03.10.2018г. –
сряда
По
план днешният ден беше отреден за столицата на острова Palma de Mallorca. В 9ч. бяхме на спирката до
хотела и точно по разписание в 9:05ч. се качихме в автобус 351 за Палма. Срещу
скромната сума от 12.10€ за двупосочен билет на човек и за по-малко от час и
половина стигнахме до централната автобусна спирка на Plaza de Espana.
Докато
пътувахме имах време да прочета някои неща за столицата и основните ѝ
забележителности:
Палма е
най-големият град и пристанище на остров Майорка, както и столица на испанската
автономна област Балеарски острови. Намира се на южния бряг на залива Палма. Населението
е 402,949 души за града и 517,285 за цялата област, което превръща района в
12-ти по населеност в Испания. Почти половината от населението на остров
Майорка живее в град Палма.
Градът е основан
през 123 година пр.н.е. като римски военен лагер на мястото на по-старо талайотско
селище и наред с Поленса в северната част на острова става един от двата му
главни града.
През 707 г.
мюсюлмански флот спира на острова и налага на Палма плащането на данък и
признаване на номиналната власт на Халифата, но самоуправлението на града се
запазва. В средата на IX век островите за пръв път са подложени на нападения на
нормани, които продължават до началото на X век, когато те са анексирани от
Кордовския емират. Под мюсюлманска власт градът, наричан Медина Маюрка, става
административен център на остров Майорка. Следващите десетилетия са период на
разцвет за града с нарастване на населението и превръщането му във важен
търговски център.
С постепенното
разпадане на Кордовския халифат, около 1015 г. Балеарските острови стават
владение на таифата Дения. Палма става база за нападения срещу християнските
кораби в региона, а през 1016 – 1017 г. за нападение срещу Сардиния, довело до
ответен удар на Пиза и Генуа. През 1087 г. таифата Дения е унищожена и за
известно време Балеарските острови са самостоятелна таифа. По това време
зачестяват нападенията на християните. През 1115 г. Палма е превзета и ограбена
от барселонския граф Рамон Беренгер III, след което островите попадат
под властта на Алморавидите.
Управлението на
Алморавидите стабилизира положението на мюсюлманите в региона, но в средата на
XII век те са подложени на силен натиск от династията на Алмохадите и губят
повечето си територии. Към 1157 г. тяхно последно владение са Балеарските
острови, а Палма става тяхна столица, като в града се преселват много привърженици
на династията от континента. Алморавидите поддържат съюзни отношения с някои
християнски държави и в Палма се установяват първите пизански и генуезки
търговци. През 1203 г. Алморавидите са окончателно разгромени и островите са
завладени от Алмохадите.
През 1229 г. след
продължителна обсада градът е превзет от арагонския крал Хайме I и става, наред с Перпинян на
континента, една от столиците на васалното на Арагон Кралство Майорка, което
той оставя на по-малкия си син. От 1344 г. кралството се управлява от кралете
на Арагон, от 1469 г. – от кралете на Испания, а през 1715 г. става част от
Испания.
По време на
Наполеоновите войни Палма става убежище за много бежанци от окупираната от
французите континентална Испания и се превръща в средище на либерализма. С
премахването от французите и на пиратството в Западното Средиземноморие в
началото на XIX век градът преживява нов търговски подем. След Втората световна
война Майорка става един от центровете на международния туризъм, като през 1960
г. е посетен от половин милион души, а през 2001 г. – от над 20 милиона. Това
дава тласък на икономиката и градът бързо се разраства, привличайки заселници
от континента и от чужбина, най-вече от Африка и Южна Америка.
Старият
град е мястото, където римляните,
маврите и християните са оставили своя отпечатък. Кралският дворец на Алмудана,
който е официалната резиденция на сегашната монархия, носи името си директно от
арабски език за "крепост". Наблизо, спокойните арабски бани, са още
едно напомняне за времето на маврите на острова. Повечето
мавритански сгради са били преобразени или разрушени. Днес в столицата има
петдесет и пет църкви, построени в продължение на няколко столетия, много от
които показват готически и барокови влияния. Характерни за града са отлично
запазени домове от 17-ти и 18-ти век.
