10.09.2016
Екскурзията
в Елзас беше отложена точно два пъти. Заедно с Анатоли, Биляна и дъщеричката им Мария бяхме
планували пътуването през април. Да, обаче Вал се контузи на тенис и планът
пропадна. Малко по-късно през май отново се отказахме първо заради операцията
на коляното на Вал и второ, защото времето не беше подходящо. Предстоеше
лятото, ваканции, пътувания до БГ и други ангажименти. Затова направихме
резервации за септември. За съжаление нямаше места в хотела, който бяхме
харесали, но намерихме в друг, пак в градчето Eguisheim, на което първоначално се бяхме
спрели. Сега оставаше само да имаме най-после късмет с времето 😉
И
ето, че моментът наближи. Прогнозите изглеждаха повече от добри. Настроихме се
за един приятен дълъг уикенд по известния „път на виното” в Елзас.
Събота
в 9ч. потеглихме към Mulhouse. Преди много години бяхме минали от там набързо в
една ноемврийска вечер на връщане от еднодневна разходка до Колмар. Уцелихме празника на града по случай освобождението му
от нацистите. Сега предстоеше да го видим на дневна светлина.
Първата
ни цел беше автомобилният музей Cité de l'Automobile. Няма спор, че музеят беше
интересен и голям. Първата експозиция беше тази на талисманите. Бяха изложени
всички познати и вече непознати талисмани на автомобилните марки по света.
След
това влязохме в основната част. В голяма зала на цели 17 000 кв.м. бяха
изложени 243 автомобила от 1878г. до днес. Те бяха разположени по хронологичен
ред обособяващи три периода, „Forerunners”
от 1878 до 1918г., :Classics”
от 1919 до 1938г. и “Moderns”
след 1945 г.
Бяхме
разгледали едва една трета от тях, когато съобщиха, че започва демонстративното
шоу на пистата отвън. Излязохме да погледаме, но не останахме особено
впечатлени и се върнахме обратно в голямата зала за да продължим с обиколката.
Бяха
минали почти 2 часа, толкова, колкото бяхме решили да отделим на музея.
Моделите след 70-те ги пропуснахме, защото не ни впечатлиха. Обиколката ни завърши
с най-бързата кола в света Bugatti Veyron след което се насочихме към
изхода.
Беше
време за обяд, затова се отправихме към центъра на града. Паркирахме в един
шопинг център съвсем наблизо до стария град и през средновековните улици,
покрай магазинчета и приятни заведения продължихме в посока площада и Катедралата.
Времето
беше слънчево и направо горещо. Скоро стигнахме до сърцето на града – площадът,
кметството и Катедралата.
Намерихме
си места и седнахме в ресторанта пред Кметството да обядваме. В общи линии с
Вал се прецакахме. Поръчахме си обедно меню, но не разбрахме, че основното в
него беше джолан полят със сос от „миризливо” сирене. Голяма мъка беше 😏
В
това време на площада, въпреки жегата свиреше музика и хората танцуваха. Не знам
дали е традиция или просто ние сме уцелили деня, но имаше пазар с много сергии
с всякакви плодове и зеленчуци, сирена, кашкавали и друга фермерска продукция.
Разчуствах се, когато музиката спря и танцуващите, предимно двойки на възраст,
тръгнаха да се разотиват. Забелязах, че една от жените накуцваше. Оказа се, че
въпреки здравословния си проблем, тази жена е танцувала под жаркото слънце.
Винаги ме е впечатлявало това желание за живот и активност във възрастното
поколение на западните европейци 😮
Към
15ч. бяхме приключили с обяда и почивката. Разходихме се по оживения площад и
се отправихме обратно към паркинга.
В
шопинг центъра Биляна и Мария влязоха в един магазин, а ние седнахме да ги
изчакаме. И тогава видяхме новото лице на Франция. Покрай нас минаваха само
жени със забрадки и мургави мъже. С всеки следващ минувач любопитството ни се
засилваше, дали все пак ще видим автентичен французин тук. Mulhouse е голям град и като
всеки друг не беше пожален. Mulhouse беше завладян град 😞
* *
*
Минаваше
15:30ч. когато се отправихме към Eguisheim. Само на 40км. разстояние, 40
мин. по-късно бяхме пред нашия хотел L'Hostellerie des Comtes. Този малък
семеен хотел нямаше рецепция в познатия смисъл на думата. В малкото фоайе, на нещо
като гише бяха оставени два листа с имената ни и върху тях ключовете за стаите.
Пълно самообслужване 😉
Стаите бяха скромни и чисти.
