Меерсбург - средновековна приказка

Колкото и невероятно да изглежда, вече втора седмица от началото на април в Швейцария беше не само слънчево, а и необичайно топло. За събота прогнозата обещаваше перфектно време и въпреки, че последният работен ден преди великденската ми ваканция си ударих лошо крака и доста накуцвах, нищо не беше в състояние да провали плануваната ни разходка до германското градче Меерсбург, разположено живописно на езерото Бодензе.

Едва в 9ч. сутринта за да не губим време потеглихме към Германия. Сто километра ни деляха от едно толкова красиво място, където винаги бих се върнала с удоволствие. За да бъдат удовлетворени интересите – моите и на Вал, бях изготвила програма. Първо щяхме да се разходим из средновековното градче, а след това щяхме да отидем на минералните бани, където имаше всичко, което може да се очаква от един спа център включително и няколко сауни.

Около 10:30ч. паркирахме колата на крайбрежната променада пред една кокетна къща с прекрасно разцъфтяла магнолия. 

    Времето беше много свежо и птичките пееха силно. Тръгнахме през парка покрай брега и уж си мислехме, че ще бъде спокойно по това време, скоро разбрахме, че сме сгрешили. 

    Щом стигнахме до кея на пристанището изведнъж бяхме погълнати от шума и навалицата от хора. Навсякъде имаше заведения и хотели извадили маси на слънцето и всички те бяха пълни с посетители за закуска. От ефектната сграда Hafen und Grethaus продължихме все така по променадата, където се бяха разположили безброй павилиони с всякакви пъстри дрънкулки и сувенири. 

Така разхождайки се стигнахме до другия край на алеята където пред малък кокетен площад с гръмкото име Бисмарк, се озовахме до долната градска кула Stadttor – Unterstadttor, вход към старата част на града. Навсякъде имаше красиво оформени цветни лехи, а на баира се очертаваха куличките на Стария замък. 

По предварително начертания план тръгнахме да изкачваме стръмната уличка Steigstrasse. Това се оказа една магическа улица. Къщите, повечето от тях превърнати в ресторанти, хотели и магазини представляваха една изложба на средновековната архитектура. Всяка следваща фасада сякаш се надпреварваше да изпъкне повече от предишната. Изкачването мина неусетно тъй като ние спирахме буквално на всяка крачка да разглеждаме и да снимаме. 

Над нас в синьото небе прелетя цепелин, което ме подсети, че наблизо до замъка има музей на Цепелина. 

Малко по-нагоре след като подминахме едно миниатюрно площадче до самите стени на стария замък с чешма върху, която по обичай имаше статуя (Bärenbrunnen) стигнахме до градския площад Marktplatz. Излишно е да казвам как изглеждаха всички заобикалящи го сгради. Цветни и обсипани с орнаменти, позлатени висящи табелки и разбира се цветя. 

В ляво от нас остана църквата, срещу нас се виждаше облечената в скеле горна кула, вход на града Stadttor – Obertor, а в дясно, на където тръгнахме се намираше кметството. Минавайки под неговия свод излязохме на друг по-голям площад, този пред Новия замък. 

 След това се спуснахме по една малка, тясна уличка в страни от Новия замък където привлечени от интересните рицарски доспехи пред един магазин, влязохме да разгледаме. Имаше богат асортимент от красиво изработени рицари във всякакви размери, от най-малките до тези с човешки ръст. Впечатлиха ме също шахматните дъски и фигурите, които бяха истинско произведение на изкуството, което всъщност си личеше и от цената им. Изкушени се спряхме на един красив рицар и без да му мислим го купихме 😉

Излизайки от магазина се озовахме пред малък дървен мост, който водеше към входа на Стария замък. За съжаление остана да го посетим друг път, защото той щеше да отвори след час, тъй като вечерта е имало частно парти и все още го почистваха. 

Затова пък се качихме по няколко стъпала в страни от входа на Стария замък и стигнахме до огромната тераса на Новия замък с градини и прекрасна гледка към кея, къщите разположени в ниското и езерото Бодензе. 

Спускайки се обратно надолу минахме покрай високите каменни стени на Стария замък където се намираше Schlossmühle или иначе казано мелницата и по стълби под шарената сянка на дърветата слязохме обратно до ниската част на града, където се озовахме на поредното площадче с цветни лехи и една красива Магнолия. 

Поглеждайки нагоре се открояваха кулите на замъка. Площадчето се намираше встрани до самата улица Unterstrasse. 

След кратка почивка на една пейка тръгнахме по тази улица, която се оказа също толкова магнетична като всичко останало. В единия край се намираше кулата или иначе казано входа на града. От двете страни по цялата улица сградите бяха изрисувани, с еркери, с кулички, с орнаменти и всякакви други средновековни приумици. Ресторантите подканяха хората за обед а магазините допринасяха допълнително за шаренията. 

Лека полека стигнахме обратно до кея и пристанището. Колкото по-топло ставаше, толкова повече хората се увеличаваха. Първата част от нашата програма беше почти към края си, но преди да се отправим към колата се отбихме до края на кея, където се намираше причудливата кула Magische Säule с няколко алегорични фигури. 

От там се откриваше хубава гледка към кацналите на хълма над лозовите насаждения сгради на Staatsweingut и Seminar Droste-Hulshoff-Gymnasium.

Жегата ставаше все по-голяма. Щом стигнахме до колата взехме чантата с плажните принадлежности и само на стотина метра по-напред бяхме пред входа на минералните бани. Те се намираха на самия бряг на езерото. Имаше няколко вътрешни басейна, включително и детски с разни водопади, естакади, палми, маймуни и папагали. 

 Имаше един голям открит басейн, който все още не работеше, но за сметка на това вътрешният басейн беше свързан с един по-малък външен, който беше буквално надвесен над езерото. Заставайки в края му все едно се намираш на кърмата на кораб. 

 

На поляните наоколо бяха разхвърляни шезлонги. Разбира се имаше и кафене. На нещо като мост нагазил в езерото имаше площадка също с шезлонги. 

Но всичко това беше нищо в сравнение със сауните. Те се оказаха най-оригиналните на които бях ходила някога. В страни от басейните, закрити от растителност се намираха няколко живописно разположени къщи направени от кирпич или нещо подобно с дебели дървени трупи и сламени покриви. И трите къщи имаха гледка към езерото. Около тях освен зелени поляни с шезлонги имаше басейн, дървена кула от която висеше една кофа с която може да се полееш, различни малки пътеки отвеждащи до други полянки. В единия край, там където беше входа се намираше кафенето. Самото фоайе отвеждащо към този рай също изглеждаше като на петзвезден хотел. И навсякъде имаше много цветя и растителност. Желаещите да се разхладят не под душовете или в басейна можеха да сторят това направо в езерото. Имах огромното желание да заснема всичко това, приличащо повече на градина с екзотични стари къщи и алеи, но не посмях, защото всички наоколо се мотаеха голи и би било неуместно да извадя фотоапарата 😜

Отделихме два часа на басейните и сауната. Беше горещо като истински летен ден. Успяхме да си починем на шезлонгите под шарената сянка на дърветата и после край басейните и малко след 4ч. следобед тръгнахме към колата. Седнахме набързо да изпием по кафе до игрището за мини голф, а след това потеглихме към дома. Нямаше и помен от болката в крака ми, но само един господ знае дали от хубавите емоции в китното градче или от минералната вода и сауната 😉

Meersburg - видео

Карта на Меерсбург ще намерите тук

Планувайте посещението си в Меерсбург тук

Забележителности в Меерсбург вижте тук