20-21.10.2012г.
Сутринта
си направихме прощални снимки на кораба и малко след 9ч. го напуснахме и се отправихме към хотела.
Бяхме
решили, че тази вечер ще останем в Генуа. Моята мечта беше да отидем до
прословутото градче Пртофино, само на 30-тина км., но транспортът не беше
удобен и щяхме да изгубим целия ден, а искахме да разгледаме колкото се може
повече от Генуа.
Хотелът
ни (Галата хотел) се намираше съвсем наблизо между круизния порт и гарата, в една старинна и
неуютна сграда.
 |
| Розовата сграда е нашият хотел. Терасата най-отгоре имаше хубава гледка |
Стаята
също беше не особено приятна, а прозорецът гледаше към много тясна уличка, но
за нея ще стане дума по-късно 😏
Оставихме
багажа и побързахме да излезем от хотела. При първото ни идване в Генуа, когато
разполагахме само с няколко часа, се качихме на панорамна разходка с автобус.
Знаехме, че спира точно на порта, който се намираше на няколко минути
разстояние. Решихме, че е най-добре отново да използваме тази опция, но този
път щяхме да слизаме и да се качваме където и когато решим (маршрут на автобуса). И така срещу 10
евро на човек си купихме билети за сити тура с малките открити автобусчета и
потеглихме.
Градът е център на
едноименната провинция Генуа в регион Лигурия, и е разположен
амфитеатрално край Лигурско море.
Спорни са двете
хипотези за произхода на името на града. Според едната то произлиза от
лигурската дума „genu“, която означава „коляно“ и може да се тълкува като
„ъгъл“. Географски Генуа е разположена точно на ъгъла, който образува
Апенинския полуостров с континента. Алтернативната хипотеза е свързана с
латинската дума „janua“, която означава „врата“. Това тълкуване е
по-романтично, тъй като ни позволява да приемем, че става въпрос за врата към
морето и към далечни хоризонти. Същевременно, зад тази врата се крие
изключително богато историческо минало, и много художествени и архитектурни
паметници.
Основан като римско
селище от 3 в. пр. Хр. Генуа по-късно става силна средновековна търговска
морска република начело с дож (от 14 век). Държавата съществува от 11-ти век до
14 юни 1797 г., когато е завладяна от армията на Наполеон Бонапарт. През 1814
г. след военните неуспехи на Наполеон територията преминава към Кралство
Сардиния.
В Генуа са
родени личности като Х. Колумб, Н. Паганини, Дж. Мадзини.
И до днес градът
все още пази следи от старата си слава на могъща морска република и ревниво
пази връзката си с морето.
Първо
слязохме до прочутата улица Гарибалди. Via Garibaldi е най-аристократичната
улица в града. По-старото име на улицата е било Strada Nuova и е била известна
в миналото като "златната улица", с домовете на богатите генуезки
фамилии, запазени до днес. Всяка крачка по нея все едно ни връщаше назад в 16
век, когато морската република е изживяла своя апогей. От двете страни на
пешеходната улица бяха разположени елегантни имения, повечето от които са били
построени между 1558 и 1565 г. Всички те отразяваха миналото величие на града и
се различаваха по фасадната украса, предверията, интериорните фрески и висящите
градини. Много от сградите днес са превърнати в музеи или галерии, като
дворците Palazzo Tursi,
Palazzo Rosso и Palazzo Bianco, където могат да се видят произведения на Паоло
Веронезе, Камбиазо, Ван Дайк и много други.
От
там се спуснахме до „Piazza
de
Ferrari”.
Големият площад беше заобиколен от огромни и помпозни здания. Освен театъра,
повечето красиви сгради днес са офиси на банки и разбира се в една от
най-пищните се намираше борсата 😉
Непосредствено
до площада в сърцето на стария град минавайки покрай една от десетките църкви
стигнахме до красивия дворец Palazzo Ducale, който от 13-ти век нататък е бил освен седалище на
републиката и резиденция на дожите. С течение на
времето дворецът е претърпял различни промени, а сегашната сграда датира от 16
век. Днес със своите 35 000 кв. м. Palazzo Ducale е място за култура.
По
същата улица (Via
San
Lorenzo)
в посока към старото пристанище се намираше и Катедралата, но преди да я видим
седнахме да пием по кафе в едно малко кафене скрито под сянката на високите
стени на катедралата. Слънцето грееше силно, бяхме станали много рано и имахме
нужда от малко почивка на сянка преди да продължим обиколката на Генуа 😉
Малко
поотпочинали и „заредили батериите” се изправихме пред забележителната фасада
на Катедралата San Lorenzo, която съчетаваше редуване на бели и черни ивици от
бял и черен мрамор, характерен елемент за туринската област. Проучванията са разкрили настилки от римско време, както и
прахристиянски саркофази, което предполага наличието на гробище на това място.
По-късно на мястото на първоначалната църква била изградена новата катедрала,
която била осветена от папа Геласиус Втори през 1118 г. След пожар през 1296
църквата е реставрирана, като фасадата й е изградена между 1307 и 1312 г., а
през 1550 г започнало планирането на цялостна реконструкция, която завършила
през 17 век.
След
фотопаузата пред катедралата се върнахме обратно до Palazzo Ducale и продължихме
към високата кула Porta Soprana или Porta di
Sant'Andrea. Построена през 12 век, тя е служила за защитна стена и
пропусквателен пункт за търговския трафик.
