Merypoup : Dubai Marina, Burj Khalifa и посрещането на Нова Година (част III)

31.12. 2013

Днес след закуска се отправихме към добиващия популярност район Dubai Marina, един от мегапроектите на емирството, намиращ се в новата част на Дубай. Dubai Marina представлява комплекс от яхтено пристанище и 40 небостъргача – жилищни сгради, офис сгради и хотели. Зоната около пристанището е приятно място за разходки с множество ресторанти, а от другата страна, покрай плажа, между хотелите Хилтън Джумейра, Шератон Джумейра и небостъргачите също има пешеходна зона дълга 1.7 км. с ресторанти и магазини, която се нарича The Walk at Jumeira Beach Residence.

Най-удобният начин да стигнем до там беше с метрото. Както обикновено то беше порядъчно пълно, като 90% от пътниците бяха с индийски или пакистански произход. Там арабите не работят и рядко могат да се видят в обществения транспорт. След около 40 мин. стигнахме до Dubai Marina. Веднага ни направи впечатление, че районът беше като оазис подслонил европейски и американски туристи 😉

Първо седнахме да пием по кафе до яхтеното пристанище с невероятна гледка към огромните небостъргачи.

Най-голямо впечатление и най-силно се открояваше усуканият небостъргач Каян Тауър.

Каян Тауър, на английски InfinityTower, е небостъргач, който със своите 80 етажа и 330м. височина е най-високата сграда с 90-градусово усукване, построявана някога. Всеки етаж е завъртян с 1.2 градуса, като по този начин се постига пълно 90-градусово усукване.

След кафето направихме една обиколка около пристанището и канала.

Строителството не беше приключило и на Вал му направи впечатление надписът на една от строителните площадки 😉

Лека-полека стигнахме до плажа. Една огромна ивица пясък с достатъчно място за всички желаещи. Имаше дори камили за разходка на туристите.

Хвърлихме едно око и тъй като не бяхме подготвени за плаж продължихме към т.нар. улица The Walk at Jumeira Beach Residence. Това е една от малкото пешеходни зони, където човек може да се разходи спокойно и да се почуства като в европейска държава 😊 Цялото протежение на улицата е събрало множество магазини, кафенета и ресторанти.

Поразходихме се между небостъргачите и когато решихме, че сме видели достатъчно решихме да се отправим към станцията на метрото. Само на метри встрани от облагородения булевард за пешеходци отново изпаднахме в невъзможност да стигнем нормално до метрото. Навсякъде прегради, липса на тротоари, прахоляк, колите фучат и се оглеждаш като луд да пресечеш. Виждаш до къде трябва да стигнеш, а не виждаш как е възможно това. Пълен кошмар 😕

Както вече бях споменала, метрото е чудесен вариант за панорамна разходка, когато не е претъпкано. Затова се възползвах от възможността и на връщане направих доста снимки.

В ранния следобед се прибрахме в хотела и решихме да поотпуснем малко. Първо се качихме до последния 47-и етаж, където се намираше басейнът и имаше сепарета в които можеше да се пуши наргиле. Решихме, че това не е нашето място и слязохме в сауната. Разбира се тя не беше смесена, затова се разделихме с Валери и понеже той си беше взел час за масаж, аз го предупредих, че след сауната сигурно ще изляза да се поразходя наоколо.

Така и стана. Не ме свърташе особено в хотела и студената стая и слязох на огромния булевард.

През надлеза на метрото пресякох на отсрещната страна. Първо тръгнах в посока на Burj Khalifa, защото ми се искаше да направя снимка на нашия хотел.

Тeзи два небостъргача са нашият хотел - "Emirates Grand"

Зад ниските кооперации се намира паркингът, който бяхме избрали за да наблюдаваме фойерверките

След това тръгнах в обратната посока и стигнах до следващата станция, където отново пресякох надлеза и тръгнах обратно към хотела. Тази обиколка ми даде възможност да видя небостъргачите и от двете страни, които определено изглеждаха впечатляващо.

Спирките на градския транспорт са затворени и климатизирани

След като споделихме впечатленията си, аз от разходката, а Вал от масажа 😉 към 5ч. следобед се отправихме към Dubai Mall. Имахме резервирани билети за 18:00ч. да се качим на най-високата кула в света.

Бурж Халифа е най-високата сграда в света с височина 828 метра. При ясно време тя се вижда от разстояние 85 км. Небостъргачът е открит на 04.01.2010 с грандиозно шоу. Първоначалното име на кулата е било Бурж Дубай (“Кулата Дубай”), но изненадващо по време на церемонията по откриването е обявено, че е преименувана на Бурж Халифа в чест на настоящия президент на ОАЕ шейх Халифа Бин Заид Ал Найан, заради финансовата му подкрепа към Дубай. Строителството на кулата е продължило едва 5 години и струва около 1,5 милиарда долара. На 124 етаж, на височина 452 м. се намира наблюдателна площадка, която се нарича At The Top и предоставя почти 360 панорама.

