Круиз Северноевропейски столици - Costa Luminosa (част I)

11.06.2016

Няма как да пропусна малкото предисловие за този круиз. От няколко години искахме да отидем в Санкт Петербург. Обмисляхме различни варианти и накрая се спряхме на круиз, който ходи до там. Разбира се ден-два са крайно недостатъчни за старата руска столица, но преценихме, че за начало е добре. След така избистрилата се идея започнахме да плануваме круиза преди една година. Тогава обаче изникнаха други ангажименти и се наложи да го отложим, но не за дълго. Още през есента подновихме търсенето на подходящия маршрут и задействахме процедурата. Въпреки, че имахме намаление и други преференции за корабите на MSC се спряхме на Costa Luminosa, защото техният маршрут предлагаше два дена в Стокхолм и два дена в Санкт Петербург, градовете, които ни интересуваха най-много.

И така, избрах  каюта (отново по традиция на последен етаж под бюфета и с балкон) и се обърнахме към агенция, която да задейства всичко останало, защото формалностите за руската виза ни идваха в повече. Успяхме да намерим много изгодни билети до Стокхолм и до края на септември бяхме готови с резервацията.

Месеците си минаваха и така до злополучния 1-ви април, когато Валери се контузи докато играеше тенис. Започна се една дълга и много неприятна одисея. Оперираха го в края на април и според доктора възстановяването на коляното му щеше да отнеме не повече от месец. Дните отминаваха, а нещата не се подобряваха. Не стига това, ами изискванията за визите се оказаха повече от очакваното. Наложи се да искаме от здравните си застраховки специални сертификати. Изобщо безумна бумащина.

Десет дена преди датата на отпътуване трябваше да отидем да си получим визите и да минем покрай болницата за поредния контролен преглед. Разстоянието от спирката на трамвая до офиса на туристическата агенция беше по-малко от 200м., но Валери едва ги измина. В този момент за мен круиза беше зачеркнат. Нямаше начин да тръгнем при това положение 😒 Но неприятностите не идват сами. Оказа се, че аз нямам застраховка за отмяна на пътуване, което означаваше да изгорят повече от 2000 евро.

След прегледа бяхме леко обнадеждени. Докторът каза, че ще сложат някаква инжекция на Валери два дена преди да тръгнем и му препоръча пътуването. Започнахме да се шегуваме, че заминаваме на круиз, защото се налага (предвид невъзможността да го канцелираме).

И така след дълго плануване, подготовка и множество перипетии на 11-ти юни се прекръстихме и потеглихме 😏 Предстоеше ни да направим обиколка на Балтийско море и да видим няколко емблематични Северноевропейски столици😊

 

*     *     *

Малко след 15ч. кацнахме на летище Арланда в Стокхолм. Не бяхме решили как да се придвижим до пристанището Frihamnen. При нормални обстоятелства можехме да използваме специалните автобуси Flygbussarna до Централна гара и от там с автобус, но предвид контузията на Валери и багажа решихме да се качим на такси. Докато чакахме да си получим куфара видяхме едно момиче от Costa, което очакваше пасажери от нашия полет. Проучихме как стоят нещата и се оказа, че дали с такси или с автобуса на Costa ще олекнем еднакво, около 50-60 евро и без повече да мислим се качихме на автобуса на Costa.

За около 30 мин. стигнахме до порта. Духаше ужасно и беше голям студ. Побързахме да оставим багажа на означеното за това място, минахме много бързо през чекин-а, защото бяхме направили предварително web check-in и влязохме на топло в огромния кораб.

Costa Luminosa беше от същия калибър на останалите кораби на които сме били. Дълъг 294м, широк 32м с 16 палуби, дванадесет от които за пасажери. Разполагаше с всичко необходимо като се започне от рецепция и туристически офис, театър разположен на три етажа в предната част на кораба, шопинг център, фотографско ателие, библиотека, параклис, галерия, зона за тинейджъри, Cinema Mizar 4D, стая за игра на карти, дискотека, казино и разбира се множество ресторанти и барове пръснати из целия кораб.

За любителите на спорта и спа услугите имаше на разположение два басейна и поне 4 джакузита, джогинг алея и такава за ролери, игрище за баскетбол, волейбол, фитнес център, СПА център, солариум и фризьор.

