25.10.2009 – Неделя – Барселона (Barcelona)
Сутринта след поредната смяна на часа отидохме на закуска. В това време корабът бавно акостираше в огромното пристанище на Барселона. Наоколо имаше още поне 5-6 пасажерски кораба. След като си хапнах любимия бекон с яйца и приключихме с кафето слязохме в театъра, където се събираше групата за нашата екскурзия. След дълги колебания в избора на маршрут бяхме предпочели да пропуснем посещението на парк Гюел за сметка на доста други места.
В очакване групата да се събере прочетох някои неща за Каталонската столица. Любопитството ми да видя Барса нарастваше с всеки прочетен ред, и ето, че времето настъпи. Малко след 9ч. се качихме по автобусите и потеглихме. Екскурзоводът беше голям образ. Мъж на средна възраст, бивш учител по история на изкуствата, учил също и архитектура. Беше голям чешит и се държеше типично като учител с ученици 😉 Като изключим това разказваше много интересно и задълбочено.
Обиколката започна от хълма Монтжуик (Montjuïc), което в превод означава "еврейска планина" и напомня, че преди 5 века мястото е служило за юдейско гробище. Там се намира и крепостта от XVII която се вижда откъм морето, кокетно кацнала на едно от хълмчетата в парка. Има въжена линия, която вози туристи до замъка.
Заизкачвахме се по хълма. Паркът беше красив и подреден с богата растителност. За любителите на градини това си беше един истински рай. Когато стигнахме до върха, автобусът спря на място откъдето се откриваше страхотна панорама към целия град. В далечината се виждаше катедралата Саграда Фамилия, а така също и стъклената кула Агбар (torre Agbar) висока 142м. Тя изумително наподобяваше „Краставицата” в Лондон и в това нямаше нищо странно предвид факта, че е проектирана от същия френски архитект Жан Новел живеещ в Швейцария. Направихме снимки и продължихме разходката през хълма.
Минахме покрай стадиона, кулата – символ на олимпиадата (Torre de Calatrava) и още редица спортни съоръжения направени все по повод Олимпиадата през 1992г. Вече с нетърпение очаквах да влезем в популярното испанско село до което бяхме стигнали.
Pueblo Espanol бе забележителен туристически комплекс, от типа на Етъра до Габрово в който сякаш виждаш цяла Испания в умален вид. Още от входа се потопихме в атмосферата на старинна Испания с красиви площади, интересни къщи от различните краища на страната, популярни църкви и други забележителности от цяла Испания. Мястото беше много романтично и завладяващо. Не смогвахме да правим снимки и да снимаме с камерата. По едно време хлътнахме в едно магазинче за сувенири и за малко да се изгубим от групата, продължила през лабиринтите от сгради и криволичещи улички.
Не успяхме да разгледаме целия комплекс, защото времето ни притискаше, но останахме очаровани от това което успяхме да видим. За краткото време с което разполагахме имахме възможността да се пренесем в интересни кътчета от цяла Испания.
След това автобусът продължи надолу по хълма. Подминахме Олимпийския музей и скоро след това се озовахме на големия площад Plaça d'Espanya в подножието на Montjuïc. Там се намираше El Palau Nacional, националният дворец, който днес е Музей на каталонското изкуство. Пред величествената му сграда бяха разположени красиви градини и танцуващите фонтани, привличащи множество туристи вечер.
Продължавайки през площада в другия му край стигнахме до две венециански кули, наподобяващи камбанарията на площад Сан Марко, с височина 49 м. А встрани от тях беше Arena de Barcelona.
От там завихме и поехме по един огромен красив булевард „Gran Via de les Corts Catalanes”. Намирахме се в района L'Eixample проектиран от архитекта Cerda и изграден, за да свърже старата част на Барселона с околните села. Всички улици образуваха правоъгълни форми, нещо, което е доста необичайно за европейските градове. Целият квартал бе построен в модерен стил. Най-впечатляващи според пътеводителя бяха Casa de los Punxes, площад Каталония, Paseig de Gracia, катедралата Sagrada Familia и разбира се сградите творение на Антонио Гауди, паркът Guell и двореца Guell.