Идеята първоначално беше да си купим билети за 17:30ч., тъй като слънцето залязваше в 17:37 и щяхме да видим Дубай както на светло, така и окъпан в светлини. За съжаление до последно чакахме да се убедим, че имаме визи за пътуването и когато тръгнахме да си купуваме билети вече нямаше никакъв избор нито за дати, нито за часове 😕 Беше ни малко напрегнато, защото трябваше да сме се прибрали до 19:30ч. за автобуса, който да ни откара на Новогодишната Гала вечеря. Бяхме решили да отидем с метрото до мола, а на връщане да хванем такси, за да има време да се преоблечем и оправим. Само че си направихме сметките без кръчмаря, но затова по-късно 😉

Положението в метрото в този момент беше извън контрол. Как успяхме да влзем дори не разбрах. Валери се пошегува, че трябва да внимаваме като се отвори вратата, защото ще изхвърчим като тапи под налягане. Точно така стана 😜 За малко щях да остана без едната си обувка. Но това се оказа най-малкият проблем. Предвид очакваните тълпи от хора и подготовката за фойерверките в полунощ, всички входове от и към мола бяха затворени. Хората можеха да се движат единствено в дългия тунел свързващ метрото с мола, който сега беше още по-пълен от обичайното, а на всичко отгоре и ходещите пътеки бяха спрени. Разбрахме, че идеята да хванем такси на връщане няма как да се осъществи. На практика бяхме като в капан – от метрото през тунела до мола и обратно.

Входът към Burj Khalifa беше на етаж LG, но тъй като не знаехме точно къде се намира обиколихме доста докато го намерим.

Секторите в оранжево са магазина за сувенири и входа за кулата

По-късно разбрахме, че е имало много лесен и бърз начин, но на този етап обиколихме половината мол докато стигнем 😏 Това си имаше и хубавата страна, защото без да се усетим се озовахме в един от атриумите с огромен водопад, който не бяхме срещнали при първото ни идване.

Нашият билет беше за 18ч. За да стигне човек до асансьора на кулата с който да се качи до 124-тия етаж се преминава през редица коридори, ескалатори и фоайета. Навсякъде има светлинни макети и мулти медийни разяснения за строителството и други интересни факти свързани с това инженерно чудо. Разбира се още в началото се преминава през проверка за сигурност. За една минута асансьорът ни изкачи до горе. Гледката беше невероятна. Все едно, че се намирахме в самолет. Останалите небостъргачи, които ни се виждаха толкова високи, от тук изглеждаха малки и невзрачни. Беше направо невероятно! 👍

Това са въпросните булеварди, заради които нямаше как да пресечем и да стигнем пеша от хотела до мола

Мина 18:30ч. и трябваше да слизаме, ако все още искаме да опитаме да хванем автобуса за Новогодишната вечеря. Но тук последва една неприятна изненада. По принцип билетите за вход определят само часа за влизане, но не и кога ще излезеш и всеки седи колкото реши. Да де, но това в нашия случай не беше от полза. Оказа се, че опашката от хора чакащи да слязат се вие почти по цялата обиколка на кулата. Положението изглеждаше отчайващо 😟

Най-накрая се качихме в асансьора, но това беше само началото. След това трябваше да преминем през всички коридори през които бяхме минали на влизане, а след това лавирайки между щандовете на сувенирния магазин стигнахме до фоайето на мола. На метри от нас, в дясно хванахме първия асансьор, който видяхме за да се качим до най-горния етаж. Като казвам хванахме асансьора имам предвид, че се наредихме на опашка за да хванем асансьора 😉 Излизайки от асансьора се озовахме в една огромна книжарница, където цареше истинско спокойствие в сравнение с останалата част на мола. Прекосявайки книжарницата излязохме отново във фоайето и тогава видяхме колко наблизо всъщност се пада тунелът към спирката на метрото и колко много сме обиколили докато намерим входа на Burj Khalifа 😲

Времето летеше и изглеждаше почти невъзможно да стигнем навреме в хотела. Налагаше се да бягаме и да лавираме сред множеството хора. Навсякъде имаше ограждения, които още повече забавяха движението. Най-накрая стигнахме до метростанцията, а там ужасът беше пълен. Имаше поставени ленти, които да регулират пропускането на хората. Краката едва ме държаха. Мина един влак, който изобщо не спря. Веднага след него дойде друг. Блъсканицата беше ужасна. До нас на перона имаше едно много младо семейство. Като дойде време да се качваме ни направи впечатление, че момчето се обърна с гръб, обгърна момичето с ръце и започна с все сила да се бута навътре във вагона, като непрекъснато предпазваше жена си, да не би някой да я докосне и „омърси”. Имаше нещо много фанатично в действията и реакциите му. Ние с Вал бяхме като изумени 😳 След като се наблъскахме във влака, аз се озовах до нея и това успокои мъжа й 😉 Но не щеш ли в галимацията и донаместването между мен и нея застана един обикновен турист от мъжки пол и ръцете на мъжа й отново влязоха в ролята си на защитна стена 😉

Да, знам че сега някои може би ще кажат, че такива са мюсюлманската философия и разбиранията им за света, но пък никой не може да ме накара да свикна с всички философии и разбирания на земята 😉 и за мен това беше просто един странен и забавен момент.