Бях
изготвила строен план за разходката в Палма. Като за начало се качихме в
туристическия автобус за обиколка на града от площад Испания. Слязохме на едно
тихо и спокойно място, където се намираше първата набелязана цел Pueblo Español. Това беше музей на
открито заемащ площ от 6 365 м² замислен като град, в който се цели
да се съберат основните характеристики на градовете в Испания и възпроизвежда в
голям мащаб различни сгради, площади и улици. Бяхме ходили на подобно място в
Барселона и много ни хареса. Затова реших, че ще е добра идея да посетим и
това.
И
наистина идеята се оказа много добра. Попаднахме в една приказна Испания с
малки площадчета, улички и атрактивни сгради от различни региони. А
най-хубавото беше, че освен нас имаше още няколко души с които почти не се
засякохме докато разглеждаме. Не знам на какво се дължи липсата на интерес към
тази атракция. Дали защото е малко встрани от центъра и основния поток или нещо
друго, но това беше само в наша полза. Шестте евро си струваха до последния
цент 😊👌
45
минути ни бяха достатъчни да разгледаме това чудесно място, далеч от шума и
тълпите туристи. Имахме няколко минути, колкото да хапнем по един кроасан и туристическият
автобус дойде. Предстоеше да направим малка обиколка преди да стигнем до двореца
и катедралата.
Първо
минахме покрай замъка Castell de Bellver разположен на хълм над града с чудесна гледка от
където идва и името му. Строежът му е
започнал през 1300г. и е продължил 9 години. Проектиран е като кралска резиденция
и всички крале са били за кратки периоди там. В края на 14-и век
Joan I от Арагон и съпругата му Виоланд
от Бар живеят там в продължение на четири месеца с двора си, бягайки от чумата в
континентална Испания.
След 1343 г.
замъкът Белвер бил използван няколко пъти като затвор. Между 1802 и 1808 г.
Гаспар Мелхор де Йовеланос, министър на финансите, при управлението на Карлос
IV, е затворен в една от стаите на първия етаж. Замъкът също е действал като
затвор за много френски офицери и войници, победени в битката при Байлен през
1808 г. Последният период на затвор е по време и след испанската Гражданска
война, когато са държани до 800 републикански затворници.
Сградата е с кръгла
форма с три полукръгли кули и една кула на около седем метра от тялото на
замъка. Конструкцията е разположена около централен двор на две нива, приземен
етаж с полукръгли арки и плоски покриви, а горното ниво с готически арки и
оребрен свод, типичен за готическата архитектура.
Не
бяхме предвидили време да го посетим, но докато шофьорът правеше кратка почивка
слязох да го снимам отдалеч.
От
там тръгнахме да се спускаме обратно към града. Пътуването до крайбрежния парк
с фонтана пред двореца и катедралата продължи половин час през по-голямата си част
покрай морето и голямото яхтено пристанище.
От
тук щеше да започне пешеходната ни разходка. Но преди това седнахме да пием
кафе с прекрасна гледка към емблематичната композиция на двореца и катедралата.
 |
| В дясно се вижда кафето, където бяхме седнали |
След
кратката кафе пауза се отправихме към двореца, но първо се отбихме до приятната
градина встрани от него S'Hort del Rei.
Средновековната
градина е била разположена извън стените на двореца Almudaina и е съществувала
до 19 век, когато районът е развит. Нейната златна епоха е била в началото на
14 век по времето на крал Джеймс ІІ. През 60-те години на XX век, като част от
плана за възстановяване на околностите на двореца Алмудаина, сградите на тази
страна са разрушени, за да се направи нова градина в исторически стил,
проектирана от местния архитект Габриел Аломар.
Първоначално
мавритански дворец, който в края на XIII век става кралска резиденция за
кралете на Майорка. Сегашният замък е модифициран от мюсюлманския Алцзар.
Работата започва през 1281 г. и продължава до 1343 г. по времето на Джеймс ІІ,
синът на Джеймс І.
Нямаше
как да го посетим, тъй като беше затворен между 13:15ч. и 16ч., но дори и само
отвън пак ни впечатли. Не по-малко впечатляваща беше и гледката, която се
откриваше в посока към морето.
Непосредствено
до двореца се намираше внушителната Катедрала La Seu, превърнала се в символ на
столицата.
Построяването ѝ
продължило близо 400 години. Наричана е "Ла Сеу" (Катедрала на
светлината) и е в готически стил (характеризираща се с оформление в немски
стил). Има един от най-големите розови прозорци в света, известен като
"готическото око". Корабът също е един от най-високите сред
европейските готически катедрали.
Историята на
катедралата е тясно свързана с монархията на острова. След завладяването на
Madina Mayurqa през 1229 г. Джеймс I,
крал на Арагон и граф на Барселона, нарежда на мястото на старата джамия да
бъде построена катедрала.
Най-ранните
исторически документи, свързани с построяването ѝ датират от 1230 г., когато
епископ Пере де Морела осветил олтарния камък на главния олтар. Изграждането на
сградата, която познаваме днес, започва през времето на Джеймс II (1276-1311).
Минахме
покрай двореца на епископа и от там се шмугнахме в тесните старинни улички. Бях
прочела за една спокойна градина Jardi del Bisbe, където човек можеше да
отдъхне далеч от навалицата, но за съжаление беше затворена. Така и не
разбрахме дали причината е някаква реконструкция или отново традиционната
сиеста 😏
Продължихме
из лабиринта в стария град минавайки покрай красиви къщи с още по-красиви
вътрешни дворове. И малко след къщата Can Oms, дом на семейство Думс през
1642г. стигнахме до Кметството.
 |
| В края на улицата се вижда входа към градината Bisbe |
Ajuntament de Palma
– Кметството с екстериор от 17-ти век и интериор от 19-ти век, се намира на
Plaza de Cort, централната точка на Палма. Първоначално тук е било седалището
на Юрадос, изпълнителната власт на старото Кралство Майорка. С промените в
правителството, които се случват през 18-ти век, Съветът на Палма наследява
сградата, както и обзавеждането на бившия Университет на Кралството.
Сградата
безспорно изглеждаше невероятно с многото си орнаменти, часовника и кулите от
едната страна. А 600 годишното маслиново дърво на площада пред кметството
допълваше цялата картина
На
кратко разстояние от кметството по улица Carrer de Colom подминахме още една от десетките
къщи-забележителности Can
Forteza Rey.
За разлика от другите къщи при които се наблягаше на вътрешните дворове при
тази изпъкваше фасадата и формата. Представител на модернистичната тенденция на
Арт Нуво силно повлияна от каталонския модернизъм и по-конкретно на
произведенията на Гауди, къщата изпъкваше с издължената си и причудлива форма.
И
така неусетно се озовахме на Plaza
Mayor.
На мястото на седалището на инквизицията, днес Plaza Mayor е сърцето и душата
на стария град Палма. Това правоъгълно открито пространство, заобиколено от
стари аркадни испански сгради, е основният и най-голям площад в града. Оформен
е през 19-ти век на мястото на манастира San Felipe Neri и скоро се превръща в
една от забележителностите на Палма де Майорка и истински социален и културен
център.
Не
ми се искаше да си тръгваме, затова предложих на Вал да продължим по Placa del Mercat и след това по главната улица Passeig des Born
обратно до двореца. А от там се качихме на туристическия автобус в посока
централната автогара.
Останаха
много от маркираните забележителности, които бях планувала да видим, но не
исках да насилвам нещата, затова към 15ч. слязохме на площад Испания и се
гмурнахме в подземната автогара. Качването на автобуса за Алкудия не мина без
проблем, но все пак успяхме да се качим и към 15:30ч. вече пътувахме към
хотела.
Палма
определено много ми хареса и без да се замисля бих се върнала отново. Още
повече, че останаха много неща, които не можахме да видим и да посетим 😉
Видео - Palma de Mallorca
Няма коментари:
Публикуване на коментар