За сенотите бях изчела много
информация и изгледала няколко филма. Всичко започна от чисто любопитство да
разбера какво е това Cenote, а след това интересът ми се засили и исках да зная
все повече и повече.
Затова сега надълго и широко ще
опиша най-важната информация за тези природни образувания, а тези, които не
им се чете ще оставя три снимки, които показват формирането им през последните
11 000 години 😉
 |
| 11 000 години назад |
 |
| 1 500 години назад |
 |
| В днешни дни |
А сега по-подробно:
Посещението на Cenote е като
пътуване в друг свят, където може да се изпита чувство на мир в хармония с
природата.
Почти всяка
древна цивилизация е била основавана близо до голяма река, но на п-в Юкатан
няма такава, няма дори потоци. Това, което маите са имали обаче са хиляди малки
красиви езерца, разпръснати из джунглата. Наречени сеноти, (от майанската дума „dzonot“, която
означава кладенец) те са единствените източници на чиста
вода на Юкатан и поради това градовете
на маите са строени около такива кладенци.
Но за маите
сенотите са били нещо повече от водни басейни, те са играли важна роля в техния
свят. Освен
източник на вода маите са вярвали, че сенотите са входове
към друг свят, подземен свят наречен
Хибалба. Красивите водни образувания са били и продължават да
бъдат важна
част от техния културен и религиозен светоглед. Древните индианци са вярвали в задгробния живот и са гледали
на тези кладенци, като място населено с митични същества, духове и
страховити богове, които изисквали уважение. През тези прозорци жреците са смятали, че могат да общуват
с мъртвите и да се свързват с боговете. Извършвали са се много свещени ритуали
и тържествени церемонии, за което говорят и многото открити дарове.
Самото намиране на сенотите е
приключение само по себе си. Както другите останки от маите, те са разпръснати
на хиляди квадратни километри в непроходимата джунгла.
Дълго
време е било загадка как с удивително малко количество вода (през 9 месеца от
годината, тук не падат дъждове) се е развивала такава буйна растителност.
Причината за това се крие под земята. Има много начини, чрез които двата свята
(този над и този под земята) се свързват и един от тях е чрез дървесните
корени. Това е тайната на джунглата. Някои дървета и лиани провират корени през
процепи във варовика към постоянния запас от вода. Без значение каква суша е
горе, те разчитат на водата под земята.. Тази жизненоважна връзка между гората
и земята под нея, е озадачавала маите. Това е засилило тяхната вяра в силата на
подземния свят.
Сенотите всъщност не са обикновени
басейни, те са наводнени пещери, чиито покриви са се срутили (биват отворени,
полуотворени и подземни). Все още предстои да се открие до каква степен
сенотите са свързани един с друг чрез общи тунели в мрежа и до къде се
разпростира тя.
Това,
което откриват гмуркачите е направо зашеметяващо. Маите наистина са имали
подземен свят. И той е точно толкова странен и красив, както е описан в
легендите. Те откриват обширна система от наводнени пещери, които обхващат
голяма част от полуострова.
Някои пещери
съдържат пластове от вода, които е невъзможно да се смесят. Това се получава,
защото когато вали (силен тропически дъжд) голямото количество вода не се
задържа на повърхността, тя просто изчезва. Просмуква се през варовика и отива под земята. Сладката вода обаче е само горният слой и се носи върху огромно
количество по-тежка, солена вода. Получава се halocline, крайният продукт
получен при смесването. Този контраст между прозрачната сладка вода и
по-мътната, солена вода прави гмуркането тук нереално преживяване. Гмуркачите
са установили, че сладката вода не просто стои отгоре, тя тече в големи
подземни реки. Колкото повече изследват, толкова повече връзки намират, а все още
има хиляди неизследвани сеноти.
Само на полуостров Юкатан се намират
около 8000 Cenotes. За много от тях се смята, че са свързани чрез масивни
пещерни системи, които в крайна сметка водят до морето.
Само
между Playa del Carmen и Tulum се е развила над 560 км мрежа подземни канали в
повече от сто различни пещерни системи. Най-дългите пещерни системи в света се
намират на Юкатан. По-известните от тях са Sac Actun, Nohoch Nah Chich, Dos
Ojos и Ox Bal Ha.
Sac Actun е подводна пещерна система
с проходи на север и на запад от селището Тулум. Най-известният вход към
пещерата е Grand Cenote. През 2007 г. Nohoch Nah Chich била причислена към Sac
Actun, правейки я по този начин най-дългата пещерна система в света, поне за
няколко месеца. Понастоящем Sac Actun е 156 км и е на второ място след дългата
172 км Ox Bel Ha.
В този подводен свят гмуркачите
са открили напълно запазен зъб на Гомфотериум - прародител на слона, изчезнал
преди 10 000 години. Останките от праисторически животни и сталактитите и
сталагмитите, които се образуват само във въздушна среда, са твърдо
доказателство, че пещерите някога са били сухи. Историята на Юкатан отива още
по-назад: стените са изградени от мек варовик, което показва, че някога това е
било огромен коралов риф.
Но
освен това едно ново разкритие открива още един пласт в многослойната история
на Юкатан. Някои сеноти близо до северозападната част на Юкатан са по-различни.
Те са много по-дълбоки, обширни, вертикално разположени басейни, наричани още
"бездънни кладенци". Те са доказателство за критичния обрат в
историята на Юкатан, събитие, открито сравнително скоро, когато сателитите
предоставиха нова гледна точка за живота на земята.
Ако
се наблюдават обикновените сеноти от космоса, тяхното разположение е
разпръснато и безформено, докато бездънните сеноти образуват полукръг с дължина
165 км. Сеизмични изследвания показват, че кръгът завършва под водата. Какво
представлява този кръг? Преди 65 милиона години Юкатан е бил плитко тропическо
море. Катастрофалното събитие предизвикало този кръг било толкова мащабно, че
променило живота по цялата земя. Огромен метеор се насочил точно към това
място, където сега е краят на полуострова. Той бил толкова голям, че докато
единият му край докосвал повърхността на Земята, другият бил на височина 10км.
Огромният кратер получен след сблъсъка постепенно е бил погребан под варовика
образуван от коралови рифове преди милиони години. Формата на кратера е
въздействала на начина, по който варовикът е ерозирал до тази специфична форма,
помогнала за образуването на полукръг. Когато маите пристигнали, те построили
градове и храмове около тези свещени кладенци, неволно очертавайки отпечатъка
от тази глобална катастрофа.
Днес подводните пещери на Юкатан са
едни от най-предпочитаните за гмуркане места. Хора от цял свят идват да се
насладят на кристално чистите води и неповторими пещерни рифове.
Но както навсякъде по земята и тук
модерният свят все повече се разширява. Бреговата ивица на Канкун и Ривиера Мая
е един от най-бързо разрастващите се туристически райони в света. Младите изследователи американецът Сам Мичъм и британецът
Стив Богарт гмуркайки се в този район попаднали под един голям строеж.
Разказват, че имало моменти, когато цялата пещера буквално се тресяла. На
следващия ден като се върнали видели, че целият таван на пещерата е надупчен и
през един от проходите имало натрупан цимент спускащ се надолу и минаващ през
цялата пещера. Те споделят, че новите строежи могат неумишлено да блокират или
замърсят подводните реки на Юкатан и да доведат до неблагоприятни природни
последици. Но за сега полуостровът продължава да буди огромен интерес за
археолози, гмуркачи и други изследователи.
Все още Юкатан и неговата джунгла
крият много тайни. Когато един ден са изследвани всички сеноти и
картотекирането е завършено, може би ще се придобие по-пълна представа за
полуострова. До сега е картотекирана само малка част от подземното
пространство, а много от районите остават все още недокоснати и неописани.
По един мистичен начин, древните маи
са разбирали този подземен свят. Те са знаели, че са подвластни на неговата милост.
Логично беше след наученото да
имам желание да посетя подбно място, а избор имаше предостатъчен 😉 Само на
6-7км. от нашия комплекс открих 4 предложения - Kantun Chi cenote,
Azul cenote, Cenote El
Jardin Del Eden и Cenote Cristalino. След като ги проучих подробно останах
най-впечатлена от Kantun Chi
cenote.
След обсъждане на вариантите с
останалите решихме, че наистина си струва по-високата цена на Kantun Chi. Все пак там щяхме да видим 4
сенота на едно място, а не един.
В 10ч. дойде да ни вземе
резервираното предишния ден такси. Юлия и Стефчо не дойдоха. Така и не
разбрахме защо. Само на 6км. по магистралата
стигнахме до отбивка водеща навътре в джунглата. Минахме покрай оградата на Cenote
Cristalino и видяхме, че не е нищо особено. Приличаше на басейн, при това пълен
с хора. След 450м стигнахме до паркинга пред Kantun Chi. Уговорихме се с шофьора да ни
чака след три часа и се запътихме към входа.
