Merypoup : México (Riviera Maya) – Cobá (част III)

Сряда сутринта в 8ч. се събрахме на лобито на Colonial, където вече ни чакаше поръчаният предишния ден микробус такси.

Сумата за пътуването до Коба и обратно, заедно с 3 часа изчакване там, докато разглеждаме беше съвсем нормална - 3000 песо (165$). За група от седем души беше съвсем приемливо. Освен това имаше и други плюсове. Не бяхме в голяма организирана група, което означаваше, че няма да обикаляме по други хотели да събираме турисити и ще си правим каквото искаме, когато отидем в Коба. И не на последно място ние си регулирахме климатика и температурата в микробуса, нещо, което не беше никак маловажно.

До 9:30ч. бяхме изминали 80-те км. и бяхме едни от първите туристи пред касата на археологическия обект. Входът струваше скромните 70 песо на човек (по-малко от 5$). Решихме, че най-добрият начин да разгледаме максимално много неща е да си наемем рикши или както им казваха там tricitaxi. Имаше различни маршрути и опции. Ние платихме за по-дългия по 250 песо на рикша (около 14$) и бяхме готови за приключение 😎

За това място бях прочела интересни неща:

Древният град Коба е бил главен град на полуострова на маите за над едно хилядолетие. Предполага се, че носи името си от двете лагуни, защото в превод Коба означава „води раздвижвани от вятъра”. Въпреки че археологическият обект не е толкова голям, колкото някои от по-известните руини в Коба е интересно, защото се чувствате като във филм с Индиана Джоунс. Действието се развива дълбоко в джунглата и много от руините все още предстои да бъдат изследвани.

Градът достига своя връх като метрополия между 300 и 600 г., много преди Чичен Ица да се появи. В периода 800 до 1000 година има бум на строителството. Разширява се и обширната, организирана мрежа от Sacbes, "бели пътища" (варовикови пътища и пътеки), които са свързани дори с отдалечени общности като Yaxuná, разположени на 100км. Белият им цвят е бил естествен водач вечер огрян от луната.

Мястото се откроява сред археологическите обекти с огромния запас от вода, тъй като е бил заобиколен от лагуни, благодарение на което той достига своята сила и растеж. В него са живели повече от 50 000 жители и е изоставен без обяснение след пристигането на испанците.

Районът е разделен на няколко групи: Grupo Nohoch Mul, Grupo de las Pinturas, Grupo Cobá, Macanxoc Group и множество Sacbes.

Нашият водач беше най-приказлив и достоен за туристически гид. Хем караше рикшата, хем ни разказваше редица интересни факти за това място.

Валери беше истински впечатлен от него. Стана дума и за съвсем обикновени, типично битови неща. Той ни обясни за многочленните семейства и с колко нараства населението на Мексико. Било обичайно семейството да има по 5-6 деца. Бяхме меко казано шокирани.

Така докато се возихме и приказвахме стигнахме до първата ни спирка при Macanxoc Group. Тази група има 8 каменни плочи и множество олтари. По-големият брой на плочите показва, че тази област е имала духовно значение за района. Тук се намираше и прочутата Stela 1, известена със своя надпис, който споменава началото на нова ера на 12.12.12, което мнозина смятаха, че означава краят на света.

Продължихме отново през джунглата. Водачът ни обърна внимание на многото разпилени камъни в страни от пътя обрасли в растителност. Обясни, че това всичко са части на други неизследвани все още археологически останки.

Следващата ни спирка беше при Grupo de las Pinturas. На храма Pyramid of the Painted Lintel са останали следи от глифове и фрески над вратата, както и останки от богато оцветената мазилка вътре. На обратната страна на стълбите на храма има две плочи (стели). Първата е дълга 20м и на нея е изобразена царствена фигура, която стои над други две фигури, едната от които е на колене с вързани зад гърба ръце.

Разходихме се и продължихме към пирамидата Xey Be и по-малкото игрище за игра с топка.

Очаквах с нетърпение най-забележителната атракция в Коба. И ето, че дойде време да я видим.

В Grupo Nohoch Mul се намира голямата пирамида Nohoch Mul. Височината ѝ от 42 метра (колкото 10 етажна сграда) я прави най-високата структура на маите. Две фигури на гмуркащи се богове са издълбани над входа на храма в горната част. 130 стълби водят до върха, от където се разкрива километри гора в джунглата.

Бях изгледала десетки снимки, но на живо мащабите бяха още по-впечатляващи 😲

До този момент се разхождахме почти сами, но точно както пишеше в моя пътеводител с наближаването на 11ч. хората започнаха да прииждат на талази. Изглежда по това време се изсипваха организираните екскурзии с автобуси, което отново доказа колко добре сме постъпили, че решихме да си организираме посещението сами 😉

Направихме достатъчно снимки и се запътихме към пирамидата.

Мислех си как ще стигнем до върха. Изглеждаше толкова високо и да си призная страшничко 😏 Въпреки това бях твърдо решена, че ще се изкача. Валери отначало тръгна заедно с мен, но малко след като бяхме изминали ¼ от изкачването седнахме да си починем и като видяхме височината той реши да се откаже. Напълно разбираемо предвид двата оперирани менискуса и особено фобията от височина.

Другите вече бяха доста по-напред, затова продължих сама нагоре. Стъпалата бяха криви и на места доста излъскани. Сядах често да почивам и преди всичко да се наслаждавам на гледката. И докато аз снимах от високото Валери снимал моето изкачване.

Гледката от върха беше наистина зашеметяваща. До където стига погледът само джунгла.

Слизането беше дори по-трудно от изкачването. Бързо разбрах, че изправена няма да мога да слизам, затова седнах и бавно-бавно се спусках в седнало положение. Имах чувството, че докато сляза ще съм си протрила дънките.

Най-накрая се събрахме всички долу. Бях вир вода. Момчетата с рикшите ни чакаха да тръгваме към изхода. Там обиколката ни щеше да завърши при Grupo Cobá, където най-впечатляваща беше пирамидата La Iglesia (Църквата).

Но преди да стигнем до нея минахме покрай редица други впечатляващи неща.

Близо до северния край по пътя обратно към главния път имаше много добре реставриран двор за игра с топка.

Трите часа бяха минали неусетно и се отправихме към изхода. Тази втора среща с древните маи беше по-вълнуваща от първата. А предстоеше и трета...в известня град Chichén Itzá.

От магазините за сувенири купихме две пирамиди за бъдещата ни мини градинка. А историята с купуването беше меко казано комична 😉

Бях взела една от изложените пирамиди и я разглеждах. Изведнъж продавачът дойде, взе я от ръцете ми и я хвърли на земята. Пирамидата се удари в ръба на бордюра и падна на чакълестата настилка. Изтръпнах. Реших, че това е някакъв трик да ме обвини, че съм я счупила. Обаче пирамидата не беше счупена. Той я вдигна и започна да обяснява, че била направена от някакво специално брашно от рибена кост. Оказа се, че просто искал да ми направи демонстрация колко здрава е пирамидата. И действително тя не се беше счупила. И така, направихме сделка за две пирамиди...но признавам, не съм пробвала да ги пускам на земята 😜

Шегувахме се с Валери, че най-хубавото на мексиканските сувенири или поне на по-голямата част от тях е, че са наистина мексикански, не китайски. Просто имат достатъчно и евтина работна ръка, за да се налага да използват китайска такава 😐

Доволни от интересната екскурзия се качихме в микробуса и потеглихме обратно към хотела. Очакваше ни следобедно излежаване на плажа и забавни срещи с милите coati (вид миещи мечки).