Merypoup : Разходка с корабче до Malcesine и Riva del Garda (езерото Гарда IV)

11.06.2013г.

Сутринта беше слънчева и прекрасна.

Последната стая в дясно е нашата хотелска стая

Закусихме на терасата до лимоновите дръвчета и се отправихме към центъра на Лимоне и по-точно към малкото закътано пристанище в старата част на града.

За днес бяхме планували да направим разходка с корабче първо до Малчесине, на отсрещния бряг, а след това, според времето щяхме да решим дали да отидем с корабчето до Рива дел Гарда, или ако завали, както предвещаваше прогнозата да се върнем в Лимоне. Корабчетата на круизния флот бяха начесто. Определено разхождайки се с тях по-добре могат да се разгледат околностите на езерото, отколкото от автомобил. Разбира се, ако не ви дразни скоростта от 30 км/ч.

И така разхождайки се, стигнахме до пристанището и си купихме билети за корабчето. Имаше време докато се качим, затова го запълнихме мотаейки се насам-натам.

Животът тепърва се събуждаше, магазинчетата и кафенетата отваряха, първите туристи вече бяха на крак...беше чудесно.

Пътуването с корабчето беше много приятно. Имахме възможност да видим как изглежда нашето чаровно градче откъм езерото. Дори видяхме хотела, огрян от слънцето на склона.
Езерото блестеше от слънчевите лъчи и скоро наближихме Малчесине.

Сгушено в подножието на върха Монте Балдо, градчето привличаше туристите с много чар. Палми, улички като лабиринти, фасади с ренесансови прозорци и балкони, стар рибарски пристан, средновековен замък и лифт до върха на 2200 м.н.в. Всичко това беше Malcesine.

На брега отпред се извисяваше замъкът Скалигеро. През 1786 г. Гьоте дошъл тук. Очарован от замъка, той го нарисувал. Но, по ирония на съдбата, скоро след това замъкът станал негов затвор. Арестували Гьоте заради подозрения в шпионаж. „Рисувайки този замък, исках да ти доставя малко удоволствие. За съжаление това ми донесе само неприятности. Тук минава границата и подозрителните жители ме помислили за шпионин”. Това написал Гьоте на своята приятелка Шарлоте фон Щайн.

Откъм езерото замъкът правеше още по-голямо впечатление и доминираше в пейзажа, а малко по-нагоре се виждаше лифтът водещ до върха Монте Балдо. Не знам дали заради единствения лифт в района или по някаква друга причина, но името Монте Балдо беше навсякъде. Нямаше градче в което да няма ресторант, хотел, а понякога и двете които да носят името на върха.

Но да продължавам нататък. Акостирахме на пристанището в Малчесине. Също толкова сладурско, колкото другите, които вече бяхме видели.

Междувременно, докато пътувахме с корабчето бяхме обърнали внимание, че разсеяната продавачка в Лимоне по инерция ни беше дала двупосочни билети, въпреки, че изрично бяхме казали, че искаме еднопосочни. Това ни поставяше в много неловка ситуация в случай, че искахме да продължим към Рива дел Гарда. Преди да тръгнем да се разхождаме отидохме до билетния център. Оказа се, че от тук не можем да купим билети за участъка Лимоне-Рива. Зарязахме проблема за сега и продължихме по план.

Първо стигнахме до един площад, където се намираше кметството, а над него по склона в едната посока се виждаше църквата Chiesa di Santo Stefano, а в другата, станцията на лифта.

От там влязохме в тесните като лабиринт улички.

По едно време видях един шут, от тези които стоят неподвижно, като статуи. Бях малко шокирана, защото абсолютно същия шут бях видяла малко по-рано в Лимоне. Помислих, че нещо съм се объркала, но когато споделих с Вал се оказа, че не съм се излъгала. И тогава с типичното си чувство за хумор Вал направи констатацията, че те са „верига” от шутове 😜

Лека полека следвайки интуитивно посоката стигнахме до замъка.

От крепостните стени се откриваше невероятна гледка към езерото.

Оказа се, че има сватба на която и ние станахме свидетели.

Почетно място беше отделено на Гьоте.

Разходката в Малчесине беше много приятна. Отправихме се към пристанището. Сега вече трябваше да решим какво да правим. Времето изглеждаше чудесно и без скорошни изгледи да вали. Имахме два варианта. Единият беше да си купим билети до Рива от корабчето. В Швейцария почти навсякъде билети се продаваха и на корабчетата, не само на касите до кея. Вторият вариант не беше особено удачен. Трябваше да си използваме билетите до Лимоне, а там да слезем и да си купим други до Рива. Което означаваше, че ще изпуснем корабчето и трябва да чакаме още 30 мин. или час до следващото. Предвид това, че се очакваше следобед времето да се развали, този половин-един час, който щяхме да изгубим можеше да се окаже решаващ. Затова не ни оставаше нищо друго освен да се надяваме да продават билети на кораба.

