Карибски рай - Доминиканска република I

15.12.2014

След новогодишната екскурзия в Дубай, която ни зареди със слънчева енергия до края на зимата, идеята за лятна почивка през зимата ни хареса много. Затова решихме, че отново трябва да отидем на някое топло място и макар за малко да се откъснем от студените сиви дни.

И така се избистри идеята за Карибите. Постепенно кръгът се стесни до Доминиканската република, а след кратък преглед на островната държава превес взе източната част и по-точно районът известен под името Punta Cana.

Този регион се намира в най-източната провинция Ла Алтаграсия, известен със своите плажове, имащи излаз хем на Карибите, хем на Атлантическия океан, и е популярна туристическа дестинация от 1970 г. насам.

Името на курорта е толкова забележително, колкото и самото място и идва от названието на вида палми, разпространени по тези места. Пунта Кана всъщност представлява множество по-малки курортни комплекси, толкова гъсто населени, че човек не може да разбере къде са границите им. Хотелите, вилите и като цяло всички сгради са ниски и кокетни, а основен декоративен елемент е естествената растителност.

Най-известният плаж Bavaro, с белия си коралов пясък и кокосови палми е прославил Доминиканската република по цял свят. Разположен е между Кабеса де Торо и Макао бийч. Тъй като хотелите започнали да се издигат по източния бряг, Баваро се превръща в център на услуги с търговски центрове, магазини, заведения за бързо хранене, аптеки, изискани ресторанти, банки, клиники, работилници, магазини и училища. Други, не по-малко популярни са Макао, Ел Кортесито, Арена Горда и Уверо Алто.

Пунта Кана се смята за най-уреденото място за почивка от всички други в Доминиканската република. Тук има всичко - прекрасни хотели, широки пясъчни плажове, всички условия за уиндсърфинг и ветроходство. Архитектурата и интериорът са вдъхновени от мексиканската, испанската и местната доминиканска култура. Хотелските комплекси предлагат абсолютно всичко, от което се нуждаете, включително и за отпразнуването на някой по-специален повод и всичко това разположено на пясъчна ивица дълга 100 км.

Няколко дни ми отне избора на хотел. Прочетох десетки интервюта от посетители, разгледах стотици снимки, изучих картата и разположението на всеки курортен комплекс и накрая се спрях на един хотел в центъра на купона на плажа Баваро 😉

Резервирахме си стая с морска панорама и остана да почакаме 2-3 месеца до заминаването.

И изведнъж, два дена преди датата на тръгване се обаждат от туристическата агенция и казват, че се извършва реновация на ресторанта до плажа и може да има шум от 8 сутринта до 8 вечерта. Шок и ужас 😨 Все пак почивката е доста скъпа и ако ще има неудобства по-добре изобщо да не тръгваме. Бяхме направо съкрушени, а трябваше да дадем отговор до няколко часа. Валери им написа и-мейл в който ясно и точно заяви, че или очаква да му предложат нещо със същите условия или се отказваме. Няколко часа по-късно предложиха избор между два хотела. Единият го бяхме отхвърлили още при избора преди няколко месеца, а другия изобщо не го бях гледала, защото се намираше на плажа Уверо Алто отдалечен на 20-30 км. от глъчката на Баваро. След кратък размисъл приехме офертата за Breathless Punta Cana Resort & Spa на плажа Uvero Alto. От една страна хотелът ни спечели с това, че беше най-високата категория и беше съвсем нов, на няма и година, от друга страна вече се бяхме настроили прекалено много за това пътуване и просто се хващахме като удавник за сламка.

Днес с чиста съвест бих казала, че решението ни беше правилно, а комплексът Breathless бе невероятен, но затова по-късно😉

И така на 15-ти декември, рано сутринта се отправихме към летището. Полетът беше от Цюрих до Дюселдорф, а след това осем часа до Доминикана. Определено не беше най-комфортния полет. Не знам за другите компании, но AirBerlin се изложиха много. В продължение на 8 часа бяхме притиснати като в менгеме. Ние с Валери не сме високи и въпреки това нямахме място да шавнем с крака. Не ми се мисли за малко по-високите хора. На всичко отгоре в нашия сектор на самолета беше настанена доста голяма група от млади доминиканци, които бяха най-шумната компания, която съм виждала. Дори италианката до мен не можа да издържи на тяхната шумотевица 😉 Молеше се на всякакви деви и светци и накрая на полета, когато превъзбудата на младежите взе връх, тя започна да вика silenzio, silenzio...😁

Както и да е, преживяхме полета и в ранния следобед видяхме земя под краката си. Малко след 2ч. следобед кацнахме на летището в Пунта Кана.

Още с излизането от самолета ни лъхна горещият и невероятно влажен въздух. Буквално ми беше трудно да си поема дъх. Още на летището в Цюрих си бяхме купили входни документи, така че си спестихме опашката на летището в Доминикана и продължихме напред. Проверките минаха сравнително бързо и скоро бяхме на паркинга до автобуса, който трябваше да ни закара в хотела.

От летището до Breathless бяха 42км. които ни предоставиха първите впечатления за тази далечна страна. Нямаше как да не се видят контрастите. Магистралата беше безупречна, но в страни от нея, в местата с местно население улиците не бяха особено добри, Там си личеше бедността. Докато минавахме да оставим туристи в други курортни комплекси все едно се сменяха различни светове. Една бариера отделяше луксозните, подредени комплекси от разхвърляните и не особено чисти места извън тях. Беше края на работния и учебен ден и с интерес наблюдавахме как работници се прибираха натоварени и почти висящи от разни камиончета и пикапи. Малки деца в ученически униформи бяха натоварени по няколко върху стари мотопеди. Други стояха встрани на магистралата и чакаха...какво точно не знам, дали да се качат на стоп, дали да ги вземе някой?!?

Тази смесица на едно бедно и простичко живеене в съчетание с изисканите хотелски комплекси просто беше изумителна.

Най-накрая след като разхвърлихме туристите по хотелите в Баваро се отправихме към Уверо Алто. Наистина се оказа на доста изолирано място и в този момент започнах да се чудя дали пък не сгрешихме, че приехме офертата.

 

Изчакахме да ни обслужат. Нямаше рецепция както на повечето хотели. Всеки рецепционист си имаше бюро и там посрещаше отделните гости. Още с влизането ни дадоха по питие за добре дощли. След като ни обслужиха се върнахме до входа, където вече ни чакаше пиколо, което трябваше да ни заведе до стаята ни. Качи багажа в една малка количка, качихме се и ние и потеглихме. По малки алеи в самия комплекс стигнахме до участъка, където беше нашата стая. Качихме се до последния 3-ти етаж и нямахме търпение да видим дали наистина имаме гледка към морето за каквато бяхме платили 😉

Пиколото ни показа цялата стая. Обясни кое, какво, що. Спряхме климатика веднага, все пак искахме истинско лято 😉 и щом дръпнахме завесите си глътнахме езиците 😲 От терасата се виждаха и палмите и морето. Беше наистина страхотно. А за капак се оказа, че на терасата си имаме и лично джакузи 😎 😉

Отне ни малко време да влезем в час, да осъзнаем, че е истинско лято и да се нагледаме на красотата отвън. Бяхме доста изморени след цял ден път, а и часовата разлика си казваше думата. Отидохме да хапнем набързо и се върнахме да спим. Беше едва 7-8ч. местно време. Притеснявах се колко време ще отнеме да свикнем с промяната на времето, както астрономическото, така и климатичното.

 

16.12.2014

Сутринта нямаше и помен от притесненията ми. Бях свежа и напълно свикнала с влажността. Радвах се на летните температури и с две думи бях готова за пълноценна почивка 😊

Отидохме на закуска, а след това се разходихме малко из алеите и се отправихме към лобито на хотела за да направим резервация за местата които искахме да посетим в следващите дни.

Бяхме си набелязали екскурзии до остров Саона и до столицата на Доминикана, Санто Доминго. Тъй като времето не беше особено подходящо за плаж се вързахме на предложението да посетим презентация в някакъв шикозен комплекс наблизо. И наистина мястото се оказа страхотно.

Ще спестя разказа за това какво изнудване последва с цел да си купим пакет за бъдеща почивка. Вал се изнерви, бяха мобилизирани няколко души да ни убеждават колко много ще изгубим ако отхвърлим предложенията и накрая след близо час на безсилни убеждения се качихме в микробусчето и си тръгнахме. Преживяването остави смесени чувства.

