Круиз „Западно Средиземноморие II”– първи ден на кораба Сплендида (част I)

13.10.2012г.

Отново дойде време да се отправим на пътешествие и отново по море. След злополучния великденски круиз се спряхме на друг, отново с МSC, но този път през октомври, както първия път.

В Генуа пристигнахме рано сутринта. Корабът точно акостираше. Нашата кабина беше най-отзад и дори видяхме коя е 😎

Стрелката сочи към нашата кабина

Изпихме по едно кафе и отидохме да направим check-in. Швейцарската група изглежда беше пристигнала най-рано, защото бяхме едни от първите. Освен това понеже имахме клубни карти на MSC ние с Вал спадахме към т.нар. „приорити” 😋 и стана така, че бяхме първите пасажери, които се качиха от порта в Генуа. Още на входа се запознахме с две българки при това едната от Русе, а другата от Варна. Поговорихме си с тях и стана ясно, че на борда има още доста сънародници както пасажери, така и в персонала. Скоро се убедихме, че наистина е така 😉
    Мислех си, че ще легнем да си починем поне малко след пътуването през нощта с автобуса, но бяхме толкова превъзбудени и любопитни да видим кораба, че отложихме почивката. При втория (злополучния) круиз не обърнах внимание толкова на кораба. Тогава ме интересуваше повече дестинацията, но поради лошото време не успяхме да слезем в две от плануваните пристанища и се наложи да прекараме повече време на кораба. Затова този път реших да избера по-хубав и по-нов кораб, та ако изпаднем в подобна ситуация поне да прекараме по-добре. И наистина MSC Splendida беше по-голям и доста по различен от Оrchestra и Мusica, а в някои отношения беше и по-хубав.

Построен през 2009 г. на своите 18 палуби, 333м. дължина и 38м. широчина, корабът събираше 3274 пасажери и 1332 души персонал. Истински плаващ град разполагащ с всичко неoбходимо за всяка възраст и всякакви интереси. Четири ресторанта, La Reggia, Villa Verde, L’Olivo, и мексиканският ресторант Santa Fe tex mex и 2 кафетарии Bora Bora, Pago Pago предлагаха всякаква храна за всеки вкус. Десет бара и сладкарници (Splendida, L’Aperitivo Bar, пиано бар La Prua, The Purple Jazz bar, L’Espresso Coffee bar, Bar del Riccio, Tartaruga bar, Movida bar, сладкарница La Piazzetta, L’Enoteca) пръснати по целия кораб осигуряваха приятна обстановка с различен дизайн и музикални програми.

Корабът  разполагаше с 2 открити басейна, 1 басейн с подвижен покрив, открит детски басейн, 10 джакузита, водна пързалка, спа център с парна и суха сауни, салон за красота, фитнес център, външна алея за джогинг и разходка, игрище за баскетбол, волейбол, футбол  и тенис, тенис на маса, боулинг, скуош, шафълборд, дискотека R32, формула 1 симулатор, а така също бутици, duty-free магазини, фотографско ателие, зала за пушене, зала за игра на карти, библиотека, галерия, казино, зала за компютърни игри, аеробика, йога, 4Dкино, караоке и разбира се театър.    
   Черешката на тортата бяха 72-те стъпала в централното фоайе с инкрустирани кристали Swarovski на стойност 2.8 млн. долара (виртуална разходка на кораба може да направите тук)

Безспорно идеята за стълбището и пианото в атриума обсипани с камъни Сваровски беше страхотна. И по принцип почти навсякъде, дори и в театъра интериорът беше с мотиви на различни скъпоценни камъни.

Каютата ни се намираше на палуба De Chirico и както обикновено беше уютна и много приятна.

От балкона се откриваше перфектна гледка към красивия дворец Palazzo Del Principe. Имахме видимост в три посоки. В общи линии винаги избирахме етаж, 12-ти, но всеки път бяхме с различно разположение на каютата за да видим къде най-много ни харесва 😉

Имаше обаче неща които не ни харесаха в кораба, като например това, че на някои от палубите не можеше безпрепятствено да се стигне от единия до другия край. За наш лош късмет не ни настаниха в ресторанта който се падаше под нас Villa Verde, а в другия, La Reggia до който за да стигнем трябваше да извървим първо разстоянието до средата на кораба и след това, отново да се върнем почти в нашия край. Но това се оказа по-малкият проблем. И така времето до 5ч. следобед мина неусетно в пиене на кафета, оправяне на багажа и обикаляне на кораба за запознаване с обстановката.

