Merypoup : Дубай - Burj Khalifa на дневна светлина и рожден ден на Вал в Burj Al Arab (част V)

02.01.2014

Днес е специален ден. Вал навършва 50 години 😊 Голям юбилей, който щяхме да отпразнуваме подобаващо в Burj Al Arab. Но това щеше да се случи по-късно, а сутринта бяхме решили да отидем до фонтаните за да разгледаме района на дневна светлина и да направим снимки на Burj Khalifa. Отново излязохме да вървим по улицата с палмите, но в един момент, когато трябваше да пресечем и да минем по утъпканата между двете улични платна пътека видяхме, че има работници, които разораваха мястото. Свърнахме в страни да търсим друг начин по който да пресечем и се озовахме в един тих и много луксозен район с лъскави сгради и вътрешни дворове.

Това беше Еmaar square, бизнес районът с банките.

Лутайки се насам-натам не открихме начин да продължим към мола отвън, но намерихме вход, който ни заведе отново до закритата връзка и слава богу този път се озовахме почти до входа на мола. Стана ни смешно, когато видяхме насреща си Dubai Mall – Taxi. Да, точно така, в мола има и такси, което предвид мащабите на този магазин изглеждаше съвсем разумно 😉

Директно се отправихме към книжарницата, но преди да се качим на асансьора се спряхме да разгледаме сувенирите. Купихме си едни красиви картички от тънки дървени пластини и фолио, което блести в зависимост от светлината. Поставихме ги в рамка и мисля, че се получи добре 😉

Навън до изкуственото езеро беше чудесно. Обиколихме и направихме много снимки.

Преди да тръгнем седнахме да пием по кафе на едно от многото слънчеви кафенета на мола с изглед към езерото и кулата.

Учудващо е как може да има толкова приятни места, където да се разходиш и само на метри встрани да попаднеш в един враждебен за пешеходците свят, където фучат колите, а встрани от тях има само прахоляк и пясък 😏

В хотела имахме малко време за почивка от шумотевицата и някъде около 3ч. следобед си хванахме такси към Burj Al Arab. Построен на изкуствен остров на 280 метра от брега, той безспорно е един от символите на Дубай и една от най-фотографираните сгради! За интериора на помещенията са използвани 840 кг. 22-каратово злато, а в строителството са участвали 3000 фирми и 250 дизайнера. На върха на хотела има хеликоптерна площадка. В него няма стандартни стаи, а само апартаменти, най-малкият от които е с площ 170 кв.м, а най-големия стига до фамозните 780 кв.м. Хотелът е истински шедьовър на изкуството и техниката. Разполага с парк, огромен аквариум на няколко етажа във фоайето, фонтани, четири басейна, частен плаж, спа център, 9 ресторанта и бара, както и други екстри.

Ние имахме резервация за панорамния Skyview bar в 16:30ч. По принцип единственият начин да влезеш в този скъп хотел е, ако имаш някаква резервация. Тя се показва още на КПП-то преди моста, който свързва сушата с изкуствения остров върху, който е построен Burj Al Arab. Обикновено се отива по-рано с идеята да се разгледа фамозната сграда. Ние подранихме и съвсем спокойно имахме време да направим снимки към Jumeirah Beach Hotel във формата на вълна, както и да се разходим в пищните фоайета на единствения в света седем звезден хотел.

Дойде време да се качваме в бара. Пред стъкления външен асансьор ни посрещна служителка (рускиня), която отначало ни помисли за руснаци. И нищо чудно, като се има предвид имената ни (Марина и Валери) и фамилиите завършващи на ов/ова 😉 Заговори на руски, а Вал в типично негов си стил, каза „ОК, може и на руски” 😜 Тя се притесни малко, но после стана ясно, че сме от БГ и беше приятно изненадана, че знаем руски, защото в бара имало колега българин, който не знаел този език.

Както и да е, асансьорът ни изкачи до 27-тия етаж на хотела, където ни посрещнаха отново като ВИП-ове 😊 Всеки посетител бива посрещнат персонално и заведен до масата си. Гледката отгоре беше невероятна. Ние си избрахме маса до прозореца с изглед към палмата Джумейра.

Първо ни донесоха топли, влажни и ароматизирани кърпи за ръцете заедно с поднос с фурми. Нашата резервация беше за т.нар. пакет „Afternoon Tea”, който включваше чаша шампанско с поднос ягоди. След това чай по избор с малки хапки и сандвичи, а след тях поднос различни сладки неща и всичко това срещу сумата от 90 евро на човек. Но да карам по ред...

Точно преди да ни донесат шампанското и ягодите, сервитьорът дойде да ни разясни какво имаме включено в резервацията и изведнъж Вал се усети, че е забравил кредитната си карта в хотела. За разлика от другите резервации, които имахме, тук сумата не беше платена предварително заради възможността да си поръчваш нещо допълнително и се оказахме в небрано лозе 😐 Вал се притесни ужасно и отиде да говори с управителя на бара как да процедираме. Ако сега тръгне към хотела за да вземе кредитната карта, това означава, че приключваме с рождения ден още преди да е започнал. Сервирането на следобедния чай приключваше в 18:30ч. и след това барът ставаше нощен. Притеснихме се ужасно, но слава богу ни успокоиха, че няма проблем да си изкараме празника и след това да донесем кредитната карта.