Имахме големи тераси. С две думи беше прилично. Но най-важното беше, че непосредствено
до хотела започваше главната улица на кокетното малко градче. Дадохме си час
почивка преди да излезем, а аз използвах времето да прочета някои неща за това
място.
Историята на Eguisheim
започва още от
палеолита.
По-късно римляните
въвеждат
лозарството.
Селото
се
оформя през 8-ми век,
с
изграждането на първия
замък
от
граф Еберхард, внук
на
третия херцог на
Елзас.
Той
е
предшественик
на
папа
Leon
IX
и
племенник
на
Свети
Одил,
покровител
на Елзас. След
изчезването
на
семейството в
началото
на 13 век,
градът минава
под епископството на
Страсбург.
През
този
век Eguisheim се разраства до
град.
Златният
период на селището е между 16
и
18 век, въпреки Тридесетгодишната
война.
Около
17:30ч. излязохме на разходка. Тълпите от туристи, които бяхме видели
по-рано бяха значително намалели. Пресякохме улицата на която се намираше хотелът
и се озовахме на главната улица, която се спускаше до другия край на старата
част. Главна улица е доста пресилено определение в случая, но така се водеше 😉
А иначе градът беше разположен концентрично
в рамките на стените и можеше да се
разгледа лесно и бързо.
Още
с влизането в стария град все едно, че попаднахме в красива средновековна
приказка. Всичко беше като жив декор. Всяка къща, фонтан, магазинче,
църква...всичко беше невероятно. А цветята, толкова много и навсякъде, бяха
черешката на тортата.
Стигнахме
до сърцето на стария град, place du Château Saint-Léon. На него се намираха
няколко емблематични забележителности. Château Saint-Léon IX построен
от жълт пясък към когото са били добавени крепостните стени през 13 век.
Реновиран през 19-ти век в ренесансов стил. Тук е било родното място на папа
Св Лъв IX (1002-1054). Папата е останал в историята с това, че три месеца след
смъртта му се стига до окончателното разделяне на църквата на католическа и
православна. Осмоъгълната външна стена на замъка, е класифицирана като
исторически паметник, а достъпът беше свободен.
Друга
забележителност беше Chapelle Saint-Léon IX,
където са запазени останки от Saint-Léon IX
и други реликви. Намираше се в двора на замъка и е от края на 19-ти век.
По прозорците
бяха показани етапи от живота му.
В центъра на самия площад се
намираше Fontaine Saint-Léon IX от 1834.
След
като разгледахме параклиса, седнахме да пием по кафе, а после продължихме до
края на главната улица.
От
там тръгнахме по една от уличките. Не можех да се спра да снимам причудливите
къщи, някои от които бяха страховито изкривени и безбройните цветя.
Обикаляйки
градчето стигнахме обратно до началото на главната улица, но продължихме
кръгчето по поредната уличка.
И
така докато направихме пълен кръг и накрая се върнахме отново на площада пред
замъка. Нямаше и помен от наплива на туристи през деня. Малкото останали бяха
заели местата в ресторантчетата. Площадът беше на наше разположение😀
След
като направихме достатъчно снимки решихме, че е време и ние да намерим място за
вечеря. А това се оказа не лека задача 😕 Тръгнахме към ресторанта, който се
намираше в горната част на главната улица, до нашия хотел. Вече се смрачаваше и
можехме да се насладим на красиво осветените улици и къщи.
 |
| Нашият хотел L'Hostellerie des Comtes |
В
ресторанта нямаше свободни места и тръгнахме отново по малката уличка, където
бяхме видели пицария. Там също ударихме на камък. Предложих да продължим с
обиколката до долния край на главната улица, където бях видяла сравнително голям
ресторант.
Започнахме
да се шегуваме, че се въртим в кръг като в безкрай 😃 Слава богу в този ресторант
намерихме една маса и успяхме да седнем малко преди да спрат да приемат поръчки.
Вечерята мина в шеги за обиколките в миниатюрното градче и за злополучния обяд
с миризливия джолан в Mulhouse, който още ни държеше влага😊
Заситени
и доволни от вечерята тръгнахме обратно нагоре по главната улица. Eguishem беше много красив целият окъпан в
светлина. Нищо чудно, че през 2013 година градчето е било избрано за „Любимото
градче във Франция”.
Времето
беше топло и приятно за разходка. Чувствах се прекрасно в тази обстановка.
Минаваше
22ч. когато се прибрахме в хотела. Време беше за почивка и събиране на сили за
следващия ден, който се очакваше да бъде не по-малко интересен и вълнуващ.
Cite de l'Automobile - видео
Еguisheim - видео
Напред към: Елзас "По пътя на виното" част II