Дойде време да отплаваме от Генуа. Направиха ни обичайното обучение за безопасност и час по-късно слязохме за вечеря. При наличието на 20 души българи пасажери нас ни бяха сложили на маса със семейство датчани с две малки деца, които дори не си направиха труда да поздравят с едно добър вечер 😠 По принцип ние предпочитаме да се храним в бюфета, но решихме първата вечер да отидем поне да видим на коя маса сме. И наистина масата като разположение беше супер, до самия люк, но заради компанията решихме, че ще пропуснем гурме вечерите там и евентуално ще отидем чак за втората гала вечер.

Програмата за вечерта беше богата. Имаше парти с музика от 60-те и 70-те, уроци по рокендрол, други забавления и разбира се спектакъл в театъра. И тази вечер не изневерихме на традицията и в 9ч. отидохме да гледаме шоуто в The Strand Theatre. 

Беше интересно, а най-ефектно беше изпълнението на един мъж, който направи цяло представление с ръцете си които осветени от прожектор приемаха вид ту на различни животни, ту на профили на жени или мъже в съчетание с подходящ музикален фон. Изпълнението наистина беше виртуозно.

След театъра обаче крайно изморени от безсънната нощ в автобуса се запътихме към кабината на 300м. разстояние в другия край на кораба 😉 за да се наспим и съберем сили за Барселона.

Напред към Круиз Западно Средиземноморие - Барселона (част II)

Круиз „Западно Средиземноморие II” - Барселона (част II)

14.10.2012г.

Прогнозата за деня предвещаваше облачно време. Не звучеше добре, но се успокоявахме, че вече сме виждали Барселона на слънце. Предишната вечер се заговорихме със сервитьорката от България, която с почуда реагира, че в Барселона винаги било слънчево и как така сега се очакват облаци. И наистина от сутринта грееше хубаво слънце. Настроението беше приповдигнато и с нетърпение очаквахме да стигнем в Барселона 😊

Някъде към 11:30ч. корабът започна маневрите и малко след 12:30 бяхме акостирали. Пак благодарение на това момиче в бара разбрахме, че има шатъл от порта, който води до площада с паметника на Колумб на доста по-ниска цена (3.5 евро отиване и връщане) от тази която предлага шатълът на кораба (8 евро). Към 13ч. слязохме и за няма и 10 мин. бяхме в центъра до паметника на Колумб. Той се намира в долния край на пешеходната улица La Rambla. По презумпция Колумб е трябвало да сочи към Америка, но погрешка сочи към Европа. Паметникът на Колумб е бил построен по случай Световното изложение през 1888 г. Високата 60 м. колона е издигната на мястото, където през 1493 г. е акостирал великия откривател при завръщането си от своята експедиция. Самата статуя на Колумб е с височина 7 м. Малък асансьор изкачва до върха на паметника от където се открива една от най-пленяващите гледки над Барселона.

Идеята беше да хванем метро и да слезем на спирката до Casa Milà популярна също като La Pedrera. Така и направихме. Няколко спирки с метрото ни отведоха до една от двете най-популярни къщи на архитекта Гауди построена в периода 1906-1912 г.

За „скромната” цена от близо 17 евро на човек влязохме да разгледаме. Първо се качихме на футуристичния покрив  който освен интересните и причудливи форми откриваше и хубава гледка.

След това разгледахме един от апартаментите пресъздаващ живота от началото на 20 век.

От там продължихме по същата улица „Passeig de Gràcia” към следващата известна къща на Гауди, Каса Батио (Casa Batlló). Слънцето все така грееше а небето беше ярко синьо. Шегувахме се, че нямаме нищо против ако и другите „облачни” дни са като този 😉 Седнахме в едно кафене да се ободрим с по едно кафе и малко по-надолу стигнахме до Каса Батио. 