Качихме се, настанихме се удобно и зачакахме проверката на билети. Дойде едно младо симпатично момче, типичен италианец 😉 Обяснихме му проблема и попитахме дали може да си купим билети от него. Почти както очаквахме, нямаше възможност, но той съвсем спокойно ни заяви да си останем на корабчето до Рива, а там да си купим билет обратно до Лимоне. Гледахме го като цапнати с мокър парцал 😲 Той в прав текст и съвсем спокойно и любезно ни каза да пътуваме гратис. Това нещо нямаше как да се случи в Швейцария. Макар и притеснени и не съвсем сигурни, не слязохме в Лимоне и продължихме към Рива.

Бяхме доста притеснени да не стане някой гаф. Успокоихме се когато видяхме, че пак той минава на проверка и след Лимоне. Имаше още една спирка преди Рива. Щяхме да треперим и на нея 😐 Но да карам нататък.
От Лимоне корабчето се отправи към Торболе, там, където река Сарка се вливаше в Гарда. През града са минали много исторически бури. Тук са минавали армията на Наполеон и Австро-унгарската империя. Бушувало Национално освободителното движение, начело с Гарибалди, разпореждали се фашистите на Мусолини. Но най-значителните промени с Торболе се случили през втората половина на 20 век с притока на жители от северна Европа, търсещи почивка.

Когато над долината на река Сарка духа северният вятър пелер, в езерото излизат сърфистите. Този вятър се появява редовно. Опитните сърфират точно срещу Торболе, а начинаещите си опитват силите малко по на юг. Наблюдавахме ги как виртуозно улавяха вятъра и много бързо, сякаш летейки над водата изминаваха разстоянието между Рива и Торболе.

Някъде към 2ч. следобед слязохме на кея в Riva del Garda.

На няколко километра от Торболе, в подножието на Монте Рокетта, се намираше Рива дел Гарда. Впечатляващата крепост от 12 век е защитавала градчето от врагове, а днес в нея има музей. Рива е съществувала още по времето на Римската империя. В продължение на векове за града са се борили могъщите семейства Скалигери и Висконти. Враждуващите страни били помирени от общият им враг - венецианците, които пренесли флота си по суша и в 1440 г. успешно щурмували града. След венецианците за кратко градът бил владян от Наполеон. Площад "Трети ноември" с разноцветните фасади на околните здания, напомня за деня, когато в Рива се настанила италианската армия.

Времето беше топло и слънчево, но вече се забелязваха първите черни облаци иззад планинските върхове. Седнахме да обядваме, а след това се разходихме. Облаците заемаха все повече от небето.

Корабчето на връщане се оказа в ретро стил.

От Рива тръгнахме обратно на юг. От палубата се виждаха зашеметяващи гледки към планинските масиви и стръмните, отвесни скали. Установихме, че освен пътя по който бяхме минали с колата от Рива до Лимоне има и друг, който минава по-нависоко и той буквално целият беше издълбан в скалите. Погледнато от езерото изглеждаше направо страшно.

Долу се виждат тунелите на пътя от Рива към Лимоне, горе ивицата в скалата очертава другия път

Първите капки ни застигнаха на пристанището в Лимоне. Дъждът сякаш ни даде време да стигнем до хотела и тогава се усили.

Не спря да вали до късно през нощта, но по-важното е, че ние успяхме да видим това което бяхме планували докато все още времето беше слънчево и топло.

Легнахме си рано вечерта, защото бяхме решили да отпътуваме призори. Надявахме се да избегнем делничните задръствания около Милано и горе долу успяхме. Късмет имахме и при тунела Готард. Там също нямаше задръствания и около обяд живи и здрави си бяхме в къщи.

* * *

Така премина нашата кратка импровизирана почивка на езерото Гарда. Все си мислех, че съм видяла много красиви места, но тук, на езерото, съчетанието между природата и колоритните селища надминаха всичките ми очаквания и наистина беше невероятно. Неописуемо с думи прости 😇

В италианския си дневник Гьоте написал. „Тази вечер мислех да съм във Верона, но по пътя ме задържа една чудна гледка, езерото Гарда”.

Не случайно прочутият поет Гьоте виждайки великолепния пейзаж, първо хванал молива и платното, а не перото, защото решил, че няма да може да предаде видяното с думи. Неговото пътуване е било през 1786г., но повече от 200г. по-късно околностите и езерото не са изгубили очарованието си.

Беше минала почти година от екскурзията. Скоро се бяхме върнали от Дубай, когато една вечер Вал съвсем спонтанно ме попита дали ако сега имам възможност бих се върнала в Дубай. Също толкова спонтанно и без да се замислям му казах, че в Дубай не, но ако някой ми предложи да се върна на езерото Гарда, няма да чакам втора покана. Стягам багажа за 5 мин. и тръгвам веднага 😉😊

Limone Sul Garda & Lago di Garda - видео