11.09.2016
В
8:30ч. вече бяхме излезли на закуска. Градчето едва се събуждаше. Кафенетата и
пекарниците тепърва отваряха. Харесахме си място в пекарницата до пазарния
площад и седнахме на слънце. Денят обещаваше хубаво време и беше топло от
сутринта. След като закусихме и начертахме плана за деня станахме да се
разходим. Искаше ни се да видим кукленското градче огряно от слънцето на дневна
светлина.
След
кратката фото разходка се отправихме към хотела, а от там към първата
набелязана цел замъка Château du Haut-Koenigsbourg на 35 км на север. Неговата история беше
доста дълга и интересна...
От построяването си
замъкът Кьонигсбург е бил постоянен свидетел на европейски конфликти и
съперничество между лордове, крале и императори. Всеки от знаменитите му
собственици през вековете е оставил своя отпечатък в историята и архитектурата му.
На това място в
древността е имало римски аванпост. През 774 г. Карл Велики дарява
територията, на която впоследствие построили замъка на абатството Lièpvre. През
854
г. земите преминават към абатството Сен Дени, като се планирало на едно от
възвишенията на Вогезите да се построи манастир, но през 1079 г.
земите са завладени от Анри IV.
Предполагаемата
година на построяването му е около 1114 г. На мястото на двете съхранени
римски укрепления се издигали две цитадели. Едната принадлежала на Конрад III,
другата – на племенника му Фридрих I. Първите
писмени сведения за замъка са от 1147 г. Тогава един монах от Сен
Дени се жалва на Луи VII, че земите незаконно се владят от Конрад III.
Staufenberg, както
е бил наричан по това време по името на едноименното възвишение, е разположен
високо над елзаската равнина, на височина от 757 м. Този скалист връх е
бил идеално място за наблюдение на
главните пътища в региона. Замъкът променя името си на Кьонигсбург
(Kœnigsbourg), означаващо „кралски замък“ около 1192 г.
През първата
половина на XIII
век замъкът преминава в ръцете на Лотарингските херцози от рода Rathsamhausen,
които го владеят около столетие.
В началото на
XV
в. замъкът добива лоша слава като свърталище на барони-разбойници, които
нападали и грабели керваните в долината на Горен Рейн. През 1454 г. е
завладян от Фридрих I Победоносни („Злият Фриц”), а в 1462 г.
обединените градове Колмар, Базел и Страсбург наели 500 човека
с походна артилерия, които завладели и разрушили замъка. През 1479 г. замъкът е
предаден на дома Тирщайн (Homberg/Tierstein) от Хабсбургите. Те го
възстановяват и доизграждат, добавяйки отбранителна система, способна да
издържа на артилерийски обстрел (лека артилерия). Укрепеният дворец с крепостни
стени, кули и парадни зали се разгръща на площ 1000х300 м.
Тези времена се считат за „златен период“ на замъка.
През 1517 г.
последният от рода Тирщайн — Вилхелм умира, без да остави наследници и замъкът
преминава в ръцете на Максимилиан I. Максимилиан и владетелите на
замъка на практика не влагали средства в модернизацията му и вътрешната украса.
В този период бил издигнат само бастион с формата на звезда на западната част.
Реконструкциите приключват през XV в., но се оказват недостатъчни да
противодействат на шведската артилерия по време на Тридесетгодишната война.
През юли 1633 г.
замъкът е обсаден от шведските войски и в резултат на 52-дневната
обсада, на 7
септември е завладян, разграбен и опожарен. Известно време е собственост на
различни господари, но след 1648 г., когато го завладяват
французите, той напълно опустял и бил изоставен за близо 200 г.
През 1862 г.
руините на замъка са класифицирани като исторически монумент. Три години
по-късно са купени от съседния град Селестат. Започва се изготвянето на проект
за реставрация и възстановяване. Архитектът Винклер (Winkler) начертава
амбициозен план за реконструкция, който обаче е бил невъзможен за изпълнение,
поради недостатъчните финансови ресурси на града. Елзаският регион е
присъединен към Германия през 1871 г. През 1899 г.
Селестат подарява все още внушителните руини на замъка на кайзер Вилхелм ІІ (Kaiser
Wilhelm II).
Вилхелм ІІ
търсейки начини да подчертае принадлежността на Елзас към Германия, видял в
замъка Кьонигсбург символ на западната граница на империята си. По тази причина
решил да започне пълна реконструкция на замъка. От друга страна той е просветен
монарх с широки интереси, отдаден на археологията и историята. Не са толкова
известни на широката общественост трудовете му върху историята на Месопотамия,
древен Китай, Спарта. По негово време се провеждат най-значителните немски
археологически експедиции – на остров Корфу, в Бергама и на много други места,
поставили основите на прочутите колекции на „Пергамон музеум“ в Берлин. Той е
един от големите „спонсори“ на възстановяването на джамията на Омеядите в
Дамаск, най-голямата в Сирия, в чиято съкровищница се съхранява главата на Йоан
Кръстител.
На архитекта Бодо
Ебхарт (Bodo Ebhardt), специалист по средновековна архитектура, била поставена
задачата да изготви проекта за реконструкция и реставрация. Подходът му към
проекта се основавал на строги научни принципи: изследвал и описал всички
археологически находки, изучил архивните документи, анализирал архитектурата и
проучил други замъци, строени по същото време. Реконструкцията и реставрацията
е извършена в периода 1900 – 1908 г. Направени са
множество фотографии, като документирането на реставрацията продължава през
целия прериод на реконструкцията.
Реалните строителни
работи започват през 1901. Първият етап е свързан с възстановяването на
донжона на крепоста. Неговата реконструкция би трябвало да символизира мощта на
новия собственик. Разбира се, зад високите идеали стояли далеч по-практични
цели – така или иначе трябвало да се разчисти замъка от срутените камъни.
Естествено, веднага се намерили и критици, че тези работи не се правят точно
така.
През 1906
императорският орел бил монтиран на донжона. По това време проектът трябвало да
бъде завършен, но срутване на част от стените удължило работата с две години и
довело до необходимост от нови средства. Замъкът бил представен пред
обществеността на 13.05.1908 г. Довършителните работи,
включително украсата, с която се занимавал елзаския художник Лео Шнуг (Leo
Schnug) продължили до началото на Първата световна война. С възстановяването на
барелефите се занимавал скулпторът Алберт Кретцшлар. Със започването на
военните действия работата по замъка била прекратена, което довело до
изоставянето на някои украси недовършени, като например тези на „златната“ стая
в донжона.
Строителните работи
са били извършвани с невиждана бързина поради използването на най-модерните за
времето си технологии – бензинови водни помпи, електрически кранове, жп линия,
по която локомотивът „Хилда“ е докарвал каменни блокове от кариерите до самия
замък.
След подписването
на Версайският мирен договор след Първата световна война замъкът е предаден на
френското правителство и получава статут на паметник с национално значение
(National palace). През 1919 г. президентът Поанкаре събрал в този замък своите
генерали и маршали, за да отпразнуват връщането на Елзас на Франция.
През Втората
световна война е използван за съхраняването на музейните колекции от Колмар и
Страсбург. През 1944 г. американците окупират замъка до капитулацията на
германските войски в Колмар.
Реставрацията и
реконструкцията продължават и през втората половина на XX в. През
1993
г. е направена нова реставрация на замъка като национален исторически монумент.
През 2007 г. е предаден за стопанисване на местните власти
(Bas-Rhin General Council). Според читателите на Tripadvisor замъкът е класиран
на 8-мо
място сред над 200 забележителности на Елзас.
Замъкът в днешния
си вид, дава много точна информация за конструкцията и вида на планинските
крепости през Средновековието. Съдържа богата колекция от средновековни оръжия
и мебелировка, основно от XVI и XVII в. На
много места са поставени пана с фотографии от началото на ХХ в., от
които може да се съпостави състоянието на замъка в началото на реставрацията и
сега. В замъка се представят и много изложби, и арт инсталации.
Пътят
до там беше повече от приятен. От едната страна се простираше долината на Рейн,
а от другата хълмовете и малките градчета в подножието им. Навсякъде имаше
лозови насаждения и малки винарни, които с красивите си декорации примамваха
ценителите на виното. Отдалеч се виждаше силуета на замъка кацнал на
височината. Тук-там като указателни табели покрай пътя се виждаха разпятия с
фигури на Исус. Истинска пасторална картина. Идилията беше прекъсната за
кратко, когато една майка глиган ненадейно реши да пресече пътя изскачайки от
лозовите насаждения, а след нея страхливо пребягаха и малките й. Честно казано
доста се стреснахме от създалата се ситуация и рязкото набиване на спирачките.
Когато се поокопитихме започнахме да коментираме случилото се всеки от неговата
си гледна точка. Какво е можело да стане, от най-лошото, до това просто да
ни се провали денят и екскурзията. В един момент Мария (дъщеричката на Анатоли
и Биляна) възмутено отсече...”никой не мисли за прасето, че можехме да го
убием!” И наистина, какво нещо сме хората, засрамихме се, че едно дете ни даде
урок по човечност 😐
Скоро
стигнахме до подножието на възвишението и започнахме да се изкачваме. Късметът
беше с нас и намерихме сравнително добро място за паркиране. Малко по-нагоре беше
площадката в подножието на замъка, която предоставяше прекрасна гледка към
долината в едната посока и изглед към замъка в другата.
И
докато правим снимки изведнъж Вал усети, че нещо го ужили. Лоша работа, да
дойдеш на такова красиво място и да ти се случи подобна неприятност 😕
Продължихме покрай крепостните стени и стигнахме до входа.
Обиколката
започна от вътрешния двор, а след това продължи през различните помещения.
Наистина Koenigsbourg
беше като изваден от приказка.
След
това попаднахме в друг двор, наречен горната градина в края на която стигнахме
до входа към бойните кули.
Изкачихме
се до върха от където освен, че се разкриваше невероятна гледка имаше изложени
различни видове оръдия.
След
това излязохме от другата страна на замъка в една по-усойна част, а накрая
отново през двора стигнахме до изхода.
По
пътя надолу се разминахме с рицари и нещо като вещици. И всъщност какво друго
освен рицари може да срещне човек около този средновековен замък😉
Анатоли
отиде да вземе колата, а ние го изчакахме на площадката в подножието на замъка
и продължихме към следващата си за деня цел, La Montagne des Singes. Или иначе
казано „царството на маймуните” 😜 На територия от 60 акра в
красива гора, само на около 5км. от замъка се намираше домът на повече от 200
маймуни от породата берберски макак.
Минаваше
12ч., време за обяд. Решихме да седнем и да хапнем в ресторанта преди да
влезем. Така щяхме да имаме време да се пренастроим от средновековната вълна в
замъка на съвсем различната маймунска забава😊
А
посещението в парка наистина си струваше. Имахме възможност да се разхождаме до
самите маймуни, да ги храним с пуканки и да се забавляваме с маймунските им
номера и пози.
Стигнахме
и до участъка с бебетата маймунки. През тази година (2016) се бяха родили 21
бебета, първото през април, а последното през август. От гледачите разбрахме,
че те винаги се раждали вечер. Никой не е присъствал на раждане на маймунче. Бяха
наистина много сладки 😲
Една
снимка ми стана любима. Анатоли е хванал страхотен кадър на майчина любов 😘
И
така, бяхме почти към края на парка. Пуканаките бяха вече свършили😉
Седнахме
с Вал на една пейка докато чакаме другите, а когато дойдоха започнахме да се
шегуваме с Мария. Протягахме ръце за пуканки, както правеха маймуните.
Определено се забавлявахме 😜
Беше
ранния следобед, когато приключихме с парка, качихме се в колата и потеглихме
назад. Имахме време да разгледаме някое от красивите градчета по пътя на
виното. Трябваше да изберем кое. Аз се бях подготвила с информация за Kaysersberg и Riquewihr. Решихме да спрем в
Riquewihr.
Château du Haut-Koenigsbourg - видео
Назад към: Елзас "По пътя на виното" (част
I)
Напред към: Елзас "По пътя на виното" (част III)
Няма коментари:
Публикуване на коментар