17.10.2012г.
На
този круиз хубавото беше, че престоите в различните пристанища бяха достатъчно
дълги, но лошото беше, че обикновено навсякъде пристигахме рано. Така и този
ден, акостирахме в столицата на Малта, Валета малко след 8ч. сутринта. Докато
изчкавахме да свърши навалицата при изходите на кораба седнахме да прочетем
повече за Малта и нейната столица. Любопитството да видим островната държава
беше голямо предвид историята свързана с прочутия Малтийски орден. Това беше,
поне за мен основната дестинация, която исках да видя на този круиз. Затова
преди да разкажа за нашето посещение в Малта ще си позволя да копирам това,
което пишеше в моя импровизиран пътеводител 😉
Малтийският
архипелаг, състоящ се от островите Малта, Гозо и Комино, е разположен в самия
център на Средиземно море, на около 90 км южно от Сицилия и 230 км от
Северноафриканското крайбрежие. Остров Малта е с размери 27 х 15 км. Гозо е
почти два пъти по-малък.
Въпреки че
географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална
плоча, културно и исторически те са част от Европа. И по население, и по площ,
Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски
език, официален за европейска държава. Мистичният ореол около Малтийския орден
и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел
за много европейци. И в това няма нищо странно предвид дългата и
интересна история на архипелага. От древните строители на мегалически храмове,
през финикийските търговци и разпространители на християнството като апостол
Павел, до рицарите на Свети Йоан, Наполеон и британската корона – всички те са
оставили тук своя отпечатък.
Историята на Малта
датира от близо 7 хиляди години. Неолитните храмове се считат за най-древния
архитектурен паметник в света - по-стари от египетските пирамиди. Първите следи
на живот датират от около 5200 г. пр. н.е, когато се предполага, че нашественици
от Сицилия са превзели страната. Около 1200 г. пр. Хр. финикийците
завземат територията на Малта, а след тях гърците
(VIII в.), картагенците (VI в.) и римляните
(III в.). Островът се оказва апетитна плячка за множество завоеватели и през
новата ера. През 870 г. го завладяват арабите,
през 1091 г. – норманите, а по-късно е включен
в пределите на Неаполитанското кралство.
През 1530 г. Карл
V, император на Свещената римска империя дава остров Малта като феодално
владение на рицарите от ордена на Свети Йоан. Историята на рицарите на Св. Йоан
започва по времето на кръстоносните походи през 11 век в Йерусалим, когато тяхната
задача е била да се грижат за ранените и заболелите поклонници тръгнали към
Божи гроб. От там идва и другото им наименование Hospitallers. Скоро техните
функции се разширили за да се превърнат в главния щит на защитата срещу
османското нашествие. След като Йерусалим е завладян от сарацините те се
преместват на о. Родос. В продължение на повече от два века рицарите успяват да
отстоят на турските набези, но през 1522 били принудени да напуснат своята
крепост - остров Родос и през 1530 г. се установяват в Малта. Поради
липсата на укрепления, веднага след пристигането си, те започнали да строят
крепости, за да защитят себе си и местното население от опасността от турско
нашествие.
Орденът на йонитите
(хоспиталиерите) полага основите на една стабилна държава. Те бързо подобряват
търговията, създават болници и превръщат Малта в културно средище и в укрепена
крепост, която макар да остава желана територия за много вражески народи, успява
да устои на всичките им набези.
Островът станал
много привлекателен за турската империя поради стратегическото си положение и
възможността след завладяването му да се проникне в Западна Европа. Турската
империя напада Малта през 1565 г. с цялата си мощ, превъзхождайки многократно
бранителите. Битките продължават четири месеца. Подпомогнати от малтийското
население и подкрепа от Сицилия, рицарите отстояват не само най-важната победа
в историята на страната, но допринасят и за спасяването на Западна Европа и
християнството, спечелвайки една от най-славните битки в Европа - "Голямата
обсада".
Битката с турците
от 1565 г., е един от най-ярките
моменти в развитието на страната. След тази победа започва "златна
ера" в развитието на културата и изкуствата в Малта и Гозо. Построена била
и нова крепост-столицата Валета, кръстена на нейния основател - Великия
магистър Жан Парисо Ла Валет, под чието ръководство малтийците разбили турския
нашественик. Укрепленията и постиженията на изкуствата от това време,
съкровищата в музеите и черквите, са сътворени от най-известните художници,
архитекти и скулптори от тази епоха. Това е накарало Сър Уолтър Скот да опише
Валета като "Град, построен от джентълмени за джентълмени".
Знакът на кръстоносците
– бял кръст на червен фон, се превръща в неин символ, който и до днес може да
се види навсякъде на острова. Четирите му крайща символизират
основните християнски добродетели: сдържаност, постоянство, смелост и
справедливост, а 8-те му върха – 8-те националности на участниците в
монашеското братство.