Нашата каюта 8272 се намираше на палуба Topazio, точно под бюфета. Основният критерий, когато избирам каютата е да бъде на висок етаж, с балкон и по възможност в централната част на кораба до асансьори. Били сме в различни каюти, отпред на кораба, най-отзад с изглед към дирята, която оставяме след нас, но най-удобна е позицията по средата. Всичко е на равно отдалечено разстояние😉

Стрелката сочи към нашата каюта

Първото ни впечатление от стаята беше добро. Корабът не беше нов (пуснат на вода през 2009г.), но определено беше чист и реновиран, макар да не изглеждаше луксозно. Каютата беше малко по-малка от тези на MSC, но за сметка на това балкона беше почти два пъти по голям (в смисъл по-дълбок), което за мен не беше от значение, но Валери го определи като плюс 😉 Най-хубавото обаче беше, че съвсем наблизо до нас бяха централните асансьори и стълбите, които отвеждаха точно до входа на бюфета на горния етаж.

След като хвърлихме по един поглед на каютата и докато чакаме да ни докарат куфара решихме да се качим до бюфета да хапнем по нещо и да пием кафе. Намерихме останали някакви хапки наподобяващи сандвичи, които определено не ни харесаха и си взехме кафе. Седнахме на масичките отвън, но силният вятър създаваше усещане за много студено време. Започнахме да се чудим дали сме на правилното място при положение, че и двамата обичаме топличкото. С носталгия си спомнихме за круизите в Средиземно море и категорично отсякохме, че това ще е първият и последен круиз на север 😕

Неусетно дойде време за вечеря. Като първа вечер щяхме да слезем в ресторанта за да видим на каква маса сме настанени и изобщо как протича вечерята. В случай, че нещо не ни хареса можехме да се качим в бюфета.

Първа смяна започваше в 19ч. Ресторант Taurus беше разположен на два етажа. Нашата маса беше на по-долния етаж Zaffiro. Може да се каже, че останахме доволни. Бяха ни настанили на маса за двама наблизо до прозорците, а храната (учудващо) се оказа напълно достатъчно при все, че порциите бяха както обикновено тип гурме (голяма почти празна чиния)

Глождеше ни мисълта, че ще пропуснем да разгледаме вечерен Стокхолм, но навън беше доста студено, а такси до центъра, който се намираше само на няколко километра струваше 50 евро. Това по всички стандарти си беше истински грабеж и затова решихме да си останем на кораба. Малко по-късно в 21:30ч. аз се запътих към театъра да гледам някакво комедийно магическо шоу, а Вал остана в каютата на топло да гледа европейското по футбол.

Оказа се, че шоуто наистина беше забавно. Най-много ми хареса групата Afro Arimba dancers and singers, където имаше една много симпатична руса певица, която се оказа българка. Хореографията също ми хареса. Сцената можеше да се върти, да става на нива стъпаловидно и определено всичките й възможности бяха използвани. С две думи - хареса ми 👌😊

След шоуто се качих до най-горната палуба. Не ме свърташе в кабината и исках да пообиколя. Минаваше 22ч., а навън беше светло все едно е късен следобед. За първи път бях по тези ширини и то точно в пика на белите нощи 😀

Вече нямах търпение да потеглим. Бях любопитна да видя тези северни държави и по-точно столиците им. Тяхната архитектура, природни дадености и забележителности. Изглеждаха ми толкова далечни и непознати.

12.06.2016

Сутринта ни посрещна с много слънце. Всъщност, ако трябва да сме точни, нощ в истинския смисъл на думата нямаше, защото в нито един момент не се стъмни напълно.

Качихме се на закуска в бюфета и... опааа... посрещна ни първата неприятна изненада. След като обиколихме надлъж и нашир огромния бюфет установихме, че менюто за закуска няма нищо общо с това, което сме свикнали да има на круизите с MSC. Изборът се свеждаше до няколко вида салам, филе и кашкавал, конфитюрчета, мюсли, хлебчета, кроасани, корнфлейкс и...ми май това беше. Такива неща като яйца, бекони, наденички, палачинки и други глезотии...ядец. Аз бях доста разочарована, защото на мен любимата ми закуска е бекон с яйца. Не беше лесно но се примирих. Отбелязахме си първия минус 👎 😏

В 9ч. слязохме със спасителните жилетки да ни направят задължителния формален инструктаж и бяхме готови да отплаваме.

