Limone sul Garda – първи впечатления (езерото Гарда I)

Беше малко след снежния Великден, когато ми попадна в ръцете една брошура, където видях оферта за почивка на езерото Гарда. Горе-долу по това време научих, че ми се отваря една седмица почивка от работа в средата на юни. Случайностите станаха няколко и понеже отдавна ми се искаше да отида в този район споделих идеята си с Вал. Няколко дена по-късно, след кратко проучване и избиране на хотел си направихме резервация за х-л Лимоне в градчето Лимоне сул Гарда.

Времето минаваше. Наближаваше датата на отпътуването ни, а дългата, студена зима не си отиваше. Започнахме да се шегуваме, че вместо цветя и цъфнали дървета може да отидем на сняг и зимна почивка.

Най-накрая, няколко дни преди да тръгнем започна да се затопля и в събота на 8-ми юни потеглихме с колата.

08.06.2013г.  

Беше наистина един чудесен слънчев съботен ден. Минахме без проблем и без задръствания тунела при прохода Готард. От другата страна на тунела, в кантон Тичино спряхме да пием по кафе на една бензиностанция в подножието на заснежените планински върхове. Някъде към обяд влязохме в Италия и тук кошмарът започна. Културата на шофиране изведнъж се промени, както и всичко което ни заобикаляше. Лудницата по магистралата около Милано беше пълна, а смогът наоколо се стелеше и слънчевият ден изглеждаше не така хубав. Най-ужасни от всичко обаче бяха тол таксите. Минеш-не минеш десетина километра и хоп, такса. И навсякъде принципа на действие беше различен. Веднъж може с карта, веднъж с монети или банкноти. Почти на всяко спиране имахме проблем. Единият път автоматът не приемаше картата на Вал, добре, че имаше още една. Втори път не му хареса банкнотата. През цялото време стоях с приготвени пари и банкови карти за да ги подавам на Вал на поредната спирка за тол такси. Изобщо изхабихме доста нерви по италианските магистрали, докато не се отбихме по двулентов път в посока езерото Гарда.

Е радостта ни не беше за дълго, тъй като попаднахме в голямо задръстване. Някъде напред беше станало нещо и пропускаха колите ту от едната, ту от другата посока. Надявахме се да стигнем в хотела около 2ч. следобед, но по всичко изглеждаше, че ще закъснеем доста.

Най-накрая излязохме от задръстването и малко по-напред стигнахме до градчето Salò на брега на Гарда, а от там започна 35 км. криволичещ път до Лимоне сул Гарда покрай езерото.

Ледените води на река Сарка в подножието на алпийските върхове заедно с планинските ледници в продължение на няколко стотин хиляди години са издълбали в твърдата скала долина. А тя наистина била огромна. Най-дълбокото й място било 346 метра, 55 км дълга и от 4 до 12 км широка. Долината се изпълнила с планинска вода и се превърнала в езеро, което нарекли Гарда.

Според климата и ландшафта, езерото Гарда може да се раздели на две части: типично средиземноморска южна част, която е по-топла и северна част в подножието на планините, която е по-сурова и ветровита.

На юг крайбрежието на езерото Гарда се е разпростряло почти до Падуанската равнина. Тук завършва алпийското величие, а редиците кипариси свидетелстват за Средиземноморски регион. Южното крайбрежие на Гарда граничи с плодородните земи, където растат маслини, житни култури и грозде. Благодарение близостта на голямото езеро, този край изобилства от зеленина. Районът около езерото Гарда се смята за най-северното място, където се отглеждат маслини. Още древните римляни започнали да култивират това растение. От тогава насам зехтинът се ползва с неизменна популярност като основна съставка на средиземноморската кухня. Някога за отсичане на маслинено дърво вкарвали в затвора.

Разположено на кръстопът на три региона, Трентино, Ломбардия и Венето, Гарда събира атмосферата и пейзажните красоти на всеки един от тях, оцветявайки ги по свой си начин. Това невероятно съчетание привлича към бреговете на езерото милиони гости. Дори и най-северното късче на Италия остава за посетителите желаният слънчев Юг.