Навсякъде беше безупречно чисто, подредено и с широки тротоари. Всяко нещо си беше на мястото. Но най-впечатляващото, поне за мен бяха фасадите на сградите коя от коя по-красива, оригинална и уникална, с безброй орнаменти, колони, сводове, тераски, балкончета и т.н. Изглеждаха така, сякаш са построени вчера – безупречно поддържани. И това не е всичко. Странно беше как в този огромен град фантазията така се бе развихрила, че да не срещнеш две еднакви постройки. А за балконите от ковано желязо фантазията беше надминала всички граници, защото върху всяка отделна сграда нямаше един с един еднакъв. Екскурзоводът ни обясняваше с подробности за цялостното проектиране и устройство на улиците, както и за забележителностите покрай които минавахме, а ние имахме усещането, че се намираме в един огромен открит музей на архитектурата.
След като подминахме импозантната сграда на университета стигнахме до прочутия площад и сърцето на Барселона Plaça de Catalunya.
Продължихме по друга голяма и красива улица „Paseig de Gracia” привличаща вниманието най-вече с две от известните къщи проектирани от Гауди, превърнали се в емблематични за Барса. Минути по-късно стигнахме до първата от тях Casa Batlló.
Непосредствено до нея бе долепена друга къща построена също от Гауди, която не е толкова популярна, но също има уникална външност. Казва се Casa Ametller и е била Дом на семейство Аматийер, построена в периода 1898 – 1900 г.
Още малко по-нагоре по същата улица, на едно кръстовище пред нас се показа в цялото си великолепие и огряна от слънцето другата не по-малко популярна къща на Гауди, Casa Milà, по-известна като La Pedrera.
Все още зашеметени от интересните и уникални къщи на Гауди (а и не само неговите), стигнахме до Avenida Diagonal, най-големия от така наречените диагонали, представляващи големи булеварди пресичащи града. Озовахме се право пред Casa de los Punxes, поредната забележителна постройка отбелязана на картата. Малко по-нататък се отклонихме от булеварда и продължихме по други по-малки улици, но все така перфектно уредени и с красиви поддържани сгради. Eкскурзоводът с гордост ни показа къде се намира родната му къща в която и до сега живее.
По мои наблюдения вече трябваше да сме наближили Саграда Фамилия. Щом стигнахме до кръстовището на диагонала „Av. de Gaudi” я видяхме. Огромна, внушителна и впечатляваща - катедралата Саграда Фамилия, в превод „Светото семейство”.
Автобусът ни остави пред източната част на църквата. Гъмжеше от хора, будки за сувенири, автобуси и какво ли още не. Разгледахме катедралата от трите й страни. Започнахме от тази, която е строена от Гауди. Дъхът ни беше спрял пред грандиозната сграда отрупана с миниатюрни, причудливи форми и фигури.
След това заобиколихме и стигнахме до противоположната страна, завършена едва преди няколко години, през 2000г. в съвсем различен, но по своему интересен стил.
На четвъртата страна нямаше как да се отиде защото там беше истинска строителна площадка и отвсякъде стърчаха кранове и други строителни съоръжения. Въпреки блъсканицата от народ и строителството, нямаше как да се отрече, че катедралата изглеждаше величествено и грандиозно.
Автобусът ни очакваше наблизо за да продължим с обиколката. Излишно е да казвам, че продължихме да се движим по все така красиви улици и големи булеварди с безброй интересни сгради. Подминахме няколко площада и стигнахме до Триумфалната арка. Срещу нея беше сградата на Парламента на Каталония, а още малко по-надолу стигнахме до Parc de la Ciutadella - Градския парк, наричан още Парк на Цитаделата / заради крепостта, която през 18 в. построил там Фелипе V. Тук се намираха Зоологическата градина, Музеят на естествената история и Геоложкият музей. За съжаление ние нямаше как да видим това прекрасно място. Заобиколихме го и се озовахме на крайбрежното авеню до олимпийското пристанище и село. То заемаше огромна площ и представляваше комплекс от над 20 000 апартамента в нови ултрамодерни големи и високи постройки от стъкло и метал в невероятни за фантазията форми.
Все по крайбрежния булевард след като подминахме квартала Барселонета построен през 18 век и буквално врязан в морето, стигнахме до поредния площад и свърнахме в дясно. Навлязохме в готическия квартал -Barri Gòtic, където има остатъци от римската крепостна стена и големи сгради от ранното Средновековие. Самият готически квартал е една плетеница от тесни и малки очарователни, криволичещи улички. Няколко минути по-късно бяхме на площада пред огромната готическа Катедрала - Catedral de la Santa Cruz y Santa Eulalia построена през 14 век.