Kantun Chi беше екопарк, а името му на езика
на маите означаваше "жълтa
каменна уста". В
парка имаше общо 5 сенота и една пещера. И тук флрата и фауната бяха богати,
нещо напълно обичайно сред джунглата.
Цените бяха различни според това
дали искаш да видиш само 4 сенота или 4 сенота и пещерата. Отделно се плащаше
за петия сенот. Той беше по-скоро, ако си решил да си правиш плаж на него.
Според информацията в сайта цената за 4-те сенота беше 26 US$, а за сенотите +
пещерата 71 US$. Бяхме решили да разгледаме само сенотите, но на място ни
предложиха други цени (59$ за сенотите+пещерата) и без много да мислим решихме
да разгледаме и нея. Аз определено се зарадвах, защото бях прочела много
интересни неща за Grutaventura, пък и кога друг път щяхме да имаме такъв шанс.
Купихме си билети, дадоха ни спасителни жилетки и бяхме готови за приключения 😊
Докато чакаме другите да се
приготвят Вал си полегна на един хамак в приятно обособен кът за почивка. Бяхме
буквално сами. Беше спокойно и много приятно.
Имахме време преди да влезем в
пещерата, затова се отправихме към първия сенот Kantun Chi.
Там имаше 2 канута и Валери без
много да се бави спусна едно във водата. След минута и двете канута бяха в
движение. Сменяхме се да ги ползваме. Беше забавно, интересно и красиво 😉
След 20-тина минути се върнахме
обратно на входа, раздадоха ни обувки за предпазване от камъните, връчиха ни по
една каска, спасителни жилетки вече имахме и тръгнахме към входа на пещерата.
Освен нас в групата имаше още само двама души и водача. Все едно, че бяхме на
частен тур 😎👍
Grutaventura беше описана, като
най-впечатляващата част на парка. Представляваше красива подземна кухина.
Пещерата се състоеше от две Cenotes свързани с естествено образувани проходи.
Стигнахме до една дупка подобна
на кладенец със стръмна стълба водеща в тъмното.
Спуснахме се и попаднахме в друг
свят. Беше наистина неописуемо красиво. Трябваха ни няколко минути да свикнем с
това, което се откри пред нас 😲
Водата беше кристално бистра.
Виждаш скалите и си мислиш, че са на плитко, но всъщност не винаги е така.
Видяхме и корените на дърветата, които се спускаха през пещерата и плуваха във
водата. Беше сюрреалистично.
Преди да слезем в пещерата се
притеснявах, че ще е студено вътре. Оказа се, че съвсем не е така. И въздухът и
водата бяха топли. Въпреки това, не се впуснахме веднага да плуваме. Първо
защото искахме да направим достатъчно снимки и второ, защото не знаех колко ми
предстои да се мокря, а все пак дългото стоене във вода не ми се отразяваше
добре.
Това беше първият сенот.
Предстоеше да стигнем до следващия. В дъното се виждаше една стълбичка, която
водеше навътре. Нямаше как, трябваше да цамбурнем и да стигнем до нея.
През тесен проход с красиви
сталактити и сталагмити стигнахме до втория сенот. Той изглеждаше по-различно
от първия. Водата беше буквално на няколко педи от тавана на пещерата.
Ние с Вал, Биляна и Мария не
бързахме да се хвърлим във водата. Щадяхме се да не се простудим. Влизахме само
когато се налага 😉
А всъщност от тук нататък почти
нямаше момент в който да не се налага 😜 Първо преплувахме втория сенот и като се
започна едни тунели, проходи. На места беше толкова тясно, че едва се
провирахме между скалите. Добре, че имахме каски на главите. Беше наистина
невероятно вълнуващо. Едва когато се прибрах в хотела установих, че тук някъде
съм спряла да снимам клип. Толкова съм била отнесена от емоцията, че просто съм
изключила 😏
Стигнахме до един участък с много
сталактити и сталагмити. Там водата беше само до глезен. Направо си беше сухо 😉
Гидът ни разказа за красивите образувания, направихме си обща снимка и
продължихме.
Отново преминахме през
всевъзможни тунели и тесни проходи. Шегувахме се и изобщо се забавлявахме
истински 😊
Накрая стигнахме до една стълба,
която ни изведе наблизо до сенота Kantun Chi. Обиколката продължи час. Беше
нещо изумително и запомнящо се. Чувствахме се превъзбудени от невероятното
изживяване. А все още ни предстоеше да видим останалите 3 сенота.
Запътихме се към сенот 2 - Saskaleen
Ha, най-големият от четирите сенота
в парка. Името му означаваше "прозрачна вода". Тук имаше малък храм,
където маите вероятно са изпълнявали пречистващи церемонии.
Ние не му отделихме много време, имаше нападали
листа във водата, а и времето напредваше.
Наблизо през пътека в джунглата
стигнахме до третия сенот Uchben Ha или "древна вода". Той
беше голям открит сенот с пъстри риби, с два малки острова с хамаци. Водата
беше изумително чиста, а освен нас бяха другите двама туристи от групата в
пещерата, почти свои хора 😉 Отделихме му 15-тина минути, защото следващият сенот
беше доста далеч, а се притеснявахме как ще стигнем до там и дали ще имаме
време. Започваше много да ни е яд, че казахме на таксито да ни вземе след три
часа, но как можехме да предположим, че ще се окаже толкова хубаво и интересно 😏
На картата беше показано, че има
някакво влакче, което води до четвъртия сенот. Оказа се не влакче, а някакво
странно приспособление, което нямаше конкретно определение. Нещо като файтон
дърпан от кон, само че по релса. Качихме се с любопитство и потеглихме. Конят
беше много „възпитан”. Срещнахме една жена по пътя и той се премести от другата
страна на релсата за да не ѝ пречи 😜
След около 300м. кончето спря до
четвъртия сенот Zacil Ha в превод
"чиста вода". Той беше почти затворен. По стълби се спуснахме в него
подобно на пещера. И за пореден път останахме без думи. Водата беше наистина
кристална, а красивите природни форми образували се в продължение на
хилядолетия бяха като изваяни 😲
Бяхме сами. Нямаше никой друг. Първи
във водата се хвърли Вал. Имаше един постамент, нещо като площадка за скокове.
Разсмяхме се когато той се прекръсти и скочи 😉 Прекръстването не беше случайно.
Водата лъжеше за дълбочината. Не се знаеше колко дълбоко са скалите. Виждаха се
процепите между тях. Ту може да стъпиш и да бъдеш до коленете или кръста във
водата, ту става дълбоко. Поглеждаш нагоре и виждаш други скални образувания.
Накъдето и да погледнеш красота. Имаше по-тесни ниши и дори природни прозорци към
небето. Наистина беше уникално 👌
Колкото и да ни се искаше да
останем, трябваше да тръгваме. Човекът със странния транспорт и кончето ни
чакаха, за да ни върнат до началната спирка. А от там по приятните алеи, сред
игуани и причудливи дървета се запътихме към изхода. Приключението ни беше към
своя край. Взехме си довиждане с момчетата на входа, а те ни помолиха, ако сме
останали доволни да напишем коментар в интернет, за да се популяризира мястото.
Това което за тях беше недостатък, липсата за хора, за нас беше едно от
най-хубавите неща. Наистина имаше малко посетители и през цялото време имахме
приятното усещане, че сме сами в този райски кът.
Дори и в най-смелите си очаквания
не бях подготвена за тази невероятна емоция, която изживяхме в парка с пещерата
и сенотите. Мястото беше направо магично, нереално! Всички бяха превъзбудени и
много доволни. От дистанцията на времето и припомняйки си почивката в Мексико
си даваме сметка с Вал, че това може би беше най-интересното, което видяхме и преживяхме 👌👍😊
Обратно в комплекса се запътихме
директно към плажа, където прекарахме един хубав следобед.
Най-накрая след неколкократни
неуспешни опита успях да хвана DJ-те
на следобедното плажно парти. Както казах винаги носех с мен една флашка.
Момчетата бяха така добри да ми качат цялата папка с музиката от Fire show. Отблагодарих им се с бакшиш и бях
много доволна, че съм изпълнила поставената си цел и сега някои от филмчетата
ми са озвучени с тази музика 😎
Вечерта се разходихме и си
намерихме място на един от малкото барове за пушачи. Имаше базар на площада на Colonial и беше шумно, пъстро и пълно с
хора.
Колкото повече наближаваше краят
на ваканцията, толкова повече ни харесваше. Времето беше безупречно, морето
също...сякаш някаква скрита сила правеше така, че да ни дразни, че трябва да се
прибираме в студената, зимна Европа 😏
Kantun Chi Grutaventura –
Видео
Kantun Chi Cenotes - Видео
Няма коментари:
Публикуване на коментар