Моntreux
Първата ни спирка от маршрута беше замъкът Шион до Монтрьо. Този замък (крепост от XIII век) е едно от емблематичните места в Швейцария. Построен е върху скалист остров, отразяващ силуета си в огледалните води на Леманското езеро, по-популярно като Женевското езеро. Самият замък представляваше уникална комбинация от крепост и дворец. Пред него са се прехласвали известни личности като, Байрон, Русо и Шиле.
Отне ни почти два часа да разгледаме целия замък, като се започне от студените издълбани в камъка килии за затворниците, през различните зали с гербове, знамена, рицарски доспехи, та до странните старовременни тоалетни и съкровищницата или по съвременно казано “трезора” 😉
След това отидохме в Моntreux. Времето беше прекрасно и слязохме да се разходим покрай брега на езерото. Хората бяха наизлезли и навсякъде беше шумно и празнично. Обядвахме и правихме много снимки. Ненапразно наричат Моntreux перлата на швейцарската ривиера.
Наистина бе много красиво. Цялата крайбрежна улица беше изпъстрена от красиви цветя и всякаква зеленина, а на отсрещната страна на езерото се виждаха Савойските Алпи чийто стръмни склонове се спускаха право във водите на езерото. Навсякъде можеха да се забележат интересни и красиви дворци и вили от периода на Бел Епок.
След като изпихме по кафе в едно от многото приятни кафенета покрай езерото потеглихме към Vevey.
Vеvеy
Малко, живописно градче само на няколко километра от Моntreux в посока Lausanne, разположено също на брега на езерото в подножието на Савойските Алпи. Карахме с колата и щом видяхме часовниковата кула преценихме, че сме в центъра на градчето. Не бяхме сгрешили. Свърнахме по една уличка, за да излезем на езерото и се озовахме право в целта 👍 Най-известните забележителности тук са седалището на гиганта Нестле с музея за храната. Само на метри от него на алеята до езерото видяхме и прословутия паметник на Чарли Чаплин, напомнящ факта, че в Корсие-сюр-Веве, големият актьор е живял от 1952г. до смъртта си през 1977г. На практика паметника беше едва забележим, защото беше направен точно колкото един човешки ръст, най-вероятно неговия 😉
Направихме си снимки и поехме обратно към колата.
Прогнозата за времето за следващите два дни не беше обещаваща, и затова искахме да използваме хубавия слънчев и топъл ден да разгледаме колкото се може повече.
Lausanne
В ранния следобед пристигнахме в Lausanne – столица на кантона Vaud (по-известен от кръстословиците, като Во) и седалище на МОК. Настанихме се в хотела и веднага излязохме да разглеждаме града. Паркирахме колата в един подземен паркинг до езерото и в момента в който излязохме от него попаднахме сред гъмжило от хора. Прекрасното време и почивните дни бяха изкарали всичко живо навън. Беше шумно, претъпкано, но много приятно 😊 Хората бяха насядали около ефектните фонтани и по тревните площи.
Минахме покрай един красив цветен часовник и се озовахме пред Château d'Ouchy на брега на езерото.
От там все по крайбрежната алея, изпъстрена с много цветя стигнахме до Олимпийския музей, живописно разположен на брега на Женевското езеро. Музея се пада на височина и до него се стига през терасовидно разположен парк. Множеството фонтани, скулптури и най-вече спиращата дъха гледка към езерото и Алпите остави прекрасен спомен. Разходихме се из парка. Спряхме пред олимпийския огън. Отново снимки...просто супер 👌👍
След това се върнахме да вземем колата, за да отидем в старата част на града. Първо се изкачихме до готическата катедрала от XII в., призната за една от десетте най-красиви в Европа.
На площадчето пред катедралата цареше тишина и спокойствие. От там се откриваше невероятна гледка към стария град с малки тесни улички и тук-там разни кули на други старинни сгради. Щом влязохме в катедралата обаче тишината отстъпи място на прекрасно хорово пеене. Оказа се, че има репетиция за Великденската служба на другия ден. Послушахме малко и продължихме. Малко по-нагоре от катедралата се озовахме на друг площад където се намираше старият Епископски дворец и замъка Сен Мер. Бяхме вече доста изморени, но продължихме с обиколката. Спуснахме се по една удивителна малка уличка която ни изведе точно Place de la Palud, където попаднахме на Кметството и фонтана на справедливостта.
Всъщност площадчето бе закътано сред сградите в стария град и беше много живописно, както и самите заобикалящи го сгради. В един момент се чу някаква музика и видяхме, че от една от сградите се отварят вратички и започват да преминават най-различни кукли – войници и други. Оказа се, че е кръгъл час и затова имахме възможност да се разведрим с този мини спектакъл 😊
Отивайки към колата минахме и покрай църквата Св. Франсоа.
Беше надвечер. Освен изморени вече се чувствахме и гладни и решихме, че е време да потърсим място където да вечеряме. Помислихме си, че е по-разумно да отидем в някое от съседните селища покрай езерото. Така и направихме, но сме сбъркали посоката. Тръгнахме в посока Vevey и спряхме в едно от първите селца след Lausanne. Докато стигнем до първия работещ ресторант извървяхме доста път и когато най-накрая седнахме не бяхме сигурни кое надделява повече...гладът или умората. Намери се един сервитьор, който да говори английски и дадохме поръчката си. Това което ми сервираха не се оказа точно това което очаквах, но препечените филийки спасиха положението 😜
Минаваше 10 вечерта, когато се прибрахме в хотела след дългия, изморителен, но прекрасен и изпълнен с много хубави емоции ден.