На напечения от слънцето площад беше пълно с народ. По стълбите пред катедралата бяха наредени музиканти. Цареше истинска еуфория. За съжаление не можахме да влезем в храма да разгледаме, защото в неделя беше затворен, но за сметка на това имахме удоволствието да станем свидетели на друга интересна сцена.
Точно както пишеше в моя пътеводител, множество хора се бяха събрали да играят каталонския танц сардана. Настроението беше приповдигнато. Под звуците на музиката по целия площад имаше оформени няколко кръга от хора, които в безупречен синхрон и точност танцуваха. По всичко си личеше, че това не са професионални танцьори, но наистина играеха много добре. Времето беше горещо и препичаше силно, но това не пречеше на свикналите с жегите испанци.
Дадоха ни 20 мин. време ако искаме да пием кафе или да си купим сувенири от магазинчетата наоколо. След като приключихме с покупките на сувенири и докато чакахме да изтекат минутите, седнахме да гледаме отстрани танцуващите на площада.
Имайки горчивия опит от Лисабон, където екскурзоводката претупваше всичко и навсякъде и като виждахме, че времето напредва, очаквахме, че като се събере групата, ще тръгнем обратно към кораба. За наша радост обаче, екскурзоводът ни поведе на разходка из безумно тесните улички на готическия квартал. Имаше места, където слънцето нямаше как да проникне никога, заради високите каменни стени на големите стари сгради. Отвсякъде лъхаше на онези далечни отминали времена.
Непосредствено покрай катедралата попаднахме от задната страна на двореца Palau del Lloctinent построен 1550г. През големите железни порти се виждаше кокетния двор. Заобикаляйки каменната постройка попаднахме в закътания площад Plaza del Rei приличащ по-скоро на вътрешен двор. Обграден от двореца и Capella de Sta.Àgueda, той изглеждаше доста студено и зловещо.
След още няколко минути по лабиринтите от тесни улици и високи старинни сгради, подобни на крепостни стени, излязохме на един малко по-слънчев площад - Praça de Ramon, където ни чакаше автобусът.
Колкото и да не ми се искаше да свършва разходката в Барселона, ето, че дойде време да се отправим към кораба. Автобусът пое по крайбрежния булевард с високи палми, различни модерни скулптори и красиви градини между различните забележителности покрай които преминавахме. Оставаха ни последни минути да се насладим на красотите на този прекрасен град. В тези последни минути успяхме да видим макар и от разстояние прочутия аквариум (L’Aquàrium – събрал 11 000 морски видове в 35 аквариума, 5 000 000 литра вода и стотици метри подводни тунели), монумента на Колумб (Monument а Colom), началото на известната улица Рамбла
и накрая World Trade Center, намиращ се на Port Vell, най-големия търговски и бизнес център в Каталония построен на 6000кв.м. площ.
В 13:30ч. бяхме на порта. Отбихме се в кабината само за да оставим покупките след което се качихме да обядваме и да направим снимки на Барселона от кораба. Точно срещу нас се виждаше в целия си блясък търговският център, врязан в морето и интересната въжена линия спускаща се от хълма Монтжуик до пристанището.
Когато корабът отплува ние отново хвърлихме монета за да се върнем. Стори ни се обаче, че моята монета не падна зад борда а някъде на долната палуба. Тръгнахме да я търсим и това стана повод да открием две места, които до този момент, последния ден от круиза не бяхме видели 😉 Това бяха дискотеката и залата за геймъри. След като не открихме монетата реших да хвърля още една за всеки случай. Вал малко се шокира, когато хвърляйки я, аз си пожелах не просто да се върна, а да се върна да живея в Барселона 😊
През последните 5 години имах възможност да видя мегаполиси като Лондон, Париж и Рим, други големи градове като Виена, Амстердам, Мюнхен и Лисабон, във всички тях имаше красиви и не до там красиви места. Всички те бяха смесица от история и съвремие, но никой от тях не можех да сравня с този мегаполис Барселона, където всяко нещо си беше на мястото и беше направено така, сякаш някаква невидима ръка го е подредила като на макет.
Градът разполагаше със запазен исторически център, с перфектна инфраструктура, с фантастично красиви и уникални фасади на сградите, с ултрамодерни постройки, с прекрасни градини, площади и с безупречна чистота.
Всичко това го правеше едно незабравимо място в което няма как да не поискаш да се върнеш!
Барселона - видео
Хубав и полезен сайт с карта и забележителности на Барселона ще намерите тук
Друг пътепис за Барселона ще намерите тук
Друг пътепис за Барселона ще намерите тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар