13 май 2011 г.

Незабравим круиз (Генуа - част IХ)


26.10.2009 – Понеделник – Генуа (Genova)

Рано сутринта в 7ч. напуснахме каютата. По някое време посреднощ бяха пуснали под вратата сметката. Слязохме на рецепцията да платим и да пуснем анкетните формуляри след което се качихме за последен път да закусим на палубата край басейните. Беше слънчево, но доста ветровито и затова като приключихме с кафето слязохме в Amber Bar. Бяхме на финала на нашия круиз. Като всяко хубаво нещо и това приключение си имаше край. И този край настъпи малко преди 9ч., когато корабът бавно започна да акостира в пристанището на Генуа 😟
Отправихме се към Covent garden, където според указанията бяхме разпределени. Редът за слизане от кораба беше организиран по същия перфектен начин както и всичко останало. Слава богу, нашата група с „червените етикети” беше една от първите, които напусна кораба. Багажът вече ни чакаше и без да губим време се отправихме към гарата, Statione Principe, на 10 мин. пеша от Ponte Mille.
Имахме достатъчно време, затова оставихме куфарите на гардероб и се върнахме обратно до входа на пристанището. 

Ponte Mille и района около пристанището

Cstello D'Albertis
От там тръгваше туристическият автобус и ние преценихме, че това е най-бързият, макар и не най-добрият, вариант да разгледаме Генуа за краткото време с което разполагахме. Минаваше 10:30ч., а времето освен слънчево беше станало и топло. Търпеливо изчакахме да стане 11ч. за да тръгне симпатичният малък автобус.
Трудно ми е да опиша осморките които той направи през града. Минахме покрай красиви огромни и с много интересна архитектура сгради, редица тунели, градини, църкви и площади. В страни от главните улици се виждаха стръмните по-малки улички. 



Стигнахме до големия площад Ферари. 


Заобиколихме го и скоро се озовахме на друг площад, където се намираше поредната църква - Basilica di Santa Maria. 


Още малко по-нататък и ето, че бяхме на западната страна на площад Данте до Порта Сопрано. Високата кула Porta Soprana или Porta di Sant'Andrea е построена през 12 век, и е служила за защитна стена и пропусквателен пункт за търговския трафик.


Срещу нея в основата й видяхме casa di Cristoforo Colombo, скромната къща на пътешественика и откривателя на Америка Христофор Колумб.


Обиколката продължи в посока към площад Виктория с прекрасните градини (Giardini di Piazza della Vittoria) и фамозната Арка (Arco dei Caduti) построена по римски модел.




От там отново навлязохме в централната част. Движихме се покрай сгради коя от коя по-хубава, величествена и архитектурно издържана. 



Стигнахме до популярната улица Гарибалди -Via Garibaldi, най-аристократичната улица в града. Успях да зърна макар и отдалеч къщата Palazzo Rosso.
Градът наистина беше много интересен, изпълнен със забележителности съхранили в себе си историята от 16-ти век. Много от забележителностите останаха скрити за нас, закътани в по-малките улици, където автобусът не влизаше, но какво да се прави, разполагахме с ограничено време 😕 По всичко обаче личеше, че Генуа наистина е бил един много богат и развит град.
Обиколката ни завърши по крайбрежната улица и старото пристанище. Porto Antico, както го наричат италианците е най-старата част на града.
На входа му бе дворецът Palazzo San Giorgio. В миналото в него е имало тъмница, в която е бил затворен Марко Поло. Това се случило, когато през 1298 г. между републиките Венеция и Генуа пламнала война.
Видяхме една голяма морска каравела използвана във филм на Полански, а също така и Аквариума, който буквално бе врязан в морето.

Скоро след това разходката ни в Генуа приключи. Отправихме се към гарата, а от там към Милано, където отново с големи перипетии хванахме влака за Цюрих.
Към 5ч. следобед започна да се свечерява, но въпреки това върховете на Алпите все още се виждаха огрени от слънцето и беше много ясно. Наближихме прохода Готард. Минути по-късно, излизайки от дългия тунел от другата страна на планината, все едно, че попаднахме в друг свят. Тъмно, мрачно, мъгливо, поддтискащо. Това бе северната част. Наближавахме дома.
Изведнъж сякаш се приземихме с трясък. До преди ден бяхме на плажа в Аликанте на 30 градуса. До преди часове бяхме в слънчева Генуа на над 20 градуса и в един момент слизаме на гарата в Цюрих заобиколени от хора облечени в палта и увити в шалове 😕
Аз пътувах с три-четвърти дънки, защото другите бяха изцапани. Изглеждах не на мястото си, но Вал ме успокояваше, че куфарите издават, че се връщаме от ваканция и в този момент сигурно много хора ни завиждат, че идваме от някое топло кътче😉
Малко преди 8ч. вечерта се прибрахме по живо, по здраво...

