Малко повече от година след
първата незабравима почивка в Доминикана, дойде ред да стегнем багажа отново за
тази прекрасна дестинация. Коледните и Новогодишни празници бяха отминали.
Сивотата и студът ни бяха депресирали напълно и единствено очакването за топлите
и слънчеви Кариби ни караха да се чувстваме по-добре. А мисълта, че тази година
щяхме да прекараме не една, а цели две седмици още повече повдигаше тонуса.
На 13-ти февруари дойде така бленуваният
момент. Бяхме компания от 8 души, аз и Валери, Биляна и Анатоли, Юлия и Владо и двете деца Мария и Стефчо, всички въодушевени и с големи очаквания. Ние,
защото вече бяхме ходили в Доминикана и бяхме очаровани, а останалите, защото
нямаха търпение да я видят и усетят😉
Пътуването беше дълго, но слава
богу в самолета не беше така тясно както първия път. Някъде към 17ч. се снишихме.
Бях запозната много добре с картата и можех да различа какво виждам под нас.
Минахме съвсем близко над плажа и минута след това кацнахме на летището в Пунта
Кана. Знаехме какво ни предстои - влажен и най-важното топъл въздух...така желан и очакван😊
Натоварихме се в автобуса и
потеглихме към нашия хотел. Тази година бяхме резервирали в Iberostar Punta Cana, на плажа Bavaro. На практика комплексът включваше Гранд хотел, два хотела
(между които и нашият) и вилно селище. Целият автобус беше само за туристи в
този комплекс, което ни спести обиколка по други хотели. За няма и 20-тина
минути стигнахме до входа. От там покрай голф игрището и огромния парк
продължихме към хотелите. Ние бяхме последна спирка. Вече бяхме тотално
изморени след целия ден пътуване. Нямахме търпение да се настаним. Успяха да
намерят две стаи една до друга, но третата стая (нашата) се оказа в другия край
на хотела. Обещаха, че на другия ден ако искаме ще ни я сменят за да сме
по-наблизо трите семейства. Качиха ни куфарите на електромобил, а ние тръгнахме
лутайки се да си търсим стаите. Все пак всичко за нас беше ново и се чувствахме
като изгубени сред алеите и палмите. Оправихме се някак си, но още щом
тръгнахме по коридора към нашата стая усетих, че нещата не вървят на добре 😕
Оказа се, че сме зачукани в края на хотела. Всичко в стаята беше ужасно и
кошмарно. Разположението й беше такова, че в нея не влизаше никаква светлина.
Беше с някакъв висок островърх таван и вътре си беше направо студено. Банята
изглеждаше ужасно, а за капак на всичко гледаше в посока към естрадата.
Музикалната програма все едно беше при нас. На мен настроението ми се скапа под
нулата 😞 Не можех да си представя да изкараме две седмици в този зандан. Точно
такова беше усещането. Отидохме да видим къде са настанени останалите. При
тях всичко си беше наред. Нормални уютни стаи с изглед към градината. Все едно,
че бяхме в два различни хотела. Решихме, че на другия ден ще искаме обезателно
да ни сменят стаята, но това означаваше, че не можем да си разопаковаме багажа,
и изобщо първото впечатление не беше никак приятно 😠
Така и така не ни се стоеше в
нашата усойна и студена стая и тръгнахме да разучим къде е бюфетът за да
хапнем. И хоп, следваща изненада. За разлика от миналогодишния хотел, където
имаше маси на открито за пушачи, тук никъде не се пушеше. Имаше определени
места и само там. Бюфетът беше огромен и когато решиш да пушиш ставаш и се
разхождаш до определеното място.
Да е било някъде към 10ч., когато
се тръшнахме да спим. Навън музиката дънеше яко и се наложи да затворим вратата
към балкона. Вътре стана още по-студено и неприятно 😕
Без да изпадам в повече
подробности най-накрая към 17ч. следобед на другия ден ни настаниха в друга
стая. Този път нямахме никакви забележки.
Всичко беше перфектно и най-вече
разположението й беше на супер място. Вече можех спокойно да разопаковам багажа
и почивката ни да започне 👌😎
В следващите три дни лека полека
се климатизирахме и разучавахме комплекса и порядките в него.
Междувременно аз се разболях и се
наложи да пия антибиотик. Направихме пътека до аптеката. Нашите приятели
започнаха да се шегуват. Всеки път като тръгнехме нанякъде питаха в аптеката ли
отиваме, още ли не сме ходили до аптеката и др. подобни 😉
Въпреки, че си боледувах доста
сериозно това не попречи да ходя на плаж. Беше странно, че дори не се чувствах
отпаднала. Мислех си, че нямам шанс да оздравея с този режим и вече се бях
примирила, че така ще се прибера в Швейцария, но нищо подобно. Точно за седмица
успях да се оправя напълно.
Но достатъчно за това, да
продължа с описанието на комплекса.
Още на първия ден разбрахме, че
за да си намерим място на плажа трябва сутрин в 8ч. най-късно да си запазим
шезлонги и чадъри. Проблемът идваше от факта, че за разлика от другите хотели,
където палмите служеха за сянка и всеки можеше да си намери място, тук бяха
разположени чадъри, ама разположени точно както в БГ - един до друг, нагъсто,
гора от чадъри. И щеш не щеш трябва да се уредиш с чадър 😒 Но не само трябва да
се уредиш с чадър, а и да избереш такъв, който е малко по-висок, защото имаше и
такива, които бяха толкова ниски, че под тях се чувстваш като в бункер. С една
дума, един голяяям минус за плажа заради чадърите 👎 Това аз го бях видяла още
като правихме резервациите. В Google се виждаше много ясно, но все пак решението
беше общо, бяхме група от три семейства. Просто за друг път ще знам, че няма да
резервираме на плаж на който си длъжен да бъдеш под чадър.
И така от втория ден си имаше
дежурни сутрин, които нарамваха хавлиите и отиваха да маркират територията.
Понеже хавлиите в комплекса са еднакви, аз използвах едно шалче, което
завързвах на чадъра за да си го разпознаваме. Обикновено дежурни бяха Валери и
Анатоли, които след това отиваха на тенис. Често обаче отивах и аз за да съм
сигурна, че няма да се окажем под чадър тип "бункер" 😜
И въпреки това, нищо не беше в състояние да свали усмивката от
лицето ми. Чувствах се толкова добре на топло, на плажа и във водата.
Комплексът иначе беше хубав.
Основните ресторанти бяха два и то огромни. Условно ги кръстихме - при мъжете и
при жените понеже в единия обслужващият персонал беше от мъже, а в другия от
жени. Храната беше хубава и в изобилие. За няма и два дена си бяхме маркирали
предпочитани райони в ресторантите. Сядахме така, че да сме далеч от лудницата,
наблизо до изходите към местата за пушене и никога под вентилатор 😉
На обед стана традиция да се
храним в бюфета на плажа. Там се чувствах най-добре. Седиш си на пясъка под
чадъра. Времето топло, морето насреща. Палмите се полюшват, ние си лафим и се
шегуваме...безгрижие 😊
Вечер имаше различни програми,
забавления и избор на барове. Започвахме да свикваме и да се отпускаме все
повече.
В тези първи няколко дни
разгледахме офертите за екскурзии и си набелязахме няколко. В общи линии планът
за почивката беше начертан. Първо щяхме да ходим да плуваме с делфини, след
това да се разходим до шопинг център, после до о.Саона и за финал бяхме
оставили Манати парк. А през останалото време плаж, басейн, тенис, зумба...кой
каквото го влече 😉