Посетителите от отвъд Алпите вече отдавна са научили земите около езерото. Гостите са станали доста повече от местните жители. Тук немският език беше като втори официален език. Туристите са привлечени от средиземноморската атмосфера, типичното за Италия леко отношение към живота, идиличните пейзажи и архитектурните паметници, свидетели на вековна история.

Продължавахме да караме към Лимоне. Полегатите хълмове постепенно отстъпиха място на стръмните скалисти зъбери. Тунелите се редуваха с невероятните гледки към езерото и отсрещния планински бряг. От височината на своите над 2000 м. Алпите слизаха стремглаво към синевата на водата. Беше наистина невероятно красиво.

На една от многото панорамни отбивки спряхме да хапнем от приготвените предварително сандвичи. На чист въздух сред тази красива природа сандвичите ни се сториха по-вкусни от скъп специалитет в ресторант 😉

Малко преди 4ч. следобед стигнахме до градчето Лимоне сул Гарда.

През XIII век францисканците са създали тук първите парници за лимони и те станали типични за местния пейзаж. Името на градчето обаче нямаше нищо общо с лимоните. То произхождаше от латинската дума "лимес", която означаваше "граница". От XIII век започнали многогодишни войни между провинциите Бреша и Тренто, кой да владее Лимоне. Войните продължили докато Бреша установила своето господство над целия регион, включително и Лимоне. От XV век Лимоне станал риболовен център специализиран в улов и преработка на пъстърва. Днес историята на Лимоне е събрана в няколко музея – музей на туризма, музей на лимоните разположен в замъка, музей на риболова и музей на зехтина и маслините.

През 1985г. в Лимоне се състоял международен медицински конгрес. В заключителния акт на конференцията е записано, че климатът и околната среда в Лимоне са най-подходящите за дълголетие. Това се потвърдило след щателни научни изследвания на местните жители.

За много хора това бе най-красивото място на езерото Гарда. И наистина съчетанието от тези отвесни планини и кристално чистите води на езерото, никого не можеха да оставят равнодушен. А очарователните къщи покрай тесните улички също идеално прилягаха на прекрасните пейзажи. С времето по склоновете на планината се бяха наредили градски постройки и много хотели.

Нашият хотел беше на главния път (единственият 😉 ) и го намерихме много лесно и бързо. Паркингът не беше достатъчно голям, но слава богу си намерихме място и отидохме на рецепцията да се настаним. И хоп...изненада! 😯 В резервацията бяхме поискали да ни потвърдят, че стаята ни ще бъде с изглед към езерото. Всичко беше потвърдено, но се оказа, че има малък проблем. Заради хубавото време, редовни гости на хотела поискали да останат още една вечер и се налагаше първата ни нощувка да е в стая с изложение към улицата и планината. Нямахме голям избор. Намалиха ни от цената за първата вечер, а след това, когато седнахме на масичките на терасата ни почерпиха кафе и сладки. В стаята влязохме за малко, колкото да се преоблечем и побързахме да отидем на басейна за да хванем последните слънчеви лъчи за деня.

Надвечер излязохме да се разходим и да съберем първи впечатления от Лимоне сул Гарда. Широка улица водеше до брега на езерото. В края на улицата се намираше голям паркинг с цветни лехи и кей за туристическите кораби. В дясно от паркинга беше плажът, а в ляво се отиваше към старата част на градчето.

Всичко беше като макет. Чисто, подредено и много чаровно. Все едно си попаднал в райско кътче. В началото беше широката променада с магазинчета за сувенири и заведения с изглед към езерото. Малко по-нататък ставаше по-тясно и през калдъръменa уличкa, излязохме на закътаното площадче Piazza Garibaldi, а малко по-нататък стигнахме до миниатюрния рибарски пристан – Porto Vecchio.

Преминахме през аркадите. Тесни улички се спускаха от високото към езерото. По една от тях се изкачихме до малката църква “Chiesa S. Rocco” (XVI век.), чиято тераса откриваше поредната спираща дъха гледка. Всичко беше толкова кокетно, толкова уютно, че трудно могат да се намерят думи да се опише.