Точно в 10ч. корабът тържествено тръгна. Казвам тържествено, защото се оказа, че има някаква традиция освен да сигнализира със силно изсвирване да пускат известната песен на Андреа Бочели -  Time To Say Goodbye. Тя кънтеше величествено докато корабът се отдалечаваше от дока и поне на мен ми подейства толкова силно, че чак настръхнах. Освен това се оказа, че тук не се налага да се крия като престъпник да пуша. На балконите си имаше монтирани пепелници и можех да пуша съвсем официално. За пушачите е ясно какво значи това. Вместо да обикалям като ненормална до обозначените места на 200-300м. можех да си пия кафето на слънчевата тераса и да запаля цигара. Това си беше голям плюс, а заедно с хубавата музика, даже два плюса 👍😉

Около 11ч. се качихме отново в бюфета да си вземем по кафе и нещо сладичко. Намерихме си хубава масичка до прозореца и се отнесохме в сладки приказки докато корабът бавно преминаваше покрай безброй малки островчета.

Истински лабиринт от безброй островчета

Гледката беше наистина впечатляваща. Някои от островчетата изглеждаха напълно диви, а на други се виждаха красиви къщички в типичен скандинавски стил. Пред всяка крайбрежна къща имаше малък кей за лодка. Лодките вършеха ролята на лека кола за хората, които обитаваха тези красиви места. Изглеждаше наистина нещо много различно и нетипично.

Следобед, когато излязохме в открито море и красивите островчета останаха зад нас отделихме време да се разходим из кораба. Това беше единственият ни ден в открито море и сега беше моментът да проучим кое къде е. Започнахме от атриума. Оказа се, че нашата каюта е до панорамните асансьори и колкото и странно да изглеждаше те не бяха по-натоварени от останалите, дори напротив. И така през атриума се разходихме покрай магазините, баровете и казиното.

Фоайето с асансьорите (панорамни и обикновени)

А когато решихме, че сме видели достатъчно вътре се качихме на асансьора и отидохме на най-горната палуба, където си направихме освежаваща обиколка от единия до другия край на кораба, а после през бюфета слязохме в нашата кабина.

И ето, че дойде време да се приготвим за вечеря. Днес беше първата Гала вечер. Из кораба се разхождаха елегантно облечени пасажери и цареше обичайното оживление. За втора вечер останахме приятно изненадани, че храната в ресторанта беше хубава и напълно достатъчна, нещо, което в MSC рядко се случваше и заради което предпочитахме да се храним в бюфета.

Както обикновено след вечеря се качихме да се преоблечем в кабината. Беше почти 21:30ч. а на нашия балкон слънцето препичаше. Започнахме да се шегуваме, че при нас напича след 8 вечерта 😜

Програмата за вечерта продължи с шоуто в театъра, което днес се казваше La vie est belle (според гугъл преводача това означаваше "Животът е прекрасен"). За втора поредна вечер имаше хубави песни, танци, декори, костюми и хореография.

След това се отправихме към Grand Bar Elettra. В 23ч. там щеше да има Вариете шоу. Имаше почти половин час до началото му, но седнахме докато все още се намираха места. Поръчахме си по един коктейл и се забавлявахме да наблюдаваме хората на дансинга. Повечето бяха над 65 годишни и танцуваха все едно са на урок по танци. Движенията им бяха премерени, сякаш си тактуваха наум. Кой знае, сигурно си тактуваха наистина. С присъщото си чувство за хумор Вал се пошегува, че на кораба средната възраст е 60 години, а на дансинга 70 😊

Разбира се, шегувахме се с най-добри чувства, все пак и ние сме тръгнали към тази възрастова категория, а и определено е приятно да видиш добре изглеждащи хора в третата възраст, които се радват на живота и най-важното, живеят си живота!

След т.нар. вариете, което се оказа латино танци решихме да се прибираме в каютата. Пропуснахме партито на горната палуба край басейна, но предполагам, че е било хубаво. Анимацията на кораба определено беше на ниво.

Излишно е да казвам, че навън продължаваше да бъде светло, все едно сега се развиделява.

Валери си пусна да гледа европейското първенство по футбол на италиански канал, а аз отворих пътеводителя да прочета малко за Хелзинки. Нямах големи очаквания нито планове за финландската столица, но все пак исках да съм подготвена.

  

Costa Luminosa Show

Напред към: Хелзинки (част II)

Круиз Северноевропейски столици - Хелзинки (част II)

13.06.2016

Акостирахме на терминал Hernesaari в Хелзинки малко след 8ч. сутринта. Нашата кабина се водеше от страната на порта. Това в повечето случаи е много полезно, първо защото от високо виждаш доста неща, като например спирките на автобусите, терминала за пасажерите и потока от хора и второ, защото понякога се оказва, че някъде долу има кафене със свободен wi-fi достъп. Така беше в Кадиз, а сега и в Хелзинки. Макар и малко бавна, все пак имаше интернет връзка 😉

Бърза работа нямахме, но времето беше слънчево, бяхме закусили и в 9ч. вече бяхме готови да тръгнем на разходка. Както казах плановете не бяха амбициозни. Още докато подготвях пътеводителя не бях зашеметена от финландската столица. Освен това трябваше да пазим коляното на Валери за предстоящите два дена в Санкт Петербург. Затова планът беше да си купим комбиниран билет за обиколка с туристическия автобус и туристическото корабче и да се разходим на централния площад и този край брега.

От кабината виждахме точно пред кораба туристическите автобуси. В дневната програма, която предоставяха на кораба бяха отбелязали, че цената за тези автобуси, тип Hop On Hop Off е 30 евро на човек, само, че аз бях проучила, че за 5 евро повече може да се купи комбиниран билет.

Излязохме от кораба и се запътихме към първия автобус насреща ни. Казахме какво търсим и се оказа, че тези, които стоят буквално пред изхода продават само билети за автобуса, но на стотина метра в страни имаше други, които продаваха и комбинирани билети. За пореден път се убедих, колко е добре човек да не разчита само на информацията, която му предоставят в кораба 😉

Към 9ч. се качихме и потеглихме. Реших да проверя дали наистина има интернет в автобуса, както го рекламираха и останах приятно изненадана, че има, при това връзката беше бърза и много добра. Размених си няколко съобщения с майка, колкото да знам че всичко е наред и бях готова да обърна внимание на Хелзинки.

Това, което бях научила за града и неговата история беше следното:

Финландската столица е разположена на Балтийско море на северния бряг на Финския залив. Тя е най-големият град на територията на страната с население около 600 хил души и основният политически, образователен, финансов, културен и изследователски център. Наименованието си „Белият град на Севера“, Хелзинки дължи на някои характерни особености на неокласическата си архитектура, а именно факта, че едни от емблематичните й сгради са изградени от бял мрамор. Често оприличават града със Санкт Петербург, което се дължи не само на близкото географско разположение на градовете, но и на дългогодишните исторически връзки между Финландия и Русия. Много по-голямо обаче е влиянието, което Швеция е оказала на архитектурния стил на града. Днес по улиците на Хелзинки може да се чуе  най-често да се говори на фински и шведски. Това са и официалните езици в страната.

Градът е защитен от морските бури чрез група от близо 300 скални островчета. Те са част от столицата на скандинавската държава. Някои от тях са общинска собственост, а други държавна и се използват от армията.

В исторически план Финландия много често се е превръщала в бойно поле между шведските и руските армии.

От 1323 до 1809 г. територията на Финландия е била под владение на нейната съседка – Швеция. От 1809 до 1917 г. Финландия е била част от руската империя под формата на велико херцогство. Все още в центъра на града могат да се видят големите къщи, които са обитавали руските богаташи.

