Незабравим круиз (Генуа - част IХ)

26.10.2009 – Понеделник – Генуа (Genova)

Рано сутринта в 7ч. напуснахме каютата. По някое време посреднощ бяха пуснали под вратата сметката. Слязохме на рецепцията да платим и да пуснем анкетните формуляри след което се качихме за последен път да закусим на палубата край басейните. Беше слънчево, но доста ветровито и затова като приключихме с кафето слязохме в Amber Bar. Бяхме на финала на нашия круиз. Като всяко хубаво нещо и това приключение си имаше край. И този край настъпи малко преди 9ч., когато корабът бавно започна да акостира в пристанището на Генуа 😟

Отправихме се към Covent garden, където според указанията бяхме разпределени. Редът за слизане от кораба беше организиран по същия перфектен начин както и всичко останало. Слава богу, нашата група с „червените етикети” беше една от първите, които напусна кораба. Багажът вече ни чакаше и без да губим време се отправихме към гарата, Statione Principe, на 10 мин. пеша от Ponte Mille.

Имахме достатъчно време, затова оставихме куфарите на гардероб и се върнахме обратно до входа на пристанището. 

Ponte Mille и района около пристанището

Cstello D'Albertis

От там тръгваше туристическият автобус и ние преценихме, че това е най-бързият, макар и не най-добрият, вариант да разгледаме Генуа за краткото време с което разполагахме. Минаваше 10:30ч., а времето освен слънчево беше станало и топло. Търпеливо изчакахме да стане 11ч. за да тръгне симпатичният малък автобус.

Трудно ми е да опиша осморките които той направи през града. Минахме покрай красиви огромни и с много интересна архитектура сгради, редица тунели, градини, църкви и площади. В страни от главните улици се виждаха стръмните по-малки улички. 

Стигнахме до големия площад Ферари. 

Заобиколихме го и скоро се озовахме на друг площад, където се намираше поредната църква - Basilica di Santa Maria. 

Още малко по-нататък и ето, че бяхме на западната страна на площад Данте до Порта Сопрано. Високата кула Porta Soprana или Porta di Sant'Andrea е построена през 12 век, и е служила за защитна стена и пропусквателен пункт за търговския трафик.

Срещу нея в основата й видяхме casa di Cristoforo Colombo, скромната къща на пътешественика и откривателя на Америка Христофор Колумб.

Обиколката продължи в посока към площад Виктория с прекрасните градини (Giardini di Piazza della Vittoria) и фамозната Арка (Arco dei Caduti) построена по римски модел.

От там отново навлязохме в централната част. Движихме се покрай сгради коя от коя по-хубава, величествена и архитектурно издържана. 

Стигнахме до популярната улица Гарибалди -Via Garibaldi, най-аристократичната улица в града. Успях да зърна макар и отдалеч къщата Palazzo Rosso.

Градът наистина беше много интересен, изпълнен със забележителности съхранили в себе си историята от 16-ти век. Много от забележителностите останаха скрити за нас, закътани в по-малките улици, където автобусът не влизаше, но какво да се прави, разполагахме с ограничено време 😕 По всичко обаче личеше, че Генуа наистина е бил един много богат и развит град.

Обиколката ни завърши по крайбрежната улица и старото пристанище. Porto Antico, както го наричат италианците е най-старата част на града.

На входа му бе дворецът Palazzo San Giorgio. В миналото в него е имало тъмница, в която е бил затворен Марко Поло. Това се случило, когато през 1298 г. между републиките Венеция и Генуа пламнала война.

Видяхме една голяма морска каравела използвана във филм на Полански, а също така и Аквариума, който буквално бе врязан в морето.

Скоро след това разходката ни в Генуа приключи. Отправихме се към гарата, а от там към Милано, където отново с големи перипетии хванахме влака за Цюрих.

Към 5ч. следобед започна да се свечерява, но въпреки това върховете на Алпите все още се виждаха огрени от слънцето и беше много ясно. Наближихме прохода Готард. Минути по-късно, излизайки от дългия тунел от другата страна на планината, все едно, че попаднахме в друг свят. Тъмно, мрачно, мъгливо, поддтискащо. Това бе северната част. Наближавахме дома.

Изведнъж сякаш се приземихме с трясък. До преди ден бяхме на плажа в Аликанте на 30 градуса. До преди часове бяхме в слънчева Генуа на над 20 градуса и в един момент слизаме на гарата в Цюрих заобиколени от хора облечени в палта и увити в шалове 😕

Аз пътувах с три-четвърти дънки, защото другите бяха изцапани. Изглеждах не на мястото си, но Вал ме успокояваше, че куфарите издават, че се връщаме от ваканция и в този момент сигурно много хора ни завиждат, че идваме от някое топло кътче😉

Малко преди 8ч. вечерта се прибрахме по живо, по здраво...

§ § §

Месец и половина след круиза завършвам своя пътепис. Отне ми доста време да опиша това което преживяхме и това което видяхме през тези осем незабравими дни. Спомените са ярки и може би дълго време ще останат такива. Снимките, филмчето заснето с камерата и дивидита-та купени от кораба ме накараха да си спомня още повече неща. С умиление разглеждам сувенирчетата и отново се връщам назад.

Връщам се на кораба, който беше като един истински рай, изпълнен с много усмихнати, весели и щастливи хора. Кораб, чиито мащаби бяха такива, че и до последния ден, дори до последната нощ откривахме нови места – барове, ресторанти и др. Кораб, в който забавленията, храната и удобствата нямаха край.

Връщам се в Малага с прекрасните градини.

В Кадиз със заплетените улички, които като лабиринт извеждаха ту на някой площад, ту пред някоя църква или направо на брега на морето.

Не бих могла да забравя и сякаш отново преживявам бурята в Атлантическия океан и истинския страх, който изпитах и който ме държа будна дълго време.

Спомням си дори Лисабон, макар и със смесени чувства. И веднага след това мисълта ми акостира в изумителния Гибралтар с многото и интересни забележителности. С чистия и уреден крайбрежен булевард, контрастиращ на стръмните, тесни улички. С прекрасната природа и неповторимите гледки откриващи се от „Скалата”. И разбира се с колонията от маймуни, едно истинско забавление за всички.

Мисълта ми няма време за почивка и ето, че съм в слънчевия и горещ град Аликанте. Един град мечта, в който нямаше нещо което да не ми хареса. А споменът за разходката по прекрасната улица Експланада и до сега ме кара да се усмихвам с чувство на наслада.

И точно когато се опитвам да си поема дъх от тези невероятни средиземноморски кътчета, ето че стигаме до Барселона. Най-прекрасният, впечатляващ и вълнуващ мегаполис, който някога съм виждала. За Барселона каквото и да се опитам да кажа или напиша ще бъде твърде малко и недостатъчно.

След един такъв град, малко трудно може да се оцени чарът на Генуа, но и там беше интересно и пълно със забележителности, които си струва човек да види отново.

Равносметката е ясна: Преплувахме 2450 морски мили (4540км.). Прибрахме се с над 1200 снимки, доста дълъг филм и цяло кашонче сувенири от всички места, които имахме щастието и възможността да посетим. 
   А спомените, те са неизмерими. Ще останат завинаги в съзнанието ми. Пожелавам на всеки да изживее това, което аз изживях и което се опитах да опиша 😊

Други пътеписи за Генуа може да видите тук и тук

Назад към част VIII