§ § §

Месец и половина след круиза завършвам своя пътепис. Отне ми доста време да опиша това което преживяхме и това което видяхме през тези осем незабравими дни. Спомените са ярки и може би дълго време ще останат такива. Снимките, филмчето заснето с камерата и дивидита-та купени от кораба ме накараха да си спомня още повече неща. С умиление разглеждам сувенирчетата и отново се връщам назад.
Връщам се на кораба, който беше като един истински рай, изпълнен с много усмихнати, весели и щастливи хора. Кораб, чиито мащаби бяха такива, че и до последния ден, дори до последната нощ откривахме нови места – барове, ресторанти и др. Кораб, в който забавленията, храната и удобствата нямаха край.
Връщам се в Малага с прекрасните градини.
В Кадиз със заплетените улички, които като лабиринт извеждаха ту на някой площад, ту пред някоя църква или направо на брега на морето.
Не бих могла да забравя и сякаш отново преживявам бурята в Атлантическия океан и истинския страх, който изпитах и който ме държа будна дълго време.
Спомням си дори Лисабон, макар и със смесени чувства. И веднага след това мисълта ми акостира в изумителния Гибралтар с многото и интересни забележителности. С чистия и уреден крайбрежен булевард, контрастиращ на стръмните, тесни улички. С прекрасната природа и неповторимите гледки откриващи се от „Скалата”. И разбира се с колонията от маймуни, едно истинско забавление за всички.
Мисълта ми няма време за почивка и ето, че съм в слънчевия и горещ град Аликанте. Един град мечта, в който нямаше нещо което да не ми хареса. А споменът за разходката по прекрасната улица Експланада и до сега ме кара да се усмихвам с чувство на наслада.
И точно когато се опитвам да си поема дъх от тези невероятни средиземноморски кътчета, ето че стигаме до Барселона. Най-прекрасният, впечатляващ и вълнуващ мегаполис, който някога съм виждала. За Барселона каквото и да се опитам да кажа или напиша ще бъде твърде малко и недостатъчно.
След един такъв град, малко трудно може да се оцени чарът на Генуа, но и там беше интересно и пълно със забележителности, които си струва човек да види отново.
Равносметката е ясна: Преплувахме 2450 морски мили (4540км.). Прибрахме се с над 1200 снимки, доста дълъг филм и цяло кашонче сувенири от всички места, които имахме щастието и възможността да посетим. 
   А спомените, те са неизмерими. Ще останат завинаги в съзнанието ми. Пожелавам на всеки да изживее това, което аз изживях и което се опитах да опиша 😊




Други пътеписи за Генуа може да видите тук и тук

Назад към част VIII



4 коментара:

  1. Ето още една забележителна страна, която трябва да се види със собствените очи.Толкова е красиво и по някакъв начин величествено дори само гледайки тези снимки. Статията е супер.Градът наистина е много интересен, изпълнен със забележителности съхранили в себе си историята от 16-ти век. Много от забележителностите са в по-малките улици, където автобусът не влиза при едни такива екскурзии така е . Генуа наистина е бил един много богат и развит град.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, градът наистина е интересен. Аз го посетих отново и този път го разгледах доста обстойно. Все още не съм публикувала подробности от второто посещение, но предполагам скоро и това ще стане;)

      Изтриване
  2. Здравейте! Прекрасен пътепис и "виртуална екскурзия" за мен. Засега още не съм стигнала до Генуа, но е в списъка ми. Ако желаете, може да посетите моя блог-http://vilikat.blogspot.bg/2018/04/blog-post_25.html, в който също смятам да описвам пътуванията си. Засега само Монако успях да представя, но скоро ще има статии за други местенца.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, пожелавам Ви много и вълнуващи пътешествия! За съжаление големите европейски градове вече не са това, което бяха, но какво да се прави :( Слава богу има достатъчно малки, кокетни туристически градчета и места, които все още пазят облика, чара, чистотата и автентичността си.

      Изтриване