Цюрих.
Времето отново беше слънчево и топло. Париж ни посрещна и изпрати с хубаво време напук на всички лоши прогнози.
Отправихме се към перона. Искаше ми се да се обърна назад, за да кажа „До скоро Париж, аз пак ще се върна” 😊
През повечето време във влака на връщане си мислех за този невероятен град. Град събрал в себе си всичко, за което бих мечтала - архитектура, свободен дух, шумен и пъстър нощен живот и много, много простор и зеленина.
Прибрахме се изморени и със силна мускулна треска на краката, но също така с пълна торба сувенири, с много снимки, с впечатления за цяла година напред и спомени за цял живот!!!
Полезна информация: В сайта на Paris museum pass може да получите подробна информация включваща работно време, цени, карти и други факти за най-популярните забележителности. Списъка може да видите тук.
Картата Paris museum pass включва 60 от най-известните забележителности в това число, Лувъра и Версай. Удобна е освен за това, че спестявате от цената на музеите, но спестява време и от чакане на опашки за билети. Не по-малко важно е, че с картата може да влезете в музеите които тя включва колкото пъти пожелаете в рамките на нейната валидност.
Картата Paris visite pass, ви дава право да ползвате целия градски транспорт, в рамките на валидността (1,2 или повече дни). Освен това заедно с билета за транспорт разполагате с удобна карта на града и право да ползвате намаления в някои музеи, заведения, корабчетата по Сена и др.
И накрая няколко съвета: Не се спирайте подлъгани от шарените конци за късмет предлагани от негрите на хълма Монтмартр. Ако отивате за първи път в Лувъра отделете малко време да го проучите онлайн , за да си спестите нерви и време😉
Обърнете внимание, че децата и младежите до 26 годишна възраст от страните членки на ЕС имат привилегията да посещават почти всички музеи в Париж без да заплащат входни билети.
Приятно изкарване в Париж! 😎👍
Париж - видео
Няма коментари:
Публикуване на коментар