Елзас "По пътя на виното" - Colmar част IV

12.09.2016

Тази сутрин седнахме да закусим в кафенето на самия площад. Слънцето грееше от сутринта. Градчето се събуждаше за предстоящия работен ден. Идилията беше пълна.

Кафе-ресторанта на площада и магазинчето до него

По всичко изглеждаше, че кафенето и съседния магазин са на един собственик, симпатичен мъж с бяла престилка. Той стоеше на входа на магазина и разговаряше с минаващите местни жители докато хвърляше по едно око дали всичко върви добре в кафенето. Чернокожо момче буквално хвърчеше, за да обслужва клиентите дошли на закуска. Едновременно взимаше поръчки, сервираше и приготвяше всичко сам. По едно време изглежда свърши хлябът и това момче на бегом отиде да купи от пекарницата. Очевидно вършеше работата си много съвестно и бързо.

Докато закусвахме видяхме малко камионче на общината, и мъж с приспособление, което поливаше закачените по фасадите цветя. Това донякъде отговори на въпроса ни, кой и как полива всички тези цветя😉

След закуска направихме един последен тигел по главната улица на път към хотела. Разплатихме се с хотелиерката, която видяхме за първи път откакто бяхме дошли, натоварихме багажа и казахме довиждане на това невероятно градче.

Днешният ден беше определен за разходка в Колмар, който се намираше само на 5-6км. от Eguisheim. Единственият път, когато бях идвала в този известен елзаски град беше преди повече от 10 години в един ноемврийски неделен ден (пътеписът тук). След това бях гледала снимки как изглежда градът през топлите месеци, целият отрупан с цветя и си мечтаех да го видя в тази светлина. Ето, че сега щях да имам възможност да осъществя тази своя мечта 😊

За пръв път Колмар е споменат в документ през 823 г. като селище, оформило се около построената край Рейн имперска вила на Карл Велики. Наричало се Колумбариум (гълъбарник), от което произхожда и името Колмар. Оцеляването на такива градчета през Средновекоевието било трудно, но Колмар успява да го направи посредством т.нар Декапол - сключен договор с други девет населени места за взаимопомощ и взаимоотбрана. Така той постепенно се развива като търговско и културно средище и успява да просъществува. Великата френска революция била също изпитание, когато много подобни „кралски “ селища са разрушени, но Колмар съумява да остане встрани от бурните събития. В различни периоди е минавал в границите на Германия, а от 1918г. се причислява окончателно към територията на Франция. Обликът на града остава почти непокътнат през времето, същевременно с това селището постоянно се е доизграждало. Магията се получава от това, че сякаш всяко столетие е оставило парченце от духа, архитектурата и културата си.

След няколко минути бяхме паркирали в един огромен подземен паркинг под площада Place Rapp. А от там само на метри се намираше стария средновековен град с калдъръмените улички и високите, тесни къщи в стил Фахверк от прозорците на които преливаха като водопади петунии и гераниуми.

Първата ни спирка беше във внушителната готическа катедрала „Св. Мартин” от тринадесети век. Тя и площадът около нея се явяват същинския център на града. Издигната върху основите на църква от десети век, построена в стила на Романската архитектура, църквата датира от 1235 година, когато е била направена реконструкция с цел да се увеличи площта й.

Изглеждаше завладяваща със стъклописите си, грандиозните си скулптори и интересния цвят на фасадата, дължащ се на вогезките камъни, от които е била построена. Върху западната фасада на църквата се издигаше кула със слънчев часовник и надпис Memento mori - Помни, че ще умреш.

Пак там на площада на Катедралата се намираше Ancient Corps de garde. На мястото на стария часовник от 1286 е била построена сграда в ренесансов стил през 1575 г. Богато декорираната лоджия е била достроена през 1577-82 г. Тук се е помещавала съдебната палата, а лоджията е служила за трибуна от където се произнасяли присъдите. През 1860 г. сградата се използвала за военен комисариат, а по-късно станала полицейско управление.

В непосредствена близост до Ancient Corps de garde се открояваше построената през 1350г. къща Maison Adolph считана за една от най-старите къщи. Фронтонът на третия етаж в стил Фахверк е бил добавен през 16-ти век.

Продължихме към реката по една от многото закътани улички с пъстри витрини и декорации по прозорците и стените на къщите. Нямаше как да пропуснем да се отбием в някои от многобройнте сувенирни магазини.    

И така стигнахме до една от най-емблематичните сгради, тази на Kaufhaus (Koifhus) Старата митница, а минавайки под арките й се озовахме пред нея и до един от каналите на реката Лаух.

Сградата на Старата митница, чийто строеж е завършен през 1480 година, е най-старата обществена сграда в града. В миналото е играла важна и основна роля в икономиката и политиката на Колмар. Тя е била използвана за съхранение и транзит на всички стоки, внасяни в Колмар. Първият етаж от сградата е зает от офиси с политическа и административна дейност. Тук се намира и голяма зала, която се е използвала за заседанията на Съвета. Тук са заседавали членовете на Декаполиса (съюз на 10 свободни града в Елзас обединени през 1354 г.) От 1698 до 1866 тук е било Кметството на Колмар. Тя е украсена със стъклописи, изобразяващи Декаполис.