Рицарите владеят
територията на Малта до 1798 г., когато тя е завладяна от
Наполеон. Но престоят на Императорските войници бил
кратък - само две години, след което с помощта на Великобритания малтийците
успяват да изгонят френския гарнизон. Този момент е и началото на тясната
връзка на островите с Великобритания - Малта се превръща в една от перлите на
Английската корона. Страната е под английски флаг до 21
септември 1964 г., когато е провъзгласена за независима, а през 1974 г. става
Република.
След епичната
обсада през 1565 г., която малтийците успяват да отблъснат, Великият магистър
на ордена Жан Де ла Валет получава необходимото съгласие да започне
изграждането на нов град. Папа Пий V и испанският крал Филип дават заем и
наемат един от най-добрите военни архитекти, италианеца Франческо Лапарели, за
да проектира селището както трябва. Франческо Лапарели, един от водещите
архитекти на фамилията Медичи, бил изпратен в Малта, за да направи план на новия
град. Валета трябвало да следва естетическите принципи на Ренесанса. Плановете
на Валета били много внимателно изработени и със своите успоредни прави улици,
укрепления и кавалери, представлява прототип на военен ренесансов град. Един от
първите средновековни градове в Европа с градоустройствен план, с водопровод,
канализация и сметосъбиране. Лапарели имал уникалната възможност да проектира
града така, както той го вижда, без да се съобразява със стари постройки и
архитектурни планове. Това е първият в историята град, построен на принципа на
координатната мрежа на улиците, което позволява свежият морски въздух от двете
пристанища да циркулира лесно из тесните улички и да действа като средновековен
климатик.
Дворецът на Великия
магистър, катедралата "Свети Йоан", театърът "Мануел" и
Националната библиотека са само някои от забележителностите на столицата.
Укрепеният като
военен пост град със своите крепостни стени, бастиони и фортове израснал върху
голите скали на полуостров Сцеберас само за 15 г. Ла Валета умира през 1568 г.
и не успява да го види завършен.
Освен
историческата информация за Малта и нейната столица, разгледахме обстойно
туристическата карта за да начертаем нашия маршрут.
И
така заредени с енергия и достатъчно информация към 10ч. слязохме от кораба.
Качихме се в шатъл бус, който за около 3 евро ни спести изкачването до площада
с Triton
fountain
и се озовахме пред градските порти. Входът към стария град и началото на
главната улица Република бяха заградени със строителни пана заради
реконструкция. Заради това от една страна и от друга, заради самия занемарен вид на
сградите по цялата улица, не останах с добро първо впечатление. Казах си да не
прибързвам с изводите 😉
Скоро
стигнахме до площада пред Катедралата.
Сред паметниците на
величественото минало се откроява внушителната Катедрала Св. Йоан Кръстител
(St.John's Cathedral).
Обителта е
проектирана от Гироламо Касар през 1573 и 1577 г. като една от първите и
основни постройки в новата столица на Ордена. Суровата готическа фасада се
противопоставя на пищната барокова украса вътре, отговаряща на изискванията на
всички рицари, независимо откъде са дошли. Малтийският орден бил разделен на 8
ланга - френски, португалски, италиански, германски и т.н. според произхода на
своите членове. По времето на Великия Магистър Жан дьо ла Касиер в Ла Валета
нямало обща църква и всеки ланг се молел на различно място. Магистърът решил да
изгради Катедрала, която да събере всички рицари и всеки ланг получил свой
параклис, а рицарите го украсили според традициите в родината си. Така се
получили осем малки църкви, по-скоро параклиси, наречени обержи, символизиращи
осемте националности на участниците в кръстоносните походи които оформят
краищата на огромен кръст. Тук, под основния олтар, е гробницата със
саркофазите на Великите Магистри включително Жан Ла Валета.
Основна
характеристика на интериора е паважът на пода от цветни мраморни пана,
представляващи надгробни плочи на погребаните тук близо 400 видни членове на
Ордена на хоспиталиерите. Плочите са изпъстрени с хералдически символи, религиозни
мотиви, военни и морски трофеи. Цялата катедрала е изпълнена с изящни
фламандски стенни гоблени, барелефи, склуптори и мозайки.
В параклиса към
църквата построен в периода 1602 – 1605 година, като място за посвещаване на
млади послушници се намира грандиозната картина на известния италиански
художник Караваджо "Обезглавяването на Св.Йоан Кръстител".
И
отвън и отвътре Катедралата беше прекрасна. Разгледахме я цялата.
