18.10.2012г.
На
следващата сутрин пристигнахме в сицилианския град Месина.
Месина е основан от
древните гърци през VIII в.пр.Хр. и по време на елинския период в Сицилия е
процъфтяващ пристанищен град. През следващите векове селището запазва своето
стратегическо значение, благодарение на растящото си икономическо, културно и
политическо влияние. През III в.пр.Хр. римски войски са изпратени в Сицилия с
цел да ограничат заплахата от нападение от страна на Картаген. В края на
Първата пуническа война Месина е свободен град, съюзник на Рим. След падането
на Римската империя той е управляван последователно от готите, Византийската
империя, арабите и норманите. През Средновековието оттук преминават няколко
европейски крале, участващи в кръстоносните походи. Пристанището на Месина
обаче се свързва и с един негативен факт - смята се, че то послужва за вход към
Европа на "черната смърт" - чумата, която е донесена на борда на
генуезки кораби, прибиращи се от Кримския полуостров. Градът достига
най-големия си блясък в началото на XVII в. при управлението на испанците -
тогава той е един от десетте най-влиятелни града в Европа. Впоследствие, в
резултат на няколко бунта, испанците лишават Месина от автономията, ползвана
още от римско време. През следващите векове чумата взима близо 50 хил. жертви,
а няколко земетресения разрушават почти целия град, на който са му необходими
десетилетия да се съвземе. През 1908 г. той отново е почти напълно разрушен от
земетресение и последващо цунами, които взимат ок. 60 хил. жертви и разрушават
много от старинните сгради.
Посрещна
ни безоблачно синьо небе и топло време. Нямахме големи очаквания и на първо
време останахме доволни oт
хубавото време и приятно изненадани, че корабът ни се намираше в самия център 👍😊
Точно срещу нас беше кметството, малко вляво от него се виждаше Катедралата, а
на височината по хълма се открояваше църквата Sacrario di Cristo Re.
Закусихме
и слязохме от кораба. За няма и няколко минути, минавайки през градината и
площада пред кметството, а после по малките улички встрани от него излязохме на
площада на Катедралата с красивия фонтан Fontana di Orione построен през 1547
г.
Не
случайно Катедралата беше една от най-известните забележителности в града,
която привличаше тълпи от туристи със своята романска готическа архитектура и
богато историческо наследство, датиращо от XII в. Сградата е претърпяла на два
пъти пълен ремонт - след опустошителното земетресение през 1908 г. и след огъня
от съюзническите бомбардировки през 1943 г. Първоначалната норманска
архитектура е била запазена при апсидите на катедралата. Много популярна беше
часовниковата кула с един от най-големите астрономически часовници в света,
построен през 1933 г. Голяма туристическа атракция бяха механизираните
скулптури в камбанарията, които всеки ден по пладне "разиграваха"
събития от историята на града и които искахме да видим обезателно 😉
Разбира
се влязохме да разгледаме Катедралата, която не можеше да се сравнява по
пищност с тази в Малта, но за сметка на това Вал остана впечатлен от
стенописите и иконите, които поразително приличаха на тези в българските
църкви. Аз пък бях прехласната от часовниковата кула и фигурите по нея.
Докато
разглеждахме Катедралата започна едно хубаво хорово пеене. В първия момент си
помислихме, че това е църковният хор, но след това видяхме, че това е една
група туристи, които доколкото разбрахме бяха поляци. Бяхме изумени колко добре
пееха.
 |
| Групата от хора до колоната, които пееха невероятно |
Излизайки
отново на слънчевия, оживен площад решихме, че би било хубаво да се качим на
туристическо влакче или автобус. Имахме избор между две влакчета и един
автобус. Маршрутите им се припокриваха, а обиколката траеше около 45 мин.
Купихме си билети за влакчето в 11ч. с мисълта, че до 12ч. трябва да се върнем
обратно за да наблюдаваме програмата с фигурите на часовниковата кула.
Маршрутът
на туристическото влакче обиколи целия град. Минахме покрай Chiesa del Carmine, а от там нагоре по хълма
продължихме към ботаническата градина "Pietro Castelli" в университета на Месина основан през
1548 г.
След това стигнахме до Chiesa
di
San Camillo и красивата църква Santuario della Madonna di Montalto. Влакчето спря пред
внушителната сграда на Sacrario di Cristo Re
намираща се високо на хълма от където се откриваше страхотна гледка към целия
град, пристанището с
кораба и италианския бряг на Апенинския полуостров, който се намираше на 3км.
от остров Сицилия.
Обиколката
продължи обратно надолу към морето покрай църквата San Francesco d’Assisi, Fontana del Nettuno построен
през 1557г. и театърът Виктор Емануил.
Трябва
да признаем, че останахме много доволни от обиколката на Месина и много приятно
изненадани, че това всъщност е един хубав град със свежи и поддържани сгради,
хубави квартали и балкони с цветя. Нямаше нищо общо с насадената ни представа
за бедния италиански юг.
Малко
преди 12ч. бяхме отново пред Катедралата. Намерихме си свободна маса в приятното
кафене точно до фонтана. Поръчахме си по кафе, а сервитьорът ни препоръча да
опитаме някакви традиционни сладки, които определено много ни харесаха.