Минаваше обяд. Слънцето беше започнало да надделява над облаците. Костенурките в езерцето до оформилия се като любим ресторант за хапване се препичаха на камъните.

Хапнахме и се качихме в стаята. Тук е мястото да кажа нещо повече за нея. Беше достатъчно просторна. Разполагахме с бърз интернет и пълен минибар, който всеки ден беше допълван с провизии 😉 Същото важеше и за кафето. Всичко беше включено в цената на почивката. Банята имаше отделна тоалетна. Разполагахме с халати, чехли и всякакви други глезотии.

Разбира се най-ценното беше гледката към океана и високите палми.

Облякохме банските и се отправихме на първия си плаж. Все още бяхме в нова за нас територия и тепърва опознавахме района.

Първо отидохме на плажа. Водите на Атлантика се оказаха топли и приятни за къпане.

След това решихме да разнообразим и се преместихме на басейните.

И така в общи линии прекарахме целия следобед, след което си напълнихме джакузито на балкона. Какво да допълня, истинска почивка 😊

След вечеря се разходихме по осветените алеи, разгледахме сувенирните магазини и си набелязахме някои неща, а за финал отидохме да пием по един коктейл.

На следващия ден ни предстоеше разходка до остров Саона за който бях чела само хубави отзиви.

 

Breathless Punta Cana Resort & Spa  

Напред към част II Isla Saona

 

 

Isla Saona - Доминиканска република II

    17.12.2014 - Isla Saona

Рано сутринта, докато целият хотел още спи отидохме на изхода от където трябваше да ни вземат за екскурзията. Началото не беше съвсем гладко, защото някой не беше предал на някого нещо и за малко да не ни качат в микробуса. Ситуацията се усложни допълнително тъй като шофьорът не разбираше дума на английски, но слава богу че жената от другата двойка от хотела за същата екскурзия беше бразилка женена за германец. И в общи линии чрез немски и португало-испански се разбрахме, а проблемът се реши окончателно, когато споменахме, че сме направили резервация при Леон, което подейства като казване на правилната парола 😉

И така най-накрая потеглихме, но все още не знаехме какви изненади ни очакват. А те започнаха твърде скоро. Оказа се, че пътьом ще минем да съберем още хора. И понеже нашият хотел беше нещо като първа спирка заради местопoложението си се започна едно обикаляне по другите хотели.

Може би час и нещо след тръгването стигнахме до една бензиностанция, която се оказа нещо като гара разпределителна. Свалиха ни от нашия микробус, пренасочиха ни към друг и така най-накрая се оформи нашата група, качи се и екскурзоводът и продължихме. Без да се усетим бяха изхвърчали повече от два часа, а предстоеше още доста път. Не стига това ами спряхме още веднъж на някакъв огромен магазин за сувенири, където цените се оказаха бомбастични.

Разстоянието от нашия хотел до отправната точка за острова беше на стотина километра, но с всички тези обиколки, прехвърляния между микробусите и спирания ги изминахме за повече от два часа и половина. Най-накрая стигнахме до рибарското селце Bayahibe, където на един приятен плаж в малък залив беше пълно с лодки и катамарани. От тук започваше приключението 😉

 

Всичко от този момент нататък мога да го оприлича на едно мокро и слънчево парти. Още с качването на катамарана ни наляха ром с кола и това продължи през целия ден....ром с кола 😉

Катамаранът потегли и купонът започна. Музика, танци, прекрасно време и много настроение 😎😊

По някое време наближихме острова. Гледката към палмите и плажа беше невероятна, а водата на Карибско море, просто не може да се опише, бистра и изумрудено синя.

На обяд след два часа забавно пътуване с катамарана стигнахме крайната точка на нашето пътуване, остров Саона. Едно тропическо кътче от рая обявено за природен резерват в което е забранено всякакво строителство и е съхранило девствената си красота, кристално чистата вода, белите и фини като брашно пясъчни плажове и палмите в причудливи форми.