От другата страна на реката на миниатюрен площад на фона на красиви старинни къщи се открояваше Schwendi Fountain.

От тук започваше Малката Венеция (Petite Venice). Безспорно най- живописната част на Колмар наречена така заради ръкавите от канали на реката Лаух. Районът се простира от Koifhus, покрай рибарския кей и стига до моста Turenne и Saint-Pierre. Много от къщите, които са разположени покрай канала, са построени през периода от XIV до XVIII век.

Покрай Marché couvert de Colmar (покритият пазар) пресякохме реката и продължихме по Рибарския кей (Quai de la Poissonnerie). Районът в който са се намирали рибарите и лодките им и където са търгували улова си. През 1709 изгарят близо 40 къщи, но по-късно са били реставрирани. И до сега това е едно от най-красивите и снимани места в Колмар.

След разходката в това иначе невероятно красиво място, тръгнахме обратно към центъра. Лутайки се по уличките стигнахме до друга прочута забележителност, Maison Pfister - Къщата на хлебаря. 

Добре познатата сграда Maison Pfister, се е превърнала в символ на Колмар и един от най-красивите буржоазни домове, които са съхранени и до днес. Тя е построена през XVI век (1537) и е известна с дървената си веранда и изящната си фламандска архитектура. Върху триъгълния покрив се издига фигура на мъж. Била е собственост на богат шапкар, Лудвиг Шерер. Названието на къщата идва от семейството, което е реставрирало сградата и е живяло там между 1841-1892 г.

 

От този момент нататък разходката се превърна в едно лутане с основна цел намиране на място за обяд. Времето беше станало ужасно горещо и с удоволствие щяхме да поседнем някъде на сянка за почивка и хапване. Въпросът обаче не беше лесно решим, зашото навсякъде всичко беше заето. Така докато обикаляхме съвсем случайно се озовахме до Maison  Frederic-Auguste Bartholdi, домът, в който през 1834 г. се е родил Фредерик Огюст Бартолди, прочутият автор на Статуята на свободата в Ню Йорк.

Днес домът е превърнат в музей, а бронзовата скулптура в двора представлява алегория - Правосъдието, Патриотизма и Свободата, поддържащи земното кълбо.

Успях да убедя останалите да се върнем обратно на площада до Катедралата, където бях видяла по-големи заведения отколкото тези в малките улички. И наистина имахме късмет да си намерим места в един от ресторантите и дори бяхме приятно озвучени от улични музиканти. Е, не успях да случа с обяда, но това не беше нещо неочаквано 😉

След като хапнахме криво ляво, станахме да разтъпчем храната. През малки улички се озовахме на приятен площад, където доминираше сградата на Доминиканската църква, от 13/14 век. Църквата беше известна с Розовата мадона „Maria im Rosenhag“, създадена през 1473 година от художника Мартин Шонгауер /1445-1491/. Аз останах по-впечатлена от площада и една много стара къща скрита в уличка отстрани.

Жегата обаче наистина стана непоносима. Решихме, че сме разгледали достатъчно и се запътихме към паркинга. Искаше ни се да пием кафе преди да тръгнем на път. До площада на паркинга се намираше градината Champ de Mars. От далеч се виждаше, че сякаш има някакво кафене. Въпросът беше как да преминем през огромния напечен от слънцето площад. Никога не бих допуснала, че ще ме притеснява жегата, а не лошото време 😉 На бегом минахме през площада и се озовахме под дебелата сянка на големите дървета. Имаше една будка от която си купихме кафе, а аз си взех и една палачинка след злополучния обяд 😊 Поседнахме на масичките под сянката  преди да си тръгнем.

След около 2ч. си бяхме обратно у дома. Изглеждаше някак невероятно, че само 160км. ни деляха от тези приказни елзаски градчета.

Тези три дена ни заредиха с много енергия и хубави емоции на прага на идващата есен. Беше чудесно, че посетихме Елзас през този сезон, когато всичко, навсякъде беше отрупано с цветя. Макар и само за три дена попаднахме в един нереален приказен свят. Не можех да си представя, че са останали такива автентични места. Влюбих се завинаги в тези миниатюрни, като извадени от декор градчета. Преминали през религиозни войни, през две световни войни, през чумни епидемии и смяна на владетели те са успели да оцелеят и съхранят европейската култура и дух в продължение на стотици години. Дали ще успеят да оцелеят и сега? Силно се надявам, че надежда за европейската цивилизация все още има. И от сега мечтая да се върна и да разгледам останалите градчета по "пътя на виното". Все пак ние разгледахме само три от тях😉

П.П. И един съвет от мен...първо разглеждайте по-големите градове и след това малките, защото колкото е по-малко градчето, толкова е по-чаровно и след това трудно може да ви впечатли един по-голям град.

Colmar – видео

Назад към: Елзас „По пътя на виното” част III