Старата част на Дубай, Madinat Jumeirah и Miracle garden (част II)

30.12.2013

В осем сутринта вече бяхме на крак. Закусихме в ресторанта на 43-тия етаж с хубава гледка към изкуствените острови с формата на Земята и малко преди 9ч. бяхме във фоайето на хотела. Днес по план денят трябваше да започне с панорамна обиколка на Дубай и посещение в историческия музей с восъчните фигури, златния пазар и този за подправки. Както вече споменах в Дубай ни беше довел интересът към модерните и съвременни постижения. След малко проучване и разглеждане на снимки от старата част на града се убедих, че това не е мястото което ме интересува, но все пак решихме да се възползваме от организираната разходка за да добием по-добра представа за целия град и миналото му.

Организацията от фирмата беше на ниво. Автобусът дойде навреме и потеглихме. Екскурзоводката беше жена с богат опит и още по-богат набор информация за емирствата. Освен да ни насочва вниманието към забележителности и сгради покрай които минаваме, разказваше много интересни неща за историята и обичаите в Дубай. Даваше ни доста ценни практически съвети за престоя ни там, правилата и други подобни.

Не след дълго стигнахме до Бастакия (Bastakiya), историческата част на Дубай, където се намират най-старите постройки и крепостните стени на града.

Тук се намираше и музеят с восъчните фигури. Открит  през 1971, музеят е приютен в най-старата съществуваща сграда в Дубай, впечатляващата крепост Al Fahidi построена през 1787 г.   Експозицията включва местни антики, както и артефакти от африкански и азиатски страни, които са търгували с Дубай. Основната цел е да се представи традиционният начин на живот в емирство Дубай преди откриването на петрола, когато са били развити перлената индустрия и риболова. 

На мен лично ми хареса посещението в него. Добихме добра представа за миналото, бита и развитието на Дубай. Освен автентичните предмети музеят изобилстваше с восъчни фигури досущ като живи изобразяващи сцени от живота на хората. Върнахме се години назад преди да открият черното злато и да започне преобразяването на емирството.

 

От музея продължихме пеша по разни не особено приятни улички докато стигнахме пазара за текстил.

Коронният номер тук изглежда беше да сложат на мъжете традиционната арабска кърпа на главата. Не се размина и на Вал. За няма и секунда, докато се усети беше пременен като арабин. Остава загадка как го правят толкова бързо. След това започва изнудването да купиш тази кърпа и ако успееш да се измъкнеш си плащаш поне за снимка с нея 😉

След кратко разстояние стигнахме до канала (Dubai Creek), който разделя Бур Дубай и Дейра. Щяхме да го прекосим с „градския транспорт” или т.нар. лодки abra. Емоцията беше голяма. Как се разминаваха тези лодки на косъм една от друга, как влизаха и излизаха от означените спирки-кейове не е истина 😜 Беше си истинско забавление. А за циганията наоколо няма какво да се коментира 😉

За няма и 10 мин. бяхме на отсрещната страна в Deira. Същата отврат като в Bur Dubai, точно според очакванията ми и видяното преди това в нета. Първо спряхме пред пазара за подправки, а след това продължихме към златния пазар (Gold Souk). 

Още в самото му начало на една от витрините беше изложено едно огромно бижу, изработено от 64 кг. злато и инкрустирано с камъни. Аз го оприличих на гигантска гривна.

За златния пазар екскурзоводката ни разказа, че е един от най-големите в света и не защото  в Дубай се намира злато, а по съвсем друга причина. Обичаят повелява на булката да се подаряват скъпи и големи златни накити, които да служат като застраховка, че ще бъде финансово обезпечена тя и децата й, ако се случи нещо със съпруга й. И въпреки, че обичаят датира от стотици години, манталитетът и традициите не са мръднали.

И ако в Дубай инженерните постижения са изпреварили времето си и са някъде напред в бъдещето, за обичаите и традициите времето е спряло и не са се променили стотици години 😏

След обиколката на златния пазар, разходката в стария Дубай приключи. И слава богу, защото да си призная вече бях започнала да се отегчавам 😉 Качихме се в автобуса и продължихме по крайбрежната улица Jumeira Road, където се намираше един от най-скъпите квартали с къщи в арабски стил. Екскурзоводката ни каза, че в този район не се продават имоти на чужденци. Минахме и покрай българското посолство. Разбира се, къде другаде би могло да се намира, ако не в най-скъпия квартал. Подминахме много джамии, още един мол и Jumeirah Beach park. Слязохме да разгледаме музея на арабското изкуство. Не знам дали точната дума е музей, защото там всичко можеше да се купи. Показаха ни едни килимчета със скъпоценни камъни, които били специално изтъкани по изкусен начин и дори камъните били втъкани в тях а не просто залепени. С една запалка ни демонстрираха качеството им, че дори не може да се запали. Цената им също беше умопомрачаваща. За килимче с големината на изтривалка, цената „специално за теб” беше от порядъка на 800 долара 😵

Вече се бях нагледала на всякакви пазари, килимчета и други подобни арабски произведения и нямах търпение да видя другото лице на Дубай. Това заради което бяхме дошли всъщност 😉

Някъде към обед автобусът спря до входа на аквапарк Wild Wadi Water Park където беше КПП-то към Бурж Ал Араб построен на 280м. от брега върху изкуствен остров. Обадихме се на екскурзоводката да не ни чакат и от тук продължихме сами.

Разбира се първо си направихме снимки на фона на хотела превърнал се в една от емблемите на Дубай.

След това щракнaхме и другия емблематичен хотел Джумейра бийч във формата на вълна.