Историята на острова, както и повечето неща в Доминикана е свързана с Христофор Колумб.  Той е открил острова през май 1494 на път за Северна и Южна Америка, а името е в чест на общината, Савона, където Колумб е живеел по това време. Първият губернатор на острова и приятел на Колумб също е бил от Савона. И до днес островът е побратимен със съвременния град Савона.

Местното население е едва около 300 души, но всеки ден между 10-14 ч. островът се препълва от стотици, дори хиляди туристи. Днес в числото на натрапниците бяхме и ние 😉

Заехме по един шезлонг и се отправихме към морето да се разхладим. След това се поразходихме да направим снимки. Беше наистина невероятно красиво.

Дойде време за обяд. Гостиха ни сладко, сладко и продължихме да се излежаваме на шезлонгите под палмите. Релаксиращо и спокойно. Малко след 2ч. следобед плажът започна лека полека да се изпразва. Групите се ориентираха за тръгване обратно. Организацията беше направена така, че който беше пристигнал с катамаран щеше да се прибере с моторна лодка и обратно. Скоро нашата група се натовари на една скоростна лодка, раздадоха спасителните жилетки и истинският екшън започна 😎

Преживяването беше страхотно. Купонът на катамарана беше чаровен по свой си начин, но адреналинът на скоростната лодка беше несравним. А приключението съвсем не беше към края си. След известно време спряхме насред морето в една плитчина наречена Natural Pool. Слязохме от лодката да се къпем в бистрата вода, която стигаше едва до кръста. Момчетата от лодката тръгнаха отново с чашите да раздават ром с кола, ей така докато сме във водата 😜 Някои успяха да се доберат до морските звезди, които бяха приготвени за снимки, но ние не бяхме достатъчно напористи.

След около 30-40 мин. се качихме обратно в скоростната лодка и потеглихме обратно. За разлика от катамарана, който се движеше в открито море, лодката мина покрай брега, където се виждаха девствени плажове с палми и като цяло гледката много наподобяваше на тази от предаването Сървайвър. В съчетание с високата скорост, която караше буквално лодката да лети над водата изживяването беше невероятно.

Щом стигнахме брега побързахме да се преоблечем със сухи дрехи. Бяхме прекарали един много мокър ден 😉 Организацията не беше на особено ниво. Навсякъде паркирали микробуси и пак започна едно разпределяне кой къде да се качва. Следвахме неотлъчно нашия водач, но някак си усещането беше за хаос. В крайна сметка заехме места в един от всички микробуси и аз слязох да пуша. До мен си приказваха шофьорите и единственото което разбирах бяха имената на хотелите през които трябва да минат и да оставят хора. През ушите ми мина името "Бресли". Аз такъв хотел не бях чувала и реших да попитам дали става дума за нашия хотел "Бретлес". Шофьорът потвърди, като отново натърти "Бресли"😉

Потеглихме обратно. Героите бяха уморени и в микробуса цареше тишина. Така продължи до Пунта Кана, когато пак започнаха обиколките по хотелските комплекси. Вече минаваше 7ч. вечерта, а нямаше изгледи скоро да стигнем, защото ние бяхме на опашката, чак в Уверо Алто. И в един момент, на изхода на един от комплексите микробусът спря и шофьорът започна да вика "Бресли". Вал изобщо не реагира, той не допускаше, че става дума за нашия хотел 😉 Аз обаче се усетих, че викат нас. Свалиха ни от микробуса и ни прехвърлиха в друг. Вече нищо не ни учудваше. Нямахме идея какви схеми се правят, само се надявахме по-скоро да се приберем. Продължихме с другия микробус. Минахме да оставим още няколко души и когато останахме сами в микробуса се надявахме, че вече няма да се отбиваме никъде. Да, ама не. Оказа се, че шофьорите нещо са се забавили и се наложи първо да минем през гаража на фирмата да се обясняват нещо с шефа.

Минаваше 8ч. вечерта, когато по тъмно най-накрая стигнахме до хотела. Чувствахме се безкрайно изморени. Взехме душ набързо и отидохме да вечеряме.

Денят беше страхотен, наистина незабравим. Дори и неуредиците в организацията с микробусите не можаха да помрачат хубавите емоции. Напротив, когато се отпуснахме на удобното легло започнахме да се шегуваме с цялата ситуация през която минахме 😊

Isla Saona

Назад към част I                                              Напред към част III