С напредването на вечерта се увеличиха и туристите. Разминаването по тесните улички и под сводовете на къщите ставаше все по-трудно.

Времето беше много приятно и си избрахме една маса на променадата за да пием по нещо. Коктейлите, които ни сервираха бяха украсени много кичозно, но в същото време и много забавно. Пеперудата на чашата на Вал дори светеше и мигаше в различни цветове 😜

Останали доволни от първите впечатления в Лимоне, тръгнахме обратно към хотела. Установихме, че има и по-кратък начин да стигнем до него.  Вместо да вървим по широкия път, който заобикаляше, открихме пешеходна пътека с няколко стълби стигащи точно до входа на нашия хотел.

Вече бяхме много изморени. Пуснахме си филм на компютъра, който дори не успяхме да изгледаме и заспахме.

Limone sul Garda - видео

Полезна туристическа информация за Лимоне и езерото Гарда -тук и  тук

Напред към Верона – градът на любовта (езерото Гарда II)

 

 

Верона (Verona) – градът на любовта (езерото Гарда II)

09.06.2013г.

Сутринта ни събуди отново със слънчево време. Въпреки, че стаята ни беше с гръб към езерото, гледката и в тази посока беше хубава.

Закусихме в ресторанта, събрахме си багажа, за да могат да го пренесат в новата стая и се отправихме към Верона на 100км. от Лимоне.

Верона със своята неповторима архитектура и художествени ценности е един от най-романтичните градове. Той впечатлява със своите готически и барокови сгради, чиито цветове се преливат в топлите отенъци на жълто, кафяво и охра и заради историческата си стойност са включени в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО. Известен още като града на Ромео и Жулиета, Верона е красиво разположен по бреговете на река Адидже.

След римляните, готите и германците, пълна власт над района на Верона както и над района на езерото Гарда получили фамилия Скалигери. Въпреки историческите сътресения монументалните здания от времето на Римската империя са били пощадени. Вторият по големина град след Венеция в областта Венето е един от най-богатите в региона. Разбира се, голяма част от доходите му идват от туризма.

Намерихме покрит, модерен паркинг до самия вход към историческия център и бяхме готови за разходката.

Още с преминаването през двойната градска порта се озовахме на просторния площад Piazza Brà (от латински pratum, "ливада").

На северната страна на площада, близо до края на Via Mazzini, се намираше Palazzo Malfatti, а срещу него стоеше конната статуя на Виктор Емануил II (1883).

От южната страна на Piazza Brà беше полукръглата сграда на Palazzo Municipale.

И разбира се централно място на целия площад и една от емблемите на града беше римският амфитеатър Арена ди Верона, един от най-големите по рода си, построен през царуването на Диоклециан (около 290). На външната стена са оцелели само четири арки на северната страна. Със своите 44 реда седалки в него могат да се настанят около 22 000 зрители. Общата дължина на структурата е 152m, а височината 32m. На него са се водели гладиаторски борби и рицарски турнири, а днес е сцена за редица фестивали и културни събития.

Слънчевата неделя беше довела много туристи и лудницата беше голяма. Имаше забавни улични артисти и в общи линии се усещаше приповдигнато настроение.

По павираната улица Via Giuseppe Mazzini продължихме към друга от атракциите на Верона – къщата на Жулиета.

Casa di Giulietta е била построена през XIII век и се намираше в близост до площад „Ербе“. Била е собственост на рода Капулети. Във вътрешния двор на къщата се намираше скулптура на Жулиета, направена от бронз.

Навалицата там ни дойде малко в повече. Едва успяхме да си направим няколко снимки. Така и не разбрах що за извратена традиция беше да се правят снимки пред статуята на Жулиета пипайки я за гърдите. Другата традиция беше драскането на имена и сърца. Две огромни стени от входа на улицата до вътрешния двор на къщата бяха целите изписани.