Не знам как, но все пак успяхме да стигнем в хотела в 19:10ч. Като на магия се качихме и преоблякохме и точно в 19:30ч. бяхме във фоайето в очакване на автобуса 😊

Ресторантът в, който щеше да бъде Новогодишната вечеря се намираше в хотел Radisson Blu в района на Deira Creek на самия канал в старата част на Дубай. Пътувайки натам видяхме огромното задръстване в обратната посока. Имах усещането, че целият Дубай се изнася към горещите точки на вечерта. А те бяха няколко. Първата от тях беше Burj Khalifa известна с грандиозните фойерверки. Втората беше Burj al Arab, но безспорно тази година най-горещата точка щяха да бъдат фойерверките на Палмата Джумейра, които щяха да се борят за място в рекордите на Гинес по продължителност. Именно заради това от няколко дни "Палмата" беше затворена за туристи.

Сравнително бързо стигнахме до ресторанта в луксозния хотел. Българската група бяхме настанени в една огромна зала, близо 500 души. Обстановката беше празнична, а организацията от Марбро отново беше на ниво. Водещи на вечерта бяха Румънеца и Енчев. Храната бе сервирана на шведска маса и имаше достатъчно голям избор. Напитките бяха на бар и всеки си поръчваше каквото иска. Единственото условие беше да не се излиза от залата с алкохол в ръка 😉 Непосредствено срещу нашата зала се намираше залата за пушене, но дори до там не пускаха да отидеш с чаша алкохол...арабска работа 😜

Нашият план беше да стоим най-късно до 10:30ч. вечерта и да се приберем за фойерверките. Хапнахме, пийнахме и след като свърши изпълнението на един танц в стила на дервишите си обрахме крушите 😉

Предвид задръстването, което бяхме видели идвайки насам още към 8ч. вечерта, решихме да опитаме да се приберем с метрото. Там със сигурност щеше да е фрашкано, но поне не ни грозеше опасност да посрещнем Новата година в някое задръстване. Спирката се намираше на метри зад хотела, но когато стигнахме до там полицаи бяха завардили входа и не пускаха. Изглежда наплива е бил огромен и нещата са излезли извън контрол. Върнахме се отново пред хотела и решихме да опитаме с такси. Там вече чакаха и други хора преди нас. Имаше копърки, които искаха 150 дирхама. Вал беше склонен да им даде 100, но те не се съгласиха. Времето напредваше, затова си дадохме още 10 мин. чакане и ако не успеем да хванем такси се връщаме в ресторанта. На мен започнаха да ми потъват гемиите. Какъв беше смисълът да посрещаме Нова година в Дубай и вместо да гледаме невероятните фойерверки да стоим заврени в един ресторант, нещо което и в БГ бихме могли да направим 😞

За наш късмет успяхме да хванем такси и сега остана само притеснението дали ще успеем да стигнем навреме. Този човек, шофьорът, направи и невъзможното за да ни заведе до хотела. На няколко пъти промени маршрута за да избегне по-големите задръствания и да кара по по-малко натоварени булеварди. В интерес на истината имаше отделено специално платно за таксита към Burj Khalifa, но ние продължихме към хотела. Една от странностите в Дубай е, че такситата те оставят точно до мястото, което си казал. Не покрай него, не срещу него, а точно отпред 😏 Което понякога коства няколко километра повече.

След всички тези перипетии, 30 минути преди полунощ стигнахме. Сметката ни беше само 30 дирхама, но Вал му остави 50. А онези копърки искаха 150 дирхама... нека си стоят и чакат.

Имахме време дори да се качим до стаята и да се преоблечем, а след това отидохме на набелязаното място на паркинга и зачакахме 😊

Точно в 00ч. фойерверките започнаха 😲🎆 Беше страхотно 😎 Оказа се, че посрещането на Нова Година на паркинг, вместо на празнична маса и с камера в ръка, вместо чаша шампанско, може да бъде едно невероятно изживяване 😜

Стана ми жал, когато прибирайки се към хотела видяхме непомръдващите в трафика коли с надути клаксони. Сигурно е било ужасно да посрещнеш Нова Година приклещен в този капан. В стаята си пуснахме телевизията и гледахме шоуто разиграващо се на Палмата Джумейра. Цялата "палма" на практика представляваше една феерия от светлините на фойерверките.

Беше минал поне час от настъпването на Новата Година, когато реших да сляза и да изпуша една последна цигара преди лягане. Бях шокирана да видя, тълпите от хора, които продължаваха да се нижат по улицата като на една безкрайна демонстрация. Опитах се да си представя къде се е побрал целия този народ около кулата 😳

Емоциите и през този ден бяха достатъчно за да се чувстваме капнали от умора.

Dubai Marina