Провинция Баден-Вюртемберг (Германия)

Този пътепис ще ни отведе в Германия в провинцията Baden-Württemberg.

Ще се разходим до Констанц на езерото Бодензее, ще се качим на север до градчето Вилинген, ще се отбием до Донауешинген от където „уж” извира река Дунав, ще прекосим планината Шварцвалд и ще стигнем до приказния град Фрайбург.

Но достатъчно с увода, нека разходката ни започне сега 😉

Констанц

Беше студен февруарски ден. Решихме да отидем на пазар в Германия, но искахме да съчетаем полезното с приятното и затова избрахме да отидем до граничния град Констанц.

Разположен на красивото езеро Бодензее, градът изглеждаше типично по немски образец. Паркирахме и се вмъкнахме в старата част. Чисто, подредено и уютно. Навсякъде красиво изрисувани фасади и интересни постройки. Една от най-впечатляващите сгради беше тази на културния център Graf-Zeppelin-Haus.

За обяд влязохме в приятен ресторант да се стоплим и да хапнем. А след това по малки и по-големи улици стигнахме до пристанището с въртящата се статуя носеща гръмкото име Империя.

За съжаление не можахме да отделим повече време на Констанц, защото февруарският студ ни възпираше, но мръзненето си струваше за това което видяхме.

Донауешинген и Вилинген

Когато човек чуе за извора на Дунав от планината Шварцвалд обикновено си представя нещо вълнуващо. Подтиквани от любопитство решихме да видим къде и как изглежда този извор. Качихме се на колата и потеглихме към Донауешинген. Следвайки табелите се озовахме до една красива църква където паркирахме. Наблизо се намираше замъка Fürstlich Fürstenbergische. Денят беше мрачен и студен и паркът на замъка не беше особено гостоприемен. Но ние бяхме дошли с конкретна цел, да видим от къде извира Дунав 😉 Скоро стигнахме до нещо като малък басейн с красиви каменни скулптори и с надпис, че от тук извира Дунав. Погледнахме вътре и какво да видим. Нещо подобно на обикновен шадраван и едва забележими балончета по водата, които подсказваха, че има някакво движение вътре. Бяхме меко казано шокирани. Очаквахме някакво изворче, нещо да бълбука, а то какво се оказа. Стана ни смешно. Помислихме си, че сигурно благородникът, който е обитавал замъка с връзки е уредил мястото да стане известно като извор на втората по големина река в Европа. Озадачаващото беше, че до самия замък в края на градината му минаваше река, а на около 500 м. по-надолу тя се вливаше в друга, доста по-голяма. Не знам дали грешах, но всичко ми се стори като нагласено.

По-късно когато се прибрахме разгледах картата подробно и потърсих материал в интернет. И се оказа, че съм била права. Същинският извор наистина е в планината Шварцвалд, а в градчето Донауешинген  се слива с друга река и от там обединената река се казва Дунав. Но както и да е. Решихме, че разходката ни тук приключи и се отправихме към градчето Вилинген. Разходихме се по почти безлюдните улици, разгледахме историческия център и понамръзнали достатъчно си тръгнахме към вкъщи.

Фрайбург

Времето макар и през втората половина на ноември беше слънчево и подходящо за разходка. Без много колебания се отправихме към Freiburg im Breisgau. Паркирахме до гарата срещу, която красиво се очертаваха кулите на Herz-Jesu-Kirche.

През една от градските кули служещи за вход към града се озовахме в старата част. 

Както се очакваше тя беше страхотна. Стигнахме и до площада. На него се открояваше една много хубава червена сграда, която така и не разбрах каква е, но изглеждаше великолепно. До нея започваше уличка, тясна колкото разстоянието като разпериш двете си ръце. Разбира се най-грандиозна беше катедралата Freiburger Münster. Влязохме да я разгледаме.

Беше станало обед и седнахме в нещо подобно на Mакдоналдс, но в немски вариант. Кафето което пих там беше огромно. Колкото голяма Кока-кола в Макдоналдс 😜 Друг е въпросът колко кафе имаше в действителност 😉

След време имах възможността да видя Фрайбург отново, но този път беше краят на лятото. Тогава го видях в истинския му блясък. Всичко в този немски град ми хареса. Той съчетаваше немската култура, архитектура, педантичната подреденост и чистота в едно с младежкия дух, който навсякъде витаеше от хилядите студенти избрали да продължат образованието си в това прекрасно място.