Продължавайки по-нататък свърнахме в една уличка, където според картата трябваше да се намира и къщата на Ромео, също в готически стил, построена през XIV век. И тя наистина си беше там, но беше затворена и нямаше жив човек наоколо. Изглеждаше самотна и изоставена 😕

Към обяд седнахме да пием по кафе на площад Piazza delle Erbe. Заобиколен от всякъде с пищни старинни сгради, площадът беше много приятно място за кратка пауза. Издълженият площад Пиаца деле Ербе, бе един от най-живописните площади в Италия. На това място първоначално се е намирал Римският форум, който векове наред е бил социален, политически и търговски център във Верона. В центъра на площада се намираха Berlina (16 век), навес, върху четири колони, който е служил за избиране на Signori и Podestà, както и Market Fountain (1368), с Веронската Мадона, който представлява невероятен готически шедьовър.

В североизточния ъгъл стоеше Casa Mazzanti, първоначално построена от Scaligers и като много къщи в града тя беше украсена със стенописи от Ренесанса. На северната страна на площада бе бароковият Palazzzo Maffei (1668), а в ляво този на Torre del Gardello (1370). Най-голямата  забележителност на площада беше готическата сграда на Търговският дом (Casa Dei Mercanti) на ъгъла на Via Pelliccia, който е бил възстановен през 1878 г. в оригиналния си вид (1301). През Средновековието той е служил за резиденция на гилдията.

Насреща се издигаше високата 84m Торе дей Ламберти (Torre dei Lamberti), строена през 1172г. известна още като Кулата с камбаните. Тя е имала средновековен звънец, използван за предупреждение при буря. През 15-16 в.. тук са се провеждали редовно пищни и колоритни карнавални празници.

След като починахме и направихме снимки, през един от сводовете се озовахме на друг не по-малко атрактивен площад Piazza dei Signori, заобиколен от дворци. В центъра беше паметника на Данте (1865), творецът е прекарал част от живота си във Верона. Последните разкопки са открили римски мозайки и други останки.

На северната страна на Пиаца дей Синьори се намираше Loggia del Consiglio, еднa от най-ранните ренесансови сгради в Италия (от Fra Джокондо, 1486-93), украсена със статуи на известни граждани на Верона.

От южната страна на Пиаца дей Синьори беше Palazzo Della Ragione (Town Hall) чието строителство е започнало през 1193г., но днес е запазен видът му от Ренесанса (1524). Също така на площада се намираше и Scaliger Palace.

От източната страна на площада се намираше Palazzo del Governo (префектурата), първоначално друг дворец на Scaliger, възстановен през 16-ти век.

Съвсем наблизо подминавайки префектурата се излизаше пред църквата Santa Maria Antica (12 век), с романска капела, където се намираха и гробниците на богатата фамилия Скалигери, управлявали града и областта в продължение на 127 години. Над вратата на църквата беше саркофагът и копие от конна статуя на Кангранде дела Скала († 1329); в ляво се виждаха саркофагът на Мастино I († 1277). Зад решетките от ковано желязо, под навес, бяха саркофазите на Мастино II († 1351) и Кансинорио († 1375)

На север от гробниците, в края на Corso Sant'Anastasia, излязохме пред Доминиканската църква Sant'Anastasia, тухлена готическа структура (1290-1323, 1422-81), с прекрасен интериор, богато украсени олтари от 15-18-ти век, стенописи и др.

Точно зад църквата стигнахме до река Адидже  срещу хълма с амфитеатъра и двореца Castel San Pietro на върха му.

Продължихме към моста „Ponte Pietra” от където се откриваше хубава гледка, а в ляво на отсрещния бряг в далечината се открояваше силуета на Santuario Madonna Di Lourdes.

Тръгнахме обратно през малките улички в посока към Катедралата.

Duomo  е била построена през 12-ти век първоначално като романска базилика, а по-късно е допълнена с готически кораб от 15-ти век. На първия олтар в ляво е изобразено "Успение Богородично" от Тициан (1525).

След това размотавайки се, като истински туристи през площадчета и улички стигнахме до замъка Castelvecchio построен от Scaligers през 14-ти век. В замъка сега се помещава Museo d'Arte Civico, който съдържа експонати на приложното изкуство и отлична картинна галерия с творби от 15-16-ти век.