И така, малко поуспокоени насочихме вниманието си към това което ни сервират 😉 Всичко беше много изискано. Сандвичите бяха с преобладаващи морски дарове и черен хайвер. Минаваха втори път да сервират допълнително. Сладките също бяха разнообразни и вкусни. Аз наблегнах на миниатюрните купички с крем карамел 😊 Подносите, дори и тези в които държаха различните видове захар бяха в характерната форма на хотела.

За финал донесоха още една малка тортичка със свещичка по случай рожденния ден на Валери 😊

Имахме възможност да наблюдаваме красивия залез на слънцето и без да се усетим времето отлетя.

Дойде време да тръгваме или по-точно да се връщаме за кредитната карта. И от този момент започна екшънът 😉

Излизайки пред хотела разбрахме, че можем да хванем „нормално” такси само ако отидем до изхода, където е КПП-то. Пред хотела спираха специални таксита, които возеха с цената на копърките...не, мерси 😉

Преминахме моста между хотела и сушата, като аз се опитвах да направя някоя друга снимка, докато не е станало съвсем тъмно.

Щом стигнахме до КПП-то останахме като втрещени виждайки опашката за такси. Оказа се, че Wild Wadi Water Park (един от многото аквапаркове) е затворил малко преди това и целият този народ се е изсипал на стоянката за таксита. Шансът да хванем скоро кола изглеждаше нулев, а Вал се притесняваше да не се забавим много. Тръгнахме към автобусната спирка пред Jumeirah Beach Hotel с надеждата да хванем такси от там. Е да, но не бяхме само ние. Имаше и други хора и всеки вървеше напред да изпревари останалите. Докато чакаме се зададе автобус. Картите за транспорта бяха в нас и предложих на Вал да се качваме за да отидем до най-близката метростанция. Метнахме се на автобуса за няколко спирки. Бяхме застанали най-отпред и с изумление наблюдавахме скоростта с която се движеше градският автобус. Сигурно очите ми са били облещени като палачинки, когато шофьорът качи скоростта на 100км. Не можех да повярвам, че се движа в градски автобус при това съчленен с такава скорост 😲

След няколко минути стигнахме до станцията на метрото. Почти на бегом прекосихме закрития надлез и веднага се качихме на влакчето. Още щом потегли аз се огледах и ми направи впечатление, че от дясно има само жени, а от ляво само мъже. Знаех, че първият вагон е за жени и деца, но по принцип вагоните не са отделени с врати и щом погледнах надолу видях една голяма жълта линия, която разделяше изцяло женската от смесената част. Стана ми смешно, защото Вал беше стъпал с единия си крак в женската част и аз се пошегувах, че е престъпил демаркационната линия 😜

Както и да е, след близо 20 мин. път с метрото стигнахме до хотела. Валери вече беше крайно притеснен, защото беше изминал почти час докато стигнем до хотела, а той бил обещал до час да се върне. Опитах да го успокоя и да му обясня, че няма място за притеснение, защото барът си е там и тепърва започва работното му време, но той си е такъв...като даде дума...😐

Преоблякохме се набързо, защото не можех да търпя повече официалните дрехи и хайде обратно с едно такси пак до Burj Al Arab. Използвах времето докато той оправя сметката в бара да разгледам атриума във вечерни светлини. Оказа се, че първият път сме пропуснали да видим красивите аквариуми по протежението на ескалаторите в голямото фоайе.
След това излязох навън, където се откриваше хубава гледка към Jumeirah Beach Hotel. Той също беше осветен ефектно, а цветовете се сменяха на определен интервал време.

На връщане вече бяхме доста по-спокойни и не така припряни. Валери още не можеше да се примири, че е направил такава глупост, да си забрави кредитната карта, а аз се пошегувах с него, че е навършил 50 години, пък забравя като 100 годишен 😜

Времето изтичаше бързо. Най-накрая се прибрахме в хотела и се заехме с оправянето на багажа, а на следващата сутрин се разделихме със слънчевия Дубай.

* * *

Така премина нашата лятна ваканция през зимата в Дубай 😊 Видяхме още една държава и още една култура, коренно различна от познатата ни. Разбрахме, че има държави, където местното население не работи в по-голямата си част, защото това е „предимство” на имигрантите. Разбрахме също, че в тази държава е истинско наказание да бъдеш пешеходец 😏 Убедихме се с очите си какво означава арабски лукс и как петролът и разумното управление могат да превърнат пустинята в рай.

Видяхме двете лица на Дубай. Типично арабското, в лицето на старите пазари, мизерните и подтискащи улички и джамиите на всяка пресечка, но също така видяхме и останахме възхитени от модерното лице на Дубай. Това лице, което представя върховните инженерни постижения, креативността на най-добрите световни архитекти и върховете до които може да стигнат човешките възможности, когато са насочени към нещо позитивно и градивно.

Впечатляващ е контрастът между съхранените стари традиции и арабската култура и модерната, изпреварила настоящето, визия. Една странна симбиоза между бъдещето и миналото. Тази странна смесица се събира в една дума – Дубай 😉

Downtown Dubai & Burj Al Arab