Историята на Хелзинки започва през 1550 г., когато градът е създаден с указ на шведския крал Густав Васа. Първоначалното селище било разположено при устието на река Ванта Йоки. По-късно обаче мястото се оказва доста неудобно поради лошия достъп до морето. В резултат на това градът е построен на мястото, където е и днес - на вдадения във Финския залив неголям скалист полуостров Естнес. До 18 век почти всички сгради в Хелзинки са били от дърво. Въпреки 500-годишната история днес в Хелзинки не могат да се видят сгради по-стари от 200 години. Причина за това са пожарите, които на два пъти почти заличават града.

Време беше да видим с очите си Хелзинки 😊

Автобусът мина покрай Market Hall и продължи по разни безлични булеварди към Tennis Palace. Малко по-нагоре успяхме да зърнем една от забележителностите на града Rock church и продължихме към Sibelius Monument, Tram Museum и Олимпийския стадион. Направихме обиколка до ботаническата градина (първото нещо което ми хареса) и след операта тръгнахме по големия булевард Mannerheimintie покрай Finlandia Hall, Националния музей, Парламента и така до центъра. След това покрай един много приятен парк и през малка уличка се озовахме на Сенатския площад, където слязохме.

С уникалната си неокласическа архитектура площадът беше най-посещаваното място в града. В четирите му края бяха разположени и най-известните сгради в града - Катедралата (Helsingin tuomiokirkko), Министерският съвет, Хелзинкският университет и библиотеката, които са били изградени през XVIII век.

Чисто бялата и грандиозна фасада на храма се издигаше в северната част на площада. По своята същност това бе Евангелистка лютеранска катедрала на хелзинкската епархия. Строежът й започнал през 1830 и завършил през 1852 година. На покрива се извисяваха огромни статуи от цинк, изобразяващи апостолите, които се считат за най-големите цинкови статуи в цял свят.

Наистина Катедралата изглеждаше величествено кацнала на върха на стълбите. А отгоре се виждаше целият площад като на длан.

В центъра на площада се намираше паметникът на руския цар Александър II. Финландският народ издига паметника в знак на благодарност за обявената от Александър ІІ автономия на страната и проведените демократични реформи.

Може да се каже, че мястото ми хареса, точно както очаквах от това, което бях видяла в интернет 😉

След като посетихме Катедралата и направихме достатъчно снимки от всички ъгли на площада се отправихме към Пазарният площад (Kauppatori). Той се намираше в близост до пристанището от където щяхме да се качим на корабче. На площада имаше много сергии, със всякакви стоки от цяла Финландия, но на тях щяхме да се спрем след разходката по вода.

Успяхме да се качим в последния момент преди корабчето да тръгне.

В началото бяхме седнали отвън, но скоро студеното Балтийско море ни накара да размислим и влязохме на топло.

Обиколката започна от южното пристанище с едни от най-големите фериботи, а в дясно остана малкото островче Klippan с дървена къща от 1890г.

Продължихме покрай красивия централен парк Kaivopuisto и стигнахме до чаровните сгради в стил Art Nouveau пред които в закътан пристан се поклащаха яхти и платноходи.

Минахме покрай още няколко острова и се отправихме към остров Суоменлина (Suomenlinna). Построената през 1748г. крепост е остатък от владението на шведите за защита откъм морето срещу руската експанзия, но само след 60 години Финландия вече е руска територия и така до 1917г. От 1991 г. островът е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Бях излязла да снимам отвън и се почуствах като във филм на Хичкок. Чайките буквално идваха отгоре ми, но въпреки това не се отказах. Откъм корабчето най-добре се открояваше King's Gate.

След това поехме обратно към града, като по пътя си минахме още няколко острова - Santahamina (затворен военен остров повече от 200 години), Vasikkasaari (остров с традиционни финландски летни вили), Saunasaari (остров с типични финландски сауни) и Korkeasaari (Зоологическата градина на повече от 100 години).

И достигнахме до един от най-престижните квартали Kruununhaka и поредното пристанище с няколко красиво изглеждащи ветроходни кораби.

В единия край на порта се открояваше червената фасада на голямата ортодоксална Катедрала Успение. Изградена от червени тухли с 13 златни купола. Завършената през 1868 год. църква бе най-яркият пример за руското влияние.

Но най-впечатляваща беше панорамата която се откри малко преди да акостираме на кея. Пазарният площад и красивите сгради зад него с доминиращата Катедрала на височината изглеждаха пленяващо.