Щом
стана 12ч. аз станах и отидох точно срещу кулата да снимам програмата на
фигурите. Площадът се озвучи от гръмките ревове на лъва най-отгоре. След него
започна да кукурига петел, след това се раздвижиха и други фигури на светци, а
най-ефектно беше представено построяването на самата Катедрала. Забелязах около
фонтана много млади хора гримирани и облечени като мимове. Стояха неподвижни
като статуи. В един момент на фона на музиката се раздвижиха и започнаха да
танцуват. Чудех се кое по-напред да снимам, часовника с фигурите или флашмоб-а
на младежите.
След
като двойното шоу свърши се върнах при Вал, допихме си кафето и тръгнахме
обратно към кораба. Минахме покрай двата останали фонтана от Quattro Fontane, а след това и покрай
църквата Santissima Annunziata dei Catalani от късния нормански период
(XII-XIII в.), където ясно личеше арабското архитектурно влияние.
Продължихме
през кокетни площадчета и улици с красиви сгради и заведения и след минути
стигнахме до кораба.
Слънцето
препичаше силно и затова се отбихме в кабината набързо, облякохме банските и се
качихме на джакузитата при малкия басейн, точно над нас на опашката на кораба.
Беше много приятно да се плацикаме и да се любуваме на хубавата панорамна
гледка към Месина.
При
отплаването на кораба бяхме на балкона на кабината и както обикновено с
изглед към целия град огрян от слънцето.
Щом
се отдалечихме и излязохме в открито море започнахме да мислим за следващата
дестинация – Рим.
До
този момент не бяхме резервирали екскурзия до Рим, защото прогнозите за времето
до последно бяха да бъде дъждовно. Имахме купени предварително билети за
Колизеума и се чудехме дали да прежалим 27 евро или да платим още 100 евро за
автобус до Рим и да се надяваме да не вали. И докато се чудим как да си намажем (образно казано) 😉 филията и от двете страни, изпаднахме в патова ситуация.
Докато
чакам Вал да се върне от сауната писах SMS на майка ми да провери
прогнозата за времето в Рим. Отговорът й хем ме зарадва, хем ме учуди. Къде на майтап,
къде наистина и писах втори SMS
дали е сигурна, че гледа прогнозата за Рим за датата която ме интересува. Тя
беше категорична, че времето ще бъде топло, дори горещо и слънчево.
Изчаках
Вал да си дойде и слязохме заедно до офиса за екскурзиите. И там ни заляха със
студена вода. Местата за екскурзията, която искахме да резервираме бяха
запълнени, но все пак попълнихме формуляр и ни казаха да проверим след час дали
ще ни огрее 😨
Върнахме
се в кабината и започнахме да обмисляме други варианти. Устройваше ни един, но
трябваше да се уговаряме допълнително с екскурзовода, че ще използваме
екскурзията до Колизеума и след това ще се
качим чак в края на деня от определения сборен пункт. Броях минутите докато
дойде време да разберем резултата. Щеше да бъде лудост да имаме билети за
Колизеума, да бъде хубаво времето, а ние да нямаме възможност да стигнем до Рим 😭
По
едно време се сетихме, че Жоро и Галя слизат в Рим на другия ден и се обадихме
по телефона в кабината им да се уговорим нещо за вечерта. Този ден щеше да е
втората гала вечер. По традиция тази вечер в театъра трябваше да има изпращане
и благодарности от екипа на аниматорите. Очаквахме да има и изложба на карвинг,
но за мое изумление се оказа, че няма такава. Определено много куцаше
„културно-масовата дейност” този път 👎
Разбрахме
се с Жоро и Галя да се видим в театъра за първата смяна, а след това да отидем
да вечеряме заедно.
Натъкмихме
се по-официално и излязохме от кабината по-рано. Първо слязохме до офиса да
проверим какво става с екскурзията до Рим и дали ще има две места за нас.
Останахме много зарадвани, че проблемът се разреши и вече спокойно можеше да се
насладим на вечерта 😎😊
Като
начало обиколихме тук-таме за да си направим снимки в официалните дрехи. Силно казано официални, но по
нашите разбирания си бяха такива 😜
След
това се срещнахме с Жоро и Галя в театъра. Както се очакваше програмата беше
по-пищна. Пак имаше благодарности, знамена, представяне на всички танцьори,
певци и аниматори. Представени бяха главният готвач, другите висши администратори
и офицери и разбира се капитана на кораба.
След
шумотевицата в театъра и фоайетата, спокойната обстановка в бюфета ни се видя
направо скучна 😉 Седнахме да хапнем и се отплеснахме на сладка приказка.
Можехме да стоим още дълго, но все пак Галя и Жоро трябваше да събират багаж и
да стават на другия ден рано, затова си взехме довиждане с уговорката да се
видим във Варна по Коледа. Прибрахме се в каютата, където ни очакваше станалото
традиционно хавлиено животинче (този път зайче). В лапичките му бяха билетите
за автобуса до Рим 😇
Малко
по-късно си легнахме с надеждата прогнозата за времето да се окаже вярна и Рим
да ни посрещне със слънце 😉
Messina (Sicily) - видео
Messina -Duomo
MSC Splendida - show
Туристическа информация за Месина ще намерите тук
Назад към Круиз "Западно Средиземноморие II" - Малта (част V)
Напред към Круиз "Западно Средиземноморие II" - Рим (част VII)
Няма коментари:
Публикуване на коментар