От там продължихме към следващата ни цел – Мадинат Джумейра, наричан още “Арабската Венеция”. Това е комплекс от луксозни хотели, вили в арабски стил, арабски пазар (сук) и водни канали с гондоли помежду им. Мястото е много приятно за разходка, с множество добри ресторанти и барове. 

Все още не бяхме добре ориентирани с разстоянията и затова решихме да хванем идващия автобус за една спирка. Оказа се, че това е било безсмислено, тъй като официалният вход се оказа в непосредствена близост до аквапарка срещу Бурж Ал Араб, но пък там където слязохме се озовахме на входа откъм хотел Al Qasr, който се оказа приятно и ненаселено от туристи място. Може да се каже, че попаднахме в едно райско кътче с много зеленина, водни канали и блестящи статуи.

През фоайето на луксозния хотел Al Qasr излязохме от другата страна, където малки алеи водеха към централната част на комплекса със заведенията разположени покрай водните канали, големия закрит пазар, амфитеатъра и други атракции.

В тази част беше доста оживено и шумно. Купихме си билети за разходка с лодка по каналите и понеже имаше време се разходихме из пазара и дори хапнахме сладолед.

Обиколката с лодка се оказа много добра идея и чудесна възможност да разгледаме целия тузарски комплекс. Освен двата огромни луксозни хотела районът беше пълен с различни по големина вили, алеи и много зеленина.

Щом стигнахме до морето се разкри един луксозен плаж с палми, чадъри и всякакви глезотии. Лодкарят ни каза, че за тези които не са си платили прескъпата почивка в комплекса цената да плажуват е доста солена, от порядъка на стотина долара  😮  Всъщност идеята е да се ограничи достъпът на външни лица.

В тази част на разходката се откриваше хубав изглед към Бурж Ал Араб и лодкарите спираха за снимка.

Връщайки се обратно на кея се отправихме към закрития пазар, а от там трябваше да стигнем до изхода на Мадинат Джумейра. Предвид факта, че не бяхме влезли през главния вход нямахме идея как да стигнем до него, а и пазарът беше като лабиринт, където не липсваше дори коледна елха 😊

Потърсихме карта, която да ни ориентира. А щом стигнахме до изхода на комплекса хванахме такси и се отправихме към т. нар. “Miracle garden”.

Въпросната градина се намираше почти извън града в пясъчните дюни. От снимките в интернет изглеждаше доста впечатляваща, но в действителност се оказа, че не е точно така. На едно огромно открито място имаше аранжирани в различни форми почти еднотипни цветя. Грозното беше, че формите и металните конструкции се виждаха и в общи линии беше доста кичозно. На мен все пак ми хареса, но Вал остана много разочарован.

За финал на връщане не можахме да си хванем нормално такси и се качихме на копърка, която за двойно по-малко разстояние ни взе двойно повече пари 😠

Беше някъде около 5ч. следобед, когато таксито ни остави на Mall of the Emirates. Вторият по големина шопинг център с над 400 магазина, хотел, множество заведения за хранене и една от атракциите на Дубай - закритата ски писта. Тук щяхме да хапнем нещо за вечеря и да се разходим преди да си хванем метрото до нашия хотел. В сравнение с Дубай мол, Mall of the Emirates беше по-малък, но въпреки това пак си беше голям по нашите стандарти. Търсейки района със заведенията за хранене стигнахме до фоайето, през прозорците на което се виждаше ски пистата, лифтовете и улеите за шейни. Вътре щъкаха малки и големи в ски екипи, а термометър на една от дървените къщички показваше температура от -3 градуса. Изглеждаше странно на фона на летните температури отвън да виждаш хора със ски и шейни 😜

Продължихме към заведенията за хранене. Изборът и тук беше голям. Решихме да си вземем фамилно меню от KFC. По принцип методът на действие в Дубай е малко по-различен от познатия ни. Плащаш поръчката си и после висиш и чакаш докато стане. Аз отидох да заема маса, а Вал остана да чака. Минаха 5,10,15 мин. в това време много хора дошли след нас си получиха храната, а Вал все чака. Оказа се, че са му объркали поръчката и след 20 мин. чакане му казаха, че трябва да изчака още почти толкова. Естествено стана панаир. Вал си поиска парите и вече доста поизнервени се отправихме към Burger King. И там не мина без проблем. Не знам дали споменах, но персоналът в заведенията за бързо хранене, а и не само там, не говореше на нормален английски, а на някакъв си измислен такъв. Валери обясни, че на този английски му викат „пиджан” инглиш. Да се разбереш с тези хора е почти невъзможно. Всяка поръчка, дори и на едно обикновено кафе коства усилия и неколкократни питания за да се избегнат грешки. Та и сега се получи гаф. Поръчахме два еднакви хамбургера, но се оказа, че единият е лют. И точно лютият се падна на мен. Накрая имах чувството, че устата ми ще пламне 😣

Малко след 18ч. се отправихме към метрото и половин час по-късно, крайно изморени от обикалянето цял ден, се прибрахме в хотела. В стаята температурата беше почти 21 градуса, истинско постижение 😉

По-късно вечерта излязохме до близкия  денонощен магазин да си купим вода и нещо сладко за хапване, но преди всичко искахме да разучим района и да набележим подходящо място за наблюдение на фойерверките в Новогодишната нощ. Набелязахме един паркинг от където се откриваше гледка към Burj Khalifa и решихме, че това ще бъде нашето място за посрещането на Новата година 😜

Стария Дубай и музея

Madinat Jumeirah

Miracle garden

Назад към Дубай – първи впечатления, Dubai Mall и пеещите фонтани (част I)

Напред към Dubai Marina, Burj Khalifa и посрещането на Нова Година (част III)