Следващата сутрин не беше особено ведра. Облаци бяха покрили почти цялото небе. Слънцето правеше безуспешни опити да се покаже зад тях, но по всичко личеше, че синоптиците са били прави с прогнозата си 😕
Genève
След закуска потеглихме към Genève. Искахме да отделим цял ден да разгледаме града. За Женева човек може да прочете много неща...”Космополитен град на брега на най-голямото езеро в Западна Европа...” и прочие суперлативи. Дали заради неприветливото време, обаче на нас не ни се стори толкова зашеметяващ град. Първо на път ни беше да спрем и да се разходим из международния квартал, където са сградата на ООН, седалището на Червения кръст и паметникът на реформацията. Открихме ги след известно лутане и то не заради друго, а може би, защото очаквахме нещо по-впечатляващо. Разходихме се из парка. Върху конструкцията на една, японска мисля че беше камбана, намерихме БГ отпечатък (на снимката) Паркът наистина беше хубав, но площадът за съжаление беше в ремонт и изглеждаше ужасно.
След това отидохме да разгледаме прословутите градини с редица аристократични вили на брега на езерото. Предполагам, че през лятото когато всичко е пъстро и пълно с цветя те наистина са хубави, но през този сезон и на този студен и мрачен ден, едва се бяха отворили тук-там лалета. За сметка на това видяхме двойка лебеди, които се грижеха прилежно за яйцата си в огромното гнездо на самия бряг на езерото.
Разходката ни щеше да продължи в другата част на града. Минахме по мост покрай острова на Жан Жак Русо и неговия паметник. След това паркирахме и се отправихме към английската градина покрай езерото със забележителния фонтан и цветния часовник – символ на часовниковата индустрия за града създаден през 1955г. За неговата декорация всеки сезон се използват повече от 6500 цветя.
От там се откриваше гледка към прочутия фонтан Же д’О намиращ се в Леманското или както е по-популярно Женевското езеро. Вижда се от всяко кътче на града и се е превърнал в символ на Женева. 500 литра вода се изстрелват всяка секунда от мотори с мощност от 1000кв. и със скорост 200км/ч.
След това се отправихме към малките кокетни улички в старата част на града, а небето беше все така навъсено 😕
По криволичещи улички и по тесни стълби минахме покрай Maison Tavel, най-старата къща в Женева и следвайки табелите продължихме в посока place Neuve, Кметството и Катедралата св. Петър, известна в протестантския свят с това, че тук се е намирало училището в което е проповядвал реформаторският лидер Жан Калвин.
Точно когато стигнахме до нея и дъждът, който се опитваше от дълго време да завали най-после започна. Качихме се и разгледахме и двете кули. От северната кула се откриваше прекрасна панорама към езерото и града.
А в другата кула се намираше помещението, където Калвин е проповядвал.
Беше интересно. Само дето времето беше толкова лошо. Поостанахме вътре още малко с надеждата, че може да спре или поне да намали дъжда, но уви...нямаше такива надежди. Тръгнахме обратно по малките улички и излязохме на историческия площад Bourg de Four. Там в едно кафене влязохме да пием по кафе, но след като дъждът продължаваше упорито да вали решихме, че разходката ни в Женева е към края си. Останаха доста от набелязаните забележителности, които не можахме да видим, но за съжаление Женева за втори път ни посрещна с лошо време 😞
Nyon
Потеглихме обратно към Lausanne по прочутия път на виното, който минава покрай езерото. Стигнахме до едно градче Nyon. Дъждът беше спрял и решихме да се разходим. Имаше прекрасно направена градина по хълм, който отвеждаше в старата част на градчето.
Наблизо до пристанището, пак по разни тесни улички и стълбички се изкачихме до един замък, който беше досущ, като тези от приказките.
След това продължихме по криволичещия покрай езерото път минавайки край редица малки градчета и селища кое от кое по-живописно, и в късния следобед се прибрахме в хотела. Към 8 вечерта, поотпочинали, излязохме да вечеряме, но този път в Lausanne на брега на езерото. Имахме късмет дъждът да спре за малко и след хапването се разходихме около езерото и замъка Ouchy, след което се прибрахме отново в хотела.
На сутринта в неделя времето беше още по-неприятно. Тръгнахме си обратно за Цюрих. Искаше ни се да спрем да разгледаме друг град във френската част, Fribourg, но дъждът беше толкова силен, че го подминахме и продължихме. Беше обяд когато се прибрахме вкъщи. Въпреки двата дни лошо време си направихме прекрасна Великденска екскурзия, от която ще ни останат много хубави спомени, снимки и кадри записани на видео 😊
Не знаех, че наричат Монтрьо перлата на швейцарската ривиера, може би защото не съм ходила все още до там, но определено е в топ 10 в списъкът с местата които трябва да посетя през годините.Радвам се че ни пишете и разказвате как сте прекарали и къде е красиво да отидеме и ние.Блога ви е доста любопитен, може би ще допълня с още някоя дестинация моят списък,което е страхотно.Всичко е така зелено и подредено както и чисто.Гледката към езерото която се открива сигурно е величествена, продължавайте да пътувате и да споделяте с нас.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара. Ще се радвам, ако блогът ми е помогнал с нещо (идеи или информация)
ИзтриванеПожелавам ви да посетите всички места от списъка си и дори повече :)
А ако искате да прочетете за повече дестинации конкретно в Швейцария, може да разгледате и другия ми блог, който е само за тази страна: http://merrypoup.blogspot.ch/