Когато тръгнахме от Охрид за Метеора, на 28ми април 2012г., времето, за разлика от предишните дни, беше хладно, ветровито и доста облачно. В Битола - последният средно голям град преди Гърция, напълнихме газ и изхарчихме последните македонски денари. За наше огромно разочарование започна лек дъжд. Пресякохме границата на пункта при Меджитлия без проблеми и доста бързо. Потеглихме на юг, към Птолемаида. От там до Козани имаше скоростен път, а на Козани се включихме в магистралата Солун - Игуменица. Пътувахме над 100км. и нямаше плащане. Около гр.Гревена имаше отбивка за Каламбака. Красив път, но мрачно и дъждовно (иначе казано - приятно за пътуване). Километрите от Охрид не са много и пристигнахме още към 16ч. Питахме на 2-3 места за нощувка - цените бяха 45-55 евро - в хотел и 20-30 - в мизерни стаи на частно. Отидохме и до селцето Кастраки, но там се оказа по-баровско и скъпо от Калмбака. В крайна сметка отседнахме в хотел Odisseon , където ни направиха отстъпка и платихме 40 евро за тримата със закуска ! Ето и линка http://www.hotelodysseon.gr/ .Вечерта със свити сърца гледахме дъжда и слънчевата прогноза за следващият ден.
Така и се събудихме (със свити сърца), но , О! чудо, яркото априлско слънце огряваше измитите от дъжда скали надвесени над хотела, а някъде горе, на недостъпни за човека скали обикаляха няколко кози.
След обилната закуска събрахме багажа и малко информация за работното време на манастирите и след кратко колебание взехме решение да отидем първо на Големият Метеор и Св. Варлаам (малкият Метеор), тъй като групите от БГ ходят на тях и пристигат от Катерини към 10:30ч.
На Големият Метеор бяхме към 9:30ч , както може да се види от снимките, и вече имаше няколко автобуса с японци !
Все пак беше доста интересно и необичайно място. На следващият манастир - Св.Варлаам успяхме да стигнем преди повечето групи.
В сравнение с тях, на Св.Варвара (Русану) беше истинско спокойствие. Той не се посещава от организираните групи и човек може да усети част от атмосферата на средновековието. Вътре имаше монахиня, която рисува символично Метора по кръгли речни камъни и по желание ги надписва с имената на туристите . Взехме един, понеже е нещо уникално и едновременно просто.
Другият манастир, накойто е много спокойно е Св. Троица. Разбираемо е , тъй като той е и най-трудно достъпният. Но затова пък, който се качи там бива възнаграден с най-невероятните изгледи !
Последният манастир, който посетихме, беше Св.Стефан. И там ходят много групи, понеже е най-лесно достъпният, но също е много красив и си заслужава да се види.
За съжаление беше много късно да се връщаме на Св. Никола, който е в началото и го оставихме за следващият път. На обед хапнахме в Калмбака по един дюнер на цена от 1,70Е и се отправихме към Паралия Катерини. Някъде преди гр.Лариса попаднахме на газ-станция, което си е цяло чудо. Чудо бяха и бабата и дядото, които ни обслужиха - сложихме газ за 21,5Е , а аз им дадох 25, което предизвика 5 минутно колебание, колко трябва да ми върнат !
Към 17ч. бяхме на плажа и се къпехме в Егейско море. Отседнахме в хотел Тропикана, а вечерта хапнахме на един приятен ресторант, но щом се скри слънцето ни нападнаха орда комари и се изнесохме набързо. Централната улица на Паралия Катерини е нещо невероятно вечер - претъпкано е с магазини, капанчета, народ и весела глъч до късно през нощта.
На другият ден поехме по магистралата за Солун. Там се плаща солено, като средиземноморската вода ! В Солун се разходихме да видим Бялата кула и се отправихме към Кавала и о-в Тасос. За съжаление по пътя отново се забавихме заради газта за колата. Бяхме в Керамоти към 15:45 и се надявах да хванем ферито в 16ч., но щом спряхме на пристанището видяхме , че той потегля в момента ! Следващият беше доста по-късно и така се разминахме без да видим Тасос. Пресякохме границата през ГКПП Ксанти-Златоград и към 20ч бяхме в любимият ни хотел в Джебел - много спокойно и зареждащо място. На следващият ден за няколко часа се прибрахме във Варна.
