18-19.02.2017
– събота и неделя
Без да се усетим първата седмица
от почивката сякаш отлетя. През следващите три дена нямахме планувани
екскурзии, но това изобщо не ни притесняваше и отегчаваше. Имаше достатъчно
неща за правене в комплекса и най-вече щяхме да прекараме достатъчно време на
чудесния плаж 😎👌
Сутрините протичаха обичайно.
Валери ходеше да спортува, докато аз пиех кафе на балкона, преглеждах новините
и зареждах устройствата. След това отивахме на закуска, но вече тръгвахме
директно с хавлиите и багажа за плаж, защото не ни се разкарваше всеки път до
стаята. Дори започнахме да се шегуваме и излизайки от стаята се питахме дали
сме взели всичко с нас, защото, ако сме забравили нещо е равносилно да стигнем
до Кабакум и да се върнем обратно до вкъщи (имам предвид плажът Кабакум в
околностите на Варна) 😉
Обикновено по пътя за плажа и на
отиване и на връщане се забавлявахме с любимите и забавни coati.
А след това оставаше да се
наслаждаваме на морето и на пълния релакс 😊 Понякога отивахме сами с Вал, а по-късно
следобед идваха и останалите, след като са били на някой от басейните. Друг път
беше обратното, отивахме заедно, а следобед те изчезваха. Само ние не мръдвахме
от нашето любимо място 😉
Едната вечер имахме резервация в
японския ресторант Sumptuori. Това беше първият закрит
ресторант, където не беше студено благодарение на огньовете и загретите плотове,
на които приготвяха храната пред нас. Бях ходила на подобен ресторант в София. Там
храната много ми хареса, но нямаше никакво шоу. Тук беше обратното...всичко
беше основно шоу, но Слава Богу не останахме гладни 😉
Макар и със закъснение хванахме
част от програмата в театъра на Colonial. Днес беше на мексиканска
тематика. Определено ни хареса. Бяха представени танци и песни от различните
щати на Мексико, а отстрани на бели екрани прожектираха клипове за съответните
щати. Най-интересен беше мъжът с ласото. Истински виртуоз 👍
На следващата вечер се разходихме
из организирания на открито базар и седнахме в един от баровете да пием
коктейл.
Така се изтъркаляха още два дена
отново без да ги усетим.
20.02.2017
– понеделник
Този ден беше малко по-различен
от останалите. Сутринта тръгвайки за закуска попаднахме на едно огромно листо
или по-скоро кора от палма.
Още на закуска видяхме, че има
доста силен вятър, но въпреки всичко решихме да видим как е на плажа. За
съжаление вятърът наистина беше бурен и щем-не щем тръгнахме към басейните в
другия край на Grand
Palladium,
там където е по-спокойно.
Събрахме се всички заедно. Аз в
басейн избягвам да влизам. Намерих един малък по-встрани, където се потопих набързо
да се разхладя и това ми беше за целия ден. Валери и Юлия се възползваха от
масата за тенис.
А аз реших да се възползвам от
възможността и да се разходя с лодка по езерото. Хем да запълня малко време 😉
Отидох до пристана, който беше в
района на Riviera.
Докато чакам лодката реших да храня рибите с оставената за тях храна. И уж
реших да направя добро, пък то стана по-лошо. Дойде някаква птица и докато рибките
се хранят тя взе да ги лови...хранителна верига, какво да се прави 😏
Качих се на лодката. Бяхме само
трима души. Снимах цялата обиколка. Беше много приятна разходка. Видях някои
неща от още една гледна точка. Като минавах покрай шезлонгите, където бяхме
ние, Вал взе да ми маха, а Анатоли ми щракна една снимка.
Следобед накарах Вал да отидем да
се разходим покрай брега, в тази част, където не бяхме ходили. В края на
големия плаж от ресторант Punta
Emiliq
до басейна с
морската вода покрай скалистия бряг имаше малка алея. Mar Caribe беше бурно и много красиво в
яростта си.
В края на крайбрежната алея стигнахме
до басейна с морска вода. При спокойно море водата в него беше кристално
бистра. Сега обаче беше мътна и пълна с водорасли
Върнахме се обратно на басейна.
Изпихме по едно кафе и скоро след това плажният ден приключи. Един малко
странен, но същевременно разнообразен и отново пълен с емоции ден 😊👍
След вечеря се отбихме за малко в
един от баровете на Colonial,
а по-късно аз самичка се отправих към плажното парти. Миналата седмица бях
останала много впечатлена от огненото шоу и категорично бях решила, че ще отида
отново. Този път знаех къде да си намеря място, за да виждам възможно
най-добре.
Хванах едно „такси”, което преди
да ме отведе до басейна с морската вода мина да остави други хора в единствената
част до която нямахме достъп, The Royal suites. Макар и да беше тъмно успях да хвърля един поглед.
По пътя се заприказвах с шофьора и тогава всъщност разбрах каква е историята на
комплекса и защо нашата хотелска част изглежда в пъти по-стара и нефункционална
от тази на White
Sand
и Riviera. В началото комплексът е
включвал само Kantenah и
Colonial,
по-късно се е разраснал и са построили останалите по-нови и луксозни White Sand, Riviera и The Royal suites.
Разликата между тях беше 15-20 години 😐
Край морето продължаваше да духа
силно. Седнах на шезлонгите и малко по-късно шоуто започна.
Щом свърши реших да попитам DJ-те от къде е музиката, защото
много ми беше харесала и ми се искаше да си я запиша. Идеята ми беше да си
озвуча някои от клиповете с нея 😉 Единият от DJ-те ми каза, че те сами са
направили подбора на парчетата и не е на един конкретен изпълнител, но ако имам
кабел за телефона или друг носител може да ми я качи. Беше немислимо да се
прибера и да се върна обратно. Все пак разстоянието не беше малко. Затова
попитах дали може да стане друг ден и получих положителен отговор.
От следващия ден в себе си винаги
носех едно USB
и се оглеждах за уредбите, а покрай тях и за DJ-те 😉
Бях събрала доста студ от вятъра,
затова се отправих към стаята. Опитах да хвана „такси”, но нямаше. Тръгнах по
главната алея с надеждата, че ще се появи отнякъде. Минаваха електромобили, но
или бяха пълни или в обратната посока. И така докато вървях и все очаквах да
мине някоя количка на която да се кача, накрая стигнах до нашата вила.
Прибрах се, а Вал си беше легнал
и гледаше някакъв филм. Време беше за почивка и сън 😴
Grand Palladium – Видео
Japanese Restaurant Sumptuori – Видео
México show – Видео
Coati – Видео
Назад към: México (Riviera Maya) – Chichén Itzá(част V)
Напред към: México (Riviera Maya) – Xcaret (част VII)
Няма коментари:
Публикуване на коментар