Дубай - Palm Jumeirah, Jumeirah Beach Park и отново пеещите фонтани (част IV)

01.01.2014

Днес по план следобед трябваше да ходим на сафари в пустинята, което включваше екстремно спускане по дюните, наблюдаване залеза на слънцето, разходка с камили и вечеря в бедуински лагер с програма на танцьорки. Но както често става плановете не винаги се реализират 😕 Вал имаше силни болки в гърба и кръста и преценихме, че би било немислимо да се изложи на друсане по дюните. Обадихме се на фирмата, където си бяхме направили резервацията да предупредим, че се отказваме. По принцип имаше условие, че може да ти върнат парите, ако канцелираш резервацията 24 часа по-рано, затова останахме много приятно изненадани, когато без всякакви уговорки, изцяло по тяхно решение ни възстановиха парите. В този ред на мисли, ние не знаем как би протекло сафарито и дали като организатори са добри, но останахме с добро впечатление от отношението на фирмата. На нея се бяхме спрели след като видях добри отзиви в интернет.

След като стана ясно, че няма да се ходи на сафари, решихме, че ще отидем на Palm Jumeirah и ще посетим аквариума The Lost Chambers в емблематичния хотел Атлантис. Идеята беше да хванем монорелсовото влакче, което прекосява цялата палма и от което се открива прекрасна гледка наоколо, защото както метрото се движи издигнато над земята. За всеки случай решихме да попитаме на информация в хотела дали „палмата” вече е отворена за туристи и дали работи влакчето. Служителите в хотела бяха категорични, че всичко работи и ето, че се отправихме натам.

С метрото слязохме на спирката Интернет сити. Наоколо се издигаха офис сградите на много от познатите ни компютърни и софтуерни фирми. 

Хванахме такси до монорелсовото влакче. Преценихме, че това е най-добрият начин да стигнем, защото вече се бяхме убедили, че дори да не е далеч мястото към което сме тръгнали, то със сигурност няма гаранция, че е възможно да се стигне пеша до него. За няколко минути бяхме на уреченото място и хоп...изненадааа 😨 Оказа се, че влакчето не работи 😞Нямахме друг избор освен да продължим с таксито. Стана ми криво, защото няма как да се сравни панорамното влакче с таксито, особено в последния участък, където влакчето минава над водата и се открива невероятен изглед към х-л Атлантис, а с таксито се минава през един скучен тунел 😢

Самият хотел Атлантис включва много атракции. Освен големия избор от барове, ресторанти, плажове, различни видове гмуркане и зони за спорт, разполага със страхотен аквапарк Aquaventure с невероятни забавления, както и лагуна “Dolphin Bay”, в която може да се плува заедно с делфини и разбира се аквариум към, който се бяхме запътили. А луксът естествено струеше от всякъде.

Името на аквариума не случайно е „The Lost Chambers”. Той представлява лабиринт от аквариуми в които митът за потъналата Атлантида сякаш оживява. Повече от 65 000 риби и други морски обитатели от целия свят плуваха между каменни колони, тронове и други предполагаеми артефакти 😉 Замисълът бе ефектен, спор няма, но и тук както в аквариума на мола липсваха указания и на няколко пъти се случи да се завъртим и да се озовем на място където сме били 😊

Особено впечатляващо беше голямото фоайе, което представляваше своеобразен огромен аквариум.

След това се разходихме навън, но от тази гледна точка беше трудно да се види цялото величие на сградата.

Следващата спирка от нашата разходка беше Jumeirah Beach Park. Не бих казала, че беше нещо впечатляващо. В България имаме не по-малко хубави плажове, а паркът беше малък и пълен с индийци и пакистанци. Цели огромни фамилии бяха излезли. Играеха по поляните на футбол и други игри. Барбекютата цвърчаха и опушваха навсякъде. В общи линии...ще се въздържа от коментар 😉

Следобед се отдадохме на сауна и релакс, а надвечер се отправихме към мола за да хапнем и да гледаме отново пеещите фонтани. Този път бяхме решили, че ще намерим начин да се измъкнем от гадния тунел свързващ метрото с мола и ще се разходим на въздух. И наистина усещането беше много по-различно и приятно. Вървяхме по един широк тротоар с високи палми целите в бляскави лампички и съвсем наблизо до Burj Khalifa.

Това е закритата връзка между метростанцията и мола

Разбира се там където се пресичаха улиците не беше помислено за пешеходци и ние, както други хора пред нас, пресякохме през една „тревна” площ утъпкана досущ, като пътеките оформени в БГ, когато хората минават напряко, с тази разлика, че тук просто нямаше друг начин да се премине.

Накрая стигнахме до един от входовете на мола, който се оказа вход към паркинга. Преброихме 9 етажа паркинг 😉

Вечеряхме риба с картофки в някаква английска верига за fast food и тръгнахме да търсим познатия атриум със замъка от където да излезем на пеещите фонтани. Оказа се, че замъкът вече го няма, което малко ни заблуди, но бързо се усетихме и скоро бяхме на красивия площад пред фонтаните и Burj Khalifa.

Спектакълът на пеещите и танцуващи фонтани беше отново впечатляващ. Можех да стоя тук с часове и да гледам различните песни и хореографии.

На връщане вече знаехме как най-лесно да стигнем до закритата връзка към метрото. Качихме се на асансьора, който извежда в книжарницата и от там само на метри беше изходът в посока метростанцията.

Така приключи още един ден в Дубай, а температурата в стаята на хотела стигна до „рекордните” 22 градуса 😜

 The Lost Chambers Aquarium & Jumeirah Beach Park

Пеещите фонтани

Назад към Dubai Marina, Burj Khalifa и посрещането на Нова Година (част III)

Напред към Burj Khalifa на дневна светлина и рожден ден на Вал в Burj Al Arab (част V)