Влязохме
и в параклиса, където на цялата стена се намираше прочутата картина на Караваджо
”Обезглавяването на Св. Йоан”. Струваше си посещението й.
Когато
излязохме минаваше 11ч. По план в 12ч. трябваше да сме в Upper garden, ако искаме да наблюдаваме
салютите с топове. Налагаше се да се върнем обратно почти до площада с фонтана,
но предвид разстоянията това отне само броени минути. Този път минахме по друга
улица, успоредна на главната Република. Подминахме няколко църкви и други сгради
с интересни фасади и стигнахме до Auberge de Castille. Дворецът на Кастилците беше
също забележителен, а неговата цел е била да приютява всички останали рицари,
нямащи собствен дом в Малта или да служи като обител за благородници,
замръкнали на острова при своите пътувания. Построен от Гироламо Касар през
1574 г., той е бил преустроен почти напълно от Андреa Бели през 1741 г. От
шедьовър на старата школа, той се превърнал в шедьовър на бароковия стил и е
най-красивата постройка от вида си във Валета. От 1972 г. функционира като офис
на премиера.
Съвсем
наблизо бeше
Upper Barrakas garden -
градината на италианските рицари датираща от 1661г.
Отидохме
навреме за да заемем хубави места. Освен, че оръдията бяха точно срещу нас
имахме възможност да се насладим на панорамата откриваща се към Grand Harbour, историческите Три Града и
района Флориана.
Един
войник приготви оръдието и точно в 12ч. тържествено се чу залпа. Аз да си
призная очаквах да гръмне повече от едно оръдие, но и на това бяхме доволни 😉
Upper Barrakas garden беше приятно местенце и без
много да се колебаем седнахме да пием по едно кафе преди да продължим с
обиколката из Валета. По едно време гледам една котка реши да си легне на една
от масите. Разположи се удобно и аз станах да отида по-наблизо за да й направя
снимка. Изглеждаше меко казано странно – на околните масички хората пият кафе,
а котката си лежи най-невъзмутимо.
В
страни от масата имаше една палма и около нея зеленина. Забелязах, че нещо се
движи и когато погледнах останах ужасена. Не бях подготвена за това което видях. Имаше още две котки, а едната от тях
държеше гълъб в лапите си и го разкъсваше. Не можех да повярвам, котката не
просто си играеше с уловения и убит гълъб, а го разкъсваше. Погледите ни се
срещнаха и видях в очите й същата тази свирепост и настървеност, като у дивите
котки за които гледам по Дискавъри. Бях шокирана, че всичко това се случваше в
центъра на столицата Валета. Докато приключим с кафето на няколко пъти видяхме,
как същата котка разнася жертвата си досущ все едно, че сме на сафари и
наблюдаваме лъвове или други подобни. Но и това не беше края. Точно когато си
тръгвахме, на площадчето пред кафенето се струпаха много гълъбчета и докато
обсъждаме с Вал колко е опасно тук за тях, сякаш за да докаже това, котката се
спусна отново на лов. Не искахме да ставаме свидетели на още една жертва и си
тръгнахме. Запътихме се към Двореца на Великия магистър на Ордена. Разположен
на Palace square срещу Main Guard, Grandmaster's Palace беше една от основните
забележителности, която държах да посетим.
Издигнат между 1571
и 1574 г. той винаги е бил свързан с властта - седалище на Великите магистри на
ордена, на британския губернатор, а сега - на Президента на Републиката и
камарата на представителите.
Сградата е истинска
съкровищница на изкуството: в Гобленната зала се съхранява уникална колекция от
гоблени и ръчно изработени килими, Залата на Св. Михаил и Св. Георги (преди
главната заседателна зала на Ордена) е украсена с фрески на Перес Д`Алекио,
изобразяващи Голямата обсада от 1565 г., таваните на коридорите са декорирани
от Николо Назини, а много от стаите са покрити с фризове и картини,
изобразяващи епизоди от историята на Ордена. В сградата има също оръжейна изложбена зала събрала оръжия и доспехи принадлежали на знатни родове и
напомняща за миналите славни времена на рицарството. Ценен експонат е каретата
на Наполеон Бонапарт.
Дворецът
наистина беше впечатляващ още от входа, който ни отведе в един вътрешен двор с
много зеленина. Там се намираше касата, но една безкрайно нелюбезна служителка
ни се изрепчи, че няма как да развали 50 евро и трябва да изчакаме. Излязохме
отново във вътрешния двор да изчакаме и да направим снимки.
След
малко дойдоха други желаещи да посетят двореца. След като си купиха билети, Вал
отново подаде банкнотата от 50 евро и „любезната” служителка отново се изрепчи.
Вал не й остана длъжен и се заформи скандал след което стана ясно, че колежката
й имала да развали парите. Купихме си билети, но отношението с което ни
посрещнаха много ни разочарова. И не стига това, ами на входа проверяващият
билетите го заварихме с една чиния храна да си хапва сладко. Малта започна все
повече да ни изненадва неприятно 😕
Въпреки
всичко Grandmaster's Palace
много ни хареса. И всички тези рицари в коридорите и пищните украси...всичко!👌
След
това отидохме в оръжейната, съхранила доспехите на редица видни представители
от Ордена на Св. Йоан, както и тяхната славна история. Още на входа беше
изложена каретата на Наполеон. Аз много не се впечатлявам от оръжия, но въпреки
това ми беше интересно, а Вал направи безброй снимки 😉
Посещението
в Grandmaster's Palace и оръжейната
бяха второто впечатляващо нещо след Катедралата. Все още не знаехме, но се
оказа, че други впечатляващи неща нямаше или поне в тази историческа част на
Валета 😉
Излизайки
от двореца Вал седна на пейка на площада, а аз отскочих до съседния площад на
Републиката, където доминираше красивата сграда на библиотеката. Около нея
имаше две редици с дървета и цялото пространство във формата на буквата П беше
запълнено от масичките на кафенетата наоколо.
Разходката
ни продължи по малките прави улички към църквата Our Lady Mount Carmel (Дева
Мария от планината Кармил). Това е куполната църква, която доминира в силуета
на Валета и много туристи погрешно предполагат, че е катедралата. Улиците около
църквата обаче бяха много тесни и това не позволяваше да се направи снимка.
Пътьом минахме и покрай Manoel Theatre. Встрани от площадите, шума и тълпите
туристи сякаш изведнъж изчезваха, но вместо да се наслади човек на
спокойствието попадаше в неугледни улички с още по-неугледни сгради с изронени
мазилки и дограма, с висящо пране и за капак на всичко с неприятна миризма на
развалена риба.
След
като се убедихме, че няма какво повече да видим, тръгнахме обратно към площада
на двореца, а от там по главната улица към изходната точка Triton fountain.
Въздухът
беше много влажен и трудно се дишаше. От площада с фонтана по стълби надолу
тръгнахме към пристанището.
Натъкнахме
се на една къщичка или по-скоро навес, под който имаше цяла тава с котешка
храна и няколко бутилки вода. Изглежда в Малта котките се радваха на голяма
почит 😊
Бързо
и неусетно стигнахме до пристанището, районът около което беше много приятен.
Малта
и по-точно историческият център на Валета определено не отговори на очакванията ни. А като си
помисля, колко отдавна исках да посетя тази държава...
Прибрахме
се в кабината и Вал както обикновено отиде на сауна, а аз реших да сваля
снимките и да ги разгледам. Трябва да призная, че Вал има невероятното умение
да заснима най-нелицеприятните неща 😜 След като разгледах снимките, аз бях още
по-разочарована от детайлите на които той бе обърнал внимание. Помислих си, как
биха се чувствали тези, които преди стотици години бяха съградили този град, ако
можеха да го видят как изглежда той днес.
В
6ч. корабът се отдели от дока и потегли. Имах възможност от балкона на кабината
да видя целия град. Отнякъде бяха дошли облаци и сякаш висяха над острова като
похлупак. Бавно преминахме покрай Fort Saint Angelo. След това покрай Siege Bell (мемориалът на хората загинали
през Втората Световна война, когато Малта е била бомбардирана от силите на
Оста. Камбаната бие всеки ден на обед) и накрая покрай Fort St. Elmo. Пилотното корабче тръгна
обратно към пристанището, а ние продължихме в открито море.
Останалата
част от деня или по-скоро вечерта протече по традиционния начин. Срещнахме се в
бюфета с Жоро и Галя да вечеряме и да споделим впечатленията си от Малта.
По-късно отидохме да гледаме шоуто в театъра. Вечерта беше посветена на Италия
и всичко беше в унисон с това, включително и спектакълът, но този път той беше
толкова скучен, че за първи път не изкарахме до края 😐 Прибрахме се в кабината,
където за пореден път заварихме на оправеното легло едно животинче (слонче)
измайсторено от хавлиени кърпи. Определено имахме късмет на камериер този път 👍😉
St.John's Cathedral (Valletta)- видео
Valletta - видео
Malta - Grand Master's Palace
Хубав
сайт с полезна туристическа информация - тук
Назад към Круиз „Западно Средиземноморие II” - Тунис (част IV)
Напред към Круиз „Западно Средиземноморие II” - Месина (част V)
Назад към Круиз „Западно Средиземноморие II” - Тунис (част IV)
Напред към Круиз „Западно Средиземноморие II” - Месина (част V)
Няма коментари:
Публикуване на коментар