Разходката с корабчето беше една наистина много добра идея. От морето видяхме града в друга светлина. Това беше един много добре изкаран час и половина, а единственото което не ни хареса беше кафето, което си поръчахме 😉

Слизайки обратно на брега се озовахме отново на пазара. Трябваше да купим някакви сувенири и обезателно чорапи, защото се оказа, че моят любим е забравил да си сложи в багажа 😉 Определено имаше голямо разнообразие от типични финландски артикули. Множество кожени изделия и ръчно плетени красиви зимни пуловери. Всичко обаче беше адски скъпо, дори и китайските сувенири  😏 А единствените чорапи, които намерихме бяха дебели с бродирани еленчета по тях 😜

В края на пазара стигнахме до един мост зад който се виждаше голямата руска Катедрала. Направихме й снимка, но нямаше да ходим до нея, защото предварително бях проучила, че в понеделник е затворена.

И тук по план трябваше да приключи нашата разходка и да се качим обратно на туристическия автобус, но както се казва плановете са затова за да се объркват. Вал не си чувстваше изморен крака, беше достатъчно рано за прибиране и най-важното, трябваше да намерим чорапи, защото в магазините на кораба нямаше. И така разходката ни продължи по централните улици.

Когато решихме, че вече е време да се качваме на туристическия автобус се отправихме към спирката му до красивия парк Esplanade. Минахме през парка и седнахме да пием кафе в един много симпатичен старинен киоск.

За съжаление и тук кафето беше същата боза, но поне мястото беше приятно.

Малко по-късно вече бяхме в автобуса. Направихме пауза на Сенатския площад преди да продължим, а аз използвах това време да вляза набързо в интернет. На връщане автобусът мина по крайбрежната алея и парка, който бяхме видели от корабчето. А след това продължихме все покрай брега и квартала Eira. Тази част на града определено беше много хубава. Не случайно и посолствата бяха съсредоточени в този район.

Малко след 14ч. стигнахме до кораба.

С бялото кръгче е оградена нашата кабина. С червената стрелка е посочено интернет кафето

Качихме се и седнах на балкона с кафе и цигара. Включих се към интернет от кафенето долу на пристанището, а слънцето грееше приятно. Какво повече да иска човек, почивка след пълноценно прекаран ден 😊

А равносметката за Хелзинки можеше да се събере в три изречения. Финландската столица ни хареса, но не до там, че да се върнем отново 😉 Очакванията ми се оправдаха и не останах нито разочарована, нито възхитена. Един обикновен голям европейски град с нищо по-различен от нашата столица София (е, може би просто по-чист).

В 18ч. корабът бавно започна да се оттегля от дока. Песента на Бочели отново изпълни цялата околност. Казахме довиждане на Хелзинки и всичко си продължи както следва. Вечеря в ресторанта, приятен релакс на балкона, спокойно море, посещение на акробатичното шоу в театъра и обратно в кабината. Камериерът се стараеше всеки ден и беше много добър в работата си.

Днес социалният живот приключи рано. Искахме да съберем сили за следващия ден. Очаквахме с нетърпение и огромно вълнение Санкт Петербург. Все пак това беше основната причина за избора на този маршрут. Надявахме се на хубаво време, на безпроблемно и бързо минаване през проверките на документи и визи и още куп по-дребни неща.

Първата неприятна изненада не закъсня. Както обикновено някъде към 23ч. ни донесоха програмата за следващия ден. Започнахме да я разглеждаме и опс...сюрприз 😯. Имаше изрично предупреждение, че между 2 и 5ч. през нощта няма достъп до порта. Сякаш ме цапнаха с мокър парцал. Ние бяхме планували разходка с корабче когато се вдигат мостовете по р.Нева, а се оказа, че точно заради това и понеже портът се намира на Василевския остров няма как да се върнем обратно. Меко казано бяхме разочаровани 😕 и се надявахме с това неприятните изненади да приключат и всичко останало да протече по план.

Предстояха два дългоочаквани дни. Заспах с тази мисъл 😊

Хелзинки - видео

Напред към: Санкт Петербург (част III)

Назад към: Costa Luminosa (част I)