Този пътепис ще ни отведе в Елзас, френската провинция, която нееднократно е преминавала ту в немско, ту във френско владение и в крайна сметка от това е спечелила архитектурата и културата й.
А когато става дума за Елзас няма начин да не се направи асоциация със Страсбург и по-малкото, но достатъчно популярно градче Колмар. Други пътеписи за Елзас може да намерите тук и тук.
Страсбург
Беше един прекрасен есенен ден в началото на октомври. Щеше да е грехота да не го използваме и този път се отправихме към една от столиците на ЕС, Страсбург. Пътя до там и обратно беше малко над 400 км. затова не разполагахме с много време за разглеждане и решихме да го посветим на историческия център на града разположен на острова образуван от река Ил и каналите. Наричат го "Големият остров" и там са съсредоточени повечето исторически паметници между които готическата катедрала Нотр-Дам, крепостните стени в района на "малката Франция" и дворецът Роан.
Паркирахме колата и след няколко крачки се озовахме на слънчевия и голям площад пред катедралата. Всички сгради наоколо бяха интересни, но най-силно впечатление ни направи Maison Kammerzell.
Отправихме се към Катедралата. Отвън тя беше величествена, а отвътре дори още повече. Една от забележителностите в нея беше астрономическият часовник.
Без да губим време продължихме към двореца Роан от където се качихме на туристическо влакче. Идеята се оказа много добра, защото по този начин видяхме най-известните забележителности и същевременно добихме представа къде искаме да се върнем след това. Влакчето ни поведе по малки криволичещи улички, покрай красиви площадчета и още по-красиви къщички. Преминахме през квартала „Малката Франция, който ни грабна силно а след това ни отведе до Les ponts couverts.
Там влакчето имаше спирка. Всички слязохме за да отидем на една тераса от където се откриваше незабравима гледка към каналите по които се разминаваха туристически корабчета, трите кули около тях и в далечината силуета на огромната катедрала.
Обиколката на влакчето приключи отново до двореца Роан. Не помня кой даде идеята, но въпреки, че нямахме търпение да се върнем в „Малката Франция” влязохме да разгледаме музеите в двореца. И определено си струваше.
А от там отново през площада на Катедралата се гмурнахме в тесните улички.
Навсякъде имаше кафенета и магазини за сладки, които привличаха с претрупаните си пъстри витрини. Седнахме в едно от всички кафенета да си починем и да пием по кафе. А от там продължихме към целта си - La Petite France. Разходката до там беше не по-малко вълнуваща. Минахме покрай редица красиви къщи и тесни улици. По едно време се оказахме на един по-голям площад където имаше въртележки и други атракции, а един мъж с латерна допринасяше за настроението на хората.
Накрая стигнахме до невероятно колоритното и уютно място наречено „Малката Франция” в което аз буквално се влюбих.
Когато тръгвах към Страсбург, не знаех какво да очаквам. За мен той беше просто един град, който твърде често се споменава по новините. Идеята ни да отидем възникна спонтанно и не бях подготвена с никаква информация за туристическите забележителности, но това което видяхме за тези няколко часа силно ме впечатли и при възможност бих се върнала отново с най-голямо удоволствие 😉
Колмар и Молуз
Макар че беше ноември и времето беше хладно решихме да използваме един от малкото слънчеви дни за да се разходим до Фрайбург в Германия и Колмар във Франция, а след това през Молуз и Базел да затворим кръга.
След приятната разходка във Фрайбург (пътеписът за него е тук) се отправихме в посока Colmar – Франция (друг пътепис за Колмар, тук). Граници между двете държави нямаше. Преминахме по мост над р. Рейн, където имаше обикновена табела указваща, че влизаме във Франция.
Само на 50 км. от Фрайбург стигнахме до Colmar, който се оказа град приказка. За него каквото и да пиша, не мога да го опиша. Центърът на стария град представляваше лабиринт от калдаръмени улички и невероятни къщи датиращи от 15-ти – 17-ти век.
В същинския център на града беше площадът с готическата катедрала „ Св. Мартин“ от 13-14 век, завладяваща със стъклописите си и цвета на фасадата, дължащ се на вогезките камъни, от които е построена.
Не бях в състояние да се спра да снимам. Наблягах най-вече на сградите, уличките, катедралата. Там излезе и приказката за “прословутото кьоше” 😉 И наистина имаше една уличка, която завършваше с прекрасна къща, зеленина и цветя. Там направихме много снимки от какъв ли не ъгъл.
Обикаляйки стигнахме до една от най- живописните части на Колмар, кварталът малката Венеция, наречен така заради ръкавите от канали на реката Лаух.
Разходката беше страхотна. Влюбих се в Colmar 😊
Минаваше 4 следобед, когато тръгнахме от Colmar към Mulhouse, също във Франция (друг пътепис за Молуз, тук). Последната ни запланувана спирка от екскурзията. Там бяхме по тъмно. Бързо се ориентирахме за посоката към стария град. И тук както навсякъде другаде вече беше украсено за Коледните празници при все, че беше едва средата на ноември. Забелязахме обаче, че обстановката беше по-празнична от обичайното и скоро разбрахме причината за това. Градът, както и цялата област Елзас честваше 60 години от освобождаването си от нацистите. Направихме снимки на празнично осветения център, където имаше парад и множество хора. Намерихме приятно кафене където пихме горещ шоколад, а след това се отправихме към дома, доволни от превъзходната разходка.
Страсбург - видео
Карта на Страсбург ще намерите тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар