Sirmione, Torri del Benaco, Limone Sul Garda – Една пълна обиколка на езерото Гарда (езерото Гарда III)

10.06.2013г.

Сутринта беше приятна, не съвсем безоблачна, но слънцето надделяваше и нямаше помен от вчерашния дъжд. Направихме снимки от изгледа на новата стая и терасата пред нея.

Днес предстоеше да направим обиколка на цялото езеро и да спрем в две от градчетата – Сирмионе и Гарда. Качихме се в колата и потеглихме. Лимоне се намираше близо до северозападния край на езерото, там където то се стеснява притиснато от скалите. Колкото по-на юг се движихме, толкова по-полегат ставаше релефа. Появиха се и първите градчета.

И тук се сблъскахме с поредната странна особеност. Непрекъснато JPS-а ни даваше инструкции за кръгови кръстовища и изхода, който трябва да хванем. Проблемът беше, че кръговите кръстовища не бяха изобщо кръгови и бяха много объркани. След няколко подобни кръстовища разбрахме, че единственият вариант да не се объркаме е да следим добре визуалните указания на JPS-а и да не разчитаме на гласовите инструкции. Постепенно му хванахме цаката  😉
    В най-ниската и равнинна част на езерото, на малък полуостров се намираше Сирмионе. Бях чела и гледала доста за него и нямах търпение да го видя. Интересът ми беше провокиран допълнително от информацията, че тук през 12-ти век са се били установили богомилите и техните приемници катарите.

Не само сега, но и в миналото красотата и задушевната атмосфера на Сирмионе са привличали много хора. Някои от богатите римски семейства са строили свои ваканционни вили в края на полуострова. Една от тях е запазена и до днес и се нарича "Пещерата на Катул" на името на римския поет, който възпял Сирмионе. Археолозите открили руини, отнасящи се до древноримската епоха, но проучвателните работи продължават и днес.

Няма нищо чудно, че римляните са харесали Сирмионе. Те са всеизвестни с увлечението си към баните, а полуостровът е известен не само със своите исторически забележителности, но и с термалните си извори.

Стигнахме до селцето Коломбаре и паркирахме на един голям почти празен паркинг. От тук започваше дългият близо три километра тесен провлак към полуостровчето, като от двете страни на пътя "отрязъците" от езерото се редуваха със симпатични вили, ресторантчета и хотели, които си личеше, че са доста скъпи. И навсякъде имаше много цветя и зеленина.

В един момент стигнахме до един огромен и почти пълен паркинг. Оказа се, че сме се прецакали и сме спрели доста далеч. Решихме да седнем и да изпием по едно кафе преди да се впуснем в средновековното приключение – Сирмионе.

Точно след този голям паркинг, излизайки изпод гъстия „покрив” на големите липи и кленове се озовахме направо в ХII-ти век, защото пред нас се изправи замъкът в целия си исполински ръст, с кули, дебели стени, бойници и всички познати от илюстрациите на приказки атрибути.

Rocca Scaligera бил построен от феодалът на Верона Мастино дела Скала върху основите на римско укрепление отвсякъде заобиколен от вода.

В тази част на езерото облаците все още  не се бяха разсеяли напълно и първите снимки станаха малко мрачни, но постепенно слънцето се показа.

Веднага след входната врата, до която се стигаше по каменен мост се озовахме на малко площадче с кафенета.

Оттам започваха две улички, тази вляво беше нещо като "главната", в чийто край се намираха "Термите на Катулий" - местният балнеоложки и СПА център, с минерална вода, големи басейни, джакузита и всевъзможни други гъдели. Ние обаче се съсредоточихме върху старинната част на градчето с колоритните къщи и улички.

Връщайки се обратно към замъка минахме покрй църквата "Chiesa di Santa Maria della Neve" построена на малък хълм в източната част на полуострова.

Хвърлихме по един поглед на плажа и градините до него.

Сирмионе беше едно страхотно място за всички, които обичат средновековната архитектура, малките калдъръмени улички, цветята, зеленината и пъстрите сувенири. И всичко това в комбинация с езерото обграждащо полуострова. Нямаше нещо което да не ни хареса. Всичко в този малък град беше на мястото си. Все едно се намирахме в студио с декор за филм от онази далечна епоха и всеки момент можеше да ни изненада някой рицар, монах или друг представител на средните векове.

Слънцето вече беше надделяло над облаците и снимките изглеждаха по-хубави 😉

Минаваше обяд, когато си тръгнахме доволни от разходката в Сирмионе. Видяхме много, но ако зависеше от мен можех да обикалям още поне час докато видя и най-малката уличка и най-скътаната къщичка или църквичка 😉

Качихме се в колата и продължихме към Гарда. Пътят беше много живописен, защото следваше езерото. От тази страна бреговете бяха полегати и градчетата следваха едно след друго. Трябваше много да внимаваме за да не пропуснем кога сме влзели в Гарда и още повече да внимаваме да не пропуснем табелите за паркинг, защото пътят не позволяваше лесно да се върнем обратно. И въпреки, че внимавахме не успяхме да уцелим паркинга на Гарда 😞

Не исках да настоявам пред Вал да се връщаме. Решихме, че в първото градче където видим навреме паркинг ще спрем. Бяхме огладнели и трябваше да хапнем някъде.

Само на 7-8км. след Гарда стигнахме до Torri del Benaco. Нямах никаква идея какво има тук или как изглежда. Не бях гледала нито снимки, нито туристическа информация, защото не бях планувала да спираме. Само че, видяхме паркинг точно до езерото и без да му мислим повече паркирахме. Започнахме да се шегуваме с Вал, че тук разглеждаме мястото където сме уцелили паркинга, а не мястото което сме решили, че искаме да видим 😜 Но да продължа.

Постфактум научих повече за градчето и неговите забележителности. В Торри дел Бенако се издигаше поредният замък на Скалигери от 14 век. Към стените на крепостта се беше долепила една прекрасна "лимоная" /лимонова градина/. В замъка се намираше много необичаен музей край езерото Гарда. В неговото хранилище са събрани любопитни предмети, които илюстрират живота на древните обитатели от този край. През 17-19 век Тори, както и други комуни около езерото, се борели с бедността. Материалното положение на местните хора се променило, благодарение на наплива от туристи през миналия век. В продължение на дълги години главните източници на доход за местните хора били риболовът и направата на лодки. Някои части на замъка определено указват за неговия отбранителен характер. От самото му начало той си бил крепост, но в 1760 година била разрушена южната стена и пристроени няколко кули, прикриващи пристана и стария град. Северно от пристана се намираше едно незабележително здание. Това беше църквичката Света Троица. Но интериорът на църквата впечатляваше повече, отколкото фасадата й. А главната й забележителност бяха прекрасно запазените фрески, дело на художници от школата на Джотто.

Паркингът беше ограден от жив плет. Излизайки от другата страна се озовахме на една много приятна крайбрежна алея и до нея останките на стария замък с лимоновата градина.

Непосредствено до него алеята правеше завой, а зад завоя се намираше сладурското пристанище и миниатюрния център на Torri del Benaco.

На кея, вдаден в езерото, имаше пъстра въртележка внасяща допълнителен колорит.

Туристи почти нямаше или поне след Сирмионе ни изглеждаше направо пусто и беше много спокойно и приятно.

Не знам какво щяхме да видим в Гарда, но опредлено се радвам, че спряхме в Torri del Benaco. Все едно бяхме в една приказка. Започвам да звуча банално, но не знам как по друг начин да опиша всички тези места около езерото Гарда.

Обиколихме пристанището и продължихме по крайбрежната алея.

Седнахме в едно заведение, масичките на които бяха върху една дървена платформа над езерото. Усещането беше много странно. Като погледнеш надолу виждаш между пролуките на дъските водата и как се плиска тя от вълничките на преминаващите корабчета. За да е пълна идилията, едно синигерче, а после и врабче кацнаха на перилата точно до мен 😇

Беше удивително и много релаксиращо 😊 Хапвахме и се наслаждавахме на тези божествено спокойни мигове докато...докато дойде една шумна италианска компания. Бяха само 4-5 души, но вдигнаха шумотевица като за 20. До тук беше със спокойствието! Добре, че бяхме почти приключили с обяда. Платихме и си тръгнахме.

Качихме се в колата и потеглихме към Лимоне. Минахме покрай редица кокетни градчета между които и Малчесине в което планувахме да ходим на следващия ден. Стигнахме до края на езерото в най-северната му част, която беше и най-тясна и покрай Тorbole и Riva del Garda навлязохме в най-живописната и екстремна част на пътя изпълнен с безброй завои и издълбани в скалите тунели.

Стигайки обратно в Лимоне затворихме кръга, бяхме направили пълна обиколка на езерото – близо 160 км., но по-важното беше, че видяхме две красиви места от десетките такива – Срмионе и Тори дел Бенако.

Починахме си час-два в хотела. Разгледахме снимките, прочетохме основните новини в интернет и надвечер излязохме да се разходим и да вечеряме. Този път не слязохме до крайбрежната променада, а продължихме 100-200м. по главния път и влязохме в стария град от най-високата му част. Първо спряхме пред църквата Chiesa  S. Benedetto от 17-ти век с прекрасна гледка към старинните къщи в ниското и езерото. Вечерните светлини придаваха допълнителен чар.

След това по стръмните улички се спуснахме до езерото и променадата.

Решихме да вечеряме в градината на един от хотелите близо до нашия. Беше ни харесал още първия ден.

Снимка от първата вечер в Лимоне на ресторанта и градината където отидохме да вечеряме

Сервитьорът се оказа сърбин и много се зарадва да види балкански съседи. Искаше да ни почерпи ракия, но Вал вече си беше поръчал бира и тогава той ни покани на другия ден да отидем отново и да ни почерпи пица и сладолед. Беше много приятно и мястото и приятелското отношение типично по нашенски 😉

Така завърши  този прекрасен ден и се прибрахме в хубавата хотелска стая.

 Sirmione, Torri del Benaco, Limone Sul Garda - видео

Туристически информация и аудиогид за Сирмионе може да се изтегли от тук

Назад към Верона – градът налюбовта (езерото Гарда II)

Напред към Разходка с корабче до Малчесине и Рива дел Гарда (езерото Garda IV)