От там по широката улица Via Roma се запътихме към паркинга. Времето беше станало доста горещо. По цялото протежение на улицата между замъка и Piazza Brà бяха излезли улични творци на всякакви неща – художници, скулптори и други. Останах много впечатлена от една женска фигура направена от дърво в цял ръст. Изглеждаше наистина оригинално.

Малко след 3ч. следобед в най-голямата жега се качихме в колата да се прибираме към Limone sul Garda. И взе, че стана голям гаф, даже два 😏

Kакто обикновено изходът на паркинга беше на различно място от входа. Пак както обикновено JPS-а не хващаше сигнал под земята и не можеше да помогне. И ето какво се случи 😉 Още на бариерата към изхода изникна първият проблем. Слага Вал билетчето, то влиза в автомата, след малко излиза и бариерата не се вдига. Бута го отново и автомата отново го изплюва. Докато накрая се оказа, че трябва да се вземе билетчето за да се вдигне бариерата. Как можехме да се досетим за това. Навсякъде в Швейцария автоматът ти глътва билетчето и бариерите се вдигат и обратното, ако автоматът ти изплюе билета, значи има проблем. Но както и да е. Теглихме няколко майни и бяхме готови да потеглим. Да потеглим, но накъде?  😐 Излизайки от паркинга се озовахме на съвсем различно и непознато място от там където бяхме влезли. Ами сега...на ляво или на дясно? Притискаха ни други коли и тръгнахме наслуки. И изведнъж, какво точно стана, как стана, изобщо не разбрах, но се оказахме на площада до кметството и Арена ди Верона  😲  В общи линии и двамата с Вал бяхме като шокирани, но той изпадна почти в паника. Аз се осъзнах по-бързо и което е по-важно се ориентирах веднага къде трябва да стигнем, но проблемът беше, че не виждах как точно да стигнем до там. В подобно положение никога не бяхме изпадали, но след като всичко приключи благополучно, ме напуши на смях. И то си е за смях, някакви откачалки се мотаят с колата си на градския площад пред Арена ди Верона 😁

Веднъж измъкнали се от ситуацията продължихме без проблем към магистралата. Още не бяхме излезли от града и забелязахме, че в посоката на където отиваме има черни буреносни облаци. Не ни беше нужно много време за да разберем дали и колко ще вали. Малко след като се качихме на магистралата заплющя страшен дъжд. Като стена от вода. Бяхме в най-бързата лента и нямахме време да реагираме. Всички започнаха да намаляват. Аварийната лента беше цялата заета от спрели коли. В бавната лента бяха почти спрели, а ние в бързата се движихме с не повече от 20 км.ч., но в един момент всички спряхме 😏    Не можеше да се кара. Чистачките се мятаха все едно ще изхвърчат. Беше ужасна буря. Капките блъскаха по прозорците сякаш всеки момент ще ги счупят. Зловещи гръмотевици и светкавици имаше по цялото небе. Беше си направо страшно 😟

Най-накрая стихията се усмири и премина в нещо като есенен дъжд, спокоен, но без изгледи да спре. В Лимоне нямаше следа от хубавото време, което оставихме сутринта. Едва намерихме място на паркинга пред хотела, защото имаше сватба в ресторанта. Колата на младоженците беше истинска атракция 😛

Качихме се в новата стая и останахме много приятно изненадани. Имаше балкон с изглед към езерото и още един прозорец в другата посока, към скалите надвиснали над градчето. Всичко беше идеално и оставаше само времето да се оправи 😉

Ние обаче бяхме доста изморени от емоциите през целия ден и легнахме да си починем малко. За вечеря хапнахме в един ресторант наблизо и побързахме да се приберем в юутната стая на сухо и топло 😊

Верона - видео 

Туристическа информация за Верона може да намерите тук

      Назад към Лимоне Сул Гарда – първи впечатления (езерото Гарда I) 

Напред към Сирмионе, Тори дел Бенако,Лимоне – Една пълна обиколка на езерото Гарда(езерото Гарда III)