Минавайки през високите порти стигнахме до останките на манастира St. Andrew's разположени в приятно озеленено
пространство в края на което, на самия площад Данте се намираше малката,
скромна къща на пътешественика Христофор Колумб.
 |
| Къщата на Христофор Колумб |
Обратно от площад Ферари хванахме отново туристическия автобус за
да отидем до внушителната арка на победата. Тя се намираше в красив парк,
заобиколен от също толкова хубави сгради, а насреща й се виждаше терасовидно
разположена градина с оформени цветни лехи във формата на галери, котви и др.
Седнахме да си починем малко и да изчакаме автобусчето. Времето
беше страхотно и се наслаждавахме на всеки слънчев лъч в този октомврийски ден 😊
Докато пътувахме към старото пристанище минахме по големия
булевард „20-ти Септември”, покрай Chiesa di S. Stefano и редица помпозни сгради.
Завихме към площад „Piazza Corvetto” до който имаше хълм с монумент на Мадзини и още един красив
парк.
Преминахме няколко тунела, и още красиви здания с прекрасни фасади
и стигнахме до „Basilica SS.
Annunziata”. От там покрай паметника на Колумб и централната гара „Principe” се спуснахме до крайбрежната улица.
Продължихме покрай „Palazzo del Principe”, а
след това и покрай круизния порт, където видяхме нашия кораб Сплендида и минути
по-късно бяхме на Porto Antico, което е и най-старата част на града.
 |
| изглед към Castello D'Albertis на хълма |
Пристанището е много посещавано място от туристите и отправна
точка към старата част на града и катедралата. Площадът и крайбрежната алея с
палмите бяха пълни с хора. Наоколо имаше доста атракции. На входа на Porto Antico се издигаше дворецът Palazzo San Giorgio, който днес служи за седалище
на пристанищните власти в Генуа. В него е имало тъмница, в която е бил затворен
Марко Поло. Това се случило, когато през 1298 г. между републиките Венеция и
Генуа пламнала война. Марко Поло участвал със свой кораб на страната на
венецианците. Те загубили морската битка, а той бил пленен и хвърлен в
тъмницата на двореца. Поло разказвал на генуезците за приключенията си в
Далечния Изток и много често споменавал за „милионите“ на китайския император
Хубилай и за неговите „милиони“ поданици. Така, по време на затворничеството му
в Palazzo San Giorgio, се родила най-известната книга на пътешественика
„Милион“.
Разходихме се по крайбрежната алея, минахме покрай аквариума и
пиратския кораб направен за филма „Пирати” на Роман Полански от 1986г. С две
думи, беше хубав край на обиколката в Генуа.
Крайно изморени от дългия ден тръгнахме по крайбрежната улица в
посока към хотела. Изведнъж атмосферата около нас се промени. Направи ни
впечатление, че минавахме покрай разни странни магазини пълни с всевъзможни
боклуци. Продавачите бяха предимно от Африка и Близкия Изток. Все едно
попаднахме в гето 😣
Стигнахме до поредната старинна сграда Commenda
di San Giovanni di Prè, която по никакъв начин не се връзваше с циганията
наоколо.
Непосредствено до нея имаше една невероятно тясна
уличка извеждаща на улицата свързваща гарата с круизния порт. Това беше същата
уличка към която гледаше прозорецът на нашата хотелска стая и тук циганията и
миризмите от „традиционните” ориенталски и други кръчми бяха ужасни 😨
Прибрахме се за да си починем час, два и по-късно
излязохме да вечеряме. В началото тръгнахме през една улица (Via di Prè), която на картата изглеждаше добре, но се
оказа, че е още по-голям бордей от крайбрежната (Via Antonio Gramsci).
Всъщност целият район заключен между Commenda di San Giovanni di Prè, Via Antonio Gramsci, Via Delle Fontane и Via Balbi беше
едно ужасно място, което препоръчвам да се избягва 😠
Най-накрая се измъкнахме на широката и осветена
улица Via Balbi, точно на площадчето пред красивата сграда на
църквата „Basilica SS. Annunziata”. Малко по-напред свърнахме в една
от уличките на стария град и си намерихме приятно ресторантче с масички отвън.
След хубавата разходка през деня сега се чувствахме леко разочаровани от другото
лице на Генуа, но какво да се прави, глобализацията си има своите големи
недостатъци. Традициите и културите се изгубват и претопяват. Остават само
безмълвните старинни сгради, които изглеждат странни и неестествени в този
объркан свят 😟
Прибрахме
се по Via Balbi покрай
нейните здания с красиви фасади, една от които беше Palazzo Reale, днес превърнат в музей. Подминахме статуята на
Колумб, прекосихме добре изглеждащият площад пред гарата и ето, че стигнахме до
хотела. Нямахме търпение да си легнем да спим, Ноoo...
сметките ни излязоха криви 😕 Оказа се, че в тази гадна уличка, накъдето гледаше гърба на хотела и
нашата стая имаше някакво нощно заведение, което в събота вечерта работеше с
пълни обороти. Всъщност, аз не знам колко хора е имало вътре в заведението,
защото имах чувството, че всичко живо е навън и лудницата беше пълна. Въпреки,
че стаята ни беше сравнително на високо, глъчката се чуваше все едно
всички ни бяха на гости. Беше истински
кошмар 😡😵 Хотелът беше на много удобно за нас място, и ако стаята гледаше към
главната улица щеше да е супер, но този път бяхме изтеглили „късата клечка”.
Генуа - 20.10.2012
Няма коментари:
Публикуване на коментар