Построена по поръчка на текстилния индустриалец Хосеп Батийо, Антонио Гауди променя изцяло дизайна на къщата и я реновира през 1905 г. Според някои тази внушителна сграда, образец на модернизма, отразява триумфалната победа на Св. Георги над дракона, тъй като покривът на къщата напомня гръб на дракон, а кулата – кръста на светеца. Първият етаж е във формата на лоджия /покрита галерия/ - внушителна каменна структура с прозорци от цветно стъкло, поддържана от колони. Многоцветните мозайки и фаянс на горните етажи се допълват от железни балкончета с формата на маски. Фантазията на Гауди е достигнала големи върхове именно тук, но за съжаление нямахме много време, а опашката от чакащи да влязат бе твърде голяма. След кратка фото-пауза пред Casa Batlló и съседната й също изящна сграда Casa Amatller продължихме към площад Каталуня. 

Сградите наоколо бяха големи и помпозни а надписите по тях показваха, че повечето са на банки, застрахователни дружества и разбира се не липсваше тази на Испанската борса.

На площад Каталуня (Plaça de Catalunya) беше пълно с хора. Той е сърцето на Барселона и географски център на града обозначен с голяма звезда на площада. До 19 век тук не е имало нищо друго, освен няколко конюшни. Когато архитектурния план на града започва да се променя, било решено това място да се превърне в площад. Собствениците на парцела обаче отказали да го продадат и затова били прогонени, а имотът им – иззет. През 1902 г. започнало строителството на първия площад, а през 1929 г. той бил преустроен за Световното изложение.

Продължавайки към Рамбла видяхме и най-популярния бар на града – “Цюрих” 😉

От площад Каталуня започваше прословутата улица Рамбла, където буквално не можеше да се размине човек. Това е най-оживената улица в града. Името на улицата произлиза от арабската дума “рамбла” – канал, тъй като в древността от тук е минавал канал, чрез който дъждовната вода се е отичала в морето. Днес Рамбла е най-известната улица в Барселона. Тя започва от пристанището с паметника на Христофор Колумб и завършва при най-големия площад на града – Каталуния.

Разделена е на няколко части: Rambla del Mar – най-близката до пристанището зона, Rambla de Santa Monica – изпълнена с улични артисти и художници, Rambla del Centre с многобройните павилиони за списания и пътеводители, Rambla de les Flors, изобилстваща от цветарски магазини, Rambla dels Ocells с продавачите на птички и малки домашни любимци, и Rambla de Canaletes в съседство с площад Каталуния. В тази последна отсечка от улицата се намира "Font de Canaletes". Според легендата онзи, който отпие от водата на този фонтан, непременно ще се върне в града отново. В района може да се посетят още: пазара de La Boquería, Академията на изкуствата, готическо-бароковата църква de Betlem, Двореца de Moya и къщата Bruno Cuadros. Встрани от La Rambla, на Carrer Nou de la Rambla е потискащия, но впечатляващ замък Palau Güell на Гауди.

Свърнахме за малко до приятния Plaça Reial и продължихме по Рамбла.

Прекосихме я цялата от единия до другия край и се върнахме отново до паметника на Колумб.

Минаваше 4ч. следобед, когато се качихме на шатъла към криузния порт. Малко ме хвана яд, че се върнахме по-рано и че имахме време отново да посетим Бари готик и да видим повече от него, защото при предишното посещение нямахме достатъчно време и го видяхме набързо, но какво да се прави...ще остане за друг път 😏

На кораба побързахме да отидем в бюфета за да хапнем. След това Вал се отправи към сауната, а аз си взех кафе и свалих снимките на компютъра за да ги разгледам.

Културно-масовата дейност за вечерта предлагаше разнообразие от музика в различните барове, както и Merengue dance lesson и за финал Tropical Party Night в дискотеката, но ние пропуснахме тази част от програмата и след шоуто в театъра, където тази вечер гледахме „Splendida stars variety” (танци, акробатика, фокуси и други подобни) се прибрахме в каютата.

На леглото ни очакваше едно симпатично кученце направено майсторски от хавлия 😊 и така завърши вторият ден от круиза.

 

Барселона - видео

Повече туристическа информация ще намерите в края на първия пътепис за Барселона.

Назад към  Круиз „Западно Средиземноморие II”  (част I)

Напред към Круиз „Западно Средиземноморие II”  (част III)