В понеделник преди обед решихме
да отидем на разходка до руините на Тулум. Владо трябваше да върне взетата под
наем кола чак следобед, така че взехме едно такси за 1100 песо (60$) и се отправихме
на юг. По магистралата, само на 40км от хотела, за няма и 30 мин. стигнахме
набелязаната цел. Таксито спря до самия вход при касите, а покрай него се уреди
и Владо с колата. Веднага ни наобиколиха местните тартори. Докато се усетим ни
бяха зарибили да си вземем гид. И така срещу 15$ на човек имахме билети за
разкопките, влакчето до тях, правото да снимаме и туристически гид. Аз по
принцип не съм привърженичка на гидовете, защото голяма част от времето минава
в говорене, а не в разглеждане, но както и да е 😏
Преди да се качим на влакчето спряхме
да погледаме един традиционен мексикански ритуал – Danza de los Voladores (Танцът на летящите). Обичаят
представлява ритуална церемония на индианците от Мезоамерика. Изпълнява се от
петима участници в костюми имитиращи пернати птици, които се намират на въртяща се
плтформа на върха на висок 25-30 метра стълб. Четиримата танцьори са привързани
с въжета и постепенно въртейки се в кръг се спускат надолу с главата, докато
петият свири на флейта. Символиката в този ритуал гласи, че спускането
представлява падането на дъжда. Докато се спускат се завъртат 13 пъти, което
умножено по броя на 4-мата мъже прави 52 седмичният календарен цикъл. Ритуалът
завършва, когато летящите танцьори стигнат до земята.
Време беше да продължим към
руините, които в моя пътеводител бяха описани така:
Руините на Тулум са една от най-популярните туристически
дестинации в страната. Разположени на полуостров Юкатан (Yucatán Peninsula) в
щата Кинтана Роо те са третото по посещаемост място от епохата на маите след
Теотихуакан и Чичен Ица. Разположени са на скали на 12м. над Карибско море. Тулум
е единственият археологически обект построен на първа линия и е най-добре
запазен.
Местоположението
на Тулум го прави важен морски търговски порт и поклоннически център. Дълго
време е служел за пристанище на град Коба. Погледнато от океана някои части на
основната сграда служили като отправна точка за навигация, за да могат канутата
да следват точно пътя до брега без да заседнат на рифа разположен в предната
част на крайбрежието.
Името на Тулум означава ограждение, стена, но това е модерното му
наименование дадено заради запазената стена. Предполага се, че в миналото
селището се е казвало Zama, което в буквален превод означава зора, утро и навярно е свързано с разположението на
сградите гледащи на изток към изгрева.
Тулум
е един от последните градове, построени и обитавани от маите. Възходът му е
между 13-15 век и благодарение на здравите укрепления е устоявал на обсади и
нашествия. Градът оцелява 70 години, след като испанските конкистадори започват
да покоряват Мексико и най-вероятно запада, тъй като жителите му са покосени от
болести пренесени от Стария свят.
Тулум
изпада в забрава в продължение на векове и е преоткрит през 19 век, когато
двама изследователи – американец и англичанин, обикалят п-в Юкатан и описват
приключенията си в книга. Те остават приятно изненадани колко добре са запазени
древните храмове, стени, пазари, къщи и укрепления и не след дълго градът става
популярна туристическа дестинация.
Градът
е защитен от едната страна от високите морски скали, а другите три страни са
защитени от стени. Успоредната страна на морето е защитена от 400м дълга стена
с височина 3 до 5м и дебелина до 8м. По-късите стени са по 170м. Близо до
северната стена има сенот, от където се е набавяла вода. Стената е прекъсната от 5 портала. Въпреки че Тулум е ограден град,
повечето от хората са живеели извън градските стени, а вътре е било мястото за
градските управници.
Има
три основни структури, които представляват интерес - El Castillo, Храмът на
фреските, и Храмът на Спускащия се бог.
Нямах търпение за първата среща с
останките от древните маи. Щом преминахме ограждението се озовахме на една обширна
площадка.
Намерихме малка сянка под една
палма и се започна едно обясняване надълго и широко, точно както се очакваше 😐
След това продължихме покрай руините докато стигнахме Храма на фреските, който някога се е
използвал за обсерватория, която да следи движението на слънцето. Той бе богато
украсен, но не с фрески, а с барелефи и глифове, които наподобяват
изображенията в Парижкия кодекс, една от малкото оцелели книги на маите.
Точно зад Храма на
фреските в посока морето се издигаше най-голямата сграда, Замъкът (El Castillo). Той е бил древно светилище, но си е спечелил това название,
защото на испанците им приличало повече на цитадела, отколкото на храм.
Разположен близо до морето навярно той някога е служил като ориентир за
моряците. До храма се стига по голямо стълбище и са запазени трите му входа
украсени с колони. Тук е намерена плоча с надписи датираща от 564 г.
Заобиколихме го и се
озовахме на панорамна алея към морето. Гледката беше невероятна. Дървени стълби
водеха към брега, където на малък плаж закътан между скалите се забавляваха
весели компании. Слънцето така ни беше напекло, че съвсем неблагородно завидях
на всички в морето 😉
По алеята заобиколихме El Castillo, където се откри гледка в северна посока към Храма
на Бога на вятъра, който беше част
от малката група постройки, известна като групата на Кукулкан. За съжаление ние
нямаше да отидем до там, защото вече бяхме прекарали доста време на слънцето,
така че трябваше да се задоволим със снимки от далеко.
Спуснахме се обратно
към изхода и поехме към паркинга, където ни очакваше таксито.
Обиколката в Тулум,
макар и да не успяхме да видим всичко, беше хубава и интересна.
Нямахме търпение веднага щом се върнем в комплекса да отидем на плажа и да се
разхладим в иначе топлата морска вода.
Така и стана,
останалата част от деня прекарахме на плажа под сянката на палмите или в
морето 😊
Tulum – Видео
Напред към: México (Riviera Maya) – Cobá(част III)
Няма коментари